Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
Normal;за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. Производството по делото е образувано по жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.” – град С., длъжник по изпълнително дело № *0687/2011г. по описа на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, с район на действие района на ВТОС, против постановление от 28.10.2011г., с което е оставено без уважение направеното възражение от длъжника по изпълнителното дело за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност и намаляване на % такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В жалбата си дружеството заема становище, че Частният съдебен изпълнител неправилно се е позовал на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е приел, че адвокатското възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на предвиденото в наредбата такова. Посочва, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК задължава съдебния изпълнител да направи преценка на вида и характера на осъществената защита, и на действителната правна и фактическа сложност на делото, като същият не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния размер, а до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери Ýа адвокатските възнаграждения. Моли постановлението на ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, по изп. дело № *0687/2011г., от 28.10.2011г. да бъде отменено, а адвокатското възнаграждение в размер на 7 401.60 лева да бъде намалено до размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ да бъде намалена при отчитане на законово определените размери. Взискателите по изпълнително дело № *0687/2011г. на ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, М. М. С., С. М. М., А. М. Х. и Ф. М. К., заемат становище, че подадената жалба е недопустима. Посочват, че постановлението за определяне на разноските в изпълнението, респективно – постановлението, с което съдебният изпълнител се произнася по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като част от сторените разноски, не подлежи на самостоятелно обжалване, а само чрез обжалване на постановлението на разпределение на събраните по изпълнителното дело суми. На следващо място взискателите излагат подробни съображения и за неоснователност на подадената от длъжника по изпълнителното дело жалба. Посочват, че в случая е приложима разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Частен съдебен изпълнител Дияна Колева - Стефанска излага мотиви по обжалваното постановление, като развива съображения, че същото е правилно и законосъобразно, респективно - подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Посочва, че не е налице твърдяната от длъжника прекомерност на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и няма основание за намаляването му, доколкото същото е определено в съответствие с § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на З. „А.” е подадена в срок и е процесуално допустима. В тази връзка неоснователно се явява възражението на взискателите по изпълнителното дело, че подадената жалба е недопустима. Със ЗИД на Гражданския процесуален кодекс - ДВ брой 100 от 2010 година, с разпоредбата на чл. 435, ал. 2 е предвидена възможността длъжникът да обжалва „…както и постановлението за разноските”. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Изпълнително дело № *0687/2011г. на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева - Стефанска е образувано по издаден в полза на М. М. С., С. М. М., А. М. Х. и Ф. М. К. на 14.10.2011г. от Окръжен съд – град Велико Търново изпълнителен лист, по силата на който Застрахователно и презастрахователно дружество „А.” е осъдено да заплати на взискателите сумите от по 12 500.00 лева на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наследодателката им Ф. Ахмедова Сальовлова за смъртта на починалия при ПТП на 06.09.2007г. Махмуд М. С., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.09.2007г. до окончателното им изплащане. В поканата за доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист, изх. № 12524/14.10.2011г. на ЧСИ Дияна Колева – Стефанска, е посочено че задължението на дружеството е за следните суми: по 12 500.00 лева за всеки един от взискатели, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.09.2007г. до окончателното й изплащане; 7 401.60 лева - представляващи адвокатски хонорар и 5 508.19 лева - представляващи такси ЧСИ /вкл. заплатена авансово такса от взискателите, пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и ДДС/ и всички такси и разноски, начислени в хода на изпълнителното производство. С вх. № 09129 от 24.10.2011г. длъжникът по изпълнителното дело З. „А.” е депозирал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, респективно - размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и е отправил искане същите да бъдат намелени. С постановление от 28.10.2011г. на ЧСИ Дияна Колева – Стефанска е оставено без уважение направеното от длъжника по изпълнителното дело възражение за намаляване на адвокатския хонорар поради неговата прекомерност и оттам намаляване на % такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. В постановлението си съдебният изпълнител е приел, че в съответствие с § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвока‗ските възнаграждения присъденото адвокатско възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на възнагражденията предвидени в наредбата. Този извод на ЧСИ Дияна Колева – Стефанска е неправилен и незаконосъобразен. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.” Разпоредбата е приложима не само в исковото производство, но и в изпълнителното. Съдебният изпълнител при преценката си дали заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение е прекомерно е обвързан както от действителната правна и фактическа сложност на делото, така и от минималния размер, предвиден в чл. 10 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая по делото процесуалният представител на взискателите е подал една молба за образуване на изпълнителното дело и една молба, в която е посочена банковата сметка, по която да бъдат преведени сумите за погасяване на задължението на длъжника, както и становище по самото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ето защо съдът приема, че изпълнителното дело не се отличава с осебена правна или фактическа сложност и заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Настоящият съдебен състав на следващо място приема, че при намаляване на адвокатското възнаграждение съдебният изпълнител е ограничен до минималния размер, предвиден в чл. 10 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не от трикратния такъв. Цитираната наредба е подзаконов нормативен акт, който е приет с решение на Висшия адвокатски съвет и е издаден на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата /§3 от Наредбата/. Както в чл. 78, ал. 5 ГПК, така и в чл. 36 ЗА законодателят не е посочил, че адвокатското възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния предвиден в Наредбата размер. В тази връзка съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове „ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт”. Ето защо в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът, респективно – съдебният изпълнител, не са ограничени с намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв, който е предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са определение № 283 от 07.05.2009г. по ч.т.д. № 304/2009г., ІІ т. о. на ВКС и определение № 335 от 6.07.2011 г. по ч. гр. д. № 470/2010 г., I г. о. на ВКС. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на З. „А.” – град С. е основателна и доказана. Обжалваното от дружеството постановление, с което е оставено без уважение направеното възражение от длъжника по изпълнителното дело за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност и намаляване на % такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, е неправилно и незаконосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановлението на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, с район на действие района на ВТОС, по изпълнително дело № *0687/2011г. от 28.10.2011г., с което е оставено без уважение направеното възражение от длъжника по изпълнителното дело за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност и намаляване на % такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |