№ 3366
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110106420 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Първоинстанционното производство е било прекратено с определение № 25785 от 21.
07. 2023 г., с което съдът е присъдил и разноски в полза на ответника. Срещу така
постановеното определение е била подадена частна жалба от ищцата М. М. С., с която се
иска отменяването му. Частната жалба съдържа и изявление, че определението се оспорва в
частта за разноските. Жалбоподателката развива доводи, че така присъдените съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение са завишени при положение, че делото е било
„решено“ в закрито заседание без призоваване на страните и че работата на процесуалния
представител на ответника се свежда до изготвянето на отговор на исковата молба. Иска от
съда да намали адвокатския хонорар на 500 лева.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника Г. Д.
Ч., с който оспорва частната жалба, а освен това намира за несвързани, непоследователни и
необосновани доводите за прекомерен адвокатски хонорар.
След като съобрази доводите на страните, Софийският районен съд направи
следните изводи.
Както правилно е съобразил почитаемият II-Г въззивен състав на Софийския градски
съд, частната жалба съдържа искане по чл. 248 ГПК за изменяване на прекратителното
определение в частта за разноските, по което първостепенният съд е пропуснал да се
произнесе. Искането е направено в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустимо.
Делото е било прекратено след постъпването на отговора на исковата молба от
ответника. Понеже препис от него не е бил връчван на ищцата (действащият ГПК въведе
двойна размяна на книжа само в производството по търговски спорове) и открито съдебно
заседание не е било провеждано, тя е могла да се запознае с претенцията на ответника за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение едва с постановяването на
прекратителното определение. При това положение въведеното от нея с искането по чл. 248
ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК
следва да се приеме за направено своевременно.
Според трайната съдебна практика ответникът има право на разноските, които е
сторил след връчването на преписите от исковата молба и нейните приложения
(определение № 60447, постановено на 14. 12. 2021 г. по ч. т. дело № 2457 по описа на ВКС,
1
I т. о., за 2021 г., и цитираната в него съдебна практика). Жалбоподателката-ищца иска те да
бъдат сведени до нормативноустановения минимум за изготвяне на отговор на искова молба
съобразно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата). Действително, единственото извършено процесуално действие от ответника
преди постановяването на прекратителното определение, е подаването на отговор на
исковата молба. От приложения към отговора на исковата молба договор за правна защита и
съдействие обаче е видно, че процесуалната защита се изразява в „защита по гр. дело
6420/2023г. СРС, ГО, 150 с-в“, а не просто в изготвянето на отговор на исковата молба, като
договорът е съчетан с пълномощно за водене на делото до окончателното му свършване.
Текстът на чл. 9, ал. 1 от Наредбата всъщност намира приложение в случаите, в които
уговорената правна помощ се свежда единствено до изготвянето на съответните документи.
В настоящия случай предвид цитираното съдържание на договора за правна защита и
съдействие той не би могъл да намери приложение въпреки липсата на проведено открито
съдебно заседание в първоинстанционното производство, в какъвто смисъл е съдебната
практика, която настоящият съдебен състав споделя: „Основен критерий в тази насока е
сключеният договор за правна защита и съдействие. Ако в същия е уговорено
осъществяването на процесуално представителство и предоставяне на защита при водене
на делото, а не само изготвяне на отговор на искова молба, за приложима се приема
нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата“ – определение № 587, постановено на 10. 11. 2022 г.
по к. ч. т. дело № 2421 по описа на ВКС, I т. о., за 2022 г.
От друга страна, обстоятелството, че до прекратяването на първоинстанционното
производство не са били проведени открити съдебни заседание, следва да бъде отчетено при
съобразяването на фактическата и правна сложност на делото. Заради него съдът намира, че
размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде ограничен до
нормативно установения минимум по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Предвид материалния
интерес и датата на сключването на договора за правна защита и съдействие приложение
намира актуалната редакция на т. 3, според която минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 1 772 лева и 50 стотинки. По тези съображения първостепенният съд
приема възражението на жалбоподателката-ищца по чл. 78, ал. 5 ГПК за частично
основателно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс определение
№ 25785 от 21. 07. 2023 г. в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на
ответника Г. Д. Ч. разноски от 2 500 лева на 1 772 лева и 50 стотинки.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2