№ 5144
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110210374 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Б. Р., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 22-4332-012446 от 05.07.2022 г., издадено от Началник Сектор в
СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700
/седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че НП не съдържа някои от
законоизискуемите реквизити. Твърди се, че липсват данни дали техническото
средство, отчело скоростта на автомобила, е технически изправно, както и че не са
приложени протокол за използване на техническото средство и снимка на
разположението му. Излага се, че не са приложени други доказателства за твърдяното
нарушение освен съставения АУАН. Алтернативно се поддържа, че е налице
маловажен случай, тъй като не е била налице опасност за живота и здравето на
участниците в движението, а същевременно това е първо нарушение. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 03.05.2022 г. в 21:15 часа лек автомобил, марка и модел ***, се движил в гр.
София, по бул. „Никола Мушанов“ № 114 Е, с посока на движение от бул.
„Възкресение“ към ул. „Житница“, със скорост от 109 км/ч., когато бил засечен с
автоматизирано техническо средство Cordon-M 2 № MD 1197.
1
В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост за движение на
ППС била 50 км/ч., като липсвало ограничение на скоростта, различно от
предвиденото в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, въведено с пътен знак В26.
Видно от приложения протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на 03.05.2022 г. за времето от
20:00 до 22:00 часа контрол върху скоростта на движение на пътните превозни
средства е осъществяван чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим.
От снимка към АУАН се установява, че на процесната дата - 03.05.2022 г., в
21:15:19 ч., в района на бул. „Никола Мушанов“ № 114 Е, с координати 42.688855 и
23.276497, е засечена скорост на движение от 109 км/ч., като са записани датата, часа
(включително и секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационният номер на автомобила. Процесният автомобил се е движел със
скорост от 106 км/ч., след приспаднати 3% толеранс, при ограничение на скоростта от
50 км/ч. за населеното място.
На 09.06.2022 г. ползвателят на автомобила *** попълнил декларация, в която
посочил, че на посочената дата автомобилът е управляван от К. Б. Р..
На 09.06.2022 г. К. Б. Р. попълнила декларация, в която посочила, че на
посочената дата автомобилът е управляван лично от нея.
За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на 09.06.2022 г. от И. П. Б. - „младши автоконтрольор“ в
отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи. Актът бил връчен
срещу подпис на жалбоподателя на 09.06.2022 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 22-4332-012446 от 05.07.2022 г. от Началник Сектор в СДВР, с което
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя
били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.
21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Препис от същото бил връчен на
жалбоподателя на 21.07.2022 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
И. П. Б..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като
подробно обяснява въз основа на какви доказателства е направил извод за извършеното
нарушение. В показанията си твърди, че е съставил посочения по-горе АУАН, като
жалбоподателят е попълнил декларация, че е управлявал МПС на процесната дата,
място и час.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни и съответстващи на
останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля И. П. Б., писмените
доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - декларации,
извлечение от страницата на Български институт по метрология, решение за одобрение
типа средство на измерване, протокол № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022 г., ежедневна
форма на отчет, заповед № 8121К-13312/23.10.2019 г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., справка картон на водача, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство и заповед № 513з-5069/21.07.2015 г., както и
веществените доказателства - снимка към АУАН.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
2
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно,
при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН,
визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на
09.06.2022 г., в деня, в който е установен нарушителят чрез попълнена от последния
декларация. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 -
месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от И. П. Б. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна
полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-
СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни
нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Даниела Димитрова
Дескова, която работи на длъжност „началник сектор“ към СДВР-ОПП, като със
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, началниците
на сектори в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в
АУАН и НП правна квалификация на същото.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на нарушителя и двама свидетели.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на
движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч.
при движение в населено място.
Според ТР № 1/2014 г. на ОС на ВАС редът за ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП с
издаване на електронен фиш е неприложим в случая, тъй като същият може да се
издаде само за нарушения, които се наказват с административни наказания „глоба“, а
на конкретния нарушител са наложени две административни наказания - „глоба“ и
„лишаване от право да управлява МПС“ съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 21, ал.
1 ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставеният АУАН има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Доказателства, които да
опровергават съдържащите се в АУАН фактически констатации не са представени.
От обективна страна е извършено нарушение на правилата за максимално
допустимата скорост на движение при управление на МПС по смисъла на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, тъй като жалбоподателят е управлявал процесния автомобил със скорост от 109
км. /ч., при ограничение на скоростта от 50 км/ч.
Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. и за използването на АТСС за контрол е съставен протокол по образец.
3
Измерената скорост на движение на автомобила е 109 км/ч., допустимата грешка
при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч., поради което правилно е отразена скорост
от 106 км/ч.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод,
че на посочените в наказателното постановление дата, час и място с автоматизирано
техническо средство е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост
от 106 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. в населено място, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение с 56 км/ч.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно при
форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е
целял настъпването им, а именно съзнавал е и е искал да управлява автомобила в
рамките на населено място със скорост от 106 км/ч. при максимално разрешена скорост
от 50 км/ч. за населеното място.
Авторството на деянието се установява безспорно от попълнената от
жалбоподателя декларация.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не става ясно дали
техническото средство отчело скоростта на автомобила, е технически изправно. От
приложените по делото извлечение от страницата на Български институт по
метрология, решение за одобрение типа средство на измерване и протокол № 09-СГ-
ИСИС от 15.03.2022 г. се установява, че автоматизирано техническо средство Cordon-
M 2, под номер В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, към датата на нарушението - 03.05.2022 г. съответства на одобрените
типове средства за измерване и е преминало последваща периодична проверка.
Резултатите от проверката имат валидност една година, от което следва, че
нарушението е установено и заснето с АТСС, отговаряща на законовите изисквания,
установени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Измерената скорост на автомобила се установява и от снимка към АУАН, на
която ясно се откроява единствено регистрационният номер на автомобила,
управляван от жалбоподателя.
Същевременно съдът намира, че деянието не съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид. Извършеното нарушение е формално
такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е
съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията,
свързани с управлението на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна
степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност
от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата. Не на
последно място, за да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на
скоростта с 56 км/ч., което не може да бъде определено като незначително.
Доколкото наказанията, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.
182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, са в абсолютно определени размери, то излагането на
съображения досежно тяхната индивидуализация се явява безпредметно.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-012446 от 05.07.2022
г., издадено от Началник Сектор в СДВР, с което на К. Б. Р., ЕГН **********, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 700 /седемстотин / лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5