Р Е Ш Е Н И Е
№….........../06.12.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 7765 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Г.Х.П., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу „Е.п.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1194,22 лв., представляваща
стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 12.05.2017 г.
до 20.03.2018 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. ***, с абонатен № *** и клиентски № ***,
за която сума е издадена фактура № ***г.
По твърдения в исковата молба ищецът
е потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
ул. „Кап. Петко Войвода“ № 19, с клиентски № ***. Ищецът поддържа, че с писмо
от „Електроразпределение Север“ АД е уведомен, че на 20.03.2018 г. е извършена
техническа проверка в обекта от служители на дружеството, при която е
констатирано неточно измерване/неизмерване и е извършено преизчисляване на потребената електроенергия. Излага, че с писмо от „Е.П.“ АД
е уведомен, че вследствие на извършената корекция е издадена фактура № ***г. на
стойност 1194,22 лв. Счита, че не дължи тази сума, доколкото служебно
начисленото количество електроенергия от 6622 кВтч не
е реално потребено от него в посочения период от 12.05.2017 г. до 20.03.2018 г.
Оспорва извършената корекция на ел. енергията като незаконосъобразна с
твърдения, че не са били налице предпоставките за нейното приложение. Оспорва
съдържанието на констативния протокол на БИМ. Излага, че не е ясно как е
натрупано отчетеното количество електроенергия в невизуализирания регистър,
нито как е остойностено то с процесната фактура. Поддържа, че е налице
нарушение на чл. 10 ПИКЕЕ, тъй като абонатът е бил лишен от възможността да
упражни контрол върху показанията на скрития регистър. Отделно излага, че
електромерът е собственост на оператора на електропреносната
мрежа и именно той носи отговорност за техническата му изправност, като няма
данни за виновно поведение на потребителя, респективно последният не носи
отговорност за евентуално извършеното неправомерно вмешателство, чийто момент
твърди да е неизвестен.
По изложените съображения по същество моли да бъде установено в отношенията
между страните, че не дължи на ответното дружество сумата от 1194,22, за която
е издадена съответната фактура. Претендира и присъждането на сторените по
делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Р.Р., поддържа исковата
претенция и формулираното искане по същество и представя списък на разноски по
чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът - „Е.П.“ АД депозира отговор
на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от договор за продажба на електроенергия. Поддържа, че процесната
сума представлява стойност на реално доставена и потребена от абоната
електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Твърди, че на 20.03.2018 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на
измервателната система в обекта, при която е установено наличието на
неправомерно въздействие върху функцията на СТИ чрез осъществена софтуерна
манипулация. Установени са следните показания на електромера: по тарифа 1.8.1 –
002336; по тарифа 1.8.2 – 004610 и по тарифа 1.8.0 – 0013568, като
измервателният уред е свален, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
детайлна експертиза в БИМ, а на негово място е монтиран нов с нулеви показания.
Твърди, че за проверката е съставен констативен протокол, подписан от двама
свидетели, като екземпляр от същия и от издадената фактура са изпратени на
абоната, с което е спазена процедурата на чл. 47, ал. 3 и ал. 4 ПИКЕЕ. Излага,
че от експертизата е установено несъответствие между показанията на сумарния
регистър и тези на тарифа Т1 и Т2. Твърди, че въз основа на констативния
протокол от извършената проверка и резултатите от експертизата в БИМ е
изготвено становище от 20.03.2018 г. за начисляване на електрическа енергия за
периода от 12.05.2017 г. до 20.03.2018 г. в размер на 6622 кВтч,
която е остойностена в размер на 1194,22 лв. с
издадената от ответника фактура № ***г. Счита, че е налице хипотезата на чл. 50
ПИКЕЕ, която разпоредба е действаща към момента на извършване на проверката.
Излага, че служебно начислената електроенергия е реално потребена в процесния
период, чийто начален момент е денят, следващ монтажа на електромера, а
крайният момент съвпада с датата на неговия демонтаж. Поддържа, че коригираното
количество ел. енергия не е визуализирано на дисплея на измервателния уред, но
е отчетено в сумарния му регистър и следва да бъде заплатено от абоната.
По тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Идентично искане ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. А.Х., поддържа
и в открито съдебно заседание. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че
страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предмет доставката на електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. ***, с абонатен № *** и клиентски № ***, като ищецът се явява битов клиент по
смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
От
съдържанието на приетия по делото констативен протокол № 11202747
от 11.05.2017 г. (л. 29) се установява, че на посочената дата е подменен
монтираният в процесния обект електромер със СТИ с фабричен номер 9362686 с показания по нощна тарифа 903
и по дневна - 2679. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на
електромера по останалите регистри.
Видно от констативен
протокол № 1900923/20.03.2018 г. (л. 38), на 20.03.2018 г. служители на „Енерго-Про
мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен
номер, отчитащ потреблението в процесния обект. При проверката измервателният
уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи.
Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от двама
свидетели.
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 646/17.04.2019
г. (л. 35), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В
протокола е посочено, че показанията на Т1 и Т2, изведени на дисплея на
електромера, не съответстват на показанията в сумарния регистър. Отбелязано е,
че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не
съответства на техническите характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната
експертиза обстоятелства на 25.04.2019 г. е съставено становище (л. 37) от
„Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия в размер на 6622 кВтч
за периода от 15.05.2017 г. до 20.03.2018 г., в което е посочено, че корекцията
е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на служебно начислената
електроенергия, възлизаща в размер на 1194,22 лв., от страна на „Е.п.“ АД е
издадена фактура № ***г. (л. 46).
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на „Електроразпределение
Север“ АД и „Е.п.“ АД до ищеца са изпратени писма съответно от 25.04.2019 г. и
от 03.05.2019 г. (л. 33 и 34).
Видно
от приложените и приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през
последните 12/24/36 месеца (л. 44) и извлечение за фактури и плащания към дата 06.06.2019 г. (л. 41), за периода 15.05.2017 г. - 20.03.2018 г. по партидата на ищеца са начислени 6622 кВтч
ел. енергия на стойност 1194,22 лв.,
която не е заплатена.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-техническа експертиза (л. 68), което съдът кредитира като достоверно и
обосновано, се установява, че към датата на извършване на проверката – 20.03.2018
г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност, като същият е с
видими показания по всички четири тарифи, но за улеснение на инкасаторите и доколкото е монтиран в битов обект, уредът
е параметризиран при регулярно превъртане на
показанията на дисплея да се визуализират само тези по дневна и нощна тарифа. Според експерта показанията на първа и втора тарифа, изведени на дисплея,
не съответстват на тези от сумарния регистър, предназначен да отчита цялото
количество ел. енергия, преминало през измервателната система на електромера,
което води до извод за неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в неговата
тарифна схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата
на свързване. Според вещото лице направените изчисления за остойностяване на
определената за доплащане ел. енергия са математически точни.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Налице са
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим.
С оглед вида на търсената защита, докателствената тежест в процеса се носи
от ответника, който следва да установи, при условията на главно и пълно
доказване, че претендираната от него сума по процесната фактура е дължима. Ответното
дружество поддържа, че вземането му е възникнало след извършена по реда на чл. 50
ПИКЕЕ корекция на цената за реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия
за минал период.
Правният спор се съсредоточава върху наличието на предпоставките за
възникване правото на ответника да извърши въпросната корекционна процедура.
Поради спецификата на
обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната
уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване
потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на
живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на
доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1
и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).
В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда,
че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност
подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за
потребителите на електроенергия.
С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително
изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа
енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на
ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период,
следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия
съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената
корекция по предвидения в общите условия начин.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017 г. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала неточното измерване
на електромера, е извършена на 20.03.2018 г., тоест след тяхната отмяна.
Действие към
посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, които регламентират
предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на
допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на тези
предпоставки обаче, обуславящи възможността за извършване на корекцията, както
и конкретната процедура, не са регламентирани в действащите към момента на
проверката ПИКЕЕ, нито в друг нормативен източник.
Доколкото липсва
изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в
това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е
компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира
извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.
За установяване
на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила за доказване,
предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания и специфика на
отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.
По изложените
съображения действащите към момента на извършване на проверката разпоредби на ПИКЕЕ,
в това число и чл. 50 от Правилата, на който се позовава ответникът, на
практика са неприложими, а извършените въз основа на тях корекционни процедури
- незаконосъобразни.
Затова и съдът
намира, че процесната сума, начислена на посоченото основание, е недължима от
абоната, респективно предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен, като бъде прието за установено,
че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1194,22 лв., начислена по процесната
фактура в резултат на извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ корекция на сметката на
абоната за електроенергия за минал период.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 440
лв., от които 50 лв. за държавна такса и 390 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото
– договор за правна защита и съдействие от 22.05.2019 г. (л. 6), ведно с
отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой.
Съобразно
изхода от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Г.Х.П., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, не дължи
на ответника „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1194,22 лв. (хиляда сто
деветдесет и четири лева и двадесет и две стотинки), представляваща стойността
на допълнително начислена електроенергия за периода от 12.05.2017 г. до
20.03.2018 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. ***, с абонатен № *** и клиентски № ***,
за която сума е издадена фактура № ***г.,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Е.п.”
АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, да
заплати на Г.Х.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 440 лв. (четиристотин и
четиридесет лева), представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: