№ 268
гр. Габрово, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214210101640 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „УниКредит
Булбанк" АД гр. София, с пълномощник адвокатско дружество „Д., Максимова,
Русева-Савова", чрез адв. В.Д., против Н. СТ. Н. от гр. Габрово.
В исковата молба се твърди, че между „УниКредит Булбанк" АД и Н. СТ. Н. бил
сключен Договор за кредитна карта на физически лица №CCIR-607-00131-2017 от
29.05.2017 г., по силата на който банката е предоставила, а ответникът е усвоил сума в
размер на 500 лева.
Длъжникът е преустановил погасяването на задълженията си по Договора през
месец юли 2018 г. С оглед на това Банката е упражнила правото си да обяви кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, съгласно т. 10.1. и следващи от Договора, за което
длъжникът е уведомен на 13.08.2020 г.
Поради неизпълнението на длъжника Банката е образувала заповедно
производстово по чл. 417 от ГПК, приключило с издаване на Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист по ч.г.д. №176/2021 г. по описа на РС-Габрово. Към
датата на образуване на заповедното производство задълженията на длъжника по
Договора са били следните: Главница - 484,96 лева; Лихва върху редовна главница от
17.07.2018 г. до 26.09.2018 г. - 14,78 лева; Лихва за просрочена главница от 26.09.2018
г. до 28.01.2021 г. - 134,49 лева; Дължими разходи за уведомяване - 72 лева.
Поради факта, че по образуваното изпълнително дело 20217340400668 по описа
на ЧСИ Звезделина Василева, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
1
условията на чл. 47, ал. 5, съгласно чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК за Банката е налице
правен интерес от предявяването на настоящите искове за установяване
съществуването на вземанията на Банката, обективирани в заповедта за изпълнение.
Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
за установени вземанията му към ответника по Договор за кредитна карта на
физически лица № CCIR-607-00131-2017 от 29.05.2017 г. в общ размер на 706,23 лева,
от които: главница - 484,96 лева, лихва върху редовна главница от 17.07.2018 г. до
26.09.2018 г. - 14,78 лева, лихва за просрочена главница от 26.09.2018 г. до 28.01.2021
г. - 134,49 лева, както и законна лихва от 29.01.2021 г. до цялостно погасяване на
задължението. Моли да му бъдат присъдени и направените в производството разноски.
В с.з. пълномощникът на ищеца не се явява. Представя писмено становище, в
което поддържа предявените искове и излага съображения за уважаването им.
Ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител,
адвокат И.Х. от АК Габрово. В законовия срок от негова страна е представен писмен
отговор, в който се изразява следното становище:
Исковата молба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, но по
същество е неоснователна. С нея се претендира да бъде установено от съда, че Н. СТ.
Н. дължи на „УниКредит Булбанк" АД суми по сключен между тях договор за
кредитна карта на физически лица. Твърди се, че банката била обявила кредита за
предсрочно изискуем с уведомление от 13.08.2020 г.
Не са налице доказателства има ли ответника и ако има, в какъв размер,
непогасени задължения по сключения договор. Липсват доказателства и че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем. Има приложена писмена покана за доброволно
изпълнение, с отбелязване, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но липсват
доказателства, че същата е била връчена на длъжника. Т.е, липсват данни дали
вземането на ищеца е изискуемо. Поканата за доброволно изпълнение по образуваното
изпълнително дело № 405/2018 г. по описа на В. Цонева - ЧСИ с per. № 732 е била
връчвана при условията на чл. 47 от ГПК, но не е спазена точно процедурата, тъй като
липсват данни за опит за връчване на работодател, на осн. чл. 47, ал. 3 от ГПК.
Претенцията за заплащане на разходи за уведомяване също е неоснователна, тъй
като липсват доказателства за извършени действия по уведомяване, техният размер и
основание, на което същите се дължат.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни обективно съединени установителни искове по чл. 422
от ГПК за съществуването на парични вземания за главница, договорна и мораторна
лихва, за които вземания Районен съд Габрово е издал в полза на ищеца заповед за
2
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№105/02.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 176/2021 г. Заповедта е връчена на длъжника-ответник
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на ищеца-
кредитор, че може да предяви искове за установявания на вземанията. Това определя
допустимостта на предявените искове, тъй като са предявени от лице с правен интерес
- заявител в производството по чл. 417 от ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
По отношение на изложените в обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за направени разходи за уведомяване, съдът констатира, че в петитума на
молбата не е направено искане за постановяване на решение, с което да се установи
това задължение, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение. Поради това
в настоящото исково производство не се дължи произнасяне по същество относно
съществуването на това вземане на ищеца.
По делото е представен договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-
607-00131-2017 от 29.05.2017 г., със страни „УниКредит Булбанк“ АД гр. София – в
качеството на кредитор и Н. СТ. Н. – кредитополучател.
По силата на договора кредиторът предоставя и дава право на кредитополучателя
да усвоява в рамките на периода кредитен лимит в размер на 500 лева за периода на
клиентски плащания /ПКП/ по раздел I от договора, а именно – всеки календарен
месец от първо до последно число, с изключение на първия след сключване на
договора и последния ден от изтичане на срока му.
Срок на ползване на разрешения кредитен лимит е до 31.05.2019 г., която дата е и
срок на действие на договора и краен срок за окончателно възстановяване и погасяване
без право на револвиране на дължимите по кредита суми (главница, лихви).
За усвоената сума (ползваната част от кредитния лимит, в т.ч. надвишен кредитен
лимит), Кредитополучателят заплаща на Банката ежемесечно определена в т.2.1 от
Раздел I на Договора месечна лихва (в размер на 1,00%), начислявана ежедневно, от
датата на всяка транзакция, извършена в рамките на този (отчетен) ПКП на база
360/360 дни.
Посочено е, че минималната изискуема погасителна вноска за ПКП е 15,00 лева
или сума, равна на 3% от кредитния лимит. Посочен е период на погасяване
(издължаване) е от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец следващ ПКП.
Кредитополучателят оправомощава Банката да събира вземанията си за сметка на
неусвоения разрешен кредитен лимит, съответно срещу незабавно изискуем надвишен
кредитен лимит на всяко 30/31 число на месеца, следващ текущия ПКП.
Съгласно договора, ако Кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга
61 дни, включително и след изтичане на срока на неговото предизвестие за
прекратяване, и независимо от поканите на Банката не е осигурил средства за
покриване на дължимите суми, на 62-ия ден задължението по Договора става
3
предсрочно изискуемо.
Страните са се уговорили, че когато до и/или на датата на издължаване
Кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния лимит
през предходния (отчетния) ПКП, той дължи на Банката: лихва за целия дълг,
формиран от теглене на пари в брой, считано от датата на съответната транзакция до
окончателното погасяване; лихва върху целия дълг, формиран от безкасови плащания
(през предходния ПКП) до датата на частичното погасяване и лихва върху
непогасената част от датата на частично погасяване до последния ден на текущия ПКП.
Така начислените лихви се добавят към общия дълг и са дължими през следващия
период на погасяване, като върху тях не се начислява възнаградителна лихва.
Видно от представеното извлечение от счетоводните книги от 29.01.2021 г.
ответникът е преустановил погасяването на задълженията си по Договора през месец
юли 2018 г. С оглед на това, ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за изцяло
и предсрочно изискуем в пълен размер на 26.09.2018 г., видно от покана за доброволно
изпълнение.
Поканата е изпратена на ответника чрез ЧСИ Весела Цонева, като му е връчена по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, като в съставената от
връчителя разписка е отразено, че Н.Н. не е намерен на адреса, а по данни на съседи
живее в чужбина.
В представеното извлечение от счетоводните книги от 29.01.2021 г. са отразени
следните задължения на ответника: Главница - 484,96 лева; Лихва върху редовна
главница от 17.07.2018 г. до 26.09.2018 г. - 14,78 лева; Лихва за просрочена главница от
26.09.2018 г. до 28.01.2021 г. - 134,49 лева; Дължими разходи за уведомяване - 72 лева.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
и поддържана в с.з. от вещото лице Д.К., се установява, че чрез издадената на
ответника кредитна карта са усвоени суми с общ размер 583,28 лева, в това число:
539,20 лева изтеглени в брой и 44,08 лева - покупки в търговски обект.
Размерът на постъпилите съгласно договора погасявания са както следва: за
главница - 131,73 лева, за лихви - 43,91 лева. Сумите са начислени и осчетоводени
правилно от Банката. Последното плащане за погасяване на задълженията е от
16.07.2018 г.
Вещото лице посочва, че правилно са изчислени вземанията на банката, отразени
в приложеното счетоводно извлечение. Размер на задълженията по Договора за кредит
към датата на подаване за заявлението по чл. 417 от ГПК е следният: главница - 484,96
лева; лихва върху редовна главница от 17.07.2018 г. до 26.09.2018 г. - 14,78 лв.; лихва
за просрочена главница от 26.09.2018г. до 28.01.2021 г. -134,49 лв. Заключението на
експертизата не се оспорва от страните и съдът го възприема като обосновано и
законосъобразно, съответстващо и на доказателствата по делото.
4
Въз основа на така обсъдените доказателства се установява валидно сключен
между страните договор за потребителски кредит. Сключеният договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на
критериите по чл. 3 ЗПК и не засяга изключенията по чл. 4 ЗПК. Договорът е сключен
в изискуемата от закона писмена форма и съдът не констатира основания за
недействителността му. Предвид характера на договора за револвиращ кредит, за
същия не се изготвя погасителен план, тъй като правото на кредитополучателя да
усвоява суми по кредита се възстановява за всяка погасена от него сума (револвира)
многократно, изцяло или частично, до максимално разрешения размер, като
правоотношението между страните се запазва, без да е необходимо ново предоговаряне
за всяко усвояване. Тъй като не е известно какъв ще бъде размерът на сумата, която ще
бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане, както не са
известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на погасяване, то и
не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска, нито крайният падеж, който
е в пряка зависимост от размерът на усвоената сума и това дали кредитополучателят
ще избере да погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от възможността да
погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване.
Съдът е длъжен да вземе предвид, че както към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК -
29.01.2021 г., така и към момента на приключване на съдебното дирене, е настъпил
крайния срок за окончателно възстановяване и погасяване без право на револвиране на
дължимите по кредита суми /главница и лихви/ - 31.05.2019 г. С настъпването му
всички задължения са станали изцяло изискуеми, на осн. чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо
не е необходимо да се изследва редовността на връчването на поканата за доброволно
изпълнение чрез ЧСИ.
По отношение на дължимата лихва за забава са приложими разпоредбите на
процесния договор за кредитна карта, съгласно които лихва за забава се дължи при
непогасяване в пълен размер на ползваната част от кредитния лимит пред предходния
ПКП. От изложеното следва извод, че ищецът доказа по основание наличието на
вземанията си за главница, договорна и мораторна лихва. Размерът им се установява по
безспорен начин от заключението на счетоводната експертиза и той е посоченият в
исковата молба: 484,96 лева - главница, 14,78 лева - лихва върху редовна главница от
17.07.2018 г. до 26.09.2018 г., 134,49 лева - лихва за просрочена главница от 26.09.2018
г. до 28.01.2021 г.
Затова предявените искове ще бъдат уважени така, както са предявени, като
поради изпадането на ответника в забава съдът ще го осъди да заплати на ищеца и
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК в съда – 29.01.2021 г., до окончателното й изплащане.
5
По отношение на сумата 72 лева дължими разходи за уведомяване, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК №105/02.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 176/2021 г. на РС Габрово, съдът вече
изложи констатацията си, че в петитума на исковата молба липсва искане за
произнасяне по съществуването на това конкретно задължение на ответника към
ищеца. Поради това не следва да се обсъжда по същество липсата на доказателства за
този разход. Издадената заповед за незабавно изпълнение следва да се обезсили в
частта, в която касае това вземане, тъй като в законоустановения срок ищецът-
кредитор не е предявил иск относно него. Инициираното по реда на чл. 415 от ГПК
исково производство се явява продължение на заповедното, което обуславя
компетентността на исковия съд да се произнесе и по този въпрос.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 935 лв., от
които 360 лв. – заплатен адвокатски хонорар, 75 лв. – заплатена д.т., 300 лв.
Възнаграждение за особен представител и 200 лв. – депозит за възнаграждение на вещо
лице. Предвид уважаването на исковете в пълния им размер ответникът ще бъде
осъден да заплати на ищеца тези разноски също в пълен размер.
В заповедното производство по ч.гр.д.№ 176/2021 г. на РС Габрово ищецът е
направил разноски в общ размер на 85 лв. /25 лв. – д.т. и 60 лв. – адвокатско
възнаграждение/. Тъй като исковото производство има за предмет установяване
съществуването на вземания в общ размер на 634,23 лв., то дължимите за заповедното
производство разноски, които ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца, са в
общ размер от 76,33 лв. Или общият размер на разноските, които ответникът ще бъде
осъден да заплати на ищеца, възлиза на 1011,33 лв.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Н. СТ. Н., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово,
ул. "*********" № 6, ет. 1, ап. 2, ДЪЛЖИ на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Възраждане",
пл. "Света Неделя" №7, с пълномощник адвокат В.Д., сумата 484,96 лв. /четиристотин
осемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ главница, ведно със
законната лихва, считано от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата 14,78 лв. / четиринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лихва върху
6
редовна главница за периода 17.07.2018 г. - 26.09.2018 г., сумата 134,49 лв. /сто
тридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/ лихва за просрочена
главница за периода 26.09.2018 г. - 28.01.2021 г., на основание договор за кредитна
карта на физически лица №CCIR-607-00131-2017 от 29.05.2017 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК №105/02.02.2021 г. по ч.гр.д. № 176/2021 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във вр.
с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 във вр.
с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК №105/02.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 176/2021 г. на РС Габрово,
в частта, в която е издадена за сумата 72 лева, преставляваща разходи за уведомяване
във връзка с договор за кредитна карта на физически лица №CCIR-607-00131-2017 от
29.05.2017 г., на осн. чл. 415 ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. СТ. Н., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*********" № 6,
ет. 1, ап. 2, ДА ЗАПЛАТИ на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район "Възраждане", пл. "Света Неделя"
№7, с пълномощник адвокат В.Д., направените в исковото производство и в
производството по ч.гр.д.№ 176/2021 г. на РС Габрово разноски в общ размер на 1
011,33 лв. /хиляда и единадесет лева и тридесет и три стотинки/, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7