№ 837
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501385 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба вх. №40118/20.12.2021г. на
„Мига 77" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, *********** представлявано от управителя Г.Р.Л., ЕГН **********
срещу запор на банкови сметки на дружеството, срещу разноски за
изпълнителното действие по изп. Дело Частен съдебен изпълнител Ивета -
Луис Ернандес, рег№ 894 на КЧСИ, по изпълнително дело №691/2021г. и
молба за спиране на действие по запор на банкови сметки на дружеството.
Жалбоподателят излага, че на 06.12.2021г. получил съобщение изх. №
21519/26.10.2021г. за образуване на делото и изпълнителен лист от
19.05.2016г. Твърди, че съобщението е било изпратено на адрес, различен от
адреса на управление на дружеството, поради което това действието по запор
на сметки е ненадлежно и невалидно. Излага, че са налице основания за
спиране и за последващо прекратяване на изпълнително дело № 691/2021 г.
по следните съображения: Изпълнително дело № 691 от 2021 г. на ЧСИ И.
Луис Ернандес е било образувано въз основа на изпълнителен лист, след
прекратяване на предно изпълнително дело №1366 от 2016г. на ЧСИ Илиана
Станчева. Освен това, не е получавано никакво уведомление по това
предходно изпълнително дело, поради което към настоящия момент приема,
за дата на последно валидно изпълнително действие по него - 12.07.2018г.,
поради което приема, че изп. дело №1366/2016г. на ЧСИ Ил. Станчева трябва
да е било прекратено най-късно от 13.07.2018г., на основание чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК. Прекратяването по силата на закон, а не с постановление на съдебния
изпълнител от последваща дата, е приета с точка 10 от Тълкувателно решение
№2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, по т. дело № 2/201Зг. Отделно от това
излага, че е настъпило и погасяване по давност на вземанията по
изпълнителния лист на 13.07.2021 г., с оглед тяхното естество на парични
1
суми по договор с периодично изпълнение. На следващо място
жалбоподателят оспорва и валидност и законосъобразност на начисляването
на разноски по изпълнение, поради аргументите за образуване на
изпълнителното дело за събиране на погасено по давност вземане и за
ненадлежно изпълнително действие. По изложените съображения моли, след
като съдът съобрази основателност на изложеното в настоящата жалба, да
отмени оспорваните действия по изпълнение и свързаните с него разноски.
Моли също така, съдът да постанови спиране на действие по изпълнение -
запор на банковите сметки на „Мига 77" ЕООД, с оглед ненадлежност и
невалидност на действието, като извършено при уведомяване на дружеството
за образуване на изпълнително дело № 691 от 2021 г. на адрес, който не е
негов актуален адрес на управление.
Чрез депозираното възражение, взискателят Енерго –Про продажби
АД изразява становище за недопустимост на жалбата. Твърди, че
прекратяването на изпълнителното производство при предходен ЧСИ на
посоченото основание не е пречка впоследствие да бъде образувано ново по
искане на взискателя, какъвто именно е настоящият случай. На следващо
място излага, че в жалбата не се съдържат основания, водещи до спиране,
респ. прекратяване на делото, нито се сочи действие на съдебния изпълнител,
което да попада в хипотезата на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК, при която да е
налице право от страна на длъжника да го обжалва. По отношение на
възражението за погасяване на вземането по изп. Лист по давност, излага, че
то е извън предмета на настоящия спор, който се развива по жалба с правно
основание чл. 435 ГПК, като тази преценка може да бъде извършена само от
съда в хода на исково производство, но не и от ЧСИ. По изложените
съображения, моли жалбата да бъде оставена без уважение, като му бъдат
присъдени направените разноски.
По делото са приложени писмените обяснения на съдебния
изпълнител във връзка с подадената жалба, в които се излагат доводи за
нейната неоснователност. ЧСИ счита, че не са налице предпоставките за
прекратяване, тъй като прекратяването на предходно изпълнително дело
между страните, образувано за принудителното събиране на същото вземане е
неотносимо доколкото прекратяването не е било с правно основание чл. 433,
ал. 1, т. 1 ГПК, а именно длъжникът да е удостоверил, че е заплатил
задължението,а по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Освен това, позоваването на
погасителна давност пред съдебния изпълнител не съставлява основание за
спиране, нито за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като ЧСИ не
може да решава дали притезателното право, което е материализирано в
изпълнителния титул, съществува или не и дали същото е погасено по
давност. По изложените съображения счита, че постановеният отказ да бъде
спряно и прекратено изпълнителното дело е законосъобразен.
Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата
приложени по делото, както и мотивите на съдия-изпълнител приема за
установено от фактическа и правна следното:
Изпълнително дело №20218940400691 по описа на ЧСИ Ив. Ернандес е
образувано 20.05.2021г. по молба на взискателя ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ
АД с ЕИК ********* и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
19.05.2016 г. от Районен съд - Варна по ГД № 3738 по описа за 2016 г. на PC -
Варна, 35 състав, срещу длъжника МИГА 77 ЕООД с ЕИК *********.
2
На 26.10.2021г. до Уникредит Булбанк АД и и Алианц България АД са
изпратени запорни съобщения.
Съобщение за образуваното изп. Дело е изпратено на 26.10.2021г. до
длъжника „Мига 77“ ЕООД на посочения в изп. лист адрес: гр. Варна,
********* Видно от разписката, същото е било получено лично от
управителя на 06.12.2021г.
На 20.12.2021 г. длъжникът депозира молба за спиране и прекратяване
на изпълнителното производство. На същата датата е депозирана и жалбата
вх. №40118, по която е образувано настоящото производство,
С Постановление от 25.03.2022г. ЧСИ отказва да прекрати и спре
производството по изп. Дело.
За да се произнесе, по допустимостта на жалбата, съдът съобрази
следното:
Предмет на обжалване според изложеното в същата са: наложеният
запор; определените разноски за изпълнение; отказът на ЧСИ да спре и
прекрати производството, като се съдържа и искане за спиране изпълнението
на осн. чл. 438 ГПК.
Жалбата в частта, с която се излагат съображения, че са налице
основания за прекратяване на изп. дело, съдът възприема като такава срещу
отказа на ЧСИ да прекрати и спре производството, обективиран в
Постановление от 25.03.2022г.
В тази връзка, съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е
насочена срещу изричния отказ на ЧСИ да прекрати изп. производство, което
е действие/акт, подлежащ на обжалване съобразно разпоредбата на чл. 435,
ал.2, т.6 ГПК в редакцията, публикувана в ДВ бр. 86/2017г.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав
съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно изброени
хипотезите, при наличието на които изп. производство се прекратява.
Действително, върху /гърба на/ изп. лист, по който е образувано изп.
дело №20218940400691, е налично отбелязване, че на 12.02.2021г. ЧСИ Ил.
Станчева е постановила прекратяване на изп. дело №1366/2016г., на осн. чл.
3
433, ал.1, т.8 ГПК, като последното изп. действие е от 12.07.2018г.
Наличието на предходно изпълнително дело обаче, прекратено на осн.
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, а именно в хипотеза когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от 2
години, не е пречка да бъде образувано ново изп. дело пред същия или друг
ЧСИ, нито е основание такова ново дело да бъде прекратено.
Липсата на активни действия от страна на взискателя касаят
конкретното изп. дело, но не го лишават от възможността, след прекратяване
на изп. дело на това основание – чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, да образува ново изп.
дело ако изп. основание е валидно и вземането по него не е било погасено.
От друга страна, извън правомощията на ЧСИ е да преценява, дали
вземането по изп. лист е погасено по давност. При наличие на такива
съображения, длъжникът следва да заведе исково производството за да
оспори вземането, за събирането на което е образувано изп. дело, по реда на
чл. 439 ГПК, в което съдът ще изследва ново-настъпилите факти относно
изпълнителното основание. В това именно производство, и длъжникът би
могъл да поиска от съда да спре изпълнителното действие – като
обезпечителна мярка на предявения иск. Съдебният изпълнител не е
компетентен да се произнесе по възраженията за съществуването на изп.
основание, нито те представляват основание за прекратяване на изп.
производство. Основание за прекратяване на последното съобразно
разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 7 ГПК би било влязлото в сила решение, с
което е уважен искът по чл. 439 ГПК. Т.е. възражението за изтекла давност не
следва да се направи пред ЧСИ, нито може да бъде съобразено от него,
поради което в тази връзка не се установяват незаконосъобразни негови
действия.
По изложените съображения, и доколкото не са налице други основания
по чл. 432 и чл. 433 ГПК, съдът намира, че не жалбата е неоснователна в тази
част, а постановеният отказ на ЧСИ да спре и прекрати изпълнителното дело е
законосъобразен.
Твърдението, че съобщението за образуваното дело е било изпратено на
адрес, различен от адреса на управление на дружеството, не може да бъде
преценявано от съда, доколкото връчването на поканата за доброволно
изпълнение или съобщението за образуваното изп. дело не е действие,
4
подлежащо на самостоятелно обжалване. Въпреки това, следва да се
отбележи, че то е било изпратено на адреса на управление, посочен в
изпълнителния лист съобразно разпоредбата на чл. 38, и при спазване на
процедурата по чл. 47 ГПК. Установява се, че управителят е узнал и е отишъл
да получи съобщението в кантората на ЧСИ.
Досежно наложеният запор, следва да се посочи, че в тази част жалбата
се явява недопустима, тъй като според разясненията, дадени в т.1 от
Тълкувателно решение 2/2013 от 26 юни 2015 год., в жалбата може да са
изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор,
възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др.,
като съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни
изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този
смисъл я нарушават, като отделното обжалване на тези действия не е
допустимо.
Доколкото длъжникът е търговско дружество и не може да се позовава
на несеквестируемост, нито такива възражение се излагат в жалбата, и
предвид невъзможността запорът-като самостоятелно изп. действие да се
обжалва, то искането по отношение на него следва да се остави без
разглеждане.
По отношение на частта от жалбата, с която се оспорва валидността и
законосъобразността на начисляването на разноски по изпълнение, което е
образувано за събиране на погасено по давност вземане, следва да се
отбележи, че съобразно изложените по-горе мотиви, че липсват пречки за
образуване на изп. Дло, то не може да се направи извод, че разноски по
изпълнението не се дължат по тази причина.
Ако жалбоподателят счита, чч някои от начислените такси и разноски
по изпълнението не се дължат, или оспорва техния размер, то следва да
сезира ЧСИ с молба. Произнасянето на съдебния изпълнител по разноските,
дължими на взискателя в изпълнителното производство, не е изпълнително
действие в тесния смисъл на това понятие и не се обхваща от ограничението
по чл. 435, ал. 2 от ГПК. Длъжникът по изпълнението има процесуално право
да обжалва постановлението за разноските съгл. т.7, включително отказът на
ЧСИ да се произнесе по искането за намаляването на адвокатско
възнаграждение /в този смисъл определение № 403/01.12.2008 г. по ч.гр.д.№
5
1762/2008г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК/.
Жалбата срещу такъв отказ е допустима и подлежи на разглеждане по
същество, но за тази цел е необходимо да има надлежен акт на ЧСИ,
например сметка, изготвена съгласно чл. 79 от ЗЧСИ, в който да са
обективирани таксите и основанието за тяхното начисляване или да е
отказано намаляване на адвокатското възнаграждение при възражение в тази
насока. Този извод следва и от възприетото в Тълкувателно решение №
3/12.07.2005г. по т.д. №3/2005г. по описа на ВКС, ОСГТК, че производството
по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да
отмени правните последици на извършено незаконно действие на съдебния
изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото,
респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на
това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция
относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може
да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден.
От изложеното следва, че е необходимо длъжникът по изпълнението да
е отправил претенцията си за недължимост или прекомерност на
определените разноски първо пред ЧСИ, като в случай на отхвърляне на
искането му съответният акт на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на
обжалване пред съда.
По искането за спиране:
Тъй като спирането на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК служи за
обезпечаване на обжалването, преценката за основателността на молбата се
свежда до едно предварително обсъждане на въпроса за допустимостта и
вероятната основателност на подадена жалба, до произнасянето по която се
иска спиране на изпълнителни действия. Като способ за обезпечаване на
последиците на съдебната отмяна на незаконосъобразно изпълнително
действие, искането за спиране на изпълнителните действия предпоставя
допустима и вероятно основателна жалба. Предвид становището на
настоящия състав за частична неоснователност и частична недопустимост на
жалбата, искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.
Предвид частичната неоснователност и частичната недопустимост на
жалбата, насрещната страна има право да бъдат присъдени съдебно-
деловодни разноски юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в
6
размер на 200 лв. на осн. Чл. 10, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№40118/20.12.2021г. на „Мига 77"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
*********** представлявано от управителя Г.Р.Л. с ЕГН ********** срещу
Постановление от 25.03.2022г., с което ЧСИ Ивета – Луис Ернандес, рег.
№894 отказва да прекрати и отказва да спре производството по изп. Дело
№20218940400691.
ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на изпълнението по
изпълнително дело №20218940400691 по описа на ЧСИ Ивета – Луис
Ернандес, рег. №894.
В тази част решението е окончателни и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх. №40118/20.12.2021г. на „Мига 77"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
*********** представлявано от управителя Г.Р.Л. с ЕГН ********** срещу
запора на банкови сметки на дружеството и срещу разноските за
изпълнителното действие по изп. Дело Частен съдебен изпълнител Ивета -
Луис Ернандес, рег№ 894 на КЧСИ, по изпълнително дело №691/2021г.
В тази част решението има характер на определение и полежи на
обжалване пред ВАпС в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните
ОСЪЖДА „Мига 77" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Петко Стайнов" №1, ет.3, представлявано от
управителя Г.Р.Л. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД; ЕИК: ********* Адрес: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от Пл. Стефанов, Я.
Димитрова чрез Василики Сиапера - процесуален представител. сумата от
200.00 /двеста/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на осн.
Чл. 78, ал.1 ГПК вр. Чл. 10, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След влизане в сила на решението, копие от същото да се изпрати на
ЧСИ Ивета - Луис Ернандес, рег. № 894 на КЧСИ по изп. дело
№№20218940400691 за сведение.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8