РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Русе,
30.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, 8-ми
състав, в публично заседание на четвърти август през две хиляди и деветнадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 376 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.И.С. *** срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № РД-14-1626/25.05.2021 г., издадена от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Русе (РД“АА“),
с която спрямо жалбоподателя са приложени две принудителни административни
мерки: временно спиране от движение на моторно превозно средство Шкода Фабия
1.2 ХТП от категория М1 с рег.№ ***** на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“б“
и ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 7 от ЗАвтП и временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС на жалбоподателя на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.“б“
и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП. В жалбата са наведени възражения за незаконосъобразност
на оспорваната заповед поради противоречието й с материалноправни разпоредби –
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като се твърди, че към момента
на проверката жалбоподателят не е извършвал таксиметров превоз, поради което
липсва фактическо основание за налагане на процесните принудителни
административни мерки. Иска от съда да отмени заповедта на директора на РД“АА“
– Русе в цялост. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - Директорът на РД“АА“ –
Русе не се явява и не се представлява по делото. Становище по жалбата е изразил
в придружително писмо изх.№ РД-14-1626/2/09.06.2021 г., с което жалбата ведно с
административната преписка по издаване на оспорваната заповед, е изпратена до
настоящия съд. Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
отхвърли. Направено е и възражение за прекомерност на претендирания по делото
адвокатски хонорар от жалбоподателя, в случай че същият надвишава размерите по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След като съобрази събраните по
делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и
след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК,
административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1626/25.05.2021 г., издадена от Директора на РД“АА“, с която спрямо
жалбоподателя са приложени две принудителни административни мерки: на основание
чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“б“ и ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 7 от ЗАвтП –
временно спиране от движение на моторно превозно средство Шкода Фабия 1.2 ХТП
от категория М1 с рег.№ *******, собственост на С.И.С. с ЕГН **********, до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца, чрез
сваляне и отнемане на 1 (един) брой регистрационен номер ******* и отнемане на
свидетелство за регистрация № *********, издадено на 21.12.2016 г. и на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.“б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на С.И.С. с ЕГН **********,
издадено на 12.09.2012 г. от МВР – Русе до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично в деня на
издаването й – 25.05.2021 г., видно от съдържащата се след самата заповед
разписка (л. 1 от преписката). С. е оспорил заповедта с жалба, изпратена по
пощата на 03.06.2021 г. до административния орган, издал оспорвания акт.
При тези данни съдът намира жалбата
на С.С. за допустима, тъй като изхожда от лице, за което е налице правен
интерес от оспорването, предвид факта, че това е лицето адресат на
разпоредените принудителни административни мерки. Атакува се административен
акт, за който изрично в чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП е предвидена възможност за
оспорването му по реда на АПК и жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жабата е
неоснователна.
Заповед № РД-14-1626/25.05.2021 г. е
издадена от Директора на РД“АА“ – Русе, който се явява компетентен да издаде
административен акт за налагане на принудителни административни мерки по чл.
106а, от ЗАвтП. Този извод се обосновава от разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от
ЗАвтП и приложената по преписката Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на
изпълнителния директор на ИА“АА“, с която той е упълномощил директорите на
регионални дирекции „АА“ (т.І.4 от заповедта) да прилагат с мотивирани заповеди
принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП.
Оспорваната заповед е издадена в
писмена форма и съдържа както фактически, така и правните основания, въз основа
на които са разпоредени съответните правни последици. В заповедта е изложена
подробно приетата за установена от административния орган фактическа
обстановка, което я прави мотивирана по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП. Съдът
не установи в хода на административното производство да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Производството се е
развило незабавно след като от контролни органи на ОД на МВР – Русе, ПП-КАТ, е
поискано съдействие от РД“АА“ – Русе при извършвана на пътя проверка на
жалбоподателя.
Спорен по делото всъщност е единствено
въпросът за материалната законосъобразност на оспорваната заповед като
жалбоподателят твърди, че не е налице фактическото основание, посочено от
административния орган за издаването й.
Според отразеното в мотивите на заповедта,
от РДАА-Русе е поискано съдействие от органите на ОД на МВР – Русе на
25.05.2021 г. На мястото на проверката служителят на Отдел „Контрол“ при РД“АА“
– Русе инспектор К. Ц. установил, че жалбоподателят извършва таксиметров превоз
на пътници с управлявания от него негов собствен лек автомобил Шкода Фабия с
рег.№ *******. Извършването на превоза било установено от снетите на място пред
контролните органи на РД“АА“ – Русе писмени обяснения от пътуващите в
автомобила лица – С. С. Я. и Е. Е. Л. Била извършена справка в информационните
масиви на ИА“АА“ и регистъра на Удостоверенията за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници по чл. 12, ал. 4 от ЗАвтП, при която проверка се
установило, че управляваният от жалбоподателя автомобил, с който е превозвал
двете лица, не е включен в списък към Удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници и за този автомобил няма издадено
Разрешение от Община Русе за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Изложените в заповедта факти по
същество не се оспорват от жалбоподателя, а именно, че в момента на проверката
в автомобила му са се возили Я. и Л., както и че към този момент липсва
издадено разрешително за извършване на таксиметров превоз с процесния автомобил
и той не е включен в списък към издадено удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз.
С оглед дадените от превозваните лица
писмени обяснения (л. 6 от преписката), че излизайки от дискотека Showroom в гр.Русе са наели таксиметровия
автомобил, който е бил пред заведението и водачът е включил таксиметровия
апарат пред тях, контролният орган на РД“АА“ – Русе е приел, че е извършван
таксиметров превоз на пътници и при липса на изискуемите регистрации и
разрешение, жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 3
от Наредба № 34 от 06.12.1999 г., за което му е съставен акт за установяване на
административно нарушение Серия А-2020 № 290599 от 25.05.2021 г. (л. 4 от
преписката). Във връзка са установеното нарушение е издадена и оспорената в
настоящото производство заповед като административният орган е преценил, че са
налице основанията на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и т. 4, б. „б“ от ЗАвтП.
Съдът намира, че установените от
административния орган релевантни факти и обстоятелства са надлежно доказани в
хода на административното производство и не се опровергават от събраните в хода
на съдебното производство доказателства. В тази връзка на първо място следва да
се посочи, че съдът кредитира изцяло писмените обяснения, дадени от
превозваните лица. В случая С. Я. и Е. Л. са дали сведения пред контролните
органи на РД“АА“ – Русе, което обстоятелство изрично е удостоверено с подписите
на служителите Ц. и Д. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК обясненията и сведенията
представляват допустими от закона доказателствени средства, а по силата на чл.
44, ал. 1 и 2 от АПК административният орган може да изисква сведения от
неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на
съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да
бъдат установени по друг начин като сведенията се дават писмено, подписват се от
лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от
определен от него служител. В настоящия случай цитираните изисквания да
спазени, което обосновава извод, че сведенията от превозваните от жалбоподателя
лица представляват редовно събрани в хода на административното производство
доказателства, а съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани
редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда
като съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред
административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги
изслуша непосредствено. Неоснователни за възраженията на жалбоподателя, че
писмените обяснения са написани „телеграмно“ и липсват данни за телефон,
семейно положение, месторабота, образование, длъжност на далите обяснения
лица. В писмените обяснения лицата, от
които те изхождат, са идентифицирани в достатъчна степен с посочване на трите
им имена и единен граждански номер и телефонен номер на едно от лицата.
Останалата информация не е необходима за целите на административното
производство, а и не е нормативно изискуема.
От писмените обяснения на Я.и Л.
безспорно се установява, че същите са наели жалбоподателя за осъществяване на
таксиметров превоз, при започването на който е включен и таксиметров апарат за
таксуване на извършвания превоз на пътници. Тези обстоятелства не се
опровергават от показанията на поискания от жалбоподателя и разпитан от съда
свидетел Н. Д.Н.. В показанията си свидетелят твърди, че е помолил
жалбоподателя като свой приятел да го откара до дискотека Showroom в гр. Русе в ранните часове на
25.05.2021 г., около 2:30 ч. – 3:00 ч., тъй като бил пил и не можел сам да
управлява автомобил. Според твърденията на свидетеля, при пристигане пред
дискотеката към автомобила на жалбоподателя са дошли две момичета, които са го
запитали „Работиш ли?“ и той е отговорил – „Не“. Свидетелят не е чул
по-нататъшния разговор между жалбоподателя и момичетата, само е видял, че те се
качват в автомобила на С.. Свидетелят посочва, че автомобилът на С. е жълт на
цвят, но няма табела „Такси“, нито касов апарат, а отпред на таблото на колата
има табела „Не работи“. Свидетелят не помни как се е прибрал от дискотеката,
поради това, че е употребил много алкохол.
Съдът не кредитира показанията на св.
Н., които от една страна не съдържат данни, касаещи конкретно извършвания
таксиметров превоз от жалбоподателя. Обстоятелството, че свидетелят е откаран
от жалбоподателя до заведението на приятелски начала е ирелевантно за спора,
доколкото не изключва възможността след това да е извършен таксиметров превоз,
т.е. обществен превоз на пътници срещу заплащане. На следващо място
твърдението, че жалбоподателят е отрекъл, че работи пред двете момичета също не
може да изключи извършването на таксиметровия превод. Самият свидетел посочва,
че не знае какво са си говорили след това жалбоподателят и превозваните две
лица.
Не на последно място следва да се
посочи, че в случая се касае за извършване на таксиметров превоз, за който
въобще липсва регистрация за извършването му с процесния автомобил и съответно
разрешение от Община Русе за извършване на такава дейност – таксиметров превоз.
В тази връзка житейски нелогично е да се твърди, както от жалбоподателя, така и
от свидетеля, че автомобилът е бил с поставена на предното стъкло табела „Не
работи“. Ако с процесния автомобил по принцип не се осъществява таксиметрова
дейност, тъй като същият не разполага с регистрация и разрешение за такава
дейност, то означава, че това е частен автомобил, който няма причина да бъде
обозначаван с табела „Не работи“. Използването на такава табела е регламентирано
в чл. 46, ал. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници и
касае използването й от таксиметрови автомобили извършващи таксиметров превоз
по реда на същата наредба.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя и неговия процесуален представител, че обясненията на
превозваните лица не следва да се приемат за достоверни предвид факта, че
същите към момента на проверката са били в нетрезво състояние. По делото няма
данни както за това обстоятелство, така и затова, то да е оказало някакво
влияние върху дадените обяснения. При подобна логика компрометирани се явят на
това основание и показанията на свидетеля Н., който сам посочва, че в
процесната нощ е употребил доста алкохол.
На следващо място,
като неоснователни съдът намира и възраженията на жалбоподателя свързани със
съставения АУАН – неговата четливост и съответствието му с намиращия се по
преписката (на л. 7) негов частичен неофициален препис. На първо място въпросът
за редовността на съставения при проверката АУАН, включително и от формална
страна, е ирелевантен за настоящия спор. Този въпрос е от значение при
реализиране на отговорността на жалбоподателя в образуваното със съставения
АУАН административнонаказателно производство. В производството по налагане на
принудителна административна мярка следва да бъдат установени онези факти и
обстоятелства, които се обхващат от фактическия състав на правната норма,
регламентираща налагането на ПАМ. И в случая това е сторено. Нормата на чл.
106а, ал. 1 от ЗАвтП предвижда, че за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1.
временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца: б.б) което не е включено в списък
към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници
или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за
съответната община; и т.4. временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който: б. б) извършва обществен превоз на
пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В случая, както
вече се посочи по-горе в настоящото решение, безспорно се установява, че
автомобилът, с който жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на пътници,
не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници и е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на
пътници от Община Русе.
Неоснователно е и възражението, че в
оспорваната заповед било посочено единствено, че автомобилът е оборудван
съгласно чл. 21 от Наредба № 34/1999 г., но без да са конкретизирани
множеството съдържащи се в тази норма хипотези на изисквания и подизисквания.
На първо място от справка в съдържанието на оспорваната заповед е видно, че
същата не съдържа подобно позоваване. На следващо място обстоятелството дали
автомобилът е бил оборудван или не като такси съгласно изискванията на Наредбата
за таксиметров превоз на пътници е без правно значение за настоящия спор,
доколкото няма отношение към фактически извършвания таксиметров превоз без
необходимите разрешения и регистрации. Липсата на някое от нормативно
предвиденото оборудване или неизпълнение на някое от условията по чл. 21 от
Наредба № 34/1999 г. има отношение единствено към евентуално реализиране на
административно-наказателна отговорност на водача, ако са налице всички
предпоставки за това.
В заключение съдът намира, че не може
да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че в конкретния случай дори да се
приеме, че е налице нерегламентиран превоз на пътници, се касае за хипотезата
на чл. 9, ал. 1 от ЗАНН, според който текст опитът към административно
нарушение не се наказва, с оглед на това, че няма доказателства за извършено
плащане и от там да се изведе извод, че има нерегламентиран превоз на пътници
от лице, което не е оторизирано от общината със съответната необходима
документация. В случая на първо място не може да се говори за опит по смисъла
на чл. 9, ал. 1 от ЗАНН, доколкото таксиметров превоз на пътници е извършван от
жалбоподателя в момента на проверката. Фактът, че превозът е започнал като
превоз срещу заплащане (чрез включването на таксиметровия апарат) е достатъчен
за да се определи превозът като обществен превоз на пътници срещу заплащане –
таксиметров превоз. Превозът не става такъв едва след реалното заплащане на
сумата за извършването му, а със самата уговорка за заплащането му преди
неговото започване, която уговорка в случая се установява от включването на
таксиметровия апарат. Освен това опитът като правна категория, свързана с
противоправните деяния, съставляващи административни нарушения, намира приложение
в производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на
дееца, каквото настоящото производство не е.
В обобщение на всичко изложено до тук
съдът намира, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване с
относимите за случая материалноправни норми и с целта на закона. Не са налице
твърдяните от жалбоподателя пороци, поради което оспорването по жалбата на С.С.
следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора на
жалбоподателя не се следва присъждане на разноски. На това основание съдът не
дължи произнасяне и по възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. Ответникът не е
претендирал, а и не е направил разноски по делото, поради което такива не му се
присъждат.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С.И.С. *** срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № РД-14-1626/25.05.2021 г., издадена от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Русе.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: