Р
Е Ш Е Н И Е
№ 221/ 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на първи юли двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря М.С., като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 391 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 478/ 21.11.2019 г. по гр. д. № 275/ 2019
г. Районен съд Димитровград e:
1. Осъдил „ГЕЛИ“ ЕООД да заплати на Т.М.Т. сумата от
14 615 лв., представляваща разходи за обработка на земеделска земя в
землището на с.***, общ.Димитровград, предмет на Договор за спогодба от
30.04.2015 г., за периода 01.10.2014г. - 30.04.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.02.2019г. до окончателното й изплащане;
2. Отхвърлил предявения от Т.М.Т. срещу „ГЕЛИ“ ЕООД
иск за неизпълнение на договорно задължение по Договор за спогодба от
30.04.2015г. за сумата от 5 385. 81 лв. - наемна вноска за периода от
01.10.2014г. до 01.10.2015г. за ползване на земеделски земи, предмет на
сключени с Общината договори за наем - Договор № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г.,
Договор № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., Договор № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и
Договор № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г.;
3. Осъдил „ГЕЛИ“ ЕООД да заплати на Т.М.Т. сумата от 5
385. 81 лв., с която неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца,
незаплащайки наемни вноски в периода от 01.10.2014г. до 01.10.2015г. за
предадени му за ползване с Договор за спогодба от 30.04.2015г. земеделски земи,
собственост на Община Димитровград, предмет на Договор №
ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г., Договор № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., Договор №
ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и Договор № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2019г. до окончателното й
изплащане;
4. Отхвърлил предявения от Т.М.Т. срещу „ГЕЛИ“ ЕООД
иск за сумата от 13 074.02 лв., представляваща обезщетение за претърпени
вреди под формата на пропуснати ползи от лишаване без правно основание от
ползване на земеделски земи в землището на с.*** за периода от 01.10.2015г. до
01.10.2018г., наети от ЧЗП от Община Димитровград по Договор №
ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., както и за периода от
01.10.2015г. до 01.10.2016г. на наети земи по Договор № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г.
и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г.;
5.
Отхвърлил предявения от Т.М.Т. срещу „ГЕЛИ“ ЕООД иск за сумата от 13 074.02
лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно, обработвайки земеделски
земи в землището на с.*** за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г., наети от
ЧЗП от Община Димитровград по Договор № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и №
ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., както и за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. за
земи по Договор № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г.;
6.
Отхвърлил предявения от Т.М.Т. срещу „ГЕЛИ“ ЕООД иск за сумата от 15 608.52 лв.
- обезщетение с правно основание чл. 45
от ЗЗД вр. чл. 21, ал. 2 от ЗЗД за
лишаване на ищеца без правно основание от ползване на земеделски земи, наети от
Община Димитровград по Договори № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г., №
ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и №
ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., включващо изплатените по тези договори наемни вноски
и лихва за просрочие, за периода 01.10.2015г. - 01.10.2018г., и съответно за
периода 01.10.2015г. - 01.10.2016г.;
7.
Отхвърлил предявения от Т.М.Т. срещу „ГЕЛИ“ ЕООД иск за сумата от 15 608. 52 лв.
– претенция с правно основание чл. 74 ЗЗД, наемни вноски и лихва за просрочие, за периода 01.10.2015г. - 01.10.2018г.
и съответно за периода 01.10.2015г. - 01.10.2016г. по Договори №
ДОГ-ОС-101/07.03.2013г., № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г.
и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г.;
8. Осъдил „ГЕЛИ“ ЕООД да заплати на Т.М.Т. сумата от
13 673.18 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца, незаплащайки наемни вноски за ползването на земеделски земи в землището
на с.*** за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г., наети от ЧЗП от Община
Димитровград по Договор № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г.,
както и за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. за земите по Договор №
ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.02.2019г. до окончателното й изплащане,
като искът в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от
15 608.52 лв. е отхвърлил.
Недоволен от
така постановеното решение в осъдителната част е останал ответникът „ГЕЛИ“ ЕООД,
който го обжалва с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Излага
доводи за неоснователност на предявените искове, поради което иска да се
отмени, вместо което се постанови ново, с което същите да се отхвърлят.
Недоволен от постановеното решение е останал и ищецът Т.М.Т.,
който го обжалва в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за сумата
от 13 074.02 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди под
формата на пропуснати ползи от лишаване без правно основание от ползване на
земеделски земи в землището на с. *** за периода от 01.10.2015г. до
01.10.2018г. Счита предявеният иск за основателен, поради което иска
обжалваното решение да се отмени в тази част, вместо което се постанови ново, с
което същият да се уважи изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира
следното от фактическа и правна страна:
И двете въззивни жалби са подадени в законоустановения
в чл. 259, ал. 1 и чл. чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са допустима.
На първо място следва да се отбележи, че правната
квалификация на предявените искове и вида съединяване се определя служебно от
съда въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения, формулирания
въз основа на тях петитум, както и от твърдяната от ищеца връзка между правата.
Евентуално съединение е налице само при отрицателна връзка между правата –
когато евентуалното право може да съществува само ако не съществува
претендираното главно право. При евентуалното съединение разликата между
отделните искове е или в основанието, от което произтича спорното право, или от
един и същ юридически факт ищецът претендира различни права.
В настоящия случай с исковата молба ищецът е заявил четири
претенции: 1. За сумата от 14 615 лв. (предявен първоначално за 1000 лв.),
представляваща разходи за обработка на земеделска земя, които според сключения
между страните Договор за спогодба от 30.04.2015 г. следва да се възстановят от
ответника; 2. За сумата от 5385. 81 лв., представляваща наемната цена за
ползване на земеделските земи, която съгласно договора за спогодба ответникът
следва да възстанови на ищеца; 3. За сумата от 13 074. 02 лв. (предявен първоначално
за 1000 лв.), представляваща обезщетение за лишаването му от ползване без
правно основание на земеделските земи, предмет на договора за спогодба; 4. За
сумата от 15 608. 52 лв.
(предявен първоначално за сумата от 17 161. 11 лв.), представляваща размера на наемните вноски и
лихви, които ищецът е заплатил за времето, пред което земеделските земи са ползвани
неоснователно от ответника. Посочените вземания ищецът претендира на различни
правни основания, които е квалифицирал като предявени при условията на
евентуалност искове: вземането за 14 615 лв. на основание чл. 79 ЗЗД и 59
ЗЗД, вземането за 5385. 81 лв. на основание чл. 79 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, вземането
за 13 074. 02 лв. на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, вземането за
17 161. 11 лв. на основание чл. 45, вр. чл. 21, ал. 2 ЗЗД, чл. 74 ЗЗД и
чл. 59 ЗЗД.
Както се отбеляза по – горе, за да е налице евентуално
съединяване на искове, е необходимо ищецът да сочи и други факти, от които извлича
своето вземане. В исковата молба ищецът не се позовава на различни факти, които
да обосноват предявените от него евентуални искове, а предлага единствено различна
правна квалификация, въз основа на която да се разгледат предявените искове. Предвид
изложеното и с оглед фактическите твърдения в исковата молба, от които извежда
претендираните вземания, следва да се приеме, че ищецът Т.М.Т. е предявил при
условията на обективно кумулативно съединяване четири иска: 1. По чл. 79 ЗЗД за
сумата от 14 615 лв., представляваща разходи за обработка на земеделска
земя, които според сключения между страните Договор за спогодба от 30.04.2015
г. следва да се възстановят от ответника; 2. По чл. 79 ЗЗД за сумата от 5385.
81 лв., представляваща наемната цена за ползване на земеделските земи, която
съгласно договора за спогодба ответникът следва да възстанови на ищеца; 3. По
чл. 59 ЗЗД за сумата от 13 074. 02 лв., представляваща стойността на добивите
от земеделските имоти, които ищецът е пропуснал да получи поради
неоснователното им ползване от ответника след изтичане срока на договора; 4. По
чл. 59 ЗЗД за сумата от 15 608. 52 лв., представляваща размера на наемните
вноски и лихви, които ищецът е заплатил за времето, през което земеделските
земи са ползвани неоснователно от ответника.
С допълнителна молба от 30.04.2019 г. (л. 134),
подадена преди първото съдебно заседание, с оглед направеното от ответника
възражение за нищожност на сключения между тях договор ищецът е въвел ново
основание на предявените искове за направените разходи за обработка на земята в
размер на 14 615 лв. и платената наемна цена в размер на 5385. 81 лв.,
които претендира въз основа на неоснователно обогатяване, ако съдът счете
договорът за нищожен. Всъщност в случая се касае за изменение на иска чрез
прибавяне на ново основание, при което е налице последващо обективно евентуално
съединяване на искове.
По предявения
иск за сумата от 14 615 лв.:
Предмет на предявения иск е вземането на ищеца Т.М.Т.
за направените от него разходи за обработка на земеделската земя, която
ответникът „ГЕЛИ“ ЕООД следва да му заплати въз основа на сключения между тях договор.
По настоящето дело не е спорно, че на 30.04.2015 г.
между страните е сключен договор, по силата на който ищецът Т.М.Т. в качеството
си на земеделски производител е предоставил на „ГЕЛИ“ ЕООД ползването на общо
на 820. 289 дка, от които 638. 289 дка обработва въз основа на 66 договора за
наем на земеделска земя с физически лица, а 182 дка въз основа на 4 бр. договори
за наем с община ***. По делото са представени два варианта от посочения
договор, разликата между които е единствено относно съдържанието на чл. 6.
Според единия вариант ищецът има право да получи и задържи пълния размер на
субсидията за наетата земя по линията на плащанията от директното държавно
подпомагане и по линия на програмите на ЕС, а според втория след получаване на
субсидията ищецът следва да я изплати на „ГЕЛИ“ ЕООД в 30 – дневен срок.
Следва да се отбележи, че по правните си
характеристики този договор притежава белезите на заем за послужване по чл. 243 ЗЗД, тъй като основната му цел е да предаде ползването на обработваните от
ищеца земеделски земи на ответника. Включените допълнителни уговорки целят да
уредят отношенията между страните във връзка направените от ищеца разходи за
обработка на земите до сключване на договора и за заплащане на наемната цена и
рентата за предоставените под наем земи.
Релевираното от ответника възражение за нищожност на
договора поради това, че имотите, предмет на договора, не са индивидуализирани
(липса на предмет), е неоснователно. Липса на предмет като основание за
нищожност е налице, когато обектът, във връзка с който възникват правата и
задълженията, не е определен в договора, което възпрепятства изначално тяхното
изпълнение. Не е налице посоченото основание, обаче, когато предметът на
договора е определяем. В случая предмет на сключения между страните договор са
общо 820. 289 дка земеделски земи в землището на с.*** , община Димитровград, чиято
индивидуализация (номера и граници) може да се изведе от сключените от ищеца
договори за наем. Поради това и като се има предвид, че в изпълнение на
договора ищецът е предал на ответника ползването на земите, което последният не
оспорва, следва да се приеме, че у страните са налице точни и ясни представи
относно предмета на договора (броя и границите на земеделските земи), поради
което същият не страда от твърдяния от ответника порок.
Според чл. 4 от
договора разходите по обработката на земите, които е направил ищеца до
подписване на договора, са за сметка на ответника, чиито размер страните следва
да определят в допълнително споразумение. Такова споразумение не е сключено
между тях, но това не прави посочената уговорка и целия договор недействителен
поради липса на предмет. Основание за нищожност на договора е пълната неопределеност
на съдържанието на престацията и невъзможността това съдържание да бъде
определено, тъй като длъжникът не знае какво точно дължи. Не е налице посочения
порок, ако престацията е определима. В случая задължението на ответника е точно
и ясно определено по характер – да заплати направените от ищеца разходи за
обработка на земята, но не е посочен неговия обем. Сключването на допълнително
споразумение е начин за определяне размера на поетото от ответника задължение,
но липсата му не прави договора лишен от предмет, тъй като в този случай за
съдържанието на престацията следва да се изхожда от действителната воля на
страните. Предвид използваната в договора формулировка, очертаваща характера на
поетото задължение – заплащане на разходите за обработка, следва да се приеме,
че волята на страните е ответникът да възстанови на ищеца действително направените
от последния разходи за обработка на земите (оран и сеитба), които могат да се
изчислят и в хода на исковия процес.
Изводът на
районния съд, че сключеният между страните договор е нищожен в частта относно
общинските земи поради нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗОС, е правилен. Цитираната
разпоредба установява забрана предоставените имоти – общинска собственост, да
се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица,
да се отдават под наем или да се
пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон. В случая процесния договор има
като част от предмета си преотстъпването за ползване наред със земите,
собственост на физически лица, и на имоти, общинска собственост, поради което в
тази част договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Правилно
районният е приложил нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като е приел, че предвид по
– малкия размер на общинските земи страните биха сключили договора и без
недействителната й част. Доводите във въззивната жалба недействителност на
целия договор, съдът намира за неоснователни. Заявяването от ищеца на процесните
земи пред Държавен фонд „Земеделие“ за получаване на плащания по линия на
директното държавно подпомагане и по линия на програмите на ЕС, въпреки че
ползването на същите се осъществява от ответника, макар и да е в нарушение на
съответните правила не опорочава сключения договор.
По настоящето
дело не е спорно, че в изпълнение на сключения договор за спогодба от
30.04.2015 г. ищецът Т.М.Т. е предоставил на „ГЕЛИ“ ЕООД ползването общо на
820. 289 дка, от които 638. 289 дка ползва въз основа на 66 бр. договори за
наем с физически лица, а 182 дка въз основа на договори за наем с община
Димитровград, от които 700 дка са засети или подготвени за пролетна сеитба. По
силата на чл. 4 от договора ответникът следва да заплати на ищеца направените
от последния разходи за обработка на земите. Предвид недействителността на
договора по отношение на земите, общинска собственост, задължението за
възстановяване на разходите за обработка се отнася само за земите, собственост
на физически лица. Видно от заключението по назначената пред районния съд
съдебно – счетоводна експертиза сумата, отразена като разход в счетоводството
на ищеца за извършените стопански операции за стопанската 2014/ 2015 г., е в
размер на 14 615. 99 лв. От тази сума на договорно основание ответникът
дължи заплащане на разходите само за земите, собственост на физически лица, тъй
като по отношение на земите, общинска собственост, договорът е недействителен.
Тъй като по делото липсват данни за размера на разходите за обработка на
земите, собственост на физически лица, той следва да се определи от
съотношението на земите, лична собственост, спрямо общинските земи към общия
размер на разходите (638. 289/ 820. 289 х 14 615. 99), при което разходите
за обработка на земите, лична собственост, възлизат на 11 373. 09 лв. Останалата
част от разходите за обработка в размер на 3 242. 90 лв. по отношение на
общинските земи, спрямо които договорът е недействителен, ответникът дължи на
основание чл. 59 ЗЗД, с която част се е обогатил за сметка на ищеца.
По предявения иск за сумата от 5385. 81 лв.:
Предмет на иска е вземането на ищеца за стойността на изплатената
от него наемна цена за ползването на земеделските земи, отдадени под наем от
община ***, предмет на договора от 30.04.2015 г. за периода от 01.10.2014. г. -
01.10.2015 г.
С оглед недействителността на сключения между страните
договор по отношение на земите, общинска собственост, недействителна се явява и
свързаната с тази част от договора уговорка (чл. 5), с която ответникът се
задължава да изплати на ищеца наемната цена за предоставените му от община ***
182 дка земеделски земи. Поради липса на
валидно възникнало договорно задължение за изплащане на наемната цена,
предявеният иск по чл. 79 ЗЗД правилно е отхвърлен като неоснователен.
Поради отхвърляне на главния иск по чл. 79 ЗЗД следва
да се разгледа предявения като евентуален иск по чл. 59 ЗЗД. Изложените от
районния съд съображения за уважаване на същия настоящата инстанция споделя
напълно. С получаването на фактическата власт върху тези земи от ищеца без
правно основание ответникът си е спестил разходите за заплащане на наем на
община Димитровград, а от своя страна ищецът се е обеднил със заплащане на
същата на своя наемодател, поради което правилно районният съд е уважил
предявения иск. В тази част е решението е правилно и следва да се потвърди.
По предявения
иск за сумата от 13 074. 02 лв.:
Предявеният иск е по чл. 59 ЗЗД и има за предмет
вземането на ищеца за стойността на добивите от земеделските земи по Договор №
ДОГ – ОС – 101/ 07.03.2013 г и Договор № ДОГ – ОС – 506/ 09.08.2013 г. за
периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2018 г. и от земите по Договор № ДОС – УРОС –
712/ 02.11.2011 г и Договор № ДОГ – УРОС – 484/ 20.07.2011 г. за периода от
01.10.2015 г. до 01.10.2016 г., която ищецът е пропуснал да получи поради
неоснователното им ползване от ответника.
На първо място следва да се отбележи, че този иск
неправилно е бил разгледан от районния съд на основание чл. 45 ЗЗД. С оглед недействителността
на договора спогодба по отношение на общинските земи по посочените по - горе
договори ползването им от ответника още от сключване на договора е било без
основание, за което ищецът има право на обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Касае се за
иск срещу неоснователно ползващия чужд имот, като процесуално легитимиран да го
предяви е лицето, което твърди, че има право да го ползва на вещно или
облигационно основание, както е в случая. Предявеният иск не може да се
квалифицира по чл. 45 ЗЗД, тъй като основание на този иск е наличие на
непозволено увреждане, което се осъществява чрез действие или бездействие, с
което неправомерно се въздейства върху определен обект така, че се засяга неговата цялост или функционалност. Неоснователното ползване на чужда вещ не води до нейното увреждане, а има за
последица единствено лишаване на собственика или законния държател от възможността да си служи с нея и да получава
плодовете, които дава. В този случай отговорността на ползващия имота без основание почива на плоскостта на
неоснователното обогатяване (чл. 59 ЗЗД), който следва да възстанови на собственика или законния държател онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването, т. е. по – малката сума между
стойността обогатяването или обедняването. Обедняването може да се изрази в
пропусната възможност да се получат гражданските плодове на имота (наем) или
естествените (добивът от него), които ищецът може да иска отделно, но не и
кумулативно. Поради това, като е разгледал предявения иск на основание чл. 45 ЗЗД,
районният съд се е произнесъл по непредявен иск, което налага обжалваното
решение на основание чл. 270, ал. 3 ГПК да се обезсили в тази част, а
производството по делото да се прекрати.
В случая процесното вземане за неоснователно
обогатяване е формирано от стойността на земеделската продукция, която ищецът е
пропуснал да получи. Тъй като се касае за земеделска продукция, обогатяването
на ответника, съответно обедняването на ищеца, се изразява в реализираната
печалба от ползването на земеделските земи, разгледана като разликата между пазарната
стойност на добитата продукция направените разходи (оран, покупка на семена и
пр.). По делото не се събраха доказателства в тази насока, поради което
обжалваното решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен следва да се
потвърди.
По предявения
иск за сумата от 15 608. 52 лв.:
Предявеният иск е по чл. 59 ЗЗД и има за предмет
вземането на ищеца за наемните вноски и лихви, които е заплатил за земеделските
земи по Договор № ДОГ – ОС – 101/ 07.03.2013 г и Договор № ДОГ – ОС – 506/
09.08.2013 г. за периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2018 г. и за земите по
Договор № ДОС – УРОС – 712/ 02.11.2011 г и Договор № ДОГ – УРОС – 484/
20.07.2011 г. за периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2016 г., през който е бил
лишен от ползването им.
Предвид изложените по – горе съображения районният съд
неправилно е разгледал този иск на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЗД, поради
което обжалваното решение в тази част като постановено по непредявен иск също
следва да се обезсили на основание чл. 270, ал. 3 ГПК.
Между страните не е спорно, че през процесния период
01.10.2015 г. – 01.10.2016 г. ответникът е ползвал без основание земеделски
имоти с площ от 60. 456 дка, предоставени за ползване на Т.М.Т. ***/ 02.11.2011
г и Договор № ДОГ – УРОС – 484/ 20.07.2011 г., а за периода 01.10.2015 г . –
01.10.2018 г. земи с площ от 122. 201 дка по Договор № ДОГ – ОС – 101/
07.03.2013 г и Договор № ДОГ – ОС – 506/ 09.08.2013 г. По делото не събраха
доказателства за реализираната от ответника печалба (стойността на добитата
продукция след приспадане на правените разходи), с която се е обогатил за
сметка на ищеца, поради което обогатяването на ответника следва да се определи
на база спестените средства за наем, а
обедняването на ищеца – от заплатения наем. От приетата пред районния съд
съдебно – счетоводна експертиза се установи, че за земите, предмет на
сключените от ищеца с община *** договори за наем, ищецът е заплатил на община
Димитровград наем в размер на 15 024. 95 лв., а според допълнителното
заключение наемът за процесните земи след изключване на недекларираните от
ответника площи от 22 дка за 2016 г. и 6 дка за 2017 г. наемът е в размер на
13 673. 18 лв. Съдът намира, че следва да се кредитира първото заключение
относно заплатения от ищеца наем, тъй като обхваща всички земи, от ползването
на които е лишен. Обстоятелството, че през 2016 г. и 2017 г. част от тях
ответникът не е декларирал за обработване, не променя факта на лишаване на
ищеца от ползването им, след като не са му върнати. Поради това предявеният иск
е основателен за сумата от 15 024. 95 лв., но тъй като в тази част
решението не е обжалвано от ищеца, решението, с което искът е уважен за сумата
от 13 673. 18 лв. следва да се потвърди.
По възражението за прихващане:
Посоченото
възражение има за предмет претендираното от ответника „ГЕЛИ“ ЕООД вземане в размер на 30 000 лв.,
представляваща пълния размер на получаваната субсидия от ДФ „Земеделие“ за
наетата земя. Спорът между страните произтича от различната редакция на чл. 6
от сключения между страните договор спогодба според представените по делото два
варианта на договора, при единия от който право на субсидията има ищеца Т.М.Т.,
а по втория – ответника „ГЕЛИ“ ЕООД. С оглед събраните по делото гласни доказателства
посредством разпита на св. М.Д. – баща на ищеца, който сочи, че след подписване
на договора във варианта, в който субсидията остава за ответника, по инициатива
на синът му е съставен и подписан нов договор, в който е уговорено, че субсидията
е за синът му, и предвид липсата на доказателства в противната насока следва да
се приеме, че действителната и последна уговорка между страните е субсидията да
бъде получена от ищеца. Този извод е в съответствие и с житейската логика, тъй
като поради обстоятелството, че процесните земи са предоставени безвъзмедно на
ответника, получената от ДФ „Земеделие“ субсидия е единствената полза за ищеца,
заместваща насрещното възнаградително задължение на ответника. По изложените
съображения съдът намира, че ищецът не дължи на ответника получената субсидия
за процесните земеделски земи, поради което направеното възражение за
прихващане е неоснователно.
Съдът, като взе предвид, че по същество потвърждава
обжалваното решение, ответникът „ГЕЛИ“ ЕООД следва да заплати на ищеца Т.М.Т.
направените във въззивното производство разноски в размер на 2261. 48 лв. за ДТ
и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 478/ 21.11.2019 г. по гр. д. № 275/ 2019 г.
на Районен съд Димитровград в частта, в която е:
Отхвърлен предявения от Т.М.Т. срещу „ГЕЛИ“ ЕООД иск
за сумата от 13 074.02 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди
под формата на пропуснати ползи от лишаване без правно основание от ползване на
земеделски земи в землището на с. *** за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г.,
наети от ЧЗП от Община Димитровград по Договор № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и №
ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., както и за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. на
наети земи по Договор № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и №
ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г.;
Отхвърлен предявения от Т.М.Т. срещу „ГЕЛИ“
ЕООД иск за сумата от 15 608.52 лв. - обезщетение с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 21, ал. 2 от ЗЗД за лишаване на ищеца без правно
основание от ползване на земеделски земи, наети от Община Димитровград по
Договори № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г., № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., №
ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., включващо изплатените
по тези договори наемни вноски и лихва за просрочие, за периода 01.10.2015г. -
01.10.2018г., и съответно за периода 01.10.2015г. - 01.10.2016г.;
Отхвърлен
предявения от Т.М.Т. срещу „ГЕЛИ“ ЕООД иск за сумата от 15 608. 52 лв. –
претенция с правно основание чл. 74 ЗЗД,
наемни вноски и лихва за просрочие, за периода 01.10.2015г. - 01.10.2018г. и
съответно за периода 01.10.2015г. - 01.10.2016 г. по Договори №
ДОГ-ОС-101/07.03.2013г., № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г.
и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „ГЕЛИ“ ЕООД да заплати на Т.М.Т. направените по делото
разноски в размер на 2261. 48 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.