РЕШЕНИЕ

 

гр. Левски, _10.09._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _десети август_ 2020 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № ­­_201_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН

В районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Р.И.П. *** срещу електронен фиш серия К № 2040122 издаден от ОД МВР Плевен. В жалбата се твърди, че фиша е издаден за нарушение, извършено на 24.02.2018 г. по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.  Жалбоподателя счита, че по отношение на издадения електронен фиш е изтекла давност, както и че е незаконосъобразен, съставен в нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Твърди, че фишът му е връчен на 18.06.2020 г. и че от посочената дата на нарушението е изминал период от повече от две години, в които не са били правени опити да му се връчи електронният фиш, както и че му е връчен когато сам е отишъл в КАТ Русе, за да поде заявление за подновяване на изтичащата му шофьорска книжка. Твърди се също така, че на електронния фиш е посочена установена стойност на скоростта – 99 км/ч, която не отговаря на действително измерената от мобилната система. Твърди се също така, че във фиша неправилно е посочено мястото на извършеното нарушение, като в същия е посочено, че твърдяното нарушение е извършено на Първокласен път І-3 при км 50+000, с. Българене, посока гр. Плевен, а след направено от него запитване към Агенция „Пътна Инфраструктура” мястото на което е извършено заснемането, а именно крайпътен обект /бензиностанция/ се намира при км 50+070, като прилага и отговора от АПИ. Твърди също така, че отразеното в електронния фиш място на извършване на нарушението по никакъв начин не съответства на координатите по снимковия материал, поради което счита че остава нясно дали е налице изобщо нарушение, доколкото не може да се направи извод за точното местоположение на мястото на измерената скорост и дали е в участък с ограничение на скоростта или не.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания от него електронен фиш.

Ответникът по жалбата в писмото, с което е изпратена жалбата в РС Левски, ведно с цялата преписка е изразил становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш. Изложени са доводи, че са спазени законовите изисквания за издаване на електронния фиш, че същия съдържа всички реквизити, че посочената скорост в електронния фиш и превишението е след приспадане на допустимата техническа грешка при използване на техническото средство - изрично посочено в електронния фиш като „отчетен толеранс на измерена скорост от -3%”. Твърди се също така, че към датата на връчване на електронния фиш, а и към момента на изпращане на преписката не е изтекла абсолютната давност по чл. 81 ал.3 във връзка с чл. 80 ал.1 т. 5 от НК по силата на препращата норма на чл. 11 от ЗАНН.  

Съдът, като прецени представените по делото доказателства приема за установено следното:

По делото не са представени доказателства кога е връчен електронния фиш на жалбоподателя и не е направено възражение за подаване на жалбата след срока по л. 59 ал.2 от ЗАНН, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок и същата следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Видно от представения по делото електронен фиш за налагане на глоба е, че същия е издаден затова, че на 24.02.2018 г. в 12.07 часа на Първокласен път І-3 /Бяла – Ботевград/ на км. 50+000 с. Българене, е установено и заснето с мобилна система АТСС TFR 1М №0585 нарушение за скорост на МПС движещо се в посока гр. Плевен  – лек автомобил – *** с рег. № ***,  като след отчетен толеранс на измерената скорост от -3% е посочено, че е установена и заснета с автоматизирано техническо средство № TFR 1М 0585 скорост от 99 км/ч, при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч. В ел. фиш е отразено, че превишението на скоростта е с 49 км/ч, както и че ел. фиш е издаден срещу Р.И.П. за извършено нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДП и на основание чл. 189 ал. 4 във връзка с чл. 182 ал.1 т. 5 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 600 лв.

Към преписката е приложен и клип № 3120, радар 585, от който се установява, че на 24.02.2018 г. в 12:07:19 часа е измерена скорост 102 км/ч, при ограничение 50 км/ч, превишена скорост 52 км/ч на автомобил с рег. номер Р4466РВ, като в долната част на клипа изрично е изписано, че наказуемото превишение е 49 км/ч., което напълно съответства на посоченото в електронния фиш.

Представено е и копие от страниците от дневник за обработка и въвеждане на фишове от автоматизирано техническо средство TFR 1М № 585 от 24.02.2018 г. в който е отразен и клип с № 3120 в който подробно са посочени дата – 24.02.2018 г., час – 12:07:19, ограничение 50 км час, установена скорост - 102 км/ч, наказуема скорост (-3%) – 99 км/ч, място на нарушението – път І-3, км. 50+000 (Бяла-Ботевград) с. Българене, посоката на движение –а именно посока гр. Плевен.

По делото е представено и заверено копие от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система TFR1 М № 585/12 с дата на използване на техническото средство - 24.02.2018 г. от който се установява, че на 24.02.2018 г. това техническо средство е използвано на място за контрол – Път І-3 км.50+000 посока гр. Русе и посока гр. Плевен, в с. Българене, ул. Сливница, като контролираните МПС са се движили и в двете посоки. Отразено е, че пътя е първокласен, както и че общото ограничение на скоростта е 50 км/ч. Отразено е че на това място е работено от 11.00 часа до 12.30 часа, както и че № на първото статично изображение/видеозапис е 3093, а № на последното статично изображение/видеозапис е 3122, както и че са установени 30 нарушения.  Видно от протокола е, че клипа, въз основа на който е издаден обжалвания в настоящото дело ел. фиш е част от клиповете заснети на посочената дата – 24.02.2018 г. и нарушението е извършено на посоченото в ел. фиш място, което съвпада с мястото на извършване на контрол, а именно път І-3 км. 50+000.

Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че не е посочено точно мястото, тъй като от АПИ са му отговорили, че мястото е км 50+070, съдът приема, че същото е неоснователно. Видно от представения от жалбоподателя отговор от Агенция „пътна инфраструктура” е, че със същия са го уведомили, че „посоченият в заявлението крайпътен обект (бензиностанция) се намира при км 50+070. От представеното решение № РД-04-30/17.05.18 на Агенция „Пътна инфраструктура” се установява, че заявлението на Р.И.П. съдържа описание на исканата информация, а именно „Предоставяне на информация относно точен километър с метраж от републикански път І-3 Бяла-Ботевград, на който се намира бензиностанцията, съседна на бензиностанция „Петрол” 4113 (около км 50+000 посока София, дясна страна по нарастване на километража) в района на с. Българене, община Левски обл. Плевен”. Както от решението, така и отговора на АПИ се установява, че е отговорено на въпроса „къде се намира бензиностанцията, съседна на бензиностанция „Петрол” 4113 (около км 50+000), но по никакъв начин не оборва отразеното в посочените по-горе протокол за място на използване на АТСС – км. 50+000 съвпадащо с мястото на нарушението посочено в дневника и в ел. фиш – км. 50+000. Обстоятелството, че съседната бензиностанция на бензиностанция „Петрол” 4113 се намира на км 50+070 не променя констатацията за място на нарушението, а именно 70 метра преди това – км. 50 + 000.

Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че скоростта не е правилно отразена в ел. фиш, съдът приема, че и то е неоснователно. Видно от цитирания по-горе видеоклип е че изрично в него е посочено, че наказуемото превишение е 49 км./ч. Към материалите по делото е представен и протокол №5-30-18 от 25.10.2018 г. от последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR 1М” № 585/12 от  който се установява, че техническото средство съответства на одобрения тип и че грешката при измерване на скоростта е плюс/минус 3 км/ч., което очевидно е и мотивирало административно наказващия орган да предостави толеранс на водача, управлявал МПС-то, като намали установената скорост с техническото средство с 3 км/ч. Както е посочено по-горе от видеоклипа се установява, че заснетата скорост е 102 км/ч, а от ел. фиш се установява, че след приспадане на толеранс от -3 % на измерената скорост, установената стойност на скоростта е 99 км/ч.

По делото е представено и копие от регистрацията на МПС, с което е извършено нарушението, от който се установява, че собственик на същото е Д. Р. П.. Представена е и декларация от собственика на автомобила Д. Р. П., който е декларирал, че на 24.02.2018 г. е предоставил автомобила си за ползване на Р.И.П., както и че на 24.02.2018 г.  датата на извършване на нарушението в 12:07 часа превозно средство с № Р 44 66 РВ е било във владение на посоченото лице, а именно Р.И.П.. Предвид тези данни, съдът приема, че правилно ел. фиш е издаден срещу жалбоподателя, тъй като жалбоподателят към датата на констатираното нарушение е притежавал качеството „водач” по смисъла на пар.1 т.25 от ДР на ЗДвП, което представлява елемент от фактическия състав на административното нарушение, за което е издаден електронен фиш. Административната отговорност спрямо жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 188, ал.2 от ЗДвП – като лице на което е предоставено управлението на заснетото МПС.

По отношение на вмененото административно нарушение, в разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП са посочени различни стойности на скоростта, която следва да избере водача при движение в населено място или извън населено място. Посочването на номера на пътя и мястото, а именно км. 50+000 с. Българене установяват, че водача е длъжен да избере скорост на движение до 50 км./ч. Тъй като установената скорост след приспадане на  толеранс от 3 км/ч е 99 км./ч., то превишението на скоростта е с 49 км/ч. Предвид установеното превишение на скоростта с 49 км./ч. правилно административно-наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 182 ал.1 т.5 от ЗДП.

Предвид изложеното, съдът приема, че нарушението, за което е издаден обжалвания ел. фиш се явява безспорно доказано както откъм лице нарушител, така и откъм останалите елементи от обективната страна на нарушението – време, място, моторно превозно средство, скорост на движение.

Собственика на автомобила се е възползвал от правото си да посочи друго лице, на което е било предоставено управлението на същото МПС към момента на нарушението и същото е декларирало съответните обстоятелства, като за целта е заявило, че му е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК, която носи за деклариране на неверни обстоятелства.

Съдържащите се по делото доказателства, сочат категорично и несъмнено единственият възможен извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посоченото в обжалвания електронен фиш време и място.

Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДВП. В същия изчерпателно са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Плевен, мястото – Първокласен път І-3, км. 50+000, село Българене,  дата – 24.02.2018 г., точният час на извършване на нарушението – 12:07 часа, регистрационният номер на моторното превозно средство, лицето посочено като управлявало автомобила от собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението – превишена скорост при ограничение 50 км./ч. за  населено място, нарушената разпоредба – чл. 21, ал.1 от ЗДВП, размерът на глобата – 600 лв., срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане, както и намаления размер на глобата ако се плати доброволно в 14 дневен срок от датата на получаване на писмото.

Сред доказателствата по делото е приложен снимков материал от заснемане с техническото средство, посочено във фиша, представляващо снимков материал от посочените във фиша дата и час. От отразеното в приложения протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система се установява, че изображение с посочения номер е заснето от процесната стационарна камера за видеоконтрол на датата, на която се твърди да е извършено нарушението, в рамките на периода на работа на техническото средство, като и мястото на контрол съвпада с мястото на извършване на нарушението. Отразеното изображение в дневника е клип с № 3120 – и съответства да е част от клиповете отразени в протокола.

От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява по безспорен начин годността на техническото средство, с което е била измерена скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил.

По отношение на размера на наложеното наказание – същото е в конкретно определен размер съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДВП – 600 лв., какъвто размер е определен и с обжалвания фиш.

Във връзка с направеното възражение за изтекла давност, съдът приема, че същото е неоснователно. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015 г. на ОС на Втора колегия на ВАС и ОС на ВКС в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение /чл. 34 от ЗАНН/ и изпълнителска давност, с изтичане на която се погасява възможността компетентния орган дареализира изтърпяването на наложената административна санкция /чл. 82 от ЗАНН/. Изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като обикновена – чл. 82 ал.1 от ЗАНН и абсолютна – чл. 82 ал.3 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания, като за наказанието глоба е предвиден давностен срок от две години, който обаче започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. В настоящия случай актът, с който е наложено административното наказание е ел. фиш, който е обжалван в законоустановения срок, поради което не е влязъл в сила и предвидения в чл. 82 от ЗАНН срок не е приложим в случая. Съдът катонстатира, че в настоящия случай не е приложима и абсолютната погасителна давност. Според посоченото тълкувателно решение е налице пропуск в ЗАНН, тъй като липсва правна регламентация на института на абсолютна погасителна давност и доколкото в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на чл. 81 ал. 3 от НК тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81 ал. 3 във връзка с чл. 80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Във връзка с последното и съгласно разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК във връзка с чл. 80 ал.1 т. 5 от НК, в настоящия случай административно наказателното преследване не се е погасило и с изтичането на абсолютната давност, тъй като същата е четири години и шест месеца от извършване на нарушението /24.02.2018 г./, т.е. изтича на 24.08.2022 г.      

 По изложените съображения съдът счита, че следва да бъде потвърден електронен фиш Серия К № 2040122 от 24.02.2018 г.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 2040122 от 24.02.2018 г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Р.И.П. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 600 лв., за нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Плевен по реда на АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: