Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 29.11.2019г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Вяра Баева като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 798 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба вх. № 57028 от 25.04.2019г. на „Ф.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

В молбата се сочи, че по ред причини – обективни и субективни, дружеството не работи от повече от година. То има задължения към свои доставчици и към НАП, които не е в състояние да обслужва. Дружеството не разполага с достатъчно парични средства и активи за покриване на задълженията (не притежава активи). С оглед на това е изправено пред фактическа невъзможност да погасява текущите си задължения. Не са представяни изготвени годишни финансови отчети извън обявените в търговския регистър (до 2015г.), като за 2018г. е била подадена декларация за неосъществявана търговска дейност по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. Като кредитор конкретно е посочена НАП с вземания за 185 343. 71 лева към 15.07.2019г. 

Молителят иска да бъде обявена неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на „Ф.“ ЕООД, с определяне на началната дата, като бъде открито производство по несъстоятелност по чл. 630 от ТЗ, алтернативно чл. 632 от ТЗ.

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза,  и  като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи,   намира за установено от фактическа страна следното:

„Ф.“ ЕООД е било регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2014г. с основна икономическа дейност от КИД – търговия на дребно чрез поръчки по интернет. 

Към настоящия момент дружеството има данъчни и осигурителни задължения, както и други задължения, включително по търговски сделки.  

Публичните парични задължения са в размер поне на 144 157 . 63 лева главница – за данък върху доходите на физически лица, вноски за здравно осигуряване и пенсионни вноски, и лихви – 43 508. 77 лева, общо 187 666. 40 лева. В този смисъл е постъпилата по делото справка вх. № 112979/17.09.2019г., издадена от Национална агенция за приходите с данни към 11.09.2019г. Публичните задължения, съгласно справката, са с настъпили падежи от 25.02.2015г., включително.  Тези задължения  са посочени и от самия молител в молбата му по чл. 625 от ТЗ по делото, както е признато и съществуването на задължения по търговски сделки.

 За публичните задължения на дружеството са били наложени обезпечителни мерки с постановление изх. № С 170022-022-0037250/28.06.2017г. Няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК. Обстоятелствата се установяват от писмо на НАП вх. № 108158/02.09.2019г.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебна финансово-икономическа експертиза, съобразила обявените в търговския регистър единствено годишен финансов отчет за 2015г. и декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСЧ за неизвършвана през 2018г. дейност, съответно подавани годишни данъчни декларация по чл. 92 от ЗКПО единствено за финансовите 2014г. и 2015г.,    без да са налични аналитични разшифровки и извлечения, към 31.12.2014г.  коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил 1. 12750 (дружеството е имало 51 хил. лева краткотрайни активи и 40 хил. лева краткосрочни задължения – единствено данъчни). При общ норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността на дружеството да посреща дълготрайните си задължения, коефициентът на финансова автономност е бил 0.2750, а на финансова задлъжнялост (реципрочният коефициент) – 3. 6364. Дружеството е имало положителен нетен оборотен капитал и финансовият резултат от обичайната дейност е бил печалба. Вписването относно данъчните задължения на дружеството по баланса за 2014г. съответства и на данните по делото за данъчните задължения на дружеството.

Към 31.12.2015г.  коефициентът на обща ликвидност е бил 0. 3577 -  при съобразяване и на сумата на лихвите върху вече съществуващите публични задължения. Вписването относно данъчните задължения на дружеството по баланса за 2015г. не съответства  на данните по делото за данъчните задължения на дружеството (относно лихвата) и тя е посочена от вещото лице при определяне на коефициента на обща ликвидност за годината.  Добавени са лихви от 12 хил. лева като краткосрочно задължение към 31.12.2015г. и коефициентът на обща ликвидност е определен от 0.3964 на 0.3577. 

 Коефициентът на бърза ликвидност е бил 0.3874, на незабавна ликвидност – 0.0090 и на абсолютна ликвидност – 0.0090.

Коефициентите на финансова автономност и на финансова задлъжнялост са били отрицателни величини.

Дружеството е имало отрицателен нетен оборотен капитал, симптом за недобро финансово здраве, предполагащ недоверие от страна на кредиторите, и финансовият резултат от обичайната дейност е бил загуба.

Също съгласно заключението, към 31.12.2015г. освен задължения по заеми и дългове и такива, които са данъчни и задължения към осигурителни предприятия, дружеството е имало и задължения към персонала.

Също съгласно заключението на вещото лице, към 31.12.2015г.  общата балансова стойност на всички активи не е била достатъчна за покриване на задълженията на дружеството.

Както вече се посочи, няма данни за съставяни и заявявани годишни финансови отчети за следващите  години (2016г. и 2017г.), нито през 2016, 2017г. и 2018г. са подавани годишни данъчни декларации пред НАП, а за 2018г. в търговския регистър е декларирана неосъществявана дейност.

За дружеството-молител не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага  с  имущество, включително парични средства и бързоликвидно имущество.   В този смисъл са констатациите на съдебната финансово-икономическа експертиза, както и обясненията на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание. 

Лисват вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието (така служебно извършена справка). За дружеството няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“ (така писмо изх. № 433200-90363/19.08.2019г.).

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 19.11.2019г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сума от 2 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, ако производство бъде открито, разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 22.11.2019г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  молителят - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми  публичноправни задължения към държавата, свързани с осъществяваната от него търговска дейност, както и такива по търговски сделки. Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, включително при съобразяване, че дружеството е с прекратена търговска дейност от 2018г. и без имущество (активи). 

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2015г.

Съгласно установеното финансово състояние на дружеството,    коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тази дата е бил под характерната стойност 1, както и под общата норма са коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост (отрицателни стойности). Дружеството е било декапитализирано, както и на загуба.  По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Няма промяна във финансово-икономическото състояние на дружеството и след 31.12.2015г.

Или следва да се приеме, че след 31.12.2015г.  икономическото състояние на молителя е било трайно влошено, като той е бил неплатежоспособен.

Затрудненията на молителя не са временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на молителя преди 31.12.2015г. По делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на предприятието,  които установяват коефициент  на обща ликвидност на дружеството към тези дати в норма, допълнително, че  дружеството е имало положителен нетен оборотен капитал, а финансовият резултат от обичайната дейност е бил печалба.   

В заключението на вещото лице по делото се съдържат данни и за свръхзадълженост на дружеството-молител, но  съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те  са  въведени по делото като основание за откриване на производство по несъстоятелност при условията на евентуалност.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ.   

   Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност. Тези разноски, определени от съда на 2 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 19.11.2019г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, но и да обяви длъжника в несъстоятелност, да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника и да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, като  спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

Условие за заличаването в този случай е представянето на удостоверение от ТП на НОИ гр. София за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството. Удостоверението ще бъде изискано служебно от съда, но на несъстоятелното дружество, следва да бъде указано предаването на ведомостите на НОИ.

На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ и 500 лева разноски за вещо лице по изслушаната експертиза. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Ф.“ ЕООД, с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление ***,  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2015г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Ф.“ ЕООД, с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление ***.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Ф.“ ЕООД, с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Ф.“ ЕООД, с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Ф.“ ЕООД, с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление ***.

         СПИРА производството по т.д.н. № 798/2019г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.

ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление ***,   да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет лева)  разноски по делото. 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: