№ 3940
гр. София, 20.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110205969 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ххххххххххх“ ООД, ЕИК ххххххххххх, чрез
законния му представител - И.С., против Наказателно постановление № 42-
0004859/04.01.2023 г., издадено от изпълняващия длъжността директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД АА) - гр. София, с
което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2-ро от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3-то
ЗАвПр.
В жалбата се излагат съображения за издаването на наказателното
постановление в противоречие с материалния закон, както и за допускането
на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
опорочаването на обжалвания акт. Развиват се доводи за липса на
компетентност на наказващия орган, тъй като същият не бил овластен от
Министъра на транспорта и съобщенията. Изтъква се наличието на
1
съществена неяснота относно задължителните реквизити за времето, мястото
и обстоятелствата във връзка с извършването на твърдяното нарушение. Сочи
се още, че не било взето предвид обстоятелството, че за целия период на
проверка водачът на МПС е разполагал с издадено от Кралство Испания
свидетелство за управление на МПС, чийто срок на валидност съобразно
Директива № 126/2002/ЕО съвпадал с периода на удостоверена физическа и
психическа годност на водача да извършва превози с товарен автомобил. По
изложените съображения е отправена молба атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от
упълномощения си защитник – адв. М.П. от САК, която в хода на съдебните
прения поддържа отправената молба за отмяна на НП и за целта се позовава
на изложените в жалбата защитни доводи.
Въззиваемата страна – директор на РД „АА“, редовно уведомено, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което материалите по
преписката са изпратени в съда, е изложено становище на наказващия орган,
че жалбата не е основателна и атакуваното наказателно постановление е
издадено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на
материалния закон. Наведено е и възражение за прекомерност в случай, че
претендираното адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер,
предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционираното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.12.2022 г. в сградата на РД „АА – гр. София по отношение на
предприятието-превозвач „ххххххххххх“ ООД била извършена планова
2
проверка, възложена по силата на Заповед № РД-12-3473/02.12.2022 г. на
директора на Дирекцията, който наредил на екип от инспектори в състав от
свидетеля Н. Ч. и Д. Ц. да осъществят комплексна инспекция на дейността на
превозвача за периода от 01.11.2021 г. до 30.10.2022 г. Резултатите от
проверката били отразени в констативен протокол от същата дата.
Установено било, че дружеството разполага с Лиценз на Общността за
извършване на международен автомобилен превоз на товари № 22764,
валиден до 07.12.2030 г. В хода на проверката били представени списък на
водачите и пътните превозни средства, с които се извършва дейността, както
и копие на трудов договор № 97/02.03.2022 г., с който Б.И. бил назначен в
дружеството на длъжност „шофьор на товарен автомобил“ на пълно работно
време. От представените пътни листове било установено, че водачът Иванов е
извършвал обществен превоз на товари с товарен автомобил марка „Рено“,
модел „Мидлум“ с рег. ххххххххххх в периода от 01.11.2021 г. до 30.10.2022
г., в който е полагал работна сила през общо 17 дни.
Б.И. имал издадено СУМПС от Кралство Испания, издадено на
13.02.2018 г., валидно до 11.03.2028 г., с придобити категории В, С1, С, ВЕ,
С1Е, СЕ. На Иванов не било издавано УПГ от ИААА.
Предвид горното свидетелят Н. Ч. на длъжност „старши инспектор“ към
РД „АА“ – гр. София приел, че с извършването на превоз на товари в периода
от 02.03.2022 г. до 30.10.2022 г. от водача Б.И., без последният да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, дружеството -
жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3-то ЗАвПр. За
посоченото нарушение свидетелят Ч. съставил АУАН бл. №
331945/02.12.2022 г. в присъствието на законния представител на
дружеството - въззивник, който след запознаване със съдържанието му
отбелязал, че в законоустановения срок ще представи възражения. В срока по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН управителят на дружеството депозирал пред санкционния
орган писмени обяснения, в които признал допускането на нарушението с
молба за приложение на чл. 28 ЗАНН, а същевременно се е възпротивил на
констатацията, че служителят Б.И. е следвало да притежава УПГ, тъй като
същият разполагал с валидно свидетелство за професионална
правоспособност, издадено в Кралство Испания.
След проверка на акта с оглед неговата законосъобразност и
3
обоснованост, и при преценка за неприложимост на чл. 28 ЗАНН, Чавдар
Караджов, временно съвместяващ длъжността „директор“ на РД АА – гр.
София, издал атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството
била наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за нарушение
на чл. 7а, ал. 2, пр. трето ЗАвПр.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля Н. Ч. - актосъставител, и
писмени такива, приобщени по реда на чл. 283 НПК – длъжностна
характеристика за длъжността „старши инспектор“ в РД АА – гр. София,
Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта и съобщенията
за оправомощаване на длъжностни лица от Дирекцията, Заповед №
355/19.09.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“ за съвместяване на
длъжността директор на РД „АА“ – гр. София, възражение от И.С. с вх. №
52-00-86-10186/12.12.2022 г. по описа на РД „АА“ – гр. София, известие за
доставяне на пратка, свидетелство за управление на МПС на Б.И., издадено от
Кралство Испания, трудов договор № 97/02.03.2022 г., справка-извлечение от
регистъра на психологическите изследвания на водачите, известие за явяване
в ОО АА - гр. София във връзка с назначена комплексна проверка, Заповед №
РД-12-3473/02.12.2022 г. на директора на РД АА – гр. София за започване на
проверка и констативен протокол от 02.12.2022 г. за извършена комплексна
проверка на предприятие, извършващо обществен превоз на товари.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива, като
тълкувани по отделно и в своята взаимовръзка приобщените по делото
доказателства сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. В
показанията си свидетелят Ч. дава правдиви, обосновани и смислово
издържани сведения относно резултатите от извършената проверка,
продължителността на периода, през който лицето е управлявало ППС без
удостоверение за психологическа годност, като заявява липса на спомени по
отношение на конкретните превози, които водачът е предприел в посочения
времеви диапазон. Сред приобщените писмени доказателства впечатление
прави противоречието между извлечението от регистъра на психологическите
изследвания на водачите, където отсъства резултат за водача Б.И., и
отразеното от проверяващите лица в т. 8 от констативния протокол, където за
същото лице е отбелязано издадено УПГ с № 763709/16.05.2022 г. Доколкото
4
обаче в подкрепа на последното обстоятелство не бяха ангажирани каквито и
да е доказателства, а и жалбоподателят не оспорва, че водачът не е разполагал
с подобно удостоверение, приоритет следва да се даде на информацията от
Регистъра. Предвид установената принципна еднопосочност в събраните
доказателствени материали, и per argumentum a contrario от разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, по-подробен доказателствен анализ съдът не дължи да
излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Както процесният АУАН, така и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Актосъставителят на длъжност „старши инспектор“ към РД АА – гр.
София разполага с материална и териториална компетентност за установяване
на нарушения и съставяне на актове за установяването им съгласно чл. 92, ал.
1 ЗАвПр.
Административнонаказващият орган – и. д. директор на РД АА – гр.
София е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата
на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал.2 ЗАвПр и т. 6 от Заповед № РД-08-
30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта и съобщенията.
Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
Съдът обаче намери, че при описание на нарушението и по-конкретно –
при посочване на датата на нарушението, е налице съществено процесуално
нарушение, допуснато от актосъставителя в АУАН и впоследствие –
възпроизведено в издаденото НП. Видно от съдържанието и на двата
документа, твърди се нарушението да е извършено „в периода от 02.03.2022 г.
до 30.10.2022 г.“, като не са посочени конкретни дати, на които е извършван
автомобилен превоз на товари. Нито актосъставителят, нито наказващият
орган са осъществили нужната задълбочена проверка на обстоятелствата по
случая, която в конкретиката на настоящия казус изисква да бъдат
анализирани представените от жалбоподателя още на предварителната
извънсъдебна фаза от административнонаказателното производство пътни
листове, въз основа на които е следвало да се установят отделните превози на
товари. От констативния протокол от назначената на „ххххххххххх“ ООД
5
комплексна проверка е видно, че инспекторите са били снабдени с пътни
листове, въз основа на които са заключили, че за периода на действие на
трудовия си договор водачът Б.И. е полагал работна сила през общо 17
работни дни. Подобна констатация обаче липсва както в АУАН, така и в
оспореното наказателно постановление, чието съдържание е толкова
неизчерпателно, че не дава никаква яснота относно релевантните
обстоятелства, включени в предметния обхват на делото. Моментът на
установяване на нарушението, както и моментът на назначаването на
работника на съответната позиция, са напълно неотносими спрямо присъщите
на деянието обективни характеристики, тъй като последното се характеризира
с изпълнително действие по осъществяване на превози на пътници и товари,
каквито не са били фиксирани нито във времево, нито в пространствено
отношение. С неконкретизирането на датата на извършване на твърдяното
административно нарушение е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на превозвача,
доколкото е създадена неяснота относно фактическите рамки на обвинението
и то относно толкова съществен негов елемент, какъвто е датата.
На следващо място така допуснатото нарушение има за последица
нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, която изисква за всяко едно
административно нарушение да се налага и изтърпява отделно
административно наказание. В случая и предвид характера на нарушението –
извършване на обществен превоз на товари от водач, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, всеки път, когато се осъществява
превоз на товари, дружеството би реализирало състава на административното
нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3-то ЗАвПр, за което би следвало да му се
наложи отделно административно наказание. Вместо това обаче
актосъставителят е счел, че е налице едно „продължено“ нарушение, за което
следва да се наложи едно административно наказание.
На следващо място отговорността на въззивника е ангажирана на
основание санкционната разпоредба на чл. 96г ал. 1 предл. 2 ЗАвПр, която
предвижда санкционирането на превозвач, назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвПр и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Т.е. изпълнителното деяние на нарушението се осъществява или в
6
назначаването на работа на такъв водач или в допускането му да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. С АУАН и НП обаче отговорността на превозвача
"ххххххххххх" ООД е ангажирана затова, че е "извършил" превоз на товари.
Неяснотата на административнонаказателното обвинение се задълбочава и от
това, че в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочена датата на
назначаване на водача по силата на сключен трудов договор, като наред с това
не е посочена датата на извършване на нито един конкретен превоз. По този
начин не става ясно дали отговорността на въззивника е ангажирана затова, че
е назначил на работа водач, който не отговаря на изискванията за
психологическа годност, или затова, че е допуснал такъв водач да
осъществява превоз на товари.
Друг аргумент за абсолютната формална незаконосъобразност на
наказателното постановление - предмет на разглеждане в настоящото съдебно
производство, произтича от непълното и непрецизно формулиране на
приложимата материалноправна норма, под която е подведено поведението на
жалбоподателя. Същата въвежда изискване към лицензираните превозвачи да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискването за психологическа годност, определено с наредбата по чл. 152 ал.
1 т. 2 от Закона за движението по пътищата. Посочената норма от своя страна
предоставя в компетентност на Министъра на транспорта и съобщенията
определянето на изискванията за психологическа годност на водачите на
моторни превозни средства и условията и реда за психологическото
изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари. Приетата в изпълнение на
законовата делегация Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на Министъра на
транспорта и съобщенията урежда изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологически изследвания спрямо
различните категории водачи, участващи в обществения превоз на пътници и
товари. За различните субекти са предвидени различни по съдържание
изисквания - психологически изследвания се провеждат на кандидатите за
първоначално придобиване на правоспособност за управление на МПС
категории Ттб, Ттм, С, D и подкатегории С1 и D1, на лицата, загубили
правоспособността си поради отнемане на контролни точки и явили се отново
на изпит, на тези, на които е отнето свидетелството за управление на МПС
7
или на друго основание са били лишени от право да управляват МПС. В
съответствие с това в чл. 8 от подзаконовия нормативен акт (в редакцията към
посочения в АУАН и НП период на извършване на нарушението) е предвиден
различен период на валидност на удостоверението за психологическа годност
в зависимост от възрастта на водача и основанието, поради което водачът се е
явил на изследване за психологическа годност. Регламентирано е и
задължение за представяне на УПГ при всяко постъпване на работа и за
извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач
на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. В настоящата
хипотеза не е посочено кое конкретно задължение във връзка с изискуемото
издаване на удостоверение за психологическа годност е било нарушено. Нито
в АУАН, нито в НП има позоваване на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. или на
нейни разпоредби, които уреждат конкретни задължения на водачите.
Следователно, налице е съществена непълнота в дадената правна
квалификация на нарушението, което е в противоречие с изискването за
отразяване на всички факти, относими към елементите от състава на
съответното нарушение. По този начин е ограничено правото на нарушителя
да разбере за нарушение на кои разпоредби е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, което е самостоятелно
нарушение на процесуалните правила , имащо характера на съществено
такова, и обуславящо отмяната на атакуваното наказателно постановление.
Посочените нарушения са съществени такива и без съмнение пораждат
неяснота в административнонаказателното обвинение, срещу което
жалбоподателят следва да организира защита си, и чиято законосъобразност и
основателност е предмет на изследване в производството по съдебен контрол.
Ето защо атакуваното наказателно постановление следва да бъде изцяло
отменено само на това основание, без да се налага изследване на спора по
същество. Предвид горното съдът намери, че в настоящото производство не е
необходимо да се изследват и възраженията на въззивника за противоречие на
националното право с разпоредбите на Директива 126/2006/ЕО с изискването
на отделен документ (различен от СУМПС), който да удостоверява
умствената и психическа годност на водачите. Следва да се отбележи, че по
този въпрос е образувано дело С - 227/2022 г. на СЕС по преюдициално
запитване, отправено от Административен съд - Габрово, като към момента
на постановяване на настоящия съдебен акт, все още не е постановено
8
решение по делото.
При този изход на производството право на разноски има въззивникът,
който обаче не претендира и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0004859/04.01.2023 г.,
издадено от изпълняващия длъжността директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - гр. София, с което на основание чл. 96г, ал.
1, предл. 2-ро от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на „ххххххххххх“
ООД, ЕИК ххххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 3
000.00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3-то ЗАвПр.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9