№ 11068
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110113508 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Ищецът „Г----------“ ЕАД, е предявило осъдителен иск с правно основание чл. 411
КЗ срещу ответника ЗЕАД “Б-----------“ с искане за осъждане на ответника да заплати
сумата от 188,35 лв., представляваща остатък от регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ----------, ведно със законната лихва от
исковата молба.
Ищецът твърди, че е застраховател по застраховка Каско Престиж по полица № ---
------ на л. а. -----. В срока на застрахователно покритие настъпил застрахователен риск
– ПТП от 19.11.2021 г. в гр. К-----, при което при маневра за паркиране л. а. Ф-----, рег.
№ ------, застрахован по застраховка ГО при ответника, реализирал ПТП с паркирания
л. а. -----, рег. № ------, за което ПТП бил съставен протокол, в които били отразени
обстоятелствата относно настъпване на процесното ПТП. При ищеца била образувана
щета № ----------, по която било определено обезщетение в размер на 494,51 лв.,
изплатено на сервиза, извършил ремонт на увредения автомобил. С регресна покана
бил поканен ответникът да заплати сумата от 519,51 лв. (с вкл. 25 лв. ликвидационни
разноски), като била заплатена сумата от 331,16 лв., поради което се твърди, че останал
неплатен остатък от 188,35 лв.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, в
които оспорва иска по основание и размер като оспорва причинно-следствената връзка
между претърпяното ПТП и реализираните вреди, съответно твърди, че с плащане на
сумата от 331,16 лв. са изплатени изцяло увредените части.
1
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ
За да бъде успешно проведен искът по чл. 411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1.
наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и
ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е.
противоправно деяние, което да е извършено виновни, да са налице вреди (вкл.
размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а
в тежест на ответника, в случаи че ищецът установи горепосочените факти, е да
докаже, че е заплатил претендираната сума.
С оглед приетия за окончателен доклад по делото, спорът се концентрира върху
наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите,
както и размера на същите.
По конкретните спорни въпроси по делото са събрани гласни доказателствени
средства и е прието заключение на вещо лице по САТЕ.
От показанията на св. А., се установява, че същата била паркирала процесното
МПС на паркинг пред поликлиниката, където работела. При излизане от работа
забелязала, че колата била одрана и мислела, че бронята била спукана, като други
хора отвън и казали, че човек с кола при опит да паркира е ударил колата. След това се
свързала с човека, бил съставен протокол при застраховател, след което оставила
колата в сервиз, където била оправена.
По делото е прието и заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено
от страните, като от него се установява, че всички увреждания по МПС с рег. № ------,
отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, като стойността необходима за възстановяването им, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 369,76 лв., а изчислена на
база пазарни цени, съгласно приложената по делото фактура, към датата на ПТП е в
размер на 494,51 лв., като разликата била в цената на сервизния час в официален
сервиз. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в
размер между 15 лв. и 25 лв.
2
От съвкупния анализ на събраните доказателства съдът намира иска за доказан по
основание, доколкото се установява, че всички причинени вреди са в причинно-
следствена връзка от процесното ПТП, съответно частично основателен по размер. По
отношение на последното, съгласно заключението на вещото лице се установява, че
стойността, необходима за възстановяването на щетите, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 369,76 лв., а изплатената от ответника
сума по регресната претенция е в размер на 331,16 лв. Съдът намира за неоснователен
довода, че процесното МПС следва да бъде отремонтирано в официален сервиз,
доколкото няма данни по делото за гаранционните условия и за гаранционния период
на процесното МПС. Неоснователно е и твърдението, че автомобилът попада в
двугодишния гаранционен период по смисъла на ЗЗП, доколкото видно от
представеното свидетелство за регистрация на МПС, същият е регистриран за първи
път на 27.04.2018 г., а процесното ПТП е настъпило на 19.11.2021 г.
С оглед изложеното, за релевантен размер на обезщетението следва да се приемат
средните пазарни цени за възстановяване на щетата, като ищецът има право на
регресно вземане за сумата от 63,60 лв. (с включени 25 лв. ликвидационни разноски,
които се дължат и са в обичаен размер), като искът следва да се отхвърли за разликата
до пълния предявен размер от 188,35 лв.
По отношение на момента, от който следва да се присъди лихва върху вземането,
с оглед допуснатото увеличение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в
о.с.з. от 15.06.2023г., следва да се има предвид, че при частично предявен иск,
претенцията за присъждане на законната лихва от момента на завеждане на иска, е
само по отношение на предявената част от вземането за главница, която част
представлява предмет на делото. Едва с увеличението на иска цялото вземане става
предмет на спора, като от този момент е налице искане за присъждане на законната
лихва върху увеличената част, в който смисъл са постановките в ТР № 3/2016 на
ОСГТК на ВКС, както и практиката, обективирана например в Решение №
60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на ВКС. С оглед горното, в конкретния
случай следва да се присъди законна лихва върху сумата от 10 лв., считано от
15.03.2023 г. до 14.06.2023г. която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 0.26 лева,
съответно се присъди законната лихва върху сумата от 63.60лв., считано от 15.06.2023г. до
изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на правния спор, с право на разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на 50 лв. за държавна такса, 300 лв. депозит за САТЕ,
30 лв. депозит за възнаграждение за свидетел, за което е представил списък по чл. 80
ГПК, като е доказал, че реално е сторил такива, вкл. е поискал присъждане на
юрк.възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото,
3
вкл. с оглед материалния интерес съдът определи размера от 100лв. С оглед частичната
основателност на иска ищецът има право на разноски в общ размер на 162.08лв.
Ответникът е доказал сторени разноски в размер на 100лв. за САТЕ, поискал е
присъждане на юрк.възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото, вкл. с оглед материалния интерес съдът определи размера от
100лв., като с оглед частичната неоснователност на иска има право на разноски в общ
размер на 132,47лв.
Доколкото вземанията за разноски са насрещни между едни и същи страни, съдът
намира, че следва да прихване разноските до размера на по-малкото, т.е. в полза на
ищеца да се присъдят разноски в размер на 29,61лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ ЗЕАД „Б-----------“, ЕИК: ------, с адрес: гр. С-
--, да плати на „Г----------“ ЕАД, ЕИК: -----, с адрес: гр. С-----, сумата от 63,60 лв.,
представляваща остатък от регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № ----------, образувана по повод ПТП от 19.11.2021 г. в гр. К-----
между л. а. -----, рег. № ------, и л. а. Ф-----, рег. № ------, застрахован по застраховка ГО
при ответника, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 0,26лв., представляваща законната лихва за периода от
15.03.2023г. до 14.06.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 188,35 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК ЗЕАД “Б----- --- -- ЕИК: ------,
с адрес: гр. С---, да плати на „Г----------“ ЕАД, ЕИК: -----, с адрес: гр. С-----, разноски
по делото в общ размер на 29,61лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4