№ 182
гр. Бургас, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20222000500342 по описа за 2022 година
С решение № 190 от 15.07.2021 г. по гр.д. № 570/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Сливен е осъдено ЗД “Бул инс” АД да заплати на И. Й. И.
сумата 105 000 лв. – обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди
от смъртта на дъщеря С.Н.Н., починала вследствие на ПТП на 11.07.2021 г.,
заедно със законната лихва от 28.08.2021 г. до окончателното изплащане, като
над присъдения размер до претендирания размер от 250 000 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен.
Въззивницата-ищца И. Й. И. е останала недоволна от тази част на
решението, с което е отхвърлен искът за обезщетение над размера от 105
000 лв. до размера от 200 000 лв. и го е обжалвала с въззивна жалба, като
повдига оплаквания, че решението в тази част е неправилно.
Иска се уважаване на предявения иск до сумата от 200 000 лв., като се
твърди, че не бил спазен принципът на справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД.
Навеждат се аргументи досежно силната емоционална връзка между ищцата-
въззивник и починалата, влошаването на физическото й състояние и
негативните последици от загубата, свързани с поемане на родителската
отговорност за отглеждането и възпитанието на малолетното й дете. Настоява
се, че в първоинстанционното производство не било установено при условия
на пълно и главно доказване съпричиняването на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, което било в тежест на ответника.
Иска се на основание чл. 38, ал. 2 ЗА определяне на възнаграждение за
един адвокат в производството пред въззивната инстанция.
1
Въззиваемият по тази жалба ответник ЗД “Бул инс” АД в срока по
чл. 263 ГПК е представил писмен отговор, с който същата се оспорва като
неоснователна. Поддържа се, че присъденото обезщетение е по-високо, а не
по-ниско с оглед установените критерии за справедливост и съразмерност,
както и с оглед установените по делото факти и обстоятелства. Въззиваемият
определя процент на съпричиняване от 70% и сочи, че в основата на
преценката за справедлив размер на обезщетението, стои обществено-
икономическата конюнктура в страната и постигането на баланс между
настъпилите вреди и тяхното парично измерение.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение в отхвърлителната му
част. Претендират се разноски във въззивното производство.
Въззивникът-ответник ЗД “Бул инс” АД обжалва решението в
частта, с която е уважен искът на И. Й. И. за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата над 60 000 лв. до присъдената сума от 105
000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2021 г.
Поддържа се, че в обжалваната част първоинстанционното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Присъденото обезщетение било завишено, несправедливо, не репарирало
претърпените вреди и не отговаряло на установената по делото фактическа
обстановка. Съдът не отчел наличието на заинтересованост на разпитаните
свидетели по отношение изхода на делото, предвид че те се явяват съпруг и
син на ищцата, и ги кредитирал изцяло. Обосновава се извод от
свидетелските показания за наличието на традиционна за обществото връзка
между родител и дете, която не се отличава с по-голяма степен на близост и
изключителност. Неправилно била определена и степента на съпричиняване
от пострадалата С.Н., която във въззивната жалба се определя на 70 %, а не на
приетата от съда – 30 %. Във въззивната жалба се твърди, че изпадането на
тялото на пострадалата и получаването на травми, несъвместими с живота,
било в резултат на липсата на обезопасителен колан, поради което
обезщетението следвало да се намали със съответния процент. Излагат се
аргументи за постигането на баланс между настъпилите вреди и тяхното
парично измерение, без обезщетението да представлява средство за
обогатяване и изкуствено повишаване стандарта на живот на увреденото
лице.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на
иска за разликата над 60 000 лв. до присъдения размер от 105 000 лв.
Претендират се разноски пред двете инстанции. Не се ангажират
доказателства.
В срока по чл.263 ГПК насрещната страна по делото, надлежно
уведомена за постъпилата въззивна жалба, не представя отговор по нея.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
2
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок, от
легитимирани да обжалват решението страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което
с определение на осн. чл. 267 ГПК са допуснати за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законна лихва.
Ищцата И. Й. И. изложила в исковата си молба твърдения, че
вследствие на ПТП, станало на 11.07.2021 г., предизвикано от водача на МПС
А.И.А., който е управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка
“гражданска отговорност” с ответника-застраховател, е починала пътувалата
в същия автомобил С.Н.Н., дъщеря на ищцата. От смъртта на дъщеря си
ищцата претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи
се в непрекъсната болка и страдание от неочакваната загуба. Ищцата
отправили до застрахователя искане за обезщетение, но такова не било
определено и изплатено. Поради това ищцата поискала от съда да бъде
осъден ответникът-застраховател да заплати сумата 200 000 лв., увеличена
по-късно до 250 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди, заедно със
законната лихва, считано от 28.08.2021 г. до окончателното изплащане.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил иска.
Възразил, че починалата е допринесла за настъпването на вредите, тъй като е
пътувала в автомобила без поставен предпазен колан. Оспорил размера на
претендираното обезщетение като прекомерен с оглед принципа, съдържащ
се в чл. 52 ЗЗД.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че за
обезщетяване неимуществените вреди на ищцата се дължи обезщетение в
размер на 150 000 лв., което следва да се намали с 30 % заради съпричиняване
на вредоносния резултат на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД и присъдил на ищцата
сумата 105 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 28.08.2021 г.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо.
По съществото на спора:
Прекият иск против застрахователя за обезщетение за неимуществени и
вреди се основава на чл. 432 КЗ, като е съединен с претенция по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Непозволеното увреждане (деликтът), като източник на задължения и
основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява сложен юридически факт (фактически състав), който
кумулативно включва: (1) деяние – действие или бездействие; (2) вреда; (3)
противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. С договора за
3
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят-ответник се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования водач за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Във въззивното производство не се поддържа спор относно
извършеното от водача на автомобил БМВ 318 с рег. № СН0156АТ А.И.А.
деяние, неговата противоправност и вината на водача. Не се поддържа във
въззивното производство спор относно причинно-следствената връзка между
катастрофата и смъртта на С.Н., както и относно правото на майка – ищцата
И. – да получи обезщетение за нанесените от смъртта на С. неимуществени
вреди. С оглед конкретните оплаквания на въззивниците във въззивните
жалби спорни по делото остават само въпросите за размера на обезщетението,
вкл. наличието на основанията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляването му.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищцата душевни болки и
страдания от загубата на детето , съдът съобрази следните обстоятелства.
Ищцата е загубила дете – дъщеря, която към момента на смъртта си е била
едва навършила 17 години. Загубата на дете, особено в тази млада възраст, е
тежка, опустошителна, непоправима, безвъзвратна. Отношенията между
майка и дъщеря са били близки, основани на взаимна обич и подкрепа.
Смъртта на С. е травмирала тежко нейната майка и е причинила дълбока
скръб. Свидетелските показания описват едно съсипана от мъка майка, която
не може да прежали детето си. Съобразявайки тези обстоятелства ведно с
лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите условия
към 2021 г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на
майката е справедлива сума в размер на 180 000 лв.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да се намали, когато
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Възражението в този
смисъл, повдигнато от ответника, е основателно. Установява се по
категоричен начин от неоспореното заключение на комплексната съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, че пострадалата С. е пътувала на
предната пътническа седалка в лекия автомобил, управляван от А., без
поставен предпазен колан с какъвто автомобилът е оборудван, в нарушение
на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и без да са налице основания за
прилагане на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП. Няма спор, че след като автомобилът
напуснал пътното платно и се ударил в електрически стълб в областта на
задната дясна врата, тялото на С. е изпаднало от купето на автомобила и е
попаднало под лекия автомобил, при което е било притиснато силно между
4
автомобила и терена и е получило наранявания, несъвместими с живота.
Оттук може да се направи обосновано заключение, че ако тялото на С. е било
обезопасено срещу изпадане от автомобила чрез колан, то тези конкретни
травми не биха настъпили. Може да се спекулира по въпроса дали тя не би
получила други, различни увреждания, ако беше останала вътре в купето на
автомобила, но при положение, че купето е претърпяло само незначителни
външни деформации при удара и че управлявалият автомобила А. няма
наранявания, следва да се приеме, че липсата на обезопасителен колан е от
съществено значение за вредоносния резултат. Поведението на пострадалата
обективно е допринесло за настъпването на вредите и съдът приема, че
обезщетението, дължимо на ищцата, следва да се намали на осн. чл. 51, ал. 2
ЗЗД с 50 %, т.е. от 180 000 лв. на 90 000 лв.
При тези констатации и изводи първоинстанционното решение следва
да се потвърди в частта, с която е присъдено обезщетение за
неимуществените вреди на ищцата в размер на 90 000 лв. и да се отмени за
разликата от 90 000 лв до 105 000 лв., след което искът да се отхвърли в тази
част. И двете въззивни жалби са частично основателни.
Относно разноските между страните:
Поради изхода на делото следва да се отмени първоинстанционното
решение в частта за разноските, които страните си дължат една на друга, и те
да се присъдят отново.
На адв. Ж. Д. Д. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата с оглед
присъденото обезщетение в размер на 90 000 лв. следва се определи
възнаграждение за първата инстанция от 3230 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи на застрахователя съразмерно с
отхвърлената част от иска разноски за първата инстанция в размер на 4436 лв.
На адв. Д. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата с оглед
защитения от нея интерес пред въззивната инстанция ще се определи
възнаграждение в размер на 1080 лв.
Съразмерно с уважената/отхвърлената част от жалбите и представения
списък по чл. 80 ГПК застрахователят има право на разноски за въззивната
инстанция в размер на 5678,57 лв.
Относно държавната такса:
Тъй като с първоинстанционното решение застрахователят е осъден да
заплати държавна такса в размер на 4200 лв. за производството върху сумата
105 000 лв. задно с 336 лв. – разноски за вещи лица (общо 4536 лв.), в тази
част решението следва да се отмени частично – за сумата над 3936 лв. (3600 +
336).
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 190 от 15.07.2022 г. по гр.д. № 570/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен в частта, с която е осъдено ЗД “Бул инс” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, със
съдебен адрес: гр. Ямбол, *****, чрез адв. Г. Д., да заплати на И. Й. И., ЕГН
**********, от гр. Твърдица, ****, обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане – настъпила смърт на дъщеря С.Н.Н.,
извършено от А.И.А. 11.07.2021 г., над размера от 90 000 лв. до размера от
105 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 28.08.2021 г., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Й. И., ЕГН **********, от гр. Твърдица, ****,
против ЗД “Бул инс” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ****, със съдебен адрес: гр. Ямбол, *****, чрез адв. Г. Д., за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане – настъпила смърт на дъщеря С.Н.Н., извършено от
А.И.А. 11.07.2021 г., над размера от 90 000 лв. до размера от 105 000 лв.
заедно със законната лихва, считано от 28.08.2021 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 190 от 15.07.2022 г. по гр.д. № 570/2021
г. по описа на Окръжен съд – Сливен в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ решение № 190 от 15.07.2022 г. по гр.д. № 570/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен в частта относно разноските, които страните
дължат една на друга, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД “Бул инс” АД , ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, със съдебен адрес: гр. Ямбол, *****, чрез
адв. Г. Д., на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат
Ж. Д. Д. от АК – Хасково, с адрес на кантората: гр. Велико Търново, ул.
*****, сумата 3230 лв. – възнаграждение за процесуалното представителство
на И. Й. И. в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА И. Й. И. , ЕГН **********, от гр. Твърдица, ****, да заплати
на ЗД “Бул инс” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ****, със съдебен адрес: гр. Ямбол, *****, чрез адв. Г. Д., сумата
4436 лв. – разноски за първоинстанционното производство съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД “Бул инс” АД , ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, със съдебен адрес: гр. Ямбол, *****, чрез
адв. Г. Д., на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат
Ж. Д. Д. от АК – Хасково, с адрес на кантората: гр. Велико Търново, ул.
*****, сумата 1080 лв. – възнаграждение за процесуалното представителство
на И. Й. И. във въззивното производство.
ОСЪЖДА И. Й. И. , ЕГН **********, от гр. Твърдица, ****, да заплати
на ЗД “Бул инс” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ****, със съдебен адрес: гр. Ямбол, *****, чрез адв. Г. Д., сумата
5678,57 лв. – разноски за въззивното производство съразмерно с отхвърлената
6
част от иска.
ОТМЕНЯ решение № 190 от 15.07.2022 г. по гр.д. № 570/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен в частта, с която е осъдено ЗД “Бул инс” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, със
съдебен адрес: гр. Ямбол, *****, чрез адв. Г. Д., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата над
3936 лв., представляваща сбор от дължима държавна такса за
първоинстанционното производство и разноски за вещи лица, до присъдения
размер от 4536 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7