№ 16
гр. Айтос, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100711 по описа за 2024 година
Предявен е главен иск по чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и евентуални
искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5 и по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и
пр.2 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Производството е образувано по ИМ на Д. И. С., ЕГН **********, съд.адрес: ***, чрез
адв.А.Д., против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, съд. адрес: ***, вх.Г, ет.2, ап.73Г, чрез
адв.А.Н.. Предявени са искове от ищеца за признаване за установено по отношение на ответника,
че сключеният помежду им Договор за паричен заем Standard 14 plus от 30.10.2023 г. е
недействителен, а при условие на евентуалност, че клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от него, са
недействителни. Поддържа, че по силата на сключения процесен договор за заем ответникът се
задължил да предаде в собственост на ищеца сумата от 1950 лв., а последният следвало за 60
седмици да му я върне, като му заплати лихва при фиксиран ГЛП от 40,32% (дневен лихвен
процент от 0,11%, приложим при отказ от договора до 14-ия ден) и такса от 3654,30 лева за
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита, дължима
съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, при ГПР от 50,02%. Поддържа, че според уговорката по чл. 5, ал. 2
заемателят дължи на заемодателя неустойка от 796,80 лева, платима разсрочено ведно с
погасителните вноски чрез еднаква по размер добавка към всяка от тях, за неизпълнение на
ангажимента си по ал. 1 от същия член в 3-дневен срок от усвояване на заемните средства да му
предостави едно от обезпеченията: 1. поръчителство на физическо лице или 2. банкова гаранция.
Намира, че заемният договор не удовлетворява императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
- не съдържа пълна, точна и ясна информация за разходите, включени при изчисляването на
годишния им процент, и че същият е неправилно посочен, тъй като при формирането му не участва
таксата за експресно разглеждане. При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 1, ал. 3
от процесния договор противоречи на чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал.5 ЗПК. Поддържа, че оспорената
уговорка по чл. 5, ал. 2 от договора нарушава принципа на справедливостта и излиза извън
присъщите на неустойката обезпечителна, санкционна и обезщетителна функции. Претендира
1
разноски.
В срока за ОИМ от ответника е постъпил такъв, с който исковете се оспорват като
неоснователни, молейки за отхвърлянето им, развивайки подробни съображения. Поддържа, че в
процесния договор били прозрачно конкретизирани ГЛП, който е фиксиран, общата сума, дължима
се от потребителя, и ГПР, изчислен по формулата в Приложение № 1 към ЗПК въз основа
единствено на възнаградителната лихва като негов компонент, какъвто по аргумент от чл. 19, ал. 2
ЗПК таксата по чл. 1, ал. 3 не е, защото представлява цена на предоставена на кредитоискателя по
негово желание още преди учредяване на заемното правоотношение незадължителна допълнителна
услуга по разглеждане на заявката му за заем в по-кратък от обичайния за това 10-дневен период и
не попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че неустойката съответства на носения
от кредитора финансов риск кредитът да остане необезпечен и че съставлява разход, който,
възниквайки в случай на неизпълнение, не може да се приравни на възнаградителна лихва и не
следва да се отчита при определянето на годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 3
ЗПК.
От събраните по делото доказателства съдът намира следното от фактическа и правна
страна: Между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 14 plus на 30.10.2023г., по
силата на който ответникът предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1950 лв., която
последният следвало да му върне на 30 вноски, при фиксиран ГЛП от 40,32%, при ГПР от 50,02%.
Спорната клауза на чл. 1, ал. 3 от договора предвижда, че за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1194,90 лв.
Съгласно чл. 1, ал. 4 страните са уговорили таксата да се заплати разсрочено от заемателя, като се
раздели на равни части и се включи в размер на всяка от погасителните вноски. Уговорката на чл.
5, ал. 1 предвижда, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора
да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а
именно: 1. Поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има
минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в
размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен
регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“;
да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател; или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в
размер на 796,80 лв., платима на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай
дължимата вноска е в размер на 148,37 лв., а общото задължение по договора става в размер на
4451,10 лв.
Не е спорно, а и се установява по делото, че между страните е сключен договор за
потребителски паричен заем, по който ищеца има качеството на потребител по см. на § 13, т. 13 от
ДР на ЗЗП, респ. сключеният договор има потребителски характер. Сключеният договор съобразно
чл. 9, ал. 1 ЗПК, представляващ договор за потребителски кредит, по силата на който заемодателят
е предоставил на потребителя кредит под формата на заем за разсрочено погасяване на
2
задължението, като в случая приложение намират правилата на ЗПК. Съгласно чл. 10 ЗПК този вид
договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Според чл. 11 ЗПК
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа изчерпателно изброени клаузи, сред които
са: т. 10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР. В случая наред с уговорената главница и лихва, дължимите суми за неустойка
и такса се включват в общия размер на месечното задължение по договора.
По делото не се установява посочените клаузи от договора за потребителски кредит да са
индивидуално уговорени. Процесните клаузи на чл. 1, ал. 3 и на чл. 5, ал. 2 са нищожни на осн. чл.
146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП поради това, че са неравноправни и не са индивидуално
уговорени. Подобни уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитодателя и потребителя. От съдържанието на договора не става ясно в какво се изразява
услугата по експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем, за чието
предоставяне е уговорена такса в горепосочения размер, а това противоречи на императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Размерът на уговорената такса за експресно разглеждане, съизмерим със
стойността на предоставения кредит, сочи и за нееквивалетност на престациите, представляваща
противоречие с добрите нрави. Отделно от горното, по аргумент на противното от §1, т. 1 от ДР на
ЗПК с оглед подчертания в чл. 1, ал. 2 от процесния договор доброволен характер на услугата по
експресно разглеждане на кредитоискането, възнаграждението за нея по договора не би следвало
да се обхваща от оскъпяването, визирано от §1, т. 1 от ДР на ЗПК, но съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от
договора участва в общата сума от 3654,30 лв. в отклонение от §1, т. 2 от ДР на ЗПК. Следователно
така дадената формулировка съдържанието на договора не удовлетворява изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК при объркваща потребителя диспропорционалност между двата показателя по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
За пълнота следва да се посочи, че клаузата на чл. 5, ал. 2 задължава потребителя при
неизпълнение на неговите алтернативни задължения за осигуряване на обезпечение да заплати
необосновано висока неустойка по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Като икономически по-силна
страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране,
разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на
длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение (арг. от чл.16 ЗПК), като след анализ на
данните има възможност да прецени дали да сключи договора, или да откаже предоставянето на
кредита (чл.18 ЗПК). В случая осигуряването на обезпечения не е предварително условие за
предоставяне на заетата сума, т.е. кредиторът изначално е преценил длъжника като
платежоспособен му е предоставил кредита. Поставяйки изискване за последващо осигуряване на
обезпечения, без дори да е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът
неоправдано и без основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника, като
го натоварва с неприсъщо за договора за кредит задължение. С оглед действията, които
кредитополучателят следва да извърши и сроковете за това, договорната клауза е предвидена по
начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни и единствената й цел е да се създаде
3
предпоставка за начисляване на неустойката. Дори само поради тези особености на естеството на
задължението, което обезпечава, неустойката накърнява добрите нрави, което я прави нищожна на
осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД (така т.3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС). При анализа на клаузата за неустойка, съдът намира, че по начина на уговарянето й, тя
излиза извън присъщите на този договорен ангажимент функции – да обезпечава, обезщетява и
санкционира в случай на неизпълнение, което е още едно основание за нейната нищожност поради
противоречие с добрите нрави. Включена по този начин, като падежно вземане, заедно с месечните
погасителни вноски, претендираната сума по правната си същност не съставлява неустойка, а
добавък към възнаградителната лихва и на практика съставлява част от печалбата на заемодателя,
което е единствената цел на начисляването й.
В обобщение следва да се посочи, че уговорените две суми, съответно от 1194,90лв. - такса
за експресно разглеждане на документи и 796,80 лв. - неустойка, представляват задължения ,
уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави и справедливостта. Спрямо стойността на
договора за кредит, същите са прекомерни и са в по-голям размер на отпуснатия кредит.
Представляват дължими суми уговорени в противоречие с разпоредбите на чл. 10а ЗПК, 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, заобикалящи чл. 19, ал. 4 ЗПК / Р. № 944 от 11.11.2024 г. по в. гр. д. № 1394/2024 г. на ОС
Бургас/, обуславящо като последица приложение на чл. 22 ЗПК, респ. процесният договор следва
да се прогласи за недействителен, което изключва необходимостта от произнасяне по предявените
евентуални искове. Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Д. И. С., ЕГН **********, съд.адрес: ***,
чрез адв.А.Д., против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, съд. адрес: ***, вх.Г, ет.2,
ап.73Г, чрез адв.А.Н., че сключеният между страните Договор за паричен заем Standard 14
plus от 30.10.2023 г. е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4