Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-212 11.06.2021г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На двадесет и седми октомври 2020
година
В публичното заседание в
следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер
2313 по описа за
2020 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
С Решение № 169 от
15.07.2020г, постановено по гр. дело № 961/2019г. по описа на Районен съд –
Поморие са отменени като незаконосъобразни Решенията на проведеното на
18/19.11.2019г. Общо събрание на собствениците в Етажната собственост на сграда
с идентификатор 57491.509.24.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Поморие – сграда „А” (Алфа), комплекс „Сънсет Ризорт”, с адрес гр. П.,
ул. „К. Б.”, № *, взети по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред на
събранието, както следва: по т. 2, с което е приет предложения годишен бюджет
за приходите и разходите на сграда Алфа за 2020 г. и 2021 г.; по т. 3, с което
е прието годишната вноска за разходите за управление и поддръжка на общите
части на сградата и обслужващите обекти към нея за 2020 г. и за 2021 г., да
бъде в размер 15 евро на квадратен метър от общата застроена площ на апартамента,
включително общите части, платима еднократно до края на м. ноември предходната
година, като паричната вноска за разходите за управление и поддръжка да се
заплаща от всички собственици, ползватели или обитатели в еднократен размер,
независимо колко време пребивават в ЕС в рамките на една календарна година и
независимо от достъпът на външни лица във всеки обект в ЕС; по т. 4, с което е
прието да се възложи на управителя на сградата да сключи договори във връзка с
изпълнението на задълженията му, за поддържане на общите части и прилежащите
обекти с когото прецени, при условия и цена, каквито прецени, но в рамките на
приетия бюджет на ЕС и по т. 5, с което се възлага на управителя на сградата да
организира избора и инсталирането на дигитална система за управление на достъпа
до инфраструктурата на комплекса като цяло и до общите части на сградата, като
съответните разходи за инсталиране на тази система следва да бъдат покрити от
всички собственици на имоти в сградата, а ако собственик на иска да се включи
към дигиталната система за контрол на достъпа, тогава той и неговите гости ще
имат достъп до комплекса през входа с физически (присъствен) контрол на достъпа
след представяне на доказателство, че са собственици или че пребивават в
комплекса.
С цитираното решение е
отхвърлен иска на Д.М.Г., гражданин на Р. И.против Етажната собственост на
сграда с идентификатор 57491.509.24.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Поморие – сграда „А” (Алфа), комплекс „Сънсет Ризорт”, с адрес гр.
П., ул. „К. Б.”, № *, за отмяна
решенията на проведеното на 18/19.11.2019г. Общо събрание на собствениците в
Етажната собственост, взети по т. 1 и т. 6 от дневния ред, с които за
протоколчик на събранието е избрана Елена Кирякова и е приета промяна в чл. 4 (1)
на Правилника за вътрешния ред на сградата, съгласно която управителят се
задължава да осигури функционирането на действаща денонощна „Рецепция
Собственици“ в сграда Сигма минус едно, за периода от 01.04 до 30.10 всяка
година, като през останалия период регистрацията и дерегистрацията ще се
извършва на посочена от управителя алтернативна рецепция.
Против постановеното
първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от Етажната собственост
на сграда А с идентификатор 57491.509.24.5 по кадастралната карта на гр.
Поморие с адрес – гр. П., ул. „К. Б.“ № *, комплекс Сънсет ризорт, представлявана от Управителя
на ЕС, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в
частта, с която са отменени решенията по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5, приети на
Общо събрание на Етажната собственост сграда А (Алфа) в комплекс Сънсет ризорт,
гр. Поморие, проведено на 18/19.11.2019г. и в частта, в която ответната етажна
собственост е осъдена да заплати разноските по делото на ищците. В жалбата се
посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е постановено в
противоречие с материалния закон – съдът не е тълкувал и не е приложил правилно
ЗУЕС, както и не е тълкувал правилно представените и приети пред него писмени
доказателства. В жалбата се излагат подробни съображения, касаещи всяко едно от
отменените решения. Посочва се, че мотивите на районния съд, че така приетото
решение противоречи на императивните норми на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС са
неправилни и необосновани.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
въззивната етажна собственост чрез своите процесуални представители поддържат
жалбата и считат, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по
въззивната жалба – Д.М.Г. депозира по делото писмен отговор, в който посочва,
че счита решението за законосъобразно, правилно и обосновано в обжалваната
част. Посочва, че същото не страда от посочените в жалбата пороци и претендира
същото да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. В депозирания писмен отговор се посочва, че не са изложени конкретни
основания за порочност на атакуваното първоинстанционно решение. Изразява се
несъгласие с изложеното във въззивната жалба за диспозитивен характер на
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, както и с твърдението на етажната
собственост, че е налице празнина в закона по отношение на сградите, които се
отдават под наем с цел туризъм и които имат специфично функционално
предназначение – сезонно и ваканционно. Претендира се атакуваното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
въззиваемата страна не изпраща представител и не взима конкретно становище по
основателността на претенцията.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск от Д.М.Г.
против Етажната собственост в сграда с идентификатор 57491.509.24.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, с който претендира
да бъдат отменени всички решения, взети на проведеното на 18/19.11.2019г. Общо
събрание на Етажната собственост в сграда А (Алфа) с идентификатор 57491.509.24.5
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие.
Безспорно е, че предявеният
иск от страна на Д.М.Г. е на 23.12.2019г., а видно от Протокол от 25.11.2019г.
(лист 117 от първоинстанционното производство) – на 25.11.2019г. е постановено
съобщение за обстоятелството, че е изготвен Протокола от проведеното на
19.11.2019г. Общо събрание на Етажната собственост на сграда А (Алфа) с идентификатор
57491.509.24.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Поморие. При това положение, настоящата инстанция
намира, че предявеният иск е в рамките на предвидения в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС
30-дневен преклузивен срок и е допустим.
Пред първоинстанционното
производство е депозиран отговор на исковата молба от страна на Етажната
собственост в сграда с идентификатор 57491.509.24.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие в който
се излагат съображения за законно свикано и проведено Общо събрание на Етажната
собственост по общите критерии, така и по отношение на всяко едно от взетите на
събранието решения.
За да постанови своето
решение, Районен съд – Поморие е приел, че
проведеното Общо събрание на Етажната собственост е валидно свикано,
протоколът от събранието е надлежно разгласен и е изложил своите мотиви за
незаконосъобразност по отношение на всяко едно от приетите решения.
На основание чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В конкретния случай – при извършената служебна проверка
настоящата инстанция намира, че първоинстанцинното решение е валидно и
допустимо. По наведените съображения във въззивната жалба, съдът намира
следното:
Предвид обстоятелството, че
въззивна жалба е постъпила от страна на етажната собственост с наведени
конкретния съображения относно законосъобразността на всяко едно от взетите
решения на проведеното ОС на ЕС, настоящата инстанция намира, че следва да
разгледа и да се произнесе с оглед на наведените съображения. Както бе
отбелязано по-горе, първоинстанционният съд е приел, че ОС е редовно свикано,
валидно е оповестено и валидно е разгласен впоследствие протокола от
изготвеното събрание. При положение, че въззивна жалба е депозирана единствено
от ЕС, то логично – в нея не се навеждат твърдения за неправилност на решението
в тази му част и по отношение на тези изложени фактически и правни изводи,
поради което и настоящата инстанция намира, че
По
отношение на всяко едно от въведените възражения за незаконосъобразност за
всяко едно от приетите на проведеното Общо събрание на Етажната собственост в
сграда с идентификатор 57491.509.24.5, съдът намира следното:
Видно от представения
Протокол от проведеното Общо събрание по точка втора е прието следното
решение – „Приемане на годишен бюджет за сграда А (Алфа) в комплекс Сънсет
Ризорт“ – град Поморие за 2020г. и за 2021г.“ Първоинстанционният съд е приел,
че това решение е незаконосъобразно, тъй като съставения бюджет няма приходна
част и по този начин не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС и
го е отменил.
Въззивна жалба е постъпила от
страна на Етажната собственост.
На основание чл. 11, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание приема годишен бюджет за приходите и разходите и одобрява
годишните отчети на Управителния съвет (Управителя), както и на Контролния
съвет (Контрольора). На основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС управителят има
правомощия да изготви годишния бюджет за управление, поддържане и ползване на
общите части на етажната собственост. Законодателят в т. 4 на чл. 11 от ЗУЕС
посочва, че общото събрание приема годишен бюджет за приходите и разходите и от
изложеното е безспорно, че съставна част на бюджета на етажната собственост е
както разходната, така и приходната част. Бюджетът (включително и бюджетът на
етажната собственост) се състои от две основни части – приходна и разходна. В
конкретния случай приходна част не е заложена, не е посочено как се формират
приходите на етажната собственост, а са посочени само и единствено разходите на
етажната собственост, поради което и настоящата инстанция намира, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
4 от ЗУЕС. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че взетото решение в точка
втора от проведеното на 18.11.2019г. Общо събрание на етажната собственост на
сграда А в Сънсет ризорт – гр. Поморие за приемане на бюджет за 2020г. и за
2021г. без приходна част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Това
налага първоинстанционното решение в тази му част да бъде потвърдено.
Видно от представения Протокол от проведеното Общо
събрание по точка трета е прието следното решение – „Годишната вноска за
разходите за управление и поддръжка на общите части на сграда А и обслужващите
обекти към сградата за 2020г. и да 2021г. да бъде в размер на 15 евро на
квадратен метър от общата застроена площ на апартамента, включително общите
части, платима еднократно до края на месец ноември предходната година.“
Първоинстанционният съд е приел, че това решение е незаконосъобразно, тъй като
нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е от императивен характер, а взетото решение й
противоречи и го е отменил.
Въззивна жалба е постъпила от
страна на Етажната собственост.
На основание чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който
живеят. Разпределението на разходите за ползването на общите части на етажната
собственост не се извършва между етажните собственици, съразмерно на
притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на
лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост. Нормата на
чл. 51 от ЗУЕС не предпоставя възможност за тълкуване, тя е ясна и императивна.
Извод в тази насока може да се направи и от тълкуването на чл. 11, т. 5 от ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че правомощие на Общото събрание е
определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите за управление
и поддържане на общите части. Както бе отбелязано по-горе – начинът е посочен
изрично в закона – поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който
живеят. В този смисъл и Решение № 313 от 07.04.2020г., постановено по гр. дело
№ 1332/2019г. по описа на ВКС на РБ. При това положение, настоящата инстанция
намира, че взетото решение по точка трета от проведеното на 18.11.2019г. Общо
събрание на етажната собственост на сграда А в Сънсет ризорт – гр. Поморие за
определяне на годишната вноска за
разходите за управление и поддръжка на общите части на сграда А и обслужващите
обекти към сградата за 2020г. и за 2021г. в размер на 15 евро на квадратен
метър от общата застроена площ на апартамента, включително общите части,
платима еднократно до края на месец ноември предходната година е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Това налага първоинстанционното
решение в тази му част да бъде потвърдено.
Видно от представения
Протокол от проведеното Общо събрание по точка четвърта е прието
следното решение – „Възлага на Управителя на сграда А в комплекс Сънсет ризорт
да сключи договори във връзка с изпълнението на задълженията му, за поддържане
на общите части и прилежащите обекти с когото прецени, при условия и цена
каквито прецени, но в рамките на приетия бюджет на Етажната собственост.“ Съдът
е приел, че при вземане на това решение тази функция е прехвърлена на
Управителя, без да са посочени никакви критерии, както за избор, така и за
възнаграждение, освен същото да не надвишава предвижданията в приетия бюджет и
го е отменил.
На основание чл. 11, ал. 1,
т. 11 от ЗУЕС Общото събрание може да приеме решение за възлагане на дейности
по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице
срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на Управителния
съвет (Управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. Настоящата
инстанция намира, че по начина, по който е прието посоченото решение
собствениците на обекти в сградата биха били обвързани от решение на
Управителя, който следва да изпълнява решенията на Общото събрание, а не да ги
взема вместо него. От друга страна – единственият критерий, който е посочен
това е рамката на бюджета, но както бе отбелязано по-горе решението, с което се
приема бюджета подлежи на отмяна, тъй като не е посочена приходна част и по
този начин не могат да се определят параметрите, в което следва да действия
Управителя при изпълнение на взетото решение. Мотивиран от изложеното, съдът
намира, че взетото решение по точка четвърта от проведеното на 18.11.2019г.
Общо събрание на етажната собственост на сграда А в Сънсет ризорт – гр. Поморие
за възлагане на Управителя на сграда А в комплекс Сънсет ризорт да сключи
договори във връзка с изпълнението на задълженията му, за поддържане на общите
части и прилежащите обекти с когото прецени, при условия и цена каквито
прецени, но в рамките на приетия бюджет на Етажната собственост е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Това налага първоинстанционното
решение в тази му част да бъде потвърдено.
Видно от представения
Протокол от проведеното Общо събрание по точка пета е прието следното
решение – „Възлага на Управителя на сграда А в комплекс „Сънсет Ризорт“ да
организира избора и инсталирането на дигитална система за управление на достъпа
до инфракструктурата на комплекса като цяло и до общите части на сградата.“
Първоинстанционният съд е отменил така взетото решение, тъй като е посочил, че
в предварително оповестения дневен ред на събранието не е оповестено на
собствениците, че по тази точка от дневния ред ще бъде взето решение за
възлагане на собствениците на разходи, свързани с организиране достъпа до
сградата.
Видно от поставената покана –
обявената точка в дневния ред е следната - „Приемане на решение за организиране
и контрол на достъп на външни хора до територията на целия комплекс“.
В конкретния случай във
въззивната жалба не е посочен нито един довод за неправилност на
първоинстанционното решение, поради което и настоящата инстанция намира, че
само на това основание решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
За пълнота – следва да се отбележи, че е налице
разминаване между обявения в тази му част дневен ред и взетото решение, тъй
като не е налице взето решение за организиране и контрол на достъп на външни
хора до територията на целия комплекс, а се възлага на Управителя да организира
инсталирането на дигитална система за управление на достъпа, която би препятства
достъпа и на самите собственици в комплекса. От друга страна – взето е и
решение собствениците да бъдат обвързани от разходи без да са посочени какви са
те, а отново е възложено на Управителя да предприеме действия по инсталирането
на такава система, без да са посочени каквито и да е параметри при избора й.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че взетото решение по точка пета от
проведеното на 18.11.2019г. Общо събрание на етажната собственост на сграда А в
Сънсет ризорт – гр. Поморие за възлагане на Управителя на сграда А в комплекс
Сънсет ризорт да сключи договори във връзка с изпълнението на задълженията му,
за поддържане на общите части и прилежащите обекти с когото прецени, при
условия и цена каквито прецени, но в рамките на приетия бюджет на Етажната
собственост е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Това налага
първоинстанционното решение в тази му част да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни
изводи напълно съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в
своето решение, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответната страна по въззивната жалба е направила искане да й бъдат
присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция, но по
делото не са представени доказателства за направени разноски от страна на въззиваемия
Д.М.Г. пред въззивното производство, поради което и настоящата инстанция не
следва да ги присъжда.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 169 от 15.07.2020г, постановено по гр. дело №
961/2019г. по описа на Районен съд – Поморие.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.