Решение по дело №490/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е след изпратена от Административен съд гр. Разград по подсъдност жалба на С.С.С. ***, подадена чрез адв. В., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0290-000019/23.01.2023 г., издадена от началник група към ОД на МВР Разград, РУ Кубрат, с която на основание чл. 22 от ЗАНН, чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца и са отнети СУ на МПС № ********* и контролен талон № *******.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения, такива на материалния закон и несъотвествието й с целта на закона, поради което се отправя искане за нейната отмяна.

Поддържа се, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като не са посочени фактически и правни основания за издаването й. Сочи се, че акта е необоснован, тъй като не са събрани достатъчно доказателства за факта, че С. е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества и техните аналози, поради което счита, че е нарушен чл.35 от АПК. Твърди, че фактическата обстановка е различна от приетата, тъй като фиша от токсикологичния анализ е отрицателен, както е отрицателен и резултата от взета кръвна проба в лаборатория „Кандиларов” дадена на деня следващ проверката и изпратена в Германия. В тази връзка счита, че поради неизяснените обстоятелства ПАМ е приложена неправилно и издадена в нарушение на чл. 35 от АПК. Счита, че липсва яснота при описание на нарушението, за което е наложена принудителната административна мярка, както и доказателства за посоченото нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора счита, че жалбата е основателна, поради което отправя искане за отмяна на оспорената заповед. Твърди, че тест е извършен на същото място, часове, след извършената проверка с дрегер, което доказва че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е издадена заповедта. Ако е имало и най – малко наличие на наркотични вещества, то няма как тези наркотични вещества, да не бъдат отразени в изследване извършено часове след проверката от служителите. Този род вещества няма как да изчезнат толкова бързо от организма на човека. Счита, че посредством приложените по делото изследвания, включително и резултата от ВМА, макар и без доказателствена стойност, но сочещ същото за липса на наркотични вещества в организма на жалбоподателя, по категоричен начин доказва, че не е извършил нарушението за което е издадена процесната заповед.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата и по съществото на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 20.01.2023 г. около 16:00 часа община Кубрат на път втори клас №49 в посока с.Каменово като водач на МПС – влекач марка Мерцедес Актрос с peг. № В****СА, собственост на Новостройинвест 2013 ЕАД от с.Езерово С. бил спрян за проверка и му била извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози, с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“ с фабричен номер ARJF-0070. Същото отчело положителен резултат за амфетамин с проба номер 422. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с номер 083587 и били връчени 7 бр. холограмни стикери с №А065452.

Предвид положителния резултат, мл. автоконтрольор съставил срещу С. АУАН серия „GA“ № 817677/20.01.2023г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като от водача били отнети СУМПС № *********. В същия било отразено, че С. няма възражения. Издаден бил талон за медицинско изследване № 08358 и С. следвало да се яви във ФСМП – Кубрат до 120 мин.

Било образувано ДП №17/2023г. по описа на РУ Кубрат за престъпление по чл.343б ал.3 от НК. С резолюция № 23-0290-М000007/23.01.2023г., началник група в ОДМВР-Разград, на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН прекратил административно наказателното производство по АУАН серия GA № № 817677/20.01.2023г.

Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената заповед административния орган, наложил на С.С., ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В оспорената заповед било възпроизведено описанието на установеното управление на МПС - влекач марка Мерцедес Актрос с peг. № В****СА, под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, а именно: амфетамин установени с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“, с фабричен № ARJF-0070, като органа издал акта е приел, че горното представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП.

От писмо с.д.№ 6811/05.05.2023 г. на управителя на „Многопрофилна болница за активно лечение – Кубрат“ ЕООД, се установява, че „МБАЛ-Кубрат“ ЕООД не извършва химико-токсикологично изследване на кръвни проби, поради което искания резултат за лицето С.С.С., във връзка талон за изследване № 083587 от 20.01.2023 г., не може да бъде предоставен, т.к. същият не фигурира в база данни на клиничната лаборатория.

Съдът е изискал от ВМА МБАЛ-Варна, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, резултатите от извършените изследвания на С. и с писмо от началника на МБАЛ – Варна към ВМА със с.д. № 8004/26.05.2023 г., с което уведомяват, че от лицето С.С.С. в лабораторията за химико-токсикологични изследвания по талон за изследване № 083587/20.02.2023 г. са постъпили две биологични проби с №№ 9917 и 9918 за извършване на химико-токсикологичен анализ, който анализ съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва единствено чрез инструментален хроматографски метод, извършва се от висококвалифицирани специалисти, изисква повече време и поради драстичното системно претоварване на лабораторията възложения анализ в конкретния случай все още не е извършен. Към момента е наличен единствено първоначалния резултат от проведените скринингови тестове при приемането на биологичните проби и този резултат за наличие на наркотични вещества (амфетамин, метамфетамин и марихуана) е отрицателен. В писмото е отразено, че следва да се има предвид, че този резултат е получен посредством експресни имунохимични тестове, които представляват медико-диагностични средства, не се явяват по същество химико-токсикологичен анализ, имат ограничена достоверност и поради тази причина резултата е с ориентировъчен характер, няма доказателствена достоверност и използването му за съставянето на категорични заключения е научно необосновано. Химико-токсикологичния анализ по инструментален хроматографски метод е част от възложената СХЕ по ДП № 290-ЗМ-17/2023 г. по описа на РУ - Кубрат, като същият ще бъде извършен в сроковете по наказателното производство, след което при необходимост ще бъде предоставен и по настоящото производство. Към доказателствения материал по делото е приобщен фиш за токсикологичен анализ от 23.01.2023г., както и медицинско изследване от Медицински център лаборатория д-р Лимбах, Хайделберг на изпратена кръвна проба от лицето С.С., изпратена от Медико-диагностична лаборатория Кандиларов на немски език и в превод на български език от лицензиран преводач.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.02.2023г. и жалбата е подадена и заведена на 21.02.2023г. т.е. в преклузивния 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. От Заповед № 330з-1/04.01.2022 г. на директора на ОД на МВР гр. Разград се установява, че началниците на група към ОД на МВР – Разград, РУ Кубрат са оправомощени да прилагат, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 ЗДвП, между които е и процесната.

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени в заповедта и съставеният АУАН серия GA № 817677/20.01.2023г., като е възприета фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство „DRUGTEST 5000“. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административно производствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес и след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява административен акт) е издадена след като административния орган е взел предвид, че мл. автоконтрольор при ОДМВР Разград, РУ Кубрат е съставил АУАН Серия GA № 817677/20.01.2023г., взел е предвид обстоятелствата и извършеното нарушение. В този смисъл съдът приема, че административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт на това основание.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца е и случаят, в който водач управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Мярката, наложена в тази хипотеза, е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, който е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че е употребил наркотични вещества или техни аналози. Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно спрямо С. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП –управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, удостоверено след извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава от приобщените по делото доказателства. В случая от С. не се оспорва, че е управлявал процесния автомобил, т.е. че е бил водач на МПС. Наличието на положителната проба за наркотични вещества или техни аналози в това му качество, установени с техническо средство, съставлява материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Действително, процесната ПАМ се прилага при наличие на извършено административно нарушение, съгласно чл. 22 ЗАНН, а в случая са налице данни за извършено престъпление. Тогава, когато едно лице е извършило правонарушение, което с оглед на определени факти би могло да бъде административно или престъпление, органът е длъжен да приложи принудителната административна мярка на още по-голямо основание. Дали ще се реализира административно наказателната или наказателната отговорност на лицето е въпрос на преценка извън тази на законосъобразността на оспорената ПАМ. Независимо коя от двете отговорности се реализира, за принудителната мярка е релевантно, че е налице правонарушение. След като с цел да се преустанови и предотврати едно административно нарушение законодателят е допуснал прилагането на държавна принуда под формата на принудителна административна мярка, на още по-голямо основание той следва да допуска това за деяние, което евентуално е престъпление. По-високите общественоопасни последици на престъплението правят не само допустимо, но задължително прилагането на принудителна административна мярка.

С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, а именно –управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, удостоверени с извършена проверка с техническо средство. При установеното с АУАН нарушение, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната заповед. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, т.е., оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

В тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за отпадане на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, предвид дадената от него по надлежния ред кръвна проба, чиито резултати са определящи, както и предвид извършеното изследване, обективирано във Фиш за токсикохимичен анализ. На първо място, това изследване, обективирано в приложения фиш, не е извършено по предвидения с Наредба № 1/2017г. надлежен ред, поради което не би могло да има доказателствена стойност. Това обстоятелство е отбелязано изрично и на самия фиш в графа „забележки“. В същата насока са изводите на съда и досежно медицинско изследване от Медицински център лаборатория д-р Лимбах, Хайделберг на изпратена кръвна проба от жалбоподателя С., изпратена от Медико-диагностична лаборатория „Кандиларов”.

Относно възраженията в хода на съдебното производство на жалбоподателя досежно дадената кръвна проба и нейното значение за наложената ПАМ, съдът намира следното:

Съставомерните факти по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП са установени и безспорни - водач на МПС, извършена редовна проверка, приключила с годно средство за доказване на главното съставомерно обстоятелство, а именно - употреба на наркотични вещества или техни аналози, като всички те са възприети от компетентен контролен орган в хода на процедурата по образуване на административнонаказателно производство. Действително, съгласно изречение последно на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Това условие, обаче, за установяване употребата на наркотични вещества не отрича осъществяването на състава на принудителната административна мярка. Обратното тълкуване би обезсмислило целта на принудителните административни мерки и момента, в който законодателят е определил да бъдат прилагани съобразно тяхната функция, а именно – към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, когато се отнема и СУМПС. Само по този начин принудителните мерки могат да имат преустановяваща функция. Резултатите от проведено контролно изследване по реда на Наредбата, приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, са определящи за административно наказателната и наказателната отговорност на водачите. Съответно, ако те са отрицателни за употреба на наркотични вещества или техни аналози, този факт ще бъде основание за прекратяване прилагането на принудителната мярка, защото в този момент ще се реши и въпросът за отговорността. Принудителната мярка, обаче, се налага при положителни резултати от извършената на място проверка, а тя се извършва с тест и той е годен за употреба, съответно и показаните от него резултати са факт -основание да се отнеме СУМПС на водача, именно до момента, в който окончателно ще се реши спорният въпрос за това употребил ли е наркотични вещества и техни аналози, или не. Изчакването на резултатите обезсмисля принудителната мярка и текстът на закона е ясен - ПАМ се налага до решаване на въпроса за отговорността в момента на образуване на административно наказателно производство, дори когато водачът е решил да се ползва от правата си да оспори резултатите от проверката на място, и съответно медицинските и лабораторни изследвания да решат въпроса за неговата административнонаказателна или наказателна отговорност. До изготвяне на резултатите от медицинско изследване, мярката има своето законно основание и дори отрицателните резултати не могат да го отрекат с оглед на нейната превантивна цел - до решаване на въпроса за отговорността. Мярката е законосъобразна, съобразно известните към момента на нейното прилагане резултати, а медицинските изследвания, и то техните крайни резултати, липсващи към момента на приключване на устните състезания, имат значение за разрешаване на административно наказателна или наказателна отговорност на лицето, поради което не могат да бъдат основание за предсрочно прекратяване на изпълнението на мярката.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като по такъв начин се предотвратят възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия, и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

Предвид изложеното и липсата на отменителни основания по чл.146 от АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Независимо от изхода на спора с оглед липсата на искане за присъждане на разноски от ответната страна, съдът не дължи произнасяне по същите.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.С. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0290-000019/23.01.2023 г., издадена от началник група към ОД на МВР Разград, РУ Кубрат.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: