РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20225300900399 по описа за 2022 година
Осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от М. Д. Ш. с ЕГН ********** и М. Н. Ш.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, представлявани от адв. Д.
В. К., против ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
София, п.к.1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87.
Tвърди се, че на *** г., около *** часа, на ***, при управление на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен № ***, М. И. А. с ЕГН ***,
нарушавайки правилата за движение по пътищата, като допуснал да навлезе
от дясна (северна) в лява (южна) лента на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно и когато там насрещно се е
движел управляваният от М. Ш. лек автомобил с марка „Грейт Уол“ и
регистрационен № ***, причинил ПТП, от което за ищците настъпили вреди.
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с дата *** г. Образувано било и досъдебно производство,
след приключването на което на виновния водач М. И. А. е повдигнато
обвинение и същият, с влязла в сила на 13.02.2021 г. Присъда №
260009/28.01.2021 г., постановена по НОХД № 2123/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, е признат за виновен за това, че на *** г. при
описаното ПТП, нарушавайки правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 6, ал. 1, т. 1; чл. 16, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал.
1 от ЗДвП, както и в чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, е причинил по
непредпазливост смърт на М. А. А. и Н. И. А. и средна телесна повреда на
ищеца М. Д. Ш., изразяваща се в счупване на челюст, поради което му е
1
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,
изпълнението на което е отложено за срок от пет години.
Непосредствено след инцидента М. Ш. бил приет по спешност в Първа
клиника по хирургия в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, където след
извършване на необходимите изследвания били установени телесни
увреждания, изразяващи се в контузии на главата, гръдния кош, корема,
крайниците, закрито счупване на костите на скулите и горната челюст (дясна
ябълчна кост), както и порезни рани на лява ръка. Няколко месеца по – късно,
в периода от *** до ***, ищецът бил приет отново в същото болнично
заведение в Клиника по нервни болести, където твърди, че били установени и
миотонични увреждания, състоящи се в схващане, изтръпване и болки в
ръцете, подбедриците и ходилата, периодично схващане и сковаване на
мускулите на долните крайници и дланите на пръстите на ръцете при
извършване на работа и по – рядко в покой с продължителност от около 5
мин., с честота 3 – 4 пъти седмично, и изтръпване в долните крайници по
време на тези пристъпи. Настъпилите травми причинили на ищеца сериозен
дискомфорт с оглед на обстоятелството, че била затруднена възможността му
за свободно дъвчене и пълноценно хранене. Инцидентът се отразил
изключително негативно и върху психиката му. Често си спомнял за него и
отново преживявал травмиращата ситуация. Станал тревожен, трудно се
хранел и трудно заспивал. Към настоящия момент споменът за това събитие
навява у него чувство на страх и ужас.
Наред с описаните физически и емоционални страдания, инцидентът
причинил имуществени вреди в патримониума на двамата ищци, тъй като се
стигнало до тотално унищожаване на притежавания от тях семеен автомобил
с марка „Грейт Уол“ и регистрационен № ***, чиято стойност се твърди да е
възлизала на 10 000 лв.
Твърди се, че към датата на ПТП увреждащият автомобил с марка
„Фолксваген Голф“ и регистрационен № *** е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна
полица № BG/02/117003371883, сключена с ответника. Поради това и на
основание чл. 380 от КЗ ищецът М. Ш. предявил с молба с вх. № ОК –
706195/02.11.2021 г. пред дружеството претенция за изплащане на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, въз
основа на която била образувана щета № **********. Видно от
представените към исковата молба доказателства между страните последвала
кореспонденция по повод допълнително изискани от молителя писмени
доказателства. Въпреки представянето на такива с молба с вх. № ОК–
764961/29.11.2021 г. към настоящия момент претенцията не била
удовлетворена.
Това пораждало правния интерес от предявяване на настоящия иск, с
който се моли ЗД „Бул Инс“ АД да бъде осъдено да заплати в полза на
пострадалия М. Д. Ш. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за
2
претърпените от него неимуществени вреди вследствие на гореописаното
ПТП, както и сумата от 10 000 лв. в полза на двамата ищци за понесени от тях
имуществени вреди поради тоталното унищожаване на притежавания от тях
автомобил с марка „Грейт Уол“ и регистрационен № ***, участвал в
произшествието, ведно със законна лихва върху всяка една от двете суми,
считано от датата на инцидента - *** г. до окончателното им изплащане.
В законовия срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди при спазване на чл. 52 от ЗЗД не
следва да е повече от около 10 000 лв., която сума би била адекватна, ако
искът се докаже по основание. Твърди, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца М. Ш., като излага, че при
настъпване на инцидента последният е бил без поставен предпазен колан,
както и че управляваният от него автомобил се е движил със скорост над
разрешената за пътния участък, което е допринесло за силата на удара между
двете МПС и от там за силата на въздействието на инерционните сили върху
ищеца като участник в ПТП.
Оспорва размера на заявената претенция за имуществени вреди, като
твърди, че същата е прекомерно завишена. В тази връзка излага, че
релевантен фактор при определянето на размера е застрахователната
стойност на увредения автомобил, която видно от представения към исковата
молба договор за прехвърляне на право на собственост към 02.03.2017 г. е
била в размер на 1 000 лв. Излага още, че от тази дата до датата на инцидента
въпросният автомобил е овехтял и се е обезценил. Поради това заявява, че
при уважаване на тази претенция в пълен размер би се стигнало до
неоснователно обогатяване в полза на двамата ищци.
Счита претенцията за лихва с начален момент от датата на ПТП за
неоснователна и твърди, че същата не е съобразена с разпоредбите на чл. 497
и чл. 496 от КЗ. Прави възражение за прекомерност на евентуално
претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение. С молба с
вх. № 22481/29.08.2022 г., приложена по делото на л. 45, претендира
разноски, като представя списък на същите по чл. 80 от ГПК.
В допълнителна искова молба ищците поддържат предявените искове и
оспорват направените от ответника възражения.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
подадената от ищеца допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
3
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без репарация на
претендираните от ищеца вреди, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните
материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
В случая не се оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено произшествието
– обстоятелство, което се установява и събрания по делото доказателствен
материал.
За безспорни са признати и обстоятелствата относно факта на
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
съобразно приетото по образуваното по случая НОХД.
Следователно претенцията е безспорно доказана по основание.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които
са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат
установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които
не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на
първия ищец в резултат на допуснати нарушения на ЗДП средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на челюст – деяние, признато за
престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б. „в“, пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 4 вр.
чл. 342, ал. 1 от НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и
без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това
престъпление.
С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на
чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина,
противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите,
както и наведеното от ответника възражение за съпричиняване, от значение
4
за размера на дължимото от него обезщетение.
Относно вида и интензитета на причинените на ищеца телесни
увреждания по делото е изслушано заключение на КСМАТЕ и свидетелски
показания.
Неоспорените изводи на съдебния медик, които съдът възприема като
компетентно и обективно формирани, са в следния смисъл:
В резултат на произшествието на ищеца са причинени контузии на
главата, гръдния кош, корема, крайниците, счупване на дясната ябълчна кост
с разместване, порезни рани на лява ръка. Счупването на дясната ябълчна
кост с разместване, наложило оперативното й възстановяване, предвид
анатомичното й разположение - че е функционално свързана с горната челюст
и в нея лагерува ставата на долната челюст, е причинило счупване на челюст,
довело до затрудняване на дъвченето и говоренето. Контузиите на главата,
гръдния кош, корема, крайниците и порезните рани на лява ръка са довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. На ищеца са
били причинени 8 порезни рани по лявата ръка и счупване на дясната ябълчна
кост. Описаните травматични увреждания са причинени по директен
механизъм от удар със или върху твърд тъп предмет, както и от действието на
предмет с остър връх и режещ ръб, като е налице пряка причинно-следствена
връзка между тях и инцидента. Непосредствено след произшествието,
пострадалият е приет в хирургическо отделение в периода *** год. до ***год.,
където е било извършено изследвания и наблюдение. След това на *** год. е
приет в ЛЧХ на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където на *** год. е
била извършена операция с цел наместване на счупената дясна ябълчна кост.
След това е издаден болничен за 25 дни. По време на пролежаването в
болничните заведения, както и след това усложнения в оздравителния процес
не са описани. Оздравителният процес е продължил 2-3 месеца, при
благоприятен ход на същия и липсата на усложнения, за каквито липсват
писмени и гласни доказателства в кориците на делото.
В тази насока са и показанията на св. Н. /майка на ищцата и свекърва на
пострадалия ищец/, от които се установява видът на увреждането,
конкретиката на състоянието на зет й непосредствено след инцидента и
продължителността на възстановителния период.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в категоричната им част,
които цени поради близката й родствена връзка с ищеца при условията на чл.
172 ГПК, но не намира основание да им откаже вяра, тъй като същата споделя
непосредствените си възприятия относно състоянието му непосредствено
след инцидента и по – късно до настоящия момент, които не са изолирани, а
съответстват на данните по делото. Колкото до предположенията й, че имал и
счупени ребра, щом не можел да става, те категорично се опровергават от
експертните изводи, медицинската документация, а и от присъдата и
твърденията на самия пострадал по този въпрос. С критичност следва да се
преценя и казаното, че не е можел да става през целия възстановителен
5
период, доколкото то противоречи на кредитираните от съда експертни
знания и конкретния вид на установените увреждания. Мислимо е в
началните етапи да не е можел изобщо да се обслужва сам, тъй като освен
счупването на челюстта е и имал и контузии на главата, гръдния кош, корема,
крайниците, порезни рани на лява ръка, които обосновано и логично се
причинявали в началото болки и невъзможност за пълноценен тоалет, но няма
обосновка за това тази невъзможност да е продължила през цялото време на
възстановяване на челюстта, тъй като по – тежки увреждания по останалите
части на тялото не са установени.
В случая не се установява принос на ищеца за настъпване на
произшествието.
Според заключение на КСМАТЕ, което съдът възприема като
обективно и професионално изготвено, най-вероятно пострадалият е бил с
поставен предпазен колан, който след инцидента е останал отпуснат. Освен
това, ако не е бил с такъв, с голяма вероятност би получил и други травми.
Никъде вещите лица не правят извод, дори със степен на вероятност, че, ако
пострадалият е бил с колан, увреждане е нямало да има. Т.е., дори под
условие да се приеме за категорично установен по делото факт, че
пострадалият е пътувал без правилно поставен предпазен колан, каквито
доказателства по делото няма, то само по себе си това обстоятелство не може
да доведе до извод за съпричиняване. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение
на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Т.е.
предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са
безспорно установена причинно-следствена връзка между поведението на
увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или
биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос. По
делото няма нито конкретни твърдения, нито данни в подобна насока. Даже
напротив, обратното следва от изводите на вещите лица.
Не се установява и пострадалият да е управлявал автомобила с
несъобразена скорост или да е допуснал друго нарушение на правило на
поведение, съпричинило вредите. По този въпрос експертните изводи са в
следния смисъл: в анализираната пътна ситуация, от момента в който л.а.
„Фолксваген Голф” е навлязъл в лявата лента, водачът на л.а. „Грейт Уол” е
нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Тъй
като л.а. „Фолксваген Голф” се е движел насрещно на л.а. „Грейт Уол”, то
дори и водачът на последния да спре, то удар пак би настъпил.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
6
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи
от обективно установените по делото факти - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, личността на пострадалия
– възраст, неговото обществено и социално положение, среда, занятия.
Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали
увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е
претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни дефекти; силата,
интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е;
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не бива
също така да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за установени
описаните в исковата молба физически и психически болки и страдания,
които се характеризират с немалък интезитет и продължителност предвид
конкретното физическо увреждане и свързаните с него болеви усещания,
съпътствани с оперативна интервенция /наместване на счупената ябълчна
кост/, затруднен дъвчене и говорене по време на целия възстановителен
период, а в началния му стадий и затруднено придвижване и обслужване
поради контузиите по останалите части на тялото с необходимост от чужда
помощ, водеща до ежедневен битов дискомфорт. Съдът съобразява и
обстоятелството, че не са настъпили усложнения по време на
възстановителния процес и след това.
Съобразно всички тези обстоятелства при отчитане и на стандарта на
живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези, съдът
намира, че претендираната сума от 35 000 лв е справедлив паричен
еквивалент на причинените от инцидента неимуществени вреди и не се явява
несъразмерна на претърпените болки и страдания, поради което този иск се
явява изцяло доказан по основание и размер и ще се уважи.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
7
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Същевременно според
специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Според цитирания чл. 496, ал. 1
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая застрахователната претенция е заведена при ответника на
02.11.2021г /л. 16/, като между страните е водена кореспонденция по повод
необходимостта от представяне на допълнителни документи, изрично
посочени в писмо на л.19, всички от които от значение за преценката относно
основателността и размера на претенцията. При това положение релевантна е
датата, в която е следвало най – късно да има произнасяне от застрахователя –
02.02.22г, която дата следва да се счита за начална за дължимостта на лихва
за забава плащането на главницата за причинени на ищеца неимуществени
вреди, като акцесорната претенция ще се отхвърли за претендирания по –
ранен период от *** г до ***г вкл.
Доказана по основание е и претенцията за имуществени вреди, предявена
от двамата ищци. Няма спор, като това се установява и от събраната
доказателствена съвкупност, че собственият на ищците в режим на СИО
автомобил е бил увреден в резултат на инцидента, т.е. категорично установен
е фактът на претърпени в патримониума им имуществени вреди по смисъла на
чл. 499, ал. 2 КЗ. Размерът им се установява от комплексната експертиза в
автотехническата й част, също неоспорена от страните и възприета от съда
като професионално и обективно изготвена.
Експертните изводи са в следния смисъл:
След направена калкулация на ремонта е установено, че
възстановяването на автомобила е технически възможно, като стойността на
ремонта представлява повече от 70% от стойността му преди повреждането
му. При прекратяване на регистрацията на автомобила, той има стойност, като
е невъзможно да се прогнозира каква би била цената на запазените части, тъй
като първо трябва да се извърши разглобяване, след това оценка на годността
на всяка една част и след това да се организира продажбата им. Не може да се
прогнозира дори и след извършване на описаните дейности, за колко време
тези части ще бъдат продадени и на каква цена. Цената за скрап е 350 лв.
Средната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП е 9263 лв.
8
Разликата между цената на автомобила преди повреждането му и цената на
автомобила след повреждането му е 8913 лв., т.е. това е стойността на
нанесените имуществени вреди.
Не се споделя възражението на ответника, че релевантна за оценката на
размера на вредите е застрахователната, а не пазарната стойност на
автомобила. На обезщетяване подлежи действителната стойност на
причинената вреда /чл. 499, ал. 2 КЗ/, съразмерима със средната пазарна
стойност на вещта, а не със застрахователната стойност, която обичайно е в
пъти по – ниска от действителната на пазара, издава се от застрахователната
компания и въз основа на нея се определя дължимия местен данък при
прехвърляне собствеността на автомобила. Същевременно доказателствената
съвкупност налага еднозначен извод, че е налице тотална щета на превозното
средство по смисъла на чл. 390 КЗ, тъй като стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 % от действителната му стойност към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Касае се за
икономически, а не конструктивен тотал – вещта може да бъде възстановена,
но е икономически нерентабилно. В случай на тотална щета застрахователят
изплаща действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на
запазените детайли или в случая след приспадане на стойността при
предаването му за скрап.
Ищците не твърдят и не доказват да са прекратили регистрацията на
автомобила. Въпреки това обаче обезщетение им се дължи, тъй като
неизпълнението на задължението по 390, ал. 1 КЗ за представяне на
доказателство за прекратяване регистрацията на увреденото МПС не е пречка
за заплащане на такова обезщетение, а само условие за началния срок на
забавата на застрахователя, не и за заплащането на главницата, в какъвто
смисъл е и задължителната съдебна практика. Т.е., ако до приключване на
устните състезания не са представени доказателства за това, че е прекратена
регистрацията на автомобила, както е в случая, ответникът не е поставен в
забава, поради което върху главното вземане за застрахователно обезщетение
не следва да бъде присъждано обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба или от претендиран по – ранен
момент, а от бъдещ момент – при представяне на ответника на удостоверение
за прекратена регистрация на автомобила.
Поради това тази претенция на ищците ще се уважи за сумата от 8913
лв., която ще се присъди ведно със законната лихва от датата, на която бъде
представено на застрахователя удостоверение, от което да е видно, че
регистрацията на автомобила е прекратена поради настъпила тотална щета, до
окончателното й изплащане, като до пълния й предявен размер от 10 000 лв и
за претендирания по – ранен период на акцесорното вземане за законна лихва
върху нея: от *** г до посочения бъдещ момент, ще се отхвърли.
При този изход на делото на страните се дължат разноски по
9
съразмерност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците се дължат разноски за платен
адвокатски хонорар съразмерно на уважената част от претенцията или сумата
от 4 410 лв. /4 600 лв х 0,98/. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на платения хонорар, който съдът намира за съобразен с
действителната фактическа и правна сложност на делото: негов предмет са
няколко субективно и обективно съединени претенции, всяка от които
изисква процесуални усилия с оглед защитната позиция на ответника, като
същевременно възнаграждението е съобразено с актуалния нормативен
минимален праг.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. Общият размер на разноските се
установява на сумата от 3 400 лв /адвокатско възнаграждение и депозит за
вещи лица/, от които по съразмерност му се следва сумата от 68 лв /3 400 х
0,02/.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по смета на
ПОС, сумата от 1 756.52 лв за държавна такса, както и 196 лв – депозит за
вещи лица /200 х 0,98/, платен от бюджета на съда, съобразно уважения
размер на претенцията или общо 1 952.52 лв.
По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият размер от
дължимата държавна такса и депозит за вещо лице съобразно отхвърления
размер на претенцията остава за сметка на бюджета на съда.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* и адрес на управление:
гр. София, п.к.1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на
М. Д. Ш. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, сумата от 35 000 лв,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска
отговорност», валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие, за претърпените по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с регистрационен № ***, М. И. А., неимуществени вреди - болки и
страдания, от причинените му увреждания в резултат на състояло се на *** г.,
около *** часа, на ***, ПТП, за което водачът е признат за виновен с влязла в
сила присъда по НОХД № 2123/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
ведно със законната лихва, считано от 02.02.2022г до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за лихви за забава за
претендирания по – ранен период от *** г до 01.02.2022г вкл.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* и адрес на управление:
гр. София, п.к.1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на
М. Д. Ш. с ЕГН ********** и М. Н. Ш., ЕГН **********, и двамата със
10
съдебен адрес: *** сумата от 8913 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», валидна към датата
на настъпване на застрахователното събитие, за претърпените по вина на
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен № ***, М. И.
А., имуществени вреди поради тоталното унищожаване на притежавания от
тях автомобил с марка „Грейт Уол“ и регистрационен № ***, участвал в
произшествието на *** г., около *** часа, на ***, ПТП, за което водачът М.
И. А. е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 2123/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, ведно със законната лихва от датата,
на която бъде представено на застрахователя удостоверение, от което да е
видно, че регистрацията на автомобила е прекратена поради настъпила
тотална щета, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния й предявен размер от 10 000 лв, както и за
претендирания по – ранен период на акцесорното вземане за законна лихва
върху нея от *** г до посочения бъдещ момент, свързан с прекратяване
регистрацията на автомобила.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
София, п.к.1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на М. Д.
Ш. с ЕГН ********** и М. Н. Ш., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: *** сумата от 4 410 лв – разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА М. Д. Ш. с ЕГН ********** и М. Н. Ш., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: ***, да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК
********* и адрес на управление: гр. София, п.к.1407, р-н Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 68 лв - разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* и адрес на управление:
гр. София, п.к.1407, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС,
сумата от 1 952.52 лв. – за държавна такса и депозит вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11