Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /18.09.2020 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 255/2020 г. по описа
на съда
Производството
е по реда на чл. 238 ГПК
Производството е образувано по предявени от „ЮБЦ“
ООД ЕИК ********* срещу Н.С.Г., искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца: в размер на 27,18 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
договор за мобилни услуги № М03246592 от 18.10.2017г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата,
187,31 лв.- неустойка дължима по същия договор, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, които суми са
прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 29.11.2019 г. сключен
между „Иновативни финанси“ ООД и „Ю.“ ЕООД, като от своя страна „Иновативни
финанси“ ООД са придобили вземането на основание договор за цесия № РLA16528 сключен с „Теленор България“ ЕАД, за които
суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1017/2019 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в исковата молба и
молбата-уточнение към нея: Между Н.Г. и „Теленор
България” ЕАД е на 18.10.2017г. е
сключен договор за мобилни услуги по силата на който на абоната е предоставен
мобилен номер при избран тарифен план и интернет с месечна абонаментна такса
15,99 лв. за срок от 24 месеца. Сочи се, че на посочената дата ответникът е
получил и устройство Prestigio Grace 31577, като същото не е
върнато при прекратяване на договора. Твърди се, че въз основа на сключения
договор № М03246592 от 18.10.2017г. за периода от 20.10.2017 г.
до 19.02.2018 г. са издадени фактури на името на ответника – 3 бр. за обща
стойност от 214,19 лв., падежът на първите две фактури е 04.01.2018 г., като по
тях е дължима сумата в размер на 27,18 лв. – потребени,
но незаплатени мобилни услуги. На основание това е издадена фактура на
20.02.2018 г., с която е начислена сума от 187,31 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора. В исковата молба се твърди, че съгласно постигнато
споразумение между „Теленор България“ ЕАД и Комисия
за защита на потребителите са приложени правила за начисляване на неустойката.
В исковата молба се посочва, че ищецът е придобил вземането на основание на
договор за цесия от 29.11.2019 г. сключен между „Иновативни финанси“ ООД и „Ю.“
ЕООД, като от своя страна „Иновативни финанси“ ООД са придобили вземането на
основание договор за цесия № РLA16528 сключен с „Теленор България“ ЕАД и съгласно приложение № 1 към него. В
исковата молба се посочва, че длъжникът следва
да се счита за надлежно уведомен за станалата цесия с връчване на
исковата молба за отговор на ответника,
като в този смисъл цитира обилна съдебна практика. Моли се за
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Същият не се явява в съдебно заседание,
макар и редовно уведомен и не е поискала делото да се разглежда в негово отсъствие, като е
предупреден за последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
По делото са
приети като доказателство заверени копия на
договор за мобилни
услуги от 18.10.2018 г. сключен между Н. С.Г. и „Теленор България“ ЕАД, 3 броя
фактури, Договор
за прехвърляне на вземания
№ PLA16528 от 12.07.2019 г. сключен между „Теленор
България“ ЕАД и „Иновативни финанси'' ООД, потвърждение за цесия,
уведомление за цесия от 12.07.2019 г. Договор за цесия от 29.11.2019 г. сключен
между „Иновативни финанси“ ООД и „Ю.“ ЕООД 01.02.2018, пълномощно от цедента в полза на цесионера за уведомяване на длъжниците, извлечение от Приложение № 1 към Договор зацесия от 29.11.2019
г.,Спогодба от 11.01.2018 г. сключена
между Комисия за защита на потребителите
и „Теленор България“ ЕАД.
С молба
–становище от 03.09.2020 г. подадена по повод
проведено на 14.09.2020 г. открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съдът
е намерил искането на "„ЮБЦ“ ООД за постановяване
на неприсъствено решение срещу
ответника за основателно, поради което с протоколно определение от 14.09.2020 г. е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
Налице
са предвидените в разпоредбите на чл. 238 и чл.239 ГПК предпоставки- ответникът не е подала писмен
отговор на исковата молба,
не се явява в първото по делото заседание при наличие на редовно
призоваване и не направила искане
за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, а ответникът
е предупреден, както за последиците от не подаването на
отговор, така и за тези от неявяването му в откритото заседание. От представените
към исковата молба доказателства и изложени фактиески твърдения предявените искове са вероятно основателни, поради кеото следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 385лв., от които 360 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. – държавна
такса, доколкото същите са своевременно поискани, като са представени
доказателства, че са реално сторени л. 7 от заповедното производство
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят и разноски за първоинстанционното производство в размер на 435
лв., от които 75 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение,
доколкото същите са своевременно поискани, като са представени доказателства,
че са реално сторени л. 8 от първоинстанционното
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД по
отношение на Н.С.Г. с ЕГН: ********** ***, че „ЮБЦ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** е носител на парично вземане в размер на
сумата от 27,18 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
договор за мобилни услуги № М03246592 от 18.10.2017г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата,
както и сума в размер на 187,31 лв.- неустойка дължима по същия договор, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, които суми са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от
29.11.2019 г. сключен между „Иновативни финанси“ ООД и „Ю.“ ЕООД, като от своя
страна „Иновативни финанси“ ООД са придобили вземането на основание договор за
цесия № РLA16528 сключен с „Теленор България“ ЕАД, за които
суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1017/2019 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, Н.С.Г.
с ЕГН: ********** да заплати на
„ЮБЦ” ООД, ЕИК ********* сума в размер 385 лв. разноски направени в
заповедното производство и сумата в размер 435 лв. разноски направени пред
настоящата инстанция.
Решението не подлежи на
обжалван, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: