Определение по дело №2104/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1480
Дата: 15 септември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20207180702104
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

  1480

 

гр. Пловдив,  15.09.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело 2104 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Образувано е по жалба на “Пълмед” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Пещерско шосе” №61Б, представлявано от изпълнителния директор – Р. А. Р., чрез процесуалния представител - адвокат А.О., срещу искане за предоставяне на възражения по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, обективирано в писмо 03.08.2020г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ по проект № BG05M9OP001-1.008-0138 “Подобряване на безопасността и условията на труд в “Пълмед” АД”, финансиран с Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧР, процедура чрез подбор на проекти № BG05M9OP001-1.008 “Добри и безопасни условия на труд”.

Оспорващият поддържа, че извършеното от административния орган действие е нищожно, тъй като е в противоречие със съдебно решение № 8516 от 30.06.2020г. по адм. дело № 11220/2019г. на ВАС, с което е отменено решение №BG05M9OP001-1.008-0138/5 на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 -2 2020 г., в частта, с която на „Пълмед“ АД са определени неверифицирани разходи в размер на 38 809,18 (тридесет и осем хиляди осемстотин и девет лева и осемнадесет стотинки) и преписката е изпратена в тази част на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на касационната инстанция е обоснована липса на сочените от административния орган нарушения, като в този смисъл са и дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът - ръководител на УО на ОПРЧР, чрез пълномощника – Даниел Динев, поддържа становище за недопустимост на оспорването, поради липсата на годен предмет на съдебен контрол.

От представените по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Между “Пълмед” АД” - бенефициент и Министерство на труда и социалната политика – чрез ръководителя на УО на ОПРЧР, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) №BG05M9OP001-1.008-0138-С01/ по ОПРЧР за изпълнение на проект BG05M9OP001-1.008-0138 “Подобряване на безопасността и условията на труд в “Пълмед” АД”. Общата сума на допустимите разходи за изпълнение на договора възлиза на 264586 лева, от които 264586 лева са безвъзмездна финансова помощ (БФП).

Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 -2 2020 г. е издал решение №BG05M9OP001-1.008-0138/5, с което на основание чл. 62, ал. 3 във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУСЕСИФ по проекта на дружеството – жалбоподател са определени неверифицираните средства в размер на 64559,18 лв. Посоченият административен акт е оспорен по съдебен ред. Жалбата е изцяло отхвърлена с решение №1507 от 10.07.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело №1424/2019 г. Съдебният акт е частично отменен с решение № 8516 от 30.06.2020г. по адм. дело № 11220/2019г. на ВАС, относно определения размер на неверифицираните средства над 25700 лв. и в частта за разноските, като вместо него е отменено решение №BG05M9OP001-1.008-0138/5 на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2/2020 г., в частта, с която на „Пълмед“ АД са определени неверифицирани разходи в размер на 38 809,18 (тридесет и осем хиляди осемстотин и девет лева и осемнадесет стотинки) и преписката е върната за ново произнасяне.

В изпълнение на съдебния акт на висшия по степен съд заместник – министър и ръководител на УО на ОПРЧР е отправил до „Пълмед“ АД оспореното в настоящото производство писмо от 03.08.2020 г., с което е уведомил бенефициента, че по отношение искане за окончателно плащане № 3 по проект № BG05M90P001-1.008-0138, в частта за верификация на разходи в общо размер на 38 809,18 лв., производството е висящо и следва да приключи с нов административен акт. В тази връзка административният орган е изложил фактически и правни съображения за наличието на доказателства, въз основа на които се формира основателно предположение за недопустимост на верификацията на поискани средства в размер на 26800 лева без ДДС, поради допуснат от бенефициента нарушения и наличието на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУСЕСИФ. С оглед възможността за евентуален отказ за верификация на поисканите средства на бенефициента е предоставена възможност на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в триседмичен срок от съобщението да представи писмени възражения по основателността, правните квалификации и посочените размери на финансови корекции и при необходимост да приложи доказателства.

Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.

Според чл. 73, ал. 1 - 4 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаването на решението управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Решението се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. Решението може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6 от ЗУСЕСИФ.

Нормата на чл. 27, ал. 4 от ЗУСЕСИФ изключва от самостоятелно оспорване действията в производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Посоченият режим намира упора в правилото на  чл. 21, ал. 5 от АПК, според което не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване на индивидуални административен акт.

При тази фактическа и правна установеност настоящият състав намира жалбата за недопустима като отправена срещу действия, обективирани в известие по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, които не подлежат на самостоятелен съдебен контрол и които нормативно не са приравнени на волеизява, формираща индивидуален административен акт. Действително правилото на чл. 177, ал. 2 от АПК визира като нищожни както актовете, така и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, но и в двата случая за наличието на правния интерес е необходимо пряко и непосредствено засягане и или застрашаване на права и законни интереси на адресата им. В случая този правен ефект по смисъла на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ е отреден единствено за мотивираното решение на ръководителя на управляващия орган, с което се налага финансовата корекция и което представлява крайният акт в процедурата. До неговото издаване органът е свободен да формира фактическите си и правни съждения  съобразно наличния доказателствен материал, респективно да съобрази в познавателната си дейност и влезлите в сила съдебни актове.  След обективиране на решаващата воля в крайния за процедурата акт възниква и възможността за съдебен контрол по спазване на дадените от съда задължителни указния по тълкуването и прилагането на закона.

При това положение на основание чл. 159, т. 1 и 4 от АПК се констатира, че жалбата на „Пълмед“ АД е недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Разноски не се претендират, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “Пълмед” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Пещерско шосе” №61Б, представлявано от изпълнителния директор – Р. А. Р., чрез процесуалния представител - адвокат А.О., срещу искане за предоставяне на възражения по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, обективирано в писмо 03.08.2020г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ по проект № BG05M9OP001-1.008-0138 “Подобряване на безопасността и условията на труд в “Пълмед” АД”, финансиран с Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧР, процедура чрез подбор на проекти № BG05M9OP001-1.008 “Добри и безопасни условия на труд”.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2104 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: