РЕШЕНИЕ №262552
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V- ти с-в, в публичното заседание на двадесет и девети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното гр. дело № 14041 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена
от Д.В.Л., ЕГН ********** в качеството й на наследник на първоначалния ищец В.Д.Л.,
починал на ***** г. , с която са предявени обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл. 26, ал. 2 и чл. 17, ал.1 ЗЗД против Я.Д.Х., ЕГН **********
и Е.И.Х., ЕГН ********** за прогласяване на нищожността на договор за покупко –
продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт № ***************, по описа на *******, *** с район на
действие Районен съд- Пловдив, по силата който Н. Д. Ч. е
продала на Я.Д.Х. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед ******** г. на ******** на АК с адрес на имота: ********, с
предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 56,61 кв.м., при
съседи: на същия етаж: ********, под обекта: ******** и над обекта ********,
ведно с прилежащите части – избено помещение № ****, с площ от 2,68 кв.м.,
както и 0,614 % ид. части от общите части на сграда № ****, разположена в
поземлен имот с идентификатор ********, поради симулация, прикриваща действителната воля на страните за извършване на дарение, като се обяви, като
действителна сделка договор за дарение, с
който Н. Д. Ч. е дарила на Я.Д.Х. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед ******** г. на ******** на АК с адрес на имота: ********, с
предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 56,61 кв.м., при
съседи: на същия етаж: ********, под обекта: ******** и над обекта ********,
ведно с прилежащите части – избено помещение № ****, с площ от 2,68 кв.м.,
както и 0,614 % ид. части от общите части на сграда № ****, разположена в
поземлен имот с идентификатор ********.
В
исковата молба се посочва, че ответникът Е.Х. е съпруг на ответницата Я.Х..
Посочва, че с гореописания нотариален акт, Н. Ч. е прехвърлила на Я.Х.
собствеността върху процесния недвижим имот. Прехвърлянето е оформено като
договор за покупко – продажба, като преди смъртта си Н. Ч. е предала на сина си
обратно писмо / контр летър /, съставено през 2010 г. от ответницата Х., в
което последната сочи, че сключеният между нея и майка й договор за покупко –
продажба е симулативен. В писмото е отразено, че страните по прехвърлителната
сделка не са целели настъпване на привичните за покупко – продажбата правни
последици, както и че действителната обща воля е била за дарение, както и че
ответницата Х. не е заплатила посочената в Нотариалния акт продажна цена за
имота и няма намерение да я заплаща. Н. Ч. е потвърдила пред В.Л. и пред други
лица, че нейната воля също е била жилището да се дари на ответницата Х., а не
да се продава. На основание изложените съображения ищецът оспорва оформената в
нотариалния акт продажба, като нищожна, тъй като е привидна, прикриваща дарение
и иска установява на прикритата действителна сделка между страните – дарение на
недвижимия имот. Относно втория ответник посочва, че правният интерес от
предявяване на исковата претенция против него произтича от обстоятелството, че
към датата на прехвърляне на собствеността върху имота чрез покупко – продажба
ответниците са били и все още са в граждански брак, поради и което имотът е
придобит в режим на СИО. Ищецът сочи, че
правният интерес от предявяване на иска, предмет на производството произтича от
възможността да се иска намаляване на полагащата се запазена част от
наследството. На основание изложеното, се моли предявеният иск да се уважи.
Претендират се разноски.
Препис
от исковата молба и доказателствата е връчен на ответника Я.Х., като не е
постъпил отговор в законоустановения едномесечен срок.
Постъпил
е отговор от ответника Е.И.Х., който оспорва предявения иск, като недопустим,
като сочи, че липсва правен интерес от търсената защита. Оспорва предявения иск
и като неоснователен, като сочи, че тъй като има положението на трето лице, то
може да използва всички доказателствени средства за оборване твърденията на
ищеца. Възразява срещу твърдението на ищеца, че сделката е симулативна. Твърди,
че като добросъвестно трето лице има правата по чл. 17, ал. 2 ЗЗД. С оглед изложеното, моли исковете да се
отхвърлят като неоснователни. Претендира сторените разноски.
Преди да се пристъпи към обсъждане на спора по
същество, съдът счита за нужно да изтъкне следното: неоснователно
е възражението на ответника Х. за липса на правен интерес, доколкото такъв се
сочи в исковата молба- ищецът поддържа,
че правният му интерес от предявяване на иска, произтича от възможността да се
иска възстановяване на полагащата му се запазена част. Следва да се посочи и че
не е необходимо процесните искове да бъдат обективно съединявани с иск за възстановяване
на запазената част- ( в тази връзка- Определение № 261 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1401/2010 г., III г. о., ГК)
В хода на производството, на ***** г. е починал първоначалният ищец В.Д.Л.,
поради което с Определение № 8145/04.05.2020 г., постановено по делото, на
основание чл. 227 ГПК на негово място е конституиран неговият наследник – Д.В.Л.. В
тази връзка следва да се посочи, че въпреки настъпилата смърт на ищеца в хода
на производството, не е отпаднал правният интерес от претенцията за нищожност
на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот и разкриване на
симулацията на същия като прикриващ договор за дарение, доколкото
първоначалният ищец е обосновал същия от обстоятелството, че впоследствие може
да поиска намаляване на дарението, което черпи своето основание в нормата на
чл. 30, ал.1 ЗН. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено
право, поради което то преминава в полза на наследниците, включително и на
наследника с право на запазена част. Такъв наследник може да упражни правото на
своя наследодател, в която насока
са и разясненията,
дадени в ППВС 7/1973 г. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че не е отпаднал правният интерес на ищцата
да претендира нищожност на процесния договор поради обстоятелството, че е
симулативен, както и разкриване на твърдения привиден договор – дарение.
Съдът, след
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
От
представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от *****
г., обективиран в Нотариален акт №
***************, по описа на *******- *** с район на действие Районен съд-
Пловдив /л.7/ се установява, че Н. Д. Ч. е прехвърлила на Я.Д.Х. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ********, находящ се в **************, за сумата
от 22 900 лева, която е изплатена от купувача на продавача изцяло. С
посочения договор прехвърлителят Н. Д. Ч. е запазила в своя полза правото на
ползване върху процесния недвижим имот пожизнено и безвъзмездно. Видно от
представеното от ответника Е.Х. Удостоверение за сключен граждански брак от ******
г., съставен въз основа на акт за сключен граждански брак № ****** г. /л.50/,
към датата на сключване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим
имот, ответницата Я.Д.Х. е имала сключен граждански брак с ответника Е.И.Х.,
поради което на основание чл. 21, ал.1 СК, който се явява приложим съобразно
нормата на пар. 4 от ПЗР на СК, собствеността върху имота е придобита в режим
на съпружеска имуществена общност.
По
делото е приобщено Удостоверение за наследници на Н. Д. Ч. изх. № ****** г. на
Община Пловдив /л.9/, от което се установява, че същата е починала на ****** г.
и е оставила за свои наследници сина си – В.Д.Л., и дъщеря си – Я.Д.Х..
От
страна на ищеца е представено фотокопие на Обратно писмо от ****** г. / л. 9/,
с посочен издател Я.Д. Х., в което е обективирано изявление, че сключеният
договор за продажба от ****** г. между нея и Н. Д. Ч. ще бъде обективиран като
покупко-продажба, но действителната воля на страните е същият да бъде дарение.
В проведено открито съдебно заседание на 09.11.2020 г., от процесуалния
представител на ответника е оспорено представеното обратно писмо с довод, че
същото не е съставено на датата, на която е посочено, а именно: ****** г.
Поради изложеното с протоколно определение от същата дата ищецът е задължен да
представи оригинал на посоченото обратно писмо. С протоколно определение от
открито съдебно заседание, проведено на 27.01.2021 г., на основание чл. 183,
ал.1 ГПК ищецът отново е задължен да представи оригинала на процесното обратно
писмо, като са му разяснени последиците по чл. 183, ал.1, изр. „последно“ ГПК.
Доколкото оригинал на
обратното писмо не е представен по делото, с
протоколно определение от 14.06.2021 г., постановено по делото, същото е изключено от
доказателствения материал по делото. Предвид изложеното, съдът не базира
изводите си по отношение на фактическата и правна страна на спора, въз основа
на представеното с исковата молба копие на обратно писмо.
По
делото са разпитани двама свидетели – И.Н.Ч. и Н.Ц.П..
Свидетелят
И. Ч., **** на Н. Ч., си спомня, че познава същата и цялото нейно семейство.
Последната се разболяла и имала нужда от помощ и грижи. Доколкото синът на
наследодателката се намирал в ****, през 2011 г. – 2012 г. била постигната
уговорка дъщеря й – Я. (ответницата Я.Х. ), да полага грижи нея, поради което същата
да й прехвърли своя апартамент. Свидетелят посочва, че не знае по какъв начин е
прехвърлен имотът, кога и какви са били точните уговорки на страните. Същият си
спомня и че Н. е пребивавала при дъщеря си Я. за шест месеца в ****.
Свидетелят
Н.П., **** на наследодателката Н. Ч., си спомня, че последната притежавала
жилище в *******. Свидетелката познавала бегло синът на Н. – В., и нейната
дъщеря – Я., като за последната знае, че била женена. В един момент здравето на
Н. Ч. се влошило и дъщеря й – Я., останала да се грижи за нея. Поради
изложеното, Н. споделила на свидетелката, че е прехвърлила апартамента на Я.,
защото същата се грижила за нея.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, макари
и същите да не са първични, а производни информационни източници ( нито един от
двамата свидетели не е присъствал при изповядването на процесната сделка или
при постигането на конкретните договорености между страните ). Следва да се
отбележи и че не са констатираха противоречия в показанията на свидетелите,
като същите са еднопосочни досежно волята на наследодателката Н. Ч. да се
разпореди с процесния недвижим имот.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:
Предявени
са обективно и субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. „последно“ ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Константно е разбирането,
залегнало в практиката на ВКС, че съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, пр. „последно“
ЗЗД, нищожни са и привидните сделки. Привидни са сделките, сключени при
абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие
сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с
които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от
страните по сделката. Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а
прикритата сделка валидно обвързва страните и от нея се пораждат права. Ако
страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за
неговата валидност. Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД
и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет -
единият нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на
прикритото съглашение, като не съществува процесуална пречка те да бъдат съединени
в едно производство /в тази насока- Решение № 107 от 23.03.2012 г.,
постановено по гр. д. № 689/2011 г. на ВКС, 4 ГО, Решение № 362 от 10.11.2011
г., постановено по гр. д. № 111/2011 г., на ВКС, 3 ГО, Решение № 337 от 03.04.2018, постановено по
гр.д. № 3861/2016 на ВКС, 4 ГО, и др./.
За
установяване основателността на иска с правно основание чл. 26, ал.2, прел.
последно ЗЗД, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на правен интерес от обявяване нищожността на процесната
сделката, доколкото се явява трето лице за същата, както и че сключеният
договор за покупко-продажба не отразява действителното фактическо положение
между страните. Доколкото предявеният иск е обективно съединен с иск по чл. 17,
ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи и че договорът за покупко-продажба на
недвижим имот прикрива сключен между страните договор за дарение.
В
настоящия случай, както бе посочено, независимо, че ищцата се явява трето-
неучастващо по сделката лице, същата разполага с правен интерес да предяви
настоящите искови претенции, доколкото като наследник на първоначалния ищец – В.Д.Л.,
починал в хода на процеса, може да претендира възстановяване на запазената част
на своя наследодател от наследството на Н. Ч.. Предвид изложеното, несъмнено
същата разполага с правен интерес да предяви иск за нищожност на процесната
сделка като симулативна.
В
исковата молба се излагат съображения, че договорът за покупко-продажба на
недвижим имот от ***** г. се явява симулативна сделка, прикриваща договор за
дарение. Настоящият съдебен състав счита, че от събрания по делото
доказателствен материал, ищецът не установи при условията на пълно и главно
доказване посоченото обстоятелство. Така, по делото действително бе представено
обратно писмо за установяване на привидността на договора, но с протоколно
определение от 14.06.2021 г. същото бе изключено от доказателствения материал.
Поради изложеното, както бе посочено, същото не следва да бъде взето предвид
при формиране на правните изводи на съда. От показанията на разпитаните по
делото свидетели не се установи наследодателката Н. Ч. при извършеното
разпореждане с процесния недвижим имот да е целяла да дари своята дъщеря – Я.Х..
Дори напротив- и двамата свидетели са категорични, че разпореждането в полза на
ответницата Х. е извършено с оглед на обстоятелството, че последната се е
грижила за своята майка – Н. Ч. ( л. 148 гръб.- св. Ч.- „Разбрах, че който я гледа, ще е на него“; л.
149- св. П.- „Аз разбрах, че го
е прехвърлила впоследствие, защото се грижи за нея“ ).
Последното може да обуслови привидност на сделката с друг вид прикрита сделка,
а именно- договор за прехвърляне на недвижим имот с поемане на задължение за
издръжка и гледане, но доколкото твърдения в такава насока не са наведени в
исковата молба, процесуално недопустимо би било съдът да се произнесе по
разкриване на подобна прикрита сделка. В тази насока е приетото и в Решение № 348/05.02.2013 г., постановено по
гр.д. № 458/2012 г., по описа на ВКС, 3- то Г.О., а
именно, че съдът дължи
произнасяне по исковата претенция, така както е предявена, като
отрече или признае спорното право, а не да обяви привидност, при която
действителните отношения се уреждат от прикрита сделка, която не е предмет на
иска. Още повече, че самата ищца няма интерес от обявяване за относително
симулативна сделка по покупко-продажба и разкриване на симулативна сделка –
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, доколкото
по дефиниция и последната сделка се явява възмездна, респ. изключва
възможността на ищцата да претендира възстановяване на запазена част от
наследството, останало от Н. Ч..
Поради
всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че ищцата не установи при
условията на пълно и главно доказване относителната симулация на сделката,
обективирана в договор за покупко-продажба на недвижим имот от ***** г.,
сключена между Н. Ч. и Я. Х., по време на брака й с Е.Х., като прикриваща
договор за дарение, поради което така предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78 ал.3 ГПК се
поражда право на разноски в полза на ответника. Претендира се заплащане на
адвокатски хонорар, но по делото не е представен договор за правна защита и
съдействие, поради което и не се дължи възмездяването на посочените разноски.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.В.Л., ЕГН: **********, в качеството й
на правоприемник на В.Д.Л., ЕГН: **********, починал в хода на процеса на *****г.,
срещу Я.Д.Х., ЕГН: ********** и Е.И.Х., ЕГН: **********, обективно и
субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
„последно“ ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № ***************, по описа на *******, **** с
район на действие Районен съд- Пловдив, по силата който Н. Д. Ч. е продала на Я.Д.Х.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ****, одобрени със Заповед ******** г. на ********
на АК, с адрес на имота: ********, с предназначение – жилище, апартамент, брой
нива – 1, с площ от 56,61 кв.м., при съседи: на същия етаж: ********, под
обекта: ******** и над обекта ********, ведно с прилежащите части – избено
помещение № ***, с площ от 2,68 кв.м., както и 0,614 % ид. части от общите
части на сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ******** поради това, че е привиден и бъде обявена
действителната воля на страните като се разкрие
прикритата с него сделка, а
именно- договор за дарение, с който Н. Д. Ч. е дарила на Я.Д.Х. гореописания самостоятелен
обект в сграда.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд- Пловдив, в двуседмичен срок от получаване на препис от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно
с оригинала!
КЯ