№ 7133
гр. София, 06.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110135761 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 410, ал.1, т. 2
КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД срещу Столична община
за сумата от 113,69 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско +” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.07.2021г., с включени
15 лв. за ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско+” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което
са причинени щети на застрахования автомобил, като твърди да е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 98,69 лв. Поддържа, че причина за настъпване на
застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му
на стопанин на пътя. С плащане на застрахователното обезщетение в негова полза било
възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата.
Ответникът в срочно депозиран писмен отговор прави възражение, че не е налице
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и водача на учредения лек
автомобил. Оспорва като недоказани твърденията на ищеца за настъпили щети, вкл. същите
да са причинени именно от попадане на автомобила в дупка, като в тази връзка оспорва
констатациите в съставения протокол за ПТП. Прави възражение за съпричиняване.
Поддържа, че отговорността за настъпване на щетите е на ответника по обратния иск, който
извършил авариен ремонт на участъка от пътното платно, в който е настъпило събитието.
Ответникът по обратния иск признава твърденията на Столична община за това, че е
изпълнител по сключения между тях договор за дейности по поддръжка и текущ ремонт на
уличната мрежа с обхват, в който попадат и времето и мястото на инцидента. Оспорва
главния иск като недоказан. Прави възражение за съпричиняване. Твърди, че всички
1
възложени му работи са били качествено изпълнени, приети и заплатени от страна на
възложителя. Ето защо оспорва исковете като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното от правна и фактическа страна:
По главния иск по чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи следните
обстоятелства, които да обусловят възникване на регресното му вземане по чл. 410, ал.1, т. 2
от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, а именно: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника
/бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, както и че пътят, на който е реализирано
ПТП, се стопанисва от ответника.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на
задължението, както и възражението си за съпричиняване.
С Определение № 32951 от 03.12.2022 г. на СРС, 113 състав са обявени за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът стопанисва участъка от пътя,
където е осъществено процесното пътно-транспортно произшествие, както и че ищецът е
платил застрахователно обезщетение в претендирания размер.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва, както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на
увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия – в този смисъл е Р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в
изправност/, и вредата не следва от обективното качество на вещта.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание
чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности да означи
съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай, именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до
премахването й, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
По делото е представена в оригинал застрахователна полица по сключена застраховка
„Каско” на МПС № 440221213002182 г. между ищеца и „ОТП Лизинг“ ЕООД с предмет
увредения автомобил, със срок на валидност от 17.01.2021 г. до 16.01.2022 г. / л. 214 от
делото/, носеща подписа на застрахования, от която се установява, че е налице валидно
застрахователно правоотношение между ищеца-застраховател и застрахования. За пълнота и
с оглед релевираното възражения от ответника следва да се посочи, че действително
2
предвидената в закона писмена форма е условие за действителност на застрахователния
договор и неспазването й води принципно до неговата нищожност. От друга страна, обаче,
договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка. Неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до
нищожност на същата и това е едно от различията между търговското и гражданското право,
където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право,
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл. 293,
ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката и то от страна по нея, а не от трето лице.
Тоест нищожността поради неспазване на изискването за форма на сделката в търговското
право се преодолява чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. В този смисъл е Решение № 115/
23.07.2013 г. по т.д. № 348/ 2012 г., по описа на ВКС, І ТO.
По делото от разпита на свидетелката Х. В. Т. се установява, че същата е управлявала
застрахования автомобил през лятото на 2021г., при което на ул. „Елисавета Багряна“ в
близост до 138-мо училище една от гумите на автомобила попаднала в огромна дупка на
пътното платно. Автомобилът се наклонил и издрънчал и свидетелката констатирала, че
гумата е увредена. Предвид близостта на училище в района имало „легнали полицаи“,
затова свидетелката преминала с ниска скорост. Разяснява, че живее наблиозо и знаела за
дупката, но тя не била сигнализирана и при инцидента била изменена поради изронване.
Възраженията на ответника относно неуведомяването на органите на Пътна полиция
и липсата на съставен протокол за ПТП са неоснователни, доколкото съобразно
приложимите Общи условия уведомяване на органите на МВР и представянето на протокол
за ПТП се изискват съобразно вида на застрахователното събитие. Установява се и
механизмът на настъпване на произшествието – съдът няма основание да не кредитира
показанията на свидетеля – той не е пристрастен и заинтересован по конкретния спор по
делото, още повече че застрахователното обезщетение е платено на собственика още след
настъпване на събитието, а за други отношения между свидетеля и ищеца няма данни. Той
потвърждава обстоятелствата, отразени в уведомлението-декларация за щета, като съдът
съобразява и това, че както декларираните обстоятелства, така и показанията си свидетелят
е дал под страх от наказателна отговорност. В случая произшествието не е посетено от
органите на полицията и не е съставен протокол за ПТП, но по делото няма данни
съставянето на такъв да е било задължително – чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за
условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни
събития, свързани с МПС и чл.125, т.8 ЗДвП изискват службите по контрол на МВР да
посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един
участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от
произшествието вреди. Ответникът не доказа механизъм на ПТП, различен от описания в
събраните по делото доказателства, нито процесните увреждания да са били налице преди
настъпването на ПТП. Не се установи и съпричиняване на вредоносния резултат от водача
на автомобила. Липсват доказателства автомобилът да се е движил с превишена или
несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволявала на водача да забележи
своевременно неравността върху пътното платно или да спре при нужда.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била
налице неравност на пътя – необезопасена дупка, необозначена по начин, позволяващ
избягването й.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, която съдът
кредитира като обоснована и професионално изготвена, при анализа на механизма на
произшествието и съпоставката на щетите от протокола за ПТП и описа на уврежданията, от
техническа гледна точка вещото лице констатира, че щетите, удостоверени от длъжностното
лице /и потвърдени от свидетеля Т./, се намират в причинно-следствена връзка с
3
реалзираното ПТП на 20.07.2021 г. Експертът заявява, че стойността на щетите по средни
пазарни цени, съгласно описа на уврежданията, възлиза на 127,46 леава.
Безспорно е и от събрания по делото доказателствен материал се установява, че
ищецът е определил и изплатил обезщетение за причинената щета в размер от 98,69 лева с
преводно нареждане от 20.08.2021 г. /л. 35 от делото/.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от
ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, е заплатил на увреденото лице
обезщетение в размера на действителните вреди. Предвид изложеното следва да се приеме,
че ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди и е налице
основание за суброгация срещу него.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало
вземане в размер на заплатеното обезщетение и ликвидационните разноски по определянето
му за сумата от 113,69 лева. Доколкото ответникът не установява погасяване на дълга,
предявеният иск се явява изцяло основателен.
По обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД:
С оглед сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие – уважаването на
първоначално предявения иск, то следва да бъде разгледан предявеният в условията на
евентуалност обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД.
Не е спорно между страните, а и от представения договор от 11.06.2019 г. се
установява, че Столична община е възложилА на „Хидрострой“ АД като изпълнител,
извършване на територията на Столична община – VI зона, включваща райони „Искър“,
„Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“ дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения, в съответствие с Техническата спецификация. Съгласно
клаузата на чл. 2, ал. 2, т. 2, предл. 2 текущото поддържане включва и дейността ремонт на
отделни разрушения по пътното платно – дупки, пукнатини, пропадане, обрушени ръбове и
др. Установява се от договора, че за посочените в списък Приложение 6 улици и булеварди
поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от
определеното ниво на поддържане, като изпълнителят се задължава да извърши всички
дейности, необходими с оглед постигането на изискуеми от възложителя стандарти на
изпълнение и качеството на състоянието на пътя, а по отношение на цялата останала част от
уличната мрежа, включена в обхвана на зоната и извън списъка по Приложение 6
дейностите се извършват на база конкретно възлагане при необходимост. По делото не е
предствено цитираното приложение, поради което не се установява при какви условия се
осигурява поддръжката на процесния участък. Представено е възлагателно писмо за авариен
ремонт на ул. „Елисавета Багряна“ от 23.04.2021г., като с протокол/акт 94 от 05.07.2021г. за
това, че работата е приета без забележки.
Ето защо, съдът намира, че от представените доказателства се установява единствено,
че ответникът по обратния иск е изпълнил задължението си за извършване на авариен
ремонт на ул. „Елисавета Багряна“ в Столицата. Не се установява Столична община да е
релевирала никакви възражения срещу качеството на извършената от изпълнителя работа
при приемането й, нито да са констатирани отклонения в това отношение при извършени
проверки.
Предвид това недоказана остана претенцията на Столична община насочена срещу
ответника по обратния иск, като носител на спорното материално право, обуславяща
дължимостта от него на процесната сума, представляваща регресно вземане за процесното
застрахователно обезщетение.
4
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на разноски по
главния иск разполага ищецът ЗД ДЗИ Общо застраховане” ЕАД. Видно от ангажираните
доказателства ищецът е сторил разноските за производството по представения списък по чл.
80 ГПК в общ размер на 568 лв. /за държавна такса, депозит за съдебно-автотехническа
експертиза, депозити за свидетел и адвокатско възнаграждение./.
Предвид отхвърлянето на предявения от Столична община обратен иск, и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по него „Хидрострой“ АД има право на разноски,
поради което съдът му определя юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Ответникът по главния иск Столична община няма право на разноски за настоящото
производство нито за главния, нито за обратния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул. “Московска” № 33, да заплати на ДЗИ
„ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 113,69 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско +” обезщетение за вреди на лек автомобил „Хюндай i30“,
рег. № СВ4898КА, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 20.07.2021 г. в гр.
София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2022 г.,
до окончателното погасяване на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
568 лева за разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул.
“Московска” № 33, срещу „ХИДРОСТРОЙ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Цар Освободител“ № 6 обратен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
113,69 лева, представляваща обезщетение за нанесени вреди на лек автомобил „Хюндай
i30“, рег. № СВ4898КА, платено от ищеца - застраховател по главния иск на увреденото
лице, резултат от застрахователно събитие, настъпило на 20.07.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул. “Московска” № 33, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на „ХИДРОСТРОЙ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Цар Освободител“ № 6
сумата от 100 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение по обратния иск.
Решението е постановено при участие на „Хидрострой“ АД, ЕИК ********* като
трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5