№ 1337
гр. Велико Търново, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110102747 по описа за 2021 година
Производството е за делба във втората й фаза – по нейното
извършване.
С влязло в сила решение по първата фаза на производството съдът е
допуснал извършването на делба между П. В. И. и Д. В. Д. по отношение на
съсобствения на страните недвижим имот, а именно: УПИ II-200 в кв. 19 по
плана на село Е., с площ от 1750 кв.м., заедно с построените в имота къща,
лятна кухня и стопански постройки, при следните квоти: 5/12 ид. ч. за П. В. И.
и 7/12 ид. ч. за Д. В. Д..
В първото открито заседание във втората фаза процесуалният
представител на ищеца прави искане имотът да бъде възложен на него, като
заплати на ответницата припадащата й се част от стойността на същия.
Впоследствие прави искане в дял на ищеца да се постави имот с проектен
номер УПИ X-200 с площ от 910 кв.м. – дял I от втори вариант на
допълнителното заключение по техническата експертиза. Отправя претенция
по сметките срещу ответницата.
Процесуалният представител на ответницата счита, че съдът е трябвало да
посочи по кой вариант от техническата експертиза е следвало да бъде
извършена промяната в устройствения план, но това не е сторено, с което се е
1
стигнало до неправилно одобряване на ПУП. Оспорва предявената претенция
по сметките.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Критериите за определяне на способа, посредством който следва да бъде
ликвидирана съсобствеността, са няколко, като от значение е броят на
имотите, допуснати до делба, дали същите са повече или по-малко от
съделителите, респ. дали от единствения имот могат да се обособят реални
дялове за всички съсобственици, дали единственият неподеляем имот е
жилище и пр.
За установяване поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и
възможността делбата да се извърши, съобразно определените квоти на
съделителите, по делото беше изготвена съдебно-техническа експертиза
/основна и допълнителна/, неоспорена от страните и приета от съда като
обективна, обоснована и компетентно изготвена от лице с нужните познания.
Допуснатият до делба имот представлява урегулиран поземлен имот с
площ от 1750 кв.м. и построени в него къща, лятна кухня и стопански
постройки, като вещото лице дава становище, че поземленият имот е
поделяем, тъй като съществува техническа възможност за обособяване на два
самостоятелни урегулирани поземлени имота, съобразно квотите на
съделителите.
В заключението по основната техническа експертиза е даден вариант за
поделяне на имота, от който са обособени два дяла – дял I на стойност от
8 553.00 лева и дял II на стойност 17 157.00 лева.
По искане на ищеца е допусната и допълнителна техническа експертиза, в
чието заключение да дадени още два варианта за поделяне на имота – вариант
първи, при който са обособени два дяла – дял I на стойност от 9 769.00 лева и
дял II на стойност 15 941.00 лева, и вариант втори, при който са обособени два
дяла – дял I на стойност от 11 249.00 лева и дял II на стойност 14 461.00 лева.
С оглед на заключенията по основната и по допълнителната експертиза
съдът е изискал становище от главния архитект на Община Велико Търново
относно поделяемостта на имота, като е постъпило такова, според което
2
поземленият имот е поделяем на две части, тъй като новообразуваните имоти
изпълняват изискванията на чл. 19 от ЗУТ за лице и повърхност.
Предвид становището на главния архитект на Община Велико Търново
съдът е предоставил възможност на страните да предприемат действия във
връзка с изменение на действащия ПУП, касаещ процесния имот, като такива
действия са предприети от ищеца, по чиято инициатива е одобрено изменение
на действащия ПУП за УПИ II-200 в кв. 19 по плана на село Е. съобразно
вариант втори от допълнителното заключение по техническата експертиза. С
въпросното изменение са образувани два нови имота – УПИ IX-200 с площ от
840 кв.м. и УПИ X-200 с площ от 910 кв.м.
С оглед на горните данни, съдът приема, че процесният урегулиран
поземлен имот е поделяем – същият е допуснат до съдебна делба между двама
съделители, а от него могат да се обособят самостоятелни дялове, съобразно
броя на съделителите.
В случая съдът намира, че делбата следва да бъде извършена чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, без да се тегли жребий.
Съгласно посочената разпоредба, делбата може да се извърши по този ред,
когато тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно, а
според съдебната практика тегленето на жребий е винаги невъзможно, когато
частите на съделителите са различни, какъвто е настоящият случай.
В този смисъл, съдът намира, че делбата следва да се извърши чрез
разпределение по реда на чл. 353 ГПК, още повече имайки предвид желанието
на ищеца за възлагане в негов дял на имот с проектен номер УПИ X-200 с
площ от 910 кв.м.
Предвид на горното, в дял на ищеца следва да се постави именно имот с
проектен номер УПИ X-200 с площ от 910 кв.м. – дял I от втори вариант на
допълнителното заключение по техническата експертиза, а в дял на
ответницата – дял II от втори вариант на допълнителното заключение по
техническата експертиза. Съдът отчита, че по този начин всеки от
съделителите ще получи дял в натура, както и че дяловете на всеки от
съделителите ще са максимално близки до стойността на притежаваните от
тях такива, поради което и няма да се наложи заплащането на значителна сума
за уравняване на дяловете.
Възражението на ответницата, че съдът е следвало да посочи по кой
3
вариант от техническата експертиза е следвало да бъде извършена промяната
в устройствения план, но това не е сторено, с което се е стигнало до
неправилно одобряване на ПУП, не може да бъде споделено. Това е така,
доколкото разрешаването на въпроса с разделянето на имота е обвързано с
интереса и активността на страните, поради което съдът може единствено да
даде на същите указания за действията, които следва да бъдат предприети
извънсъдебно. В случая ищецът, като заинтересована страна, е предприел
необходимите действия по изменение на ПУП, а ответницата е заела пасивна
позиция, поради което не може да се приеме, че е допуснато някакво
процесуално нарушение.
Общата стойност на допуснатия до делба имот е 25 710.00 лева.
Стойността на имота, който се поставят в дял на ищеца, е в размер на 11 249.00
лева, като делът на този съделител в делбената маса от 5/12 се оценява на
сумата от 10 712.50 лева /5/12 от 25 710.00 лева = 10 712.50 лева/. Стойността
на имота, който се поставят в дял на ответницата, е в размер на 14 461.00 лева,
като нейният дял в делбената маса от 7/12 се оценява на сумата от 14 997.50
лева /7/12 от 25 710.00 лева = 14 997.50 лева лева/. За уравнение дела на
ответницата сумата, която й се дължи от ищеца, е в размер от 536.50 лева.
По сметната претенция.
Ищецът твърди, че през лятото на 2018 г. е извършил ремонтни дейности
за запазване на жилищната сграда и плевнята, които се намират в имота, както
и в самия имот, изразяващи се в сменен покрив на къщата и на плевнята -
подмяна и пренареждане на 250 броя цигли; направа и монтаж на прозорец с
решетка с размери 1.60 м./0.90 м., в това число грундиране и боядисване;
зидария на стена с тухла четворка - 1.44 куб.м; отливане на основа за врата и
прозорец; направа и монтаж на врата - 2.00м./1.60м., в това число грундиране
и боядисване; направа на изкоп за пътека около сграда - 13.2 кв.м.; доставка и
монтаж на скара за арматура по пътека – скари ф5 10/10 - 13.2 кв.м.; отливане
на бетон В20 - 1.2 куб.м.; изкоп и полагане на колове за ограда от източната
страна на двора - 10 броя; доставка и монтаж на оградна мрежа - 18 л.м.; и
направа на кофраж и отливане на железобетонна колона с размери 220/16/40.
Заявява, че е заплатил за материали и труд сума в общ размер от 7 400.00 лева,
като претендира половината от същата от ответницата.
С молба от 31.10.2022 г. ищецът прави изменение на претенцията си чрез
4
намаляване на нейния размер до сумата от 1 129.00 лева.
За установяване на претенциите си ищецът ангажира писмени и гласни
доказателства, като по негово искане бяха формулирани и допълнителни
въпроси към допуснатата техническа експертиза.
Според показанията на св. С. А., ремонтните дейности са започнали през
лятото на 2018 г., като лично той е участвал при направата на бетонна пътека в
дворното място, при поставянето на метална врата и прозорец в
работилницата, както и при подмяната на шипки и цигли на покрива на
къщата, сайванта и плевнята. Заявява, че ищецът е изградил бетонна колона и
трегер в стаята, намираща се в сайванта, и че е поставил нова телена ограда с
циментени колове от една страна на имота. Показанията на св. Р. К.
потвърждават заявеното от св. А. относно времето на ремонтите, като и той
заявява, че е участвал при ремонта на покрива на къщата. Потвърждават също
изграждането на бетонна колона и трегер, поставянето на врата и прозорец с
решетка, изграждането на бетонна пътека и на ограда от едната страна на
имота.
Според заключението на основната техническа експертиза, при
извършения оглед на място е установено, че ремонтните дейности, посочени
от ищеца и описани в молбата му от 21.6.2022 г., са изпълнени през 2018 г.
Вещото лице сочи, че стойността на извършените работи е 2 258.17 лева, в
това число 1 174.00 лева за труд и 1 084.00 лева за материали. В таблица № 4
обобщава, че стойността на необходимите разноски възлиза на 1 887.10 лева /в
това число 1 076.82 лева за труд и 810.28 лева за материали/, а тази на
подобренията – на 371.08 лева.
При анализа на писмените и гласните доказателства, съпоставени със
заключението на техническата експертиза, съдът намира, че ищецът доказа, че
е извършил сочените от него необходими разноски за имота, като техният
обем и стойност се установяват от заключението на посочената експертиза. В
случая в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 405.14 лева –
половината от направените необходими разноски за материали /в общ размер
от 810.28 лева/, без да се включва стойността на положения труд, доколкото от
ангажираните свидетелски показания се установи, че този труд не е заплащан.
Тук следва да се изхожда от принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, като при присъждане и на половината от изчислената стойност
5
на труда би се стигнало именно до такава хипотеза, тъй като ищецът на
практика не е направил разходи за труд, а само за закупуване на материали.
В полза на ищеца не следва да се присъжда и половината от стойността на
направените подобрения в общ размер от 371.08 лева, тъй като такава
претенция не е заявявана, а уважаването на евентуална такава предполага
наличието на други предпоставки.
По разноските.
Предвид обстоятелството, че стойността на делбеното имущество възлиза
на общо 25 710.00 лева, всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 4 % от своя дял, като ищецът следва да
заплати сумата от 428.50 лева, а ответницата – сумата от 599.90 лева.
Ответницата следва да заплати и държавна такса в размер на 16.21 лева за
уважената част от сметната претенция.
Ищецът, на свой ред, следва да заплати на ответницата разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на сметната
претенцията, а именно сума в размер от 320.58 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 353 ГПК, недвижимия имот, допуснат
до делба с Решение № 442/11.4.2022 г., постановено по настоящото
гражданско дело, както следва:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на П. В. И., ЕГН ********** УПИ X-200 от кв. 19 по
плана на село Е. с площ от 910 кв.м., представляващ Дял I-ви от Вариант 2-ри
от допълнителното заключение по допуснатата техническа експертиза.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Д. В. Д., ЕГН ********** УПИ IX-200 от кв. 19 по
плана на село Е. с площ от 840 кв.м., представляващ Дял II-ри от Вариант 2-ри
от допълнителното заключение по допуснатата техническа експертиза.
ОСЪЖДА П. В. И., ЕГН ********** за парично уравнение на дяловете да
заплати на Д. В. Д., ЕГН ********** сумата от по 536.50 /петстотин тридесет
и шест лева и петдесет ст./ лева.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН ********** да заплати на П. В. И., ЕГН
6
********** сумата от 405.14 /четиристотин и пет лева и четиринадесет ст./
лева, представляваща припадащата се на ответницата част от направените от
ищеца необходими разноски в допуснатия до делба имот, като отхвърля
сметната претенция за разликата до пълния предявен размер от 1 129.00 лева.
ОСЪЖДА П. В. И., ЕГН ********** да заплати на Д. В. Д., ЕГН
********** сумата от 320.58 /триста и двадесет лева и петдесет и осем ст./
лева, представляваща разноски по предявената сметна претенция съразмерно
с отхвърлената й част.
ОСЪЖДА П. В. И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса
върху стойността на дела му в размер от 428.50 /четиристотин двадесет и осем
лева и петдесет ст./ лева, както и държавна такса в размер от 5.00 /пет/ лева - в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса
върху стойността на дела й в размер на 599.90 /петстотин деветдесет и девет
лева и деветдесет ст./ лева, държавна такса по уважената част от сметната
претенция в размер от 37.74 /тридесет и седем лева и седемдесет и четири ст./
лева, както и държавна такса в размер от 5.00 /пет/ лева - в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7