Решение по дело №6527/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3781
Дата: 11 юни 2018 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20161100106527
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, ...................2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-5 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                                                               

при участието на секретаря К.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6527 по описа за 2016 год. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

               

                Предявен е от Х.Г.А. против Г. фонд иск с правно основание чл. 288, ал.1, т. 1 от КЗ /отм./.

Ищцата твърди, че на 29.05.2014г. настъпило пътно-транспортно произшествие, при което нейният баща Г. Е.Х., като пешеходец, бил ударен от неидентифицирано моторно превозно средство.  Вследствие на травмите от катастрофата Х.починал. Ищцата тежко преживяла смъртта на баща си, претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от внезапната и нелепа загуба на своя родител. Стойността на неимуществените вреди определя на 150 000лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв., ведно със законната лихва от 14.04.2016г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения: признава иска до размер на 50 000лв.; твърди, че за тази сума имало постановено решение от управителния съвет на Гаранционния фонд, но не било изпълнено, тъй като ищцата не била  посочила банкова сметка, ***; искът за сумата над 50 000лв. до пълния предявен размер бил неоснователен, тъй като претендираното обезщетение било прекомерно; прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалия, който се движел в нарушение на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП – по платното за движение в посока на движение на пътните превозни средства, в тъмната част на денонощието, при преваляване на дъжд, без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на МПС.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./:

За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния фонд по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/ за изплащане на обезщетения на пострадали от пътно – транспортното произшествие лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи - деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.

            Съгласно чл.288, ал.1 от КЗ/отм/, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният фонд не се произнесе по подадената молба в срока по чл.288, ал.7 или откаже да плати обезщетение, или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.

            С доклада по делото съдът е приел, че  страните не спорят относно осъществяването на фактите от състава на чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/, поради изразеното от ответника становище в отговора на ИМ, че искът е основателен до размера на 50 000лв.

            В съдебно заседание от 13.12.2017г. страните не са направили възражения по доклада по делото.

            Спорни въпроси по делото са размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и възражението на ответника, че бащата на ищцата е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. 

            От показанията на св. Е.– роднина по сватовство на ищцата, се установява, че А. тежко е преживяла смъртта на своя баща. Двамата поддържали близки отношения. Г. живеел в с.Звезден, а домът на ищцата бил на 3-4 км. в гр.Кърджали, но тя често пътувала до Звезден. Последните четири години преди смъртта на Г. се виждали почти всеки ден, тъй като баща й ремонтирал общата им къща в Звезден, а тя ходела да му помага и да се грижи за градината. По празници винаги се събирали заедно цялото семейство. След смъртта на Г., ищцата тъгувала за него, все за баща си говорела, търсела причина за случилото се произшествие, организирала религиозни ритуали /мевлит/, с които почитала паметта му. Близките й се тревожели за нея,тъй като след смъртта на баща й здравословното й състояние се влошило. Тя имала заболяване – диабет, което преди смъртта на Г., лекувала с хапчета, а след неговата смърт лекарите й предписали инсулин. Х. имала свое семейство – съпруг и две дъщери. Дъщерите й живеели в чужбина. Съпругът й се грижел за нея. 

При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата – 59г., обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека – връзката  на детето с неговия родител; ищцата отдавна е напуснала бащиния си дом, създала е свое семейство – има съпруг и две дъщери, но е продължила да поддържа близка връзка със своя родител, често е пътувала до дома му в с.Звезден, тъй като живеела наблизо, на 3-4 км. в гр.Кърджали, ремонтирали заедно къщата, която била обща. През последните 3-4 години почти всеки ден ищцата пътувала до с.Звезден, за да помага на баща си за къщата и в градинската работа. След смъртта на Г. се променила – тъгувала, страдала от загубата на баща си, организирала ритуали, с които да почита паметта му, близките й се тревожели за нея, защото виждали, че дълбоко скърби за него и се притеснявали, че това се отразява на здравословното й състояние. /св.Е./.      

            При така отчетените обстоятелства, съдът определи размер на обезщетението, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост, на 80 000лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 150 000лв., следва да бъде отхвърлен.

            По възражението за съпричиняване:

Ответникът направи възражение, че починалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като се движел в нарушение на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДВП – по платното за движение в посока на движение на пътните превозни средства, в тъмната част на денонощието, при преваляване на дъжд, без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на моторните превозни средства.

Съдът намира възражението за съпричиняване на вредите за основателно, поради следните съображения:

От протокола за оглед на местопроизшествие и от заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: На път 44 гр.Севлиево - гр.Габрово, км. 6+44 между комплекс „Малибу“ и автоморга „Чакала“, предназначен за двупосочно движение, разделен от прекъсната хоризонтална пътна маркировка М3, с по една лента за движение в едно направление, с обща ширина на пътя от 7.60 м., в тъмната част на денонощието, водачът на неизвестен автомобил се е движел с висока скорост около средата на пътното платно. Пешеходецът също се е движел попътно на автомобила около средата на пътното платно в посока гр. Габрово. Водачът на автомобила късно е възприел пешеходеца на пътното платно и без да намали скоростта на движение го е ударил отзад, при което ударът е бил по-силен в дясна седалищна и бедрена кост. Според вещото лице е възможно, пешеходецът в последния момент, преди удара, да се е завъртял и да се е отклонил надясно, при което да е бил ударен в дясната седалищна и бедрена кост. След удара тялото на пешеходеца е прЕ.ало през тавана на автомобила и е паднало вляво от автомобила на платното за  насрещно движение. При движение на дълги светлини и видимост напред над 120 м. водачът е могъл да види пешеходеца и да предотврати удара чрез заобикаляне. При движение на къси светлини и видимост до 50-60м. при опасна зона на спиране от 136 метра, ударът е бил  непредотвратим за водача на автомобила. Скоростта на автомобила при удара е била 121 км/час, а опасната зона за спиране – 136 метра. Причина за пътно-транспортното произшествие, според вещото лице, е както движението на автомобила с несъобразена с видимостта скорост, така и поведението на пешеходеца, който се е движел в тъмната част на денонощието по средата на пътното платно.

При така установения механизъм съдът приема, че починалият е допринесъл за настъпване на произшествието  и вредоносния резултат,  тъй като се е движел  по средата на пътното платно през нощта, в нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДвП, според която пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.те могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница: 1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани; 2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци. Ищецът освен, че е нарушил чл.108 и сл. от ЗдвП, като се е движел на място, което законът не е определил за движение на пешеходци/средата на пътното платно/, но не е съобразил поведението си и с обстоятелството, че се е придвижвал през нощта, при ограничена видимост за шофьорите на превозните средства на път с двупосочно движение.

            Приносът на пешеходеца е значителен за настъпване на произшествието, поради което съдът определи процент на съпричиняване на вредите от 70%.

            Размерът на дължимото обезщетение при процент на съпричиняване на вредите от 70%, е 24 000лв./30% от 80 000лв./, до който размер искът е основателен, а в станалата част, до пълния предявен размер от 150 000лв., следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.288, ал.7 от КЗ/отм/, ответникът дължи законна лихва върху обезщетенията, считано от 14.04.2016г. - датата, на която Гаранционният фонд е отказал плащане по щетата, образувана по претенция на ищцата.

По разноските:

Ищцата  следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 294лв., съобразно отхвърлената част от иска.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Ф.С., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на  869.76лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 960лв. върху уважения иск.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОСЪЖДА Г. ф., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Х.Г.А., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр.Кърджали, бул.“*******, на основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/, сумата от 24 000лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния баща Г. Е.Х., причинена вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.05.2014г.  по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2016г. до окончателното изплащане, като иска, в останалата част, до пълния предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Х.Г.А. да заплати на Г. ф., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 294лв., съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Г. ф. да заплати на адвокат Ф.С. от АК – София , с адрес за призоваване: гр.*******,  на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 869.76лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Г. ф. да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,  държавна такса върху уважените искове в размер 960лв. върху уважения иск.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: