№ 804
гр. Пазарджик, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200826 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. ХР. СЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик,
ул. „***“ № 21, вх.Б, ап.31, против Наказателно постановление № 36-0000292 от
12.04.2021 г. издадено от Директор на РД „АА“- Пловдив, с което за нарушение на
чл.43 ал.1 т.1 бук.“б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС на основание чл.178а
ал.7 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че НП е
незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон,
с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен
процесуален представител, чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
излага аргументирано становище, за незаконосъобразност на НП, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон, поради което иска неговата отмяна. Претендира
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата е депозирано писмено становище, в което са изложени
съображения за законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Не се
претендират разноски, като се прави възражение за прекомерност на евентуално
претендирания адвокатски хонорар.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени изложените в
същата доводи и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за
установено от следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на 02.09.2020 г., около 09,22 ч.,
в гр. Пазарджик, ул. „Димчо Дебелянов“ № 26, в контролно технически пункт
собственост на „***“ ЕООД, притежаващ Разрешение № 983, валидно до 22.10.2023 г.
за извършване на периодичен преглед за проверка техническото състояние и
изправност на ППС, като председател на техническата комисия е извършил следното
нарушение:
При извършване на периодичен технически преглед на лек автомобил „***“ с
рег. № *** от категория М1, собственост на Ф. Н. Д., допуска техническият специалист
В. Г. П. да не извърши проверка на състоянието и функционирането на
пътепоказателите и аварийните светлини, което било в нарушение на изискванията на
Приложение №5, част І, т.4.4.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, което
било видно от пълен видеозапис на извършения преглед. За извършения преглед бил
издаден Протокол № 23320485/02.09.2020 г.
Всичко това било установено при извършена комплексна проверка на
техническия пункт, възложена от ИА „АА“- София и от пълния видеозапис на
техническия преглед, от служителите на РД „АА“- Пловдив, сред които бил
актосъставителят И.П..
По повод на това против жалбоподателят бил съставен АУАН № 267064 на
19.02.2021 г. за нарушение на чл.43 ал.1 т.1 бук.“б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на
МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, на който бил
предявен и връчен срещу подпис. В акта жалбоподателят вписал, че имал възражения
срещу така направените констатации.
Въз основа на акта на 12.04.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено на жалбоподателя на 18.05.2021 г., видно разписката към НП. Жалбата против
последното е подадена лично от санкционираното лице чрез АНО до съда, която била
входирана в Д.одството на ОО „АА“- Пазарджик на 25.05.2021 г., поради което е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и
пред компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя- св. И.П. и св. В. П. и
ВД- СД-диск съдържащ видеозапис от техническия преглед в КТП от камерите на ИА
2
АА. Съдът кредитира изцяло събраните писмени, гласни и веществено доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със
съставянето на АУАН. Последния е съставен в присъствието на нарушителя и на
свидетел. Надлежно е предявен и връчен. АУАН и НП са издадени в преклузивните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН и от компетентни
органи в кръга на правомощията им.
Направеното обаче описание на нарушението в АУАН и НП е неясно. Видно от
обстоятелствената част на НП, а и в АУАН, при описване на нарушението е посочено,
че се вменява нарушение чрез допустителство- „допуска техническият специалист…да
не извърши проверка…“ от страна на председателя на комисия за извършване на
периодичен технически преглед по отношение извършване на проверка на състоянието
и функционирането на пътепоказателите и аварийните светлини на посоченото в НП
МПС. Поради тази причина е прието, че техническият преглед на ППС е извършен в
нарушение на Приложение 5, част І, т.4.4.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС. При така направеното описание на нарушението следва да се приеме, че
цитираната разпоредба от Наредбата всъщност запълва бланкетния състав на нормата
на чл.43 ал.1 т.1 бук.“б“ от Наредбата, която всъщност е и посочена като квалификация
на нарушението.
На първо място обаче е налице една непълнота и неяснота относно това т.4.4.1
към кой от разделите на част І се отнася. На второ място, Приложение 5 от Наредбата
всъщност съставлява Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, като първата част се отнася до
минималните изисквания относно съдържанието и препоръчителните методи на
проверка. Тази част обаче, както се посочи има няколко раздела: раздел 1- Общи
положения, раздел 2- Съдържание и методи на проверка, който има своите подраздели-
„Оборудване на спирачната уредба“, „Кормилно управление“ и т.н., като всеки от тях
има и своите подточки. Най-вероятно предвид посоченото в обстоятелствата, че не е
извършена проверка на състояние и функциониране на пътепоказателите и аварийните
светлини на МПС, актосъставителят и АНО са имали предвид, че не е спазена
методиката на раздел 2, подраздел 4- „Светлини, светлоотражатели и електрическо
3
оборудване“, в който има точка 4.4.1, свързана с визуална проверка и проверка на
функционирането на пътепоказателите и аварийните светлини. Това обаче не е
посочено изрично в описанието на нарушението и води до непълнота и неяснота в
същото.
Веднага следва да се каже и друго, че задължително следва да бъдат проверени
посочените светлини на ПС в рамките на техническия преглед на същите, но
посочените методи в цитираната методика имат само препоръчителен характер, тоест
тази проверка може да бъде извършена и по други методи. Казано с други думи,
нарушение ще има само ако не е извършена проверка на състоянието и
функционирането на светлините на автомобила, но не и ако не е осъществено по
предвидения в методиката метод.
При така направеното описание на нарушението обаче остава неясно дали
преглед на светлините е извършен, като се има предвид, че е посочено, че за прегледа
на автомобила е бил издаден протокол, но не по посочената методология (т.е. че тя е
нарушена), или че такава проверка при прегледа въобще не е била направена.
При това положение жалбоподателят, а и съдът, са поставени в ситуация да
гадаят какво точно нарушение е било извършено, а това води до накърняване на
правото на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и адекватно да се защитава
срещу това обвинение.
Освен това следва да се посочи, че според вменената за нарушена разпоредба на
чл.43 ал.1 т.1 бук. „б“ от Наредбата предвижда, че „председателят на комисията следи
за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна
на техническите специалисти, като не издава документ за техническа изправност,
когато ППС не отговаря на изискванията, определени в Наредбата“. От тази
разпоредба става ясно, че председателят на комисията следи за провеждането на
периодичния преглед на ППС от страна на техническите специалисти по отношение на
неговата качественост и пълнота. Само това обаче не е достатъчно за да е извършено
нарушение. Необходимо е и ППС да не отговаря на изискванията, определени в
Наредбата и въпреки това председателят на комисията да е издал документ за
техническа изправност на ППС. В настоящия случай стана ясно, че техническият
специалист не е извършил проверка на светлините на ПС, като според АНО
председателят е допуснал това да стане. Ясно е и това, че за прегледа е издаден
протокол, като видно от същия (л.9) ПС е технически изправно и е допуснато да се
движи по пътищата отворени за обществено ползване. Липсват обаче каквито и да е
доказателства, че провереното ППС е било технически неизправно и в частност, че
неговите аварийни светлини и/или пътепоказатели са били технически неизправни.
При това положение вмененото на жалбоподателя нарушение е останало
доказателствено необезпечено, още повече че от показанията на св. В. П. стана ясно, че
4
преглед на светлините на автомобила е бил извършен и те са били в изправност.
Всичко изложено до тук е достатъчно основание за отмяна на НП, но съдът счита
че е налице и още едно основание за отмяна на НП по същество, а именно според съда
вмененото нарушение не е доказано до пълна степен на несъмненост. Това е така, тъй
като от показанията на св. П. стана ясно, че той е преценил единствено въз основа на
видеозаписа от прегледа, че жалбоподателят като председател на комисията е допуснал
член на комисията да не извърши преглед на светлините и пътепоказателите на ППС.
Според показанията на св. П.- техническият специалист извършил прегледа на
автомобила, обаче, се установи, че докато жалбоподателят е извършвал проверка на
документите на автомобила, той е започнал прегледа на ПС, в т.ч. и визуална проверка
на пътепоказателите и светлините на автомобила. Тогава било установено, че не е
представен документ за заплатен данък на ПС, поради което прегледът е бил
преустановен и собственикът на автомобила е отишъл до най-близкия офис на „Изи
пей“, където е заплатил данъка и се е върнал, за да продължи прегледа, като
автомобила е останал на место в пункта. Прегледът е продължил, като вече
проверените светлини не са били проверявани. При това положение обаче е налице
извършено нарушение от страна на председателя на комисията, който не е следвало да
започва прегледа на ПС след като не са били представени всички изискуеми документи
по аргумент на чл.43 т.1 бук.“а“ от Наредбата, респ. е следвало прегледа да започне от
началото след завръщането на собственика и представяне на липсващия документ. С
оглед обаче на събраните доказателства показанията на свидетелите и приетата справка
от „Изи Пей“ се установи, че реално е бил извършен преглед на светлините и
пътепоказателите на процесното МПС, което означава, че вмененото на жалбоподателя
нарушение не е било извършено.
Но дори и да се приеме с оглед на оставените и изложени по-горе обстоятелства,
че формално е налице извършено нарушение от страна на жалбоподателя, тъй като той
не е провел отначало прегледа, а е продължил същия, което не е отразено на
видеозаписа от прегледа, то настоящият казус разкрива признаците на маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като все пак преглед на
светлините на автомобила е бил извършен и същият не е констатирал технически
неизправности, нарушението е извършено от жалбоподателя за първи път и от същото
не са настъпили вредни последици.
Всичко това показва, че обществената опасност на деянието и на дееца, не са
завишени, а извършеното разкрива по-ниска степен на обществена опасност на
деянието и дееца в сравнение с други типични случаи на нарушения от този вид, което
мотивира настоящата инстанция да приеме, че е следвало да се приложи нормата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. В този смисъл атакуваното НП
се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. Още повече, че в същото
5
наказващият орган е подходил изключително формално, като само декларативно е
заявил, че нарушението не представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28а от
ЗАНН. При това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН
наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за „маловажност на
случая“ подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С
други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице,
но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност
/ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК ВКС/.
С оглед на всичко изложено до тук НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя. Искането е направено своевременно и надлежно, в
хода на съдебното производство, преди обявяване на делото за решаване. Същото е
основателно. Пълномощникът има право на такива разноски, съгласно разпоредбата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие (л.42) и списък на разноските (л.45), от които се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева жалбоподателят П. е
заплатил в брой на адвокат В.Д. от ПзАК. С оглед на това, че органът издал НП- РД
„АА“- Пловдив е структурно звено на ИА „АА“- София и не е ЮЛ със самостоятелен
бюджет, то ще следва присъждането на разноските да бъде в тежест на ИА. Срещу
искането за присъждане на разноски е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от страна на наказващия орган, но
съдът счита същото за неоснователно. Поисканите разноски са малко над минималния
размер съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба№1/2004 г., но и
пълномощникът е участва и в трите проведени съдебни заседания, с разпити на двама
свидетели, ангажирал е доказателства и е освен устно становище по същество е
представил и подробна писмена защита. Поради тази причина и платеният адвокатски
хонорар следва да се присъди в пълен размер.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000292 от 12.04.2021 г.
издадено от Директор на РД „АА“- Пловдив, с което на Д. ХР. СЛ., ЕГН **********, с
6
адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ № 21, вх.Б, ап.31, за нарушение на чл.43 ал.1 т.1 бук.“б“
от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС на основание чл.178а ал.7 т.1 пр.1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 1 500 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИА „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр. София,
представлявана от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Д. ХР. СЛ., ЕГН
**********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ № 21, вх.Б, ап.31, разноски в размер на
350 (триста и петдесет) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7