Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Плевен, 24. 09. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в открито
съдебно заседание на единадесети
септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА
гр. д. № 7219 по описа за 2018 г, за да се произнесе, взе
предвид:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано по подадена искова молба
от Ф.И. *** ЕИК/БУЛСТАТ ***, против Я.К.Т., ЕГН **********, с посочено
правно основание чл.415 от ГПК, след издадена заповед за изпълнение по ч. гр .д.
№ 4601 / 2018 и подадено възражение по
чл.414 от ГПК и цена на иска 304, 95 лв.
В
исковата молба се посочва следното:
По
силата и при условията на договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***.
между ******, ЕИК ***(наричано за краткост Дружеството и Я.К.Т., ЕГН **********
(наричана за краткост „Клиент" или „Длъжник"), Дружеството е
предоставило на Клиента кредит в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева).
Страните са договорили, че ще е дължима фиксирана лихва в размер на 47,81 лева
и такси в общ размер на 221,48 лева. Таксите са начислени за оценка на досието
на Клиента (17,50 лева) и за предоставяне на услуга Домашно посещение (203,98
лева). Последно посочената услуга се предоставя по избор на Клиента и
представлява домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно
събиране на вноските по кредита. Видно от приложения договор за кредит,
ответникът Я.К.Т., ЕГН **********, се е
съгласил с тези условия и съответно е потвърдил, че е получил от ******, ЕИК ***, пълния
размер на кредита (стр. 1 във вр. чл. 27 от Договора).
Предоставената сума е изцяло усвоена от Я.К.Т.,
ЕГН **********, но същият не е заплатил дължими вноски в срок (уговорени 45
седмични плащания. Първото допуснато просрочие по кредита е от дата 23. 07. 2015
г, като при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата /арг. чл. 86 ЗЗД/.
Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил
на 07. 08. 2015 г, с което става
изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главница, която е
дължима ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането. Дължи се също неизплатената част от
договорната възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените такси.
Дължимо е обезщетението за забава - лихва за забава от момента на изпадането на
длъжника в забава.
На 28. 07. 2016
г. между ******, ЕИК ***и Ф. И. ***,
ЕИК *** се сключва договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и
на основание чл. 99, ал. 2 от ЗЗД,
титуляр на вземанията по договора за кредит става второто дружество. Неразделна част от договора за цесия е
приложение № 1, в което са индивидуализирани всички вземания, включително и
процесното такова.
В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, ******, ЕИК ***, е
упълномощил Ф.И. ***,
да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е изпратено
писмено уведомление до същия чрез
Български пощи ***, но пратката
се е върнала в цялост. С оглед на това, уведомяването предстои да бъде направено
в настоящото производство.
Налице е облигационно отношение между Ф.И. ***,
ЕИК *** и длъжника Я.К.Т., ЕГН **********, по повод цедиран договор за
потребителски кредит № ***, сключен на ***г.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя
на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по Договора
за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл.
410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. №
4601 / 2018 г. по описа на РС Плевен има издадена заповед за изпълнение,
препис от която е връчен на длъжника и той е
подал възражение.
Гореизложените факти и обстоятелства обуславят
интереса и легитимацията на Ф.И. ***, ЕИК ***.
Съдът е сезиран с искане по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните съществуването в
полза на Ф.И. ***, ЕИК *** на вземане към Я.К.Т., ЕГН **********, адрес ***,
произтичащо от договор за потребителски кредит с номер ***, сключен на ***.,
както следва: 186,90 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, 12,15
лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 23.07.2015г. до 07.08.2015
г, 11, 62 лв. - лихва за забава за периода от 23.07.2015г. до 31.05.2018г., 94,
28 лв. - такси за периода от 23.07.2015г. до 07.08.2015г. Претендира
направените в настоящото производство разноски и направените в заповедното производство
разноски: 25 лв. - държавна такса, 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна
чрез адвокат И.Н.Н. от ПлАК със служебен адрес на кантората гр. Плевен, ул.***,
назначен за особен представител на Я.К.Т.,
ЕГН**********,***.
ИЩЕЦЪТ Ф.И. *** – уведомен. Не се явява представител.
ОТВЕТНИКЪТ Я.К.Т. – уведомен чрез
назначения му от АК - Плевен особен представител адв. И.Н., не се явява. Представлява се от назначения му от АК - Плевен
особен представител адв. И.Н.. Поддържа отговора на исковата молба.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц. М.
и П.В. – редовно призовани, се явяват.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Предявеният
иск е по реда на чл. 422 от ГПК. Не се спори между страните, че
ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо
длъжника за процесната сума,
против която ответникът е възразил в
законоустановения срок и е заявил, че не дължи сумата. Безспорно
е, че съдът се е разпоредил Я.К.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА
КРЕДИТОРА Ф.И. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к. ***, ***,
следните суми: главница в размер на 186,90 лева; договорна възнаградителна
лихва в размер на 12,15 лева за периода от 23.07.2015г. до 07.08.2015г.; лихва
за забава в размер на 11,62 лева за периода от 23.07.2015г. до 31.05.2018г.;
такси в размер на 94,28 лева за периода от 23.07.2015г. до 07.08.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2018г. до окончателното
изплащане, както и направени деловодни разноски:
25лв. – внесена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: Вземания по Договор за
потребителски кредит с № *** от ***., сключен между „***“ *** и Я.К.Т.. С
договор за цесия от ***. кредиторът прехвърля вземането на Ф.И. ***, за което
длъжникът е бил уведомен.
Ответникът не дължи сумите по предявените искове. В тази връзка и поради
липса на връзка с ответника, на първо място оспорва сключването на твърдяния за сключен като
такъв процесен договор за потребителски кредит, като оспорва и всички подписи,
положени за „кредитополучател" и „Клиент" върху всички документи,
представени като доказателства по делото, включително в случай, че е приложено
и частно гражданско дело № 6401 / 2018 г. по описа на Плевенския районен съд -
в това число, Договорите за кредит и всички други документи, приложени по
делата, в които има, или се твърди, че има положени подписи от името на
ответника. Оспорва да е сключван въобще такъв договор за кредит от името на
ответника. Счита, че между страните няма
сключен валиден договор. На първо място,
лицето, сключило договора от страна
на ******, не е надлежно упълномощено да сключва договори от името на
дружеството.
С оглед изложеното, процесният
договор за потребителски кредит се явява недействителен и следва да бъде обявен за недействителен. Дори и ответникът
да е сключвал процесния договор за потребителски кредит, с оглед
обстоятелството, че същият е недействителен, то на основание чл.23 от Закона за
потребителския кредит, ответникът би следвало да върне само чистата стойност на
кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита, като не дължи
включително и разходи за завеждане на настоящите искове.
На следващо място, самият ищец не е
надлежно легитимирана страна, която да
може да предяви настоящите искове, тъй като не е страна по процесния договор за
кредит. По делото е приложен Договор за прехвърляне на вземане, според който за
придобиване вземането цесионерът трябва
да заплати на цедента цената по същия договор. По делото няма представени доказателства
в тази насока. Освен това, от
представените по делото доказателства по никакъв начин не става ясно, че ищецът
е купил от ****** вземанията по процесния договор за кредит. В представените по
делото доказателства не е посочено конкретно, че ищецът купува конкретно
задълженията на ответника по процесния договор за кредит. В представения
договор за прехвърляне на вземания,
никъде не е упоменат нито процесния договор за кредит, нито имената на
ответника, за да може да се направи дори обосновано предположение, че ищецът е
станал страна по процесния договор за кредит за да може да предяви насотящите
искове против ответника.
От представения договор за прехвърляне на вземания не става ясно кои точно
вземания се прехвърлят. От представения Договор за прехвърляне на вземания, не
става ясно дали със същия са прехвърлени задължения на ответника.
На следващо място, оспорва твърдението и факта, че ответникът въобще е
получавал и е усвоявал кредит, отпуснат му от ******. По делото няма представени доказателства за
това по процесния Договор за кредит да е реално изплащан на ответника,
респективно усвоявана от него сумата на кредита. Няма представени каквито и да
е документи, от които да става ясно ответникът действително да е получил
процесната кредитна сума. В конкретния случай, ищецът дори не излага твърдения,
че сумата представляваща отпуснат потребителски кредит е изплатена на
ответника, и по какъв начин е станало това, дали това е станало в брой, по
банков път или по друг начин. Ищецът не е посочил нито кога, нито къде, на коя
дата и на кое място е изплатен на ответника отпуснатият му кредит. Обикновено
при изплащане парични суми, се съставя
документ за получаването на тази сума, като разписка и др. подобни. По делото
не са представени каквито и да е подписани не само от ответника документи, но и
от което и да е трето лице за получаване в брой на кредитната сума по процесния
договор за кредит.
В случай, че ищецът
представи документ, удостоверяващ получаване на кредитната сума, за който
евентуално би се твърдяло, че носи подпис на ответника, прави оспорване
истинността на този документ, като оспорва подписите, положени върху него да са
положени от ответника.
Освен това, по делото няма
представени доказателства за това, към
ответника да е отправяно уведомление за просрочие и за предсрочна изискуемост
на договора за кредит. Не е налице надлежно уведомление на ответника за
извършеното прехвърляне на вземане. В исковата молба се твърди, че ответникът е
бил уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД на за извършеното прехвърляне на
вземането с писмо с обратна разписка. Доказателства по делото обаче за това в
действителност да е налице такова уведомление не са представени по делото.
Изложени са само твърдения в тази насока, без те да са подкрепени с надлежни
доказателства.
На практика по делото не са
представени каквито и да е доказателства от които да може да се направи дори
обосновано предположение, че ответникът е сключвал процесния договор за кредит
и че е усвоявал отпуснатия му с процесния договор кредит.Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено от правоприемника
по договора за цесия .
Съгласно ТР № 4 / 18. 06. 2014 г . на ВКС на РБ по т. д. 4
/ 2013 г. на ОСГТК т. 4 са налице основания за издаване заповед за незабавно изпълнение по заявление
от и в полза на частния правоприемник на посочения кредитор, но при заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК при наличие на частно
правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва
да е съобщено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Тъй като към исковата молба не са представени доказателства за уведомяване
на длъжника за прехвърляне на вземането, то цесията няма действие по отношение
на него, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, тъй като не му е съобщена.
Ако заявлението за издаване на заповед за изпълнение беше подадено от
първоначалния кредитор, нямаше да има
проблем, но тъй като то е подадено от дружеството - правоприемник по договора за цесия, то за да
има действие по отношение на длъжника, уведомяването за извършената цесия следва да
предхожда подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. С оглед
на това, претенцията е неоснователна. Предявеният иск по реда на чл. 422 ал.1,
с
правно основание с чл. 415, ал.1
от ГПК е неоснователен, следва да бъде отхвърлен и да се обезсили издадената
заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 99, ал. 3 и 4
от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор.
Ищецът по делото не доказва по безспорен и
категоричен начин качеството си на кредитор нито към датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК, нито към датата на подаване исковата молба по реда на чл. 422 от ГПК.
Действително, ищецът е имал право, с даденото му пълномощно, именно той, от
името на стария кредитор, да уведоми
длъжника за цесията на вземането срещу него. По делото обаче липсват доказателства какво
точно е било съдържанието на уведомлението до длъжника, дали ответникът го е
уведомил от свое собствено име или от името на стария кредитор, дали е приложил
към уведомлението пълномощното от стария кредитор. Уведомяване от новия кредитор за извършената цесия няма правно значение за
длъжника съгласно от чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД. Същевременно, фактът
на изпращане на уведомление, не е достатъчен, за да се приеме за доказано получаването му,
което е обстоятелството, което следва да се докаже от ищеца, за да може съдът да приеме, че цесията е
съобщена на длъжника.
В
проектодоклада е указано на ищеца,
че в негова тежест е да докаже вземането
по основание и размер, като от събраните
по делото доказателства, съдът намира,
че ищецът няма качеството на кредитор
спрямо ответника. В случая не се установява
за цесията да е надлежно съобщено на длъжника от страна на цесионера въз основа на даденото
му пълномощно. Исковата молба и приложенията й са връчени на назначения от
съда особен представител на ответника. Уведомяването на длъжника е предвидено с
цел той да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение задълженията му на новия кредитор и също така
да го защити против ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което
вече не е носител на правата по съответния договор. За да произведе действие
цесията, е необходимо уведомлението за
цесията да е достигнало до длъжника.
След
като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя
все още не е произвела действието си спрямо ответника.
Не
се доказа по никакъв начин ответникът да е получавал и да е усвоявал сумата,
сочена в процесния договор за кредит. От изслушаната съдебносчетоводна
експертиза в открито съдебно заседание, вещото лице В. подчерта, че не са му били
предоставени и не е видял да има документи за това, ответникът да е получавал в
брой или било по банков път сумата на процесния договор за кредит.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на процеса, направените по делото разноски за дължавна такса и възнаграждение за особен представител остават
за сметка на ищеца. На ищеца следва да се възложат и разноските за ВЛ.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ф. И. ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к. ***, ***, против Я. К. Т., ЕГН
**********,***, по реда чл. 422 от ГПК и
цена на иска 304,95 лв, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Ф. И.
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к. ***, ***, да заплати в полза
на ПлРС направените
по делото разноски в размер на общо 200 лв. за възнаграждение на ВЛ.
ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕД
№ 2859 / 27. 06. 2018 г. ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ДОКУМЕНТ по ч. гр. д. № 4601 / 2018
г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: