Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. Пловдив 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХVІІ н. с. в публично заседание на осемнадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6311/2019 г. по описа на РС Пловдив ХVІІ
н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 1178/27.08.2019 г. на *** Община Пловдив, с което на Ш.Н.П. с ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лв.,
за нарушение по чл.10 ал.13 от Наредбата за осигуряване на обществения ред
/НООР/ на основание чл.31 ал.1 от НООР.
Жалбоподателят
Ш.Н.П. не се явява в съдебно заседание. Чрез жалбата и допълнителна молба на процесуалния
му представител се иска отмяна на наказателното постановление като необосновано
и незаконосъобразно. Прави се и алтернативно искане – за намаляване размера на
наложеното административно наказание глоба до предвидения в НООР размер.
Въззиваемата страна Община Пловдив чрез
процесуалния си представител прави искане за потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което
същата е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 13.08.2019 г. служители на Пловдивски
общински инспекторат, сред които свидетелят Б.Т. – ***, извършили след сигнал от администрацията на Район
Източен на гр. Пловдив проверка за това дали се отглеждали животни в
междублоково пространство на ул. *** в Района.
При извършване на проверката служителите на Пловдивски общински инспекторат
потърсили съдействието и били подпомогнати от служители на Шесто РУ при ОД на
МВР гр. Пловдив. Установено било при тази проверка, че в междублоково
пространство – общинска собственост – ***, се
отглеждали животни – коне, общо четири. Животните се гледали от жалбоподателя Ш.Н.П.
***, който обяснил, че единият кон се ползвал за състезания с двуколки, друг
пък, който бил пони, се ползвал за атракции. Тъй като с НООР на ОбС Пловдив е
въведена забрана за използване на
междублоково пространство – общинска собственост за животновъдство, а П.
ползвал такова място за отглеждане на коне, то и на жалбоподателя му бил
съставен акт – АУАН № 5113/13.08.2019 г., от св. Т. – за нарушаване на
забраната по чл.10 ал.13 от НООР. Актът бил подписан от нарушителя П., който вписал,
че има възражения против констатациите по него, но не конкретизирал такива.
Възражения против АУАН не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на: показанията на свидетеля Т., АУАН, известие за доставяне, оправомощителни
заповеди.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Т. като последователни и логични,
кореспондиращи си и допълващи писмените доказателства, неоспорени от страните
по делото.
При
така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят
Ш.Н.П. с поведението си на 13.08.2019 г. в гр. Пловдив е осъществил състав на
административно нарушение по см. на чл.10 ал.13 от НООР, тъй като е използвал
междублоково пространство – общинска собственост за животновъдство, като в
междублоково пространство – общинска собственост – ***, е отглеждал животни – четири броя коне, въпреки
забраната за това. По извършването на нарушението от страна на санкционирания
доказателствата по делото са достатъчни като съвкупност и непротиворечивост, за
да дадат възможност на съда да изгради категоричния си извод за авторства на П.
в осъществяване състава на административното нарушение. Свидетелят Т. е
категоричен в твърденията си относно установеното при проверката на място на
13.08.2019 г. и относно личните действия на жалбоподателя П., в АУАН не са
оспорени констатациите от нарушителя при предявяване на акта с конкретни
изложени възражения или доводи, няма подадени възражения и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН, а и не се ангажираха от страна на санкционирания и процесуалния
му представител доказателства, които да опровергават отглеждането на животните
в междублоковото пространство от Ш.П..
Както в АУАН, така и в НП е приложена
съответната на нарушението материално правна разпоредба, изложени са всички
обстоятелства на административното нарушение, необходими за правилната преценка
за неговата съставомерност, а и по начин неограничаващ наказаното лице да
разбере за какво са предприетите действия по реализация на конкретната
административна отговорност спрямо него – по начин неограничаващ правото му на
защита – и относно факти, и относно право.
Правилно според съда е приложена от
административно – наказващият орган и съответната на нарушението и нарушителя санкционна
норма – на чл.31 ал.1 от НООР. Съобразен е вида на административното наказание
– глоба, със субектът на административна отговорност. Относно определеният
размер на глобата – 500 лв., същият според съда се явява съобразен с всички
обстоятелства от значение за реализацията на административната отговорност и
като такъв се явява и целесъобразен. В разпоредбата на чл.31 ал.1 от НООР е
предвидено административно наказание глоба за физически лица нарушители на
чл.10 от НООР в размер от 200 лв. до 2000 лв. Отчетени са като смекчаващи
административната отговорност обстоятелства това, че жалбоподателят Ш.П. не е
оспорил при проверката на място отглеждането на животните, че нарушението се
явява първо за лицето по НООР, доколкото липсват доказателства за други
налагани наказания за други административни нарушения по НООР, а като
отегчаващо административната отговорност обстоятелство е отчетено това, че се
касае до нарушаване на забрана за животновъдство в ползвано междублоково
пространство чрез отглеждане не на едно, а на четири животни – четири броя
коне. За това и според съда определеният размер на административното наказание
глоба от 500 лв. е и законосъобразен, съответен на обществена опасност на
нарушение и нарушител, и целесъобразен, а като такъв и не следва да бъде
променян. Алтернативното искане на страната жалбоподател за евентуалното
намаляване на наложената глоба се счете за неоснователно.
В хода на административното производство
настоящата инстанция счита, че не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да
налагат отмяната му като незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът прие да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Мотивиран
от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 1178/27.08.2019 г. на *** Община Пловдив, с което на Ш.Н.П. с ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лв.,
за нарушение по чл.10 ал.13 от Наредбата за осигуряване на обществения ред
/НООР/ на основание чл.31 ал.1 от НООР.
Решението подлежи на обжалване в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.