№ 3177
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110212484 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Н. М., ЕГН: **********, против наказателно
постановление № 42-0001763/09.07.2021 г., издадено от Директор на РД "Автомобилна
администрация" - София, с което на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
В жалбата се сочи, че атакуваното НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Поддържа се, че е налице противоречие между описанието на деянието
и правната му квалификация, като цитираната квалификация по чл. 89, т.2 от Наредбата се
наказва по чл. 93, л. 2 от ЗАвП. Моли НП да се отмени.
В заседанието, в което е даден хода на делото по същество, жалбоподателят П. Н. М.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П., надлежно упълномощен, който
пледира за отмяна на НП по подробно изложените в жалбата съображения.
Алтернативно изразява становище, че в конкретния случай извършеното нарушение
представлява “маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна - ИА „АА“, редовно призована, не изпраща представител и не
взимат становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
На 18.06.2021г. свид. Г. М. Г. на длъжност инспектор в РД „АА” – гр. София, съставил
срещу жалб. П. Н. М. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия А-
2020 бл. № 291086 за това, че управлявайки по път Е-80 при ханче Атлантик на около 100
1
метра след пътен възел с гр. Кюстендил по посока гр. Сливница по бул. „Европейски път“,
товарен автомобил марка „***” с рег. № *** , собственост на „***, извършвал обществен
превоз на товари по маршрут ***, като по време на проверката е представил пътен лист №
***, който не бил попълнен по образец, Приложение 11, с липсващи кой е издал пътен лист,
дата и час на излизане, механик. В акта за нарушен бил посечен чл. 89, т. 2 от Наредба №
33/1999г. Актът бил предявен на жалбоподателя, като същият го подписал с отбелязването,
че до три дни ще представи възражение срещу така съставения АУАН. Препис от акта му
бил връчен.
Въз основа на акта на 09.07.2021г. било издадено атакуваното НП. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя срещу подпис на 05.08.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН, серия А-
2020, бл. № 291086/18.06.2021г., копие от известие за издаване на НП, копие от пътен лист,
Заповед № РД-08- 30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, Заповед № 589/03.10.2020 г. на Изпълнителен директор на
ИА“АА“- София, длъжностна характеристика; както и от гласните доказателствени средства
– показанията на св. Г. М. Г..
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля-актосъставител, възприемайки
ги като обективни и достоверни. Същият е участвал при извършване на проверката,
резултатите от която са обективирани в съставения АУАН.
От приложените към материалите на делото заповеди на Министъра на транспорта и
съобщенията и Изпълнителния директор на ИА“АА“ и длъжностна характеристика съдът
извежда факта на компетентността на наказващия орган и актосъставителя в
административнонаказателната процедура.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу санкционен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени
от компетентни длъжностни лица в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност. Спазени са и срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
2
Съдът приема, че е спазена процедурата по съставяне на акт за установяване на
административно нарушение серия А-2020 бл. № 291086 от 18.06.2021г. и наказателно
постановление № 42-0001763/09.07.2021, издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр.София, същите отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл.42, респ. чл.57 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощия /Заповед № РД -08-30/24.02.2020г. на Министъра на МТИТС и
длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр.София/, констатираните нарушения са изчерпателно
описани, актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права
във всички фази на административно-наказателния процес.
Съгласно разпоредбата на чл.89, т.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ, по време на
работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл.100, ал.1,
т.1 – 3 от Закона за движението по пътищата и попълнен пътен лист по образец (приложение
№ 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на
територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз.
По отношение на установеното нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999г.
, съгласно който по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи
документите по чл.100, ал.1, т.1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните
документи: попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите
при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до
товарен пункт като част от международен превоз, съдът намира, че нарушението е доказано,
но не е наложена санкция по относимата към това нарушение норма. В случая при
проверката водачът представя пътен лист, който не е попълнен изцяло, т.е. представеният
пътен лист по време на проверката безспорно е попълнен частично с час на излизане,
маршрут, но без отбелязване на другите задължителни реквизити.
Съгласно чл.93, ал.2 от ЗАвПр, водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в
момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.
Санкционната разпоредба на чл.93, ал.2 от ЗАвПр намира приложение при
неизпълнение на задължението за представяне на документи, изискуеми от Наредба №
ЗЗ/1999 г. – това по чл.89, т.2 от Наредбата. В случая, обаче, тази норма не е приложена и
отговорността на П. Н. М. е ангажирана по чл.105, ал.1 от ЗАвПр. С непредставянето на
попълнен пътен лист по образец при проверката на 18.06.2021г. той е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението и вместо да бъде санкциониран на
основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр за извършване на нарушението по чл.89, т.2 от Наредба № ЗЗ
/1999г., административно-наказателната отговорност неправилно е ангажирана на основание
3
чл.105, ал.1 от ЗАвПр, която норма намира приложение за нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено
друго наказание, а в случая има изрична норма – чл.93, ал.2 от ЗАвПр. Налице е
незаконосъобразност на наказателното постановление на това основание в тази част.
Поради тези мотиви съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат
в полза на жалбоподателя, чийто процесуален представител обаче до приключване на
съдебните прения не направи искане за присъждане на сторени по делото разноски и не
представи доказателства за извършеното им плащане, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001763/09.07.2021 г., издадено от
Директор на РД "Автомобилна администрация" - София, с което на жалбоподателя П. Н. М.
на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на
чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4