Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на тридесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. №
1534 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е.ф.“ АД твърди
в исковата си молба, че на 09.05.2016 г. сключил Договор за застраховка на
сухопътни превозни средства без релсови превозни средства („Автокаско“)
с ответника З. „А.Б.“ по застрахователна полица № 16-0300/412/5001095 относно
собственото на дружеството МПС - лек автомобил „Шкода Супърб“,
с рег. № ******,
рама № TMB3JCNP8G7079050,
цвят
сив, с покритие Пълно Каско – Валутна Клауза –
включително и срещу кражба на цялото МПС и за застрахователна сума в размер на
33 735 евро.
Ищецът
предоставил собствения си автомобил на лизингополучателя
„С.К.“ АД по силата на сключен Договор за лизинг на автомобили Шкода № 03_DL_003585. Поддържа, че на
08.02.2017 г., около 07:50 ч., неизвестен извършител противозаконно отнел
автомобила. Последният бил паркиран в гр. София, ж.к. „Обеля-1“ пред магазин за
хранителни стоки в бл. 102, като през това време водачът на автомобила Ц.Б.К.–
служител на лизингополучателя, си купувал кафе от
магазина. Към момента на отнемането на автомобила вътре се намирали фирмени
документи, митническа декларация, сумата от 2 200 лв., печати на „С.К.“ АД,
пълномощно на името на Ц.К.и ключове от дома му. По случая било образувано
досъдебно производство № 3384змк-274/2017 г. по описа на 09 РУ – СДВР, касаещо извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. Извършителят
на престъплението не бил установен.
Ищецът
твърди още, че в качеството си на лизингодател
своевременно уведомил застрахователя и органите на реда за настъпилото
застрахователно събитие, като завел застрахователна претенция при ответника, по
която била образувана щета № 0300-17-217-500013 за осъществен застрахователен
риск „кражба/грабеж на цяло МПС“ за процесния
автомобил. Поддържа, че представил всички документи, с които разполагал,
включително и допълнително изисканите от ответното дружество документи, като
изпълнил всички дадени от застрахователя указания в срок.
Посочва,
че от образуване на щетата до настоящия момент нямало никакво произнасяне от
страна на ответното застрахователно дружество – нито било заплатено
застрахователно обезщетение, нито бил налице мотивиран отказ за заплащането му,
въпреки многократните писмени молби. На писмено искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, вх. № 310-02-403 от 25.01.2018 г., ответникът
отговорил, че била изискана допълнителна информация от разследващите органи. С
писмено искане, вх. № 200-00-2585 от 27.06.2018 г. ищецът отново поискал от
ответника да изплати полагащата се сума, но и до настоящия момент не бил
получил отговор.
Ищецът
счита, че документите безспорно установяват настъпването на застрахователно
събитие, което представлява покрит риск по сключения с ответника договор, като
за последния било възникнало задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Ищецът
счита, че действителната стойност на процесния
автомобил е равна на застрахователната сума по полицата, а именно 33 735
евро. За тази сума можело да се купи друг автомобил със същото качество към
датата на кражбата – 08.02.2017 г., поради което дължимото от ответника
застрахователно обезщетение било в същия размер.
Предвид изложеното моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 33 735 евро, представляваща застрахователно обезщетение за
настъпило на 08.02.2017 г. застрахователно събитие - кражба на лек автомобил „Шкода
Супърб“, с рег. № ******, застрахован по застраховка Автокаско по застрахователна полица № 16-0300/412/5001095,
за което е заведена щета № 0300-17-217-500013, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане. Претендира заплащане на разноски в настоящото производство,
включително за адвокатско възнаграждение.
Ответникът З. „А.Б.“ е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Излага твърдения за недопустимост на предявения иск предвид
факта, че в условията на застрахователния договор било уговорено, че
бенефициент е друго лице - „Райфайзенбанк България“ ЕАД – видно от Добавък № 16-0300/412/5001095/02 от 29.09.2016 г.,
представен с отговора на исковата молба. Ответникът поддържа, че като трето
ползващо се лице „Райфайзенбанк България“ ЕАД можело да получи
застрахователното обезщетение, в случай че са налице предпоставките за плащане
на такова. Поради това счита, че ищецът „Е.ф.“ АД може да иска заплащане на
обезщетение, но не в своя полза, а само в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Ответникът поддържа, че
за да изплати застрахователно обезщетение било необходимо по безспорен начин да
се установи настъпването на застрахователното събитие. Тъй като били възникнали
съмнения относно твърдяното настъпване на кражба, ответното дружество поискало
на основание чл. 107, ал. 1 КЗ допълнителна информация и документи от Софийска
районна прокуратура с писмо с изх. № 310-01-7279/30.10.2017 г. За това, че е
поискана подробна информация, както и че не били изяснени всички обстоятелства
относно настъпването на застрахователното събитие, ответното дружество
уведомило ищеца няколкократно. Твърди, че и към настоящия момент
застрахователят не бил получил изисканата информация и документи от СРП, които
били важни за извършване на преценка дали е налице застрахователно събитие.
Излага твърдения, че от
събраните по щетата документи се установявали факти, които давали основание да
се предполага, че били налице изключени рискове, визирани в т. 7.3.1.5 и т.
7.3.1.10 от приложимите към застрахователния договор Общи условия. Претендира
разноски.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, в която поддържа
вече изложеното и оспорва възраженията на ответника в отговора на
исковата молба. Оспорва твърдението на ответника, че по процесната
застрахователна полица била налице уговорка в полза на трето лице -
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, както и че именно това лице имало право да получи
застрахователното обезщетение. Представеният от ответника Добавък
№ 16-0300/412/5001095/02 от 29.09.2016 г. счита за нищожен поради липсата на
писмена форма за действителност, с оглед липсата на подписи и за двете страни.
В случай, че в хода на
производството се докаже, че е налице валидна уговорка
в полза на трето лице, то според ответника банката няма право да се възползва
от тези си права по полицата, поради следните причини: Между ищеца „Е.ф."
АД и „Райфайзенбанк България" ЕАД бил сключен договор за банков кредит,
съгласно който като обезпечение в полза на банката било уговорено тя да получи
застрахователното обезщетение по полицата при евентуална щета. Правото да се
възползва от това обезпечение било поставено под условие - в случай че
кредитополучателят „Е.ф." АД не изпълнява задълженията си по обслужване на
кредита, като банката има право да получи сума по застрахователното обезщетение
от застрахователя само до размера на вземането ѝ от „Е.ф." АД по
договора за банков кредит. Ищецът
твърди, че не е изпадал в неизпълнение по кредита по отношение на банката, като
редовно, точно и в срок обслужвал кредита и плащал всички дължими вноски. По
тези причини банката нямала право да се ползва от уговорката в нейна полза по
полицата, както и да получи обезщетението по щетата, предмет на иска.
Ответникът твърди, че до
настоящия момент „Райфайзенбанк България" ЕАД, като трето ползващо се
лице, не било заявило нито на обещателя в лицето на З. „А.Б.", нито на уговарящия
в лицето на „Е.ф." АД, че желае да се ползва от уговорката. Поради тези
причини за уговарящия било налице правото да отмени уговорката, който на
18.10.2019 г., упражнил това си право чрез изпращане на уведомления до „Райфайзенбанк
България" ЕАД и ответното застрахователно дружество. В отговор на
изпратеното уведомление „Райфайзенбанк България" ЕАД заявило, че прави
отказ от правата си и че няма никакви претенции. Предвид това ответникът счита,
че уговорката в полза на банката била отпаднала с обратна сила.
Оспорва твърдението на
ответника, че били възникнали съмнения относно настъпване на застрахователния
риск, а именно кражбата на автомобила, както и че застрахователят
не можел да прецени дали било налице основание за плащане на обезщетение,
докато не се изяснят всички обстоятелства по случая. Поддържа, че било недопустимо
и в противоречие с целите на застрахователното право застрахованият да бъде
принуден да чака неопределено време, докато се води кореспонденция между
ответника и прокуратурата, при положение че застрахованият бил изпълнил
надлежно и в срок всички свои задължения по застраховката и по щетата. Сочи, че
в нито едно от писмата и исканията на З. „А.Б." до прокуратурата не било
поискано разрешаване на достъп до материалите от досъдебното производство,
поради което оспорва твърдението на ответника, че многократно искал съдействие
от прокуратурата по случая. Неоправданото бездействие от страна на
застрахователя било показателно и от датите на въпросните писма, с които се
твърди, че ответникът бил искал допълнителна информация от прокуратурата.
Писмата били с дати 20.11.2017 г. и 05.02.2018 г., а кражбата била извършена на
08.02.2017 г.
Оспорва твърденията на
ответника, че било налице основание да се предполага наличието на изключени
рискове по т. 7.3.1.5 и т. 7.3.1.10 от Общите условия, тъй като не били
изложени никакви фактически твърдения в тази насока. Оспорва представените с
отговора на исковата молба общи условия поради липса на отбелязване на
достоверна дата и дата на влизане в сила на
същите. Посочва още, че ОУ не били подписани нито от ищеца, нито от ответника, поради което не го обвързвали.
Ответникът е депозирал
отговор на допълнителната искова молба, в който оспорва изложеното от ищеца в
допълнителната искова молба. Счита, че независимо от направената отмяна на
уговорката в полза на третото ползващо се лица (бенефициент) по застраховката,
искът е недопустим, тъй като отмяната имала действие занапред. Посочва, че
оспорените от ищеца Общи условия влизали в сила от датата на тяхното приемане,
което било посочено в пар. 4 на стр. 6 от същите.
Предвид възражението, че ОУ не били подписани, представя последните подписани
от ищеца и от ответното дружество. Поддържа възражението си за наличието на
изключени рискове по т. 7.3.1.5 и/или т. 7.3.1.10 от Общите условия.
В първото открито
съдебно заседание по делото ответникът е пояснил твърдението си за наличие на
изключени рискове, като е посочил, че се позовава на проявена груба небрежност
при експлоатация на МПС, както и на твърдения, че МПС е оставено отключено,
незатворено, контактният ключ е оставен в или на МПС.
В първото открито
съдебно заседание, по съгласие на двете страни,
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че ищецът е собственик на процесното
МПС и че е налице сключена с ответника валидна застрахователна полица, че е
осъществена кражба на МПС по време на действие на полицата и кражбата е покрит
застрахователен риск, както и че от страна на ищеца е направена отмяна на
уговорката в полза на трето лице по застрахователната полица в лицето на „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С постановление от 05.04.2017 г. на СРП по ДП № 3384
ЗМК-274/2017 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр.пр. №
3130/2017 г. на СРП е спрял наказателното производство, водено за това, че
около 07.50 на 08.02.2017 г. в гр. София, ж.к. „Обеля-1“ пред бл. 102, е отнета
чужда движима вещ – лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“
с рег. № ******, рама № TMB3JCNP8G7079050, собственост на „Е.ф.“ АД, от
владението на Ц.Б.К., без негово съгласие, с намерение вещта да бъде присвоена
– престъпление по чл. 346, ал. 1 НК.
С постановление от 15.01.2019 г. на СРП по ДП № 3384
ЗМК-274/2017 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр.пр. №
3130/2017 г. на СРП е спрял наказателното производство, водено за това, че
около 07.50 на 08.02.2017 г. в гр. София, ж.к. „Обеля-1“ пред бл. 102, е отнета
чужда движима вещ – лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“
с рег. № ******, рама № TMB3JCNP8G7079050, собственост на „Е.ф.“ АД, от
владението на Ц.Б.К., без негово съгласие, с намерение вещта да бъде присвоена
– престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
Представени са удостоверения, издадени на 15.02.2017
г. и на 02.07.2018 г. от 09 РУ-СДВР, видно от които на 08.02.2017 г. Ц.К.е
заявил, че неизвестен извършител, за времето около 07.50 ч. до 07.51 ч.
противозаконно отнел лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“
с рег. № ******, рама № TMB3JCNP8G7079050, цвят сив. Същият бил паркиран в гр.
София, ж.к. „Обеля-1“ пред магазин за хранителни стоки в бл. 102, като през
това време К.си купувал кафе в магазина. По случая е образувано ДП №
3384змк-274/2017 г. по описа на 09 РУІСДВР и е спряно с постановление на
прокурор при СРП по пр.пр. № 3130/2017 г. Автомобилът
е обявен за общонационално издирване и до момента (02.07.2018 г.) не е намерен
и извършителят на престъплението не е установен.
На 08.02.2017 г. Ц.Б.К.е подал заявление пред З. „А.Б.“
АД за образуване на щета относно лек автомобил „Шкода“, модел „Супърб“ с рег. № СВ 1107ВМ, собственост на „Е.Ф.“ АД и по него
е образувана щета № 0300-17-217-500013. Видно от списък на представените
документи, представени са заедно с уведомлението застрахователна полица, 1 бр.
ключове, свидетелство за регистрация на МПС в оригинал и оригинал на талон за
технически преглед. В уведомлението до застрахователя Ц.К.е посочил, че на
08.02.107 г. около 07.50 ч. спрял автомобила в ж.к. „Обеля-1“ пред бл. 102 и
влязъл в магазина. След около минута излязъл и автомобилът липсвал . същият бил
оставен заключен и с изгасен двигател, а ключовете и документите били в Ц.К.. По-късно,
на 12.07.2017 г. са представени и служебна бележка от МВР и постановление на
прокуратурата. Видно от представения от ответника опис (л. 135) на 14.07.2017
г. и на 31.07.2017 г. са представени и други документи., включително е посочена
банкова сметка ***.
На 25.01.2018 г. от „Е.Ф.“ АД се поискали писмено
застрахователят да се произнесе по заведената щета. На 27.06.2018 г.
дружеството е депозирало повторно такова искане през застрахователя.
Представен е застрахователен сертификат към
застрахователна полица № 16-0300/412/5001095, подписан от З. „А.Б.“ АД и „Е.Ф.“
АД, според който товарен автомобил „Шкда Супърб“ с рама TMB3JCNP8G7079050, цвят сив и със собственик
„Е.Ф.“ АД и лизингополучател „С.К.“ АД, е застрахован
съгласно клауза Пълно каско – Валутна клауза при обща
застрахователна сума 33 735 евро за периода от 09.05.2016 г. до 09.05.2017
г. Представена е и самата застрахователна полица.
С добавък №
16-0300/412/5001095/01 от 10.05.2016 г. е уговорено, че от 10.05.2016 г.
застрахованият автомобил е с рег. № *****.
Представени са подписани от двете страни Общи
условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства на „А.Б.“ АД (ОУ). Видно от същите обект на застраховката са всички
видове сухопътни превозни средства, а покритието на застраховката е само на
територията на Република България. Застрахователното покритие може да бъде
различно в една от четири посочени рискови клаузи, една от които е „Пълно каско“ и която включва измежду други покрити рискове и
рисковете „Кражба на цялото МПС“ и „Грабеж на цялото МПС“.
В т. 7.3 от ОУ са уговорени специални изключения от
покритите рискове, като под 7.3.1.5 са включени щети, причинени от груба
небрежност при експлоатация на МПС, а под 7.3.1.10 щети причинени при
незаключено, незатворено МПС, оставен в и ли на МПС контактен ключ при кражба
на цяло МПС.
В Раздел ХІV са посочени задълженията на
застрахования при настъпване на застрахователно обезщетение във връзка с
претенцията му за обезщетение. В т. 52 е посочено, че застрахования следва да
уведоми съответните компетентни държавни органи незабавно. Застрахователят
следва да бъде уведомен при кражба или грабеж – до 25 часа от настъпване или
узнаване на събитието, като следва да представи застрахователната полица и
всички издадени добавъци – т. 53, а за установяване
на основанието и размера на обезщетението служебна бележка от РПУ на МВР,
удостоверяваща настъпването на застрахователното събитие, ключове и/или
дистанционни управления на МПС или алармената система и/или имобилайзера,
ако такива са посочени в застрахователния договор, постановление на органите на
досъдебното производство за спиране на наказателното производство, служебна
бележка от РПУ на МВР дали МПС е намерено до момента на спиране на образуването
на досъдебно производство, документ за валидна активна маркировка, ако такова
изискване е посочено в застрахователния договор- т. 54.3 от ОУ.
Според т. 62.1 от ОУ обезщетението при кражба или
грабеж на цялото МПС се определя и заплаща по действителна стойност към датата
на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната
сума.
Ответникът е представил Добавък
№ 16-0300/412/5001095/02 от 29.09.2016 г. към застрахователна полица №
16-0300/41285001095, според който бенефициент по полицата е „Райфайзенбанк
България“ ЕАД. Добавъкът не е подписан от страните.
На 09.11.2017 г. в „А.Б.“ ЕАД е получено писмо от 09
РУ-СДВР, според което се води ДП № 3384змк-274/2017 г., по описа на СРП, което
е спряно срещу неизвестен извършител.
На 20.11.2017 г. „А.Б.“ ЕАД са поискали от СРП копие
от писменото заявление на Ц.К.за кражбата на МПС и копие от показанията му по
случая. Повторно писмо е изпратено и на 05.02.2018 г.
На 27.07.2017 г. застрахователят е уведомил „Е.Ф.“
АД, че е изискал от разследващия орган допълнителна информация, поради което не
са налице условията за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение.
Повторно уведомително писмо със сходен текст е изпратено и на 30.10.2017 г.
На 18.10.2019 г. „Е.Ф.“ АД е депозирал пред „А.Б.“
АД уведомление по чл. 22, ал. 1 ЗЗД, с което е уведомил застрахователя, че
отменя уговорката в полза на „Райфайзенбанк България“ АД, направена с добавък № 16300/412/5001095/2. Същото изявление е
депозирано и пред „Райфайзенбанк България“ АД на 18.10.2019 г.
На 18.10.2019 г. „Райфайзенбанк България“ АД са
уведомили „Е.ф.“ АД че нямат претенции и няма да упражняват правата си на
ползващо лице по застрахователна полица № 16-0300/41285001095, издадена от З. „А.Б.“
.
Представено е свидетелство за регистрация Част І
относно товарен автомобил Шкода Суперб с рег. № *****,
видно от който собственик е „Е.ф.“ АД, а ползвател е „С.К.“ АД.
По делото е прието Съобщение за извършено
престъпление от Ц.Б.К., заведено в 09 РУ-СДВР на 08.02.2017 г., според което на
08.02.2017 г. Шкода Суперб с рег. № ***** е отнет в гр. София, ж.к. „Обеля-1“, пред бл.
102 около 7.50 ч. Представен е и протокол за разпит на Ц.К.като свидетел в
досъдебното производство.
По делото са представени и други писмени
доказателства, съдържащи се в образуваната пред застрахователя щета,
включително сравнителна експертиза от 21.04.2017 г., изготвена от служител на
застрахователното дружество, според която на застрахования следва да се
изплатят 61 032 лева, както и фактура, видно от която ищецът е закупил процесния автомобил за 65 244.36 лева.
По делото е изслушан като свидетел Ц.Б.К.. Той е
посочил, че работи във фирма „С.К.“ АД на длъжност директор Дирекция „Договори
и логистика“ от 01.12.2015 г. Ползвал
служебен автомобил. При обичайното му ежедневно тръгване за работа на 08.02.,
сутринта, около 8 ч. спрял на кварталния
магазин в жк „Обеля 1“, бл. 102. Спрял колата, влязъл
в магазина да си купи кафе и отвън му казали, че колата е тръгнала, при което
излязъл и колата я нямало. Заключил колата, когато слязъл. Колата била „Шкода Суперб“. Имало хора пред него на опашката, може би до 10 мин. се забавил в магазина.
Сутрин на тръгване за работа по-рядко спира там, но вечер като се прибира от
работа по-често спира за покупки за дома на този магазин. Ключът бил
безконтактен ключ. Автомобилът се запалвал с присъствието на ключа и бутон.
Отвън не си спомня колко хора е имало. Не му е направило впечатление някакво
движение на хора. Не чул звуци от автомобила – запалване, отваряне на врати
преди да разбере, че го няма. Автомобилът бил на лизинг, не бил изплатен към
момента.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, изготвено
от вещото лице инж. А.М., неоспорено от страните. Той е определил действителната
пазарна стойност на товарен автомобил Шкода Суперб
към 08.02.2017 г. на 55 000 лева. Пояснил е функциите и принципа на
действие на имобилайзера. В съдебно заседание е
пояснил, че за секунди двама души могат да откраднат автомобил като единият
запише кода от ключа при дистанционно заключване на автомобила и да предаде
този код на втория, който с помощта на лаптоп и в близост до автомобила може с
получения код да го отключи и запали.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Съгласно
чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За да бъде основателен иска за заплащане на застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка, ищецът следва да докаже
валидното му сключване; настъпването на застрахователно събитие в срока на
застраховката – в конкретния случай, че собственият му автомобил е обект на
кражба, както и че това е покрит риск; настъпване на вреди в причинна връзка с
него и техния обем, съотв. – дължимото обезщетение до
размера на застрахователната сума (чл. 346 КЗ).
Ответникът следва да докаже правоизключващите
си възражения, които в случая са за сключване на застраховката в полза на трето
лице – „Райфайзенбанк България“ ЕАД, недоказано настъпване на застрахователно
събитие „кражба“, както и за наличие на изключени рискове по т.
7.3.1.5 от ОУ– проявена груба небрежност при експлоатация на автомобила и/или
т. 7.3.1.10 от ОУ - МПС е оставено
отключено, незатворено, контактният ключ е оставен в или на МПС.
От събраните по делото
писмени доказателства бе установено наличието на валиден застрахователен
договор между „Е.Ф.“ АД и З. „А.Б.“ АД със съдържанието, отразено в полица
застрахователна полица № 16-0300/412/5001095, според който товарен автомобил „Шкда Супърб“ с рама TMB3JCNP8G7079050,
цвят сив и със собственик „Е.Ф.“ АД и лизингополучател
„С.К.“ АД, е застрахован съгласно клауза Пълно каско
– Валутна клауза при обща застрахователна сума 33 735 евро за периода от
09.05.2016 г. до 09.05.2017 г., като наличието и
съдържанието му не са спорни между страните.
Представен е и Добавък №
16-0300/412/5001095/02 от 29.09.2016 г. към полицата, видно от който същата е сключена
в полза на трето лице „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Ищецът е оспорил
действителността на тази уговорка, предвид обстоятелството, че добавъкът не е подписан от страните. Съдът намира това
възражение за неоснователно – вярно е, че доколкото за сключване на застрахователния
договор законът изисква писмена форма, по аргумент от чл. 293, ал. 2 ТЗ, всяко
друго изявление, свързано с неговото
изменение следва да бъде в писмена форма, за да бъде действително. А за да бъде
в писмена форма, същото следва да е подписано. Законът обаче забранява на
страната, от чието поведение може да се заключи, че не е оспорвала
действителността, да се позовава на нея. В случая самият ищец е посочил в
допълнителната си искова молба, че тази уговорка е била направена като
обезпечение на сключен от него договор за кредит. Т.е., той се е ползвал от нея
пред банката, за да получи кредит и не я е оспорвал. Следователно не може да се
позовава на недействителността на неподписания добавък,
съдържащ уговорка в полза на трето лице и да черпи изгодни за себе си последици
от тази недействителност.
Въпреки това съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че ищецът не е легитимиран да получи застрахователно обезщетение
предвид уговорката в полза на трето лице. На първо място, ищецът е процесуално
легитимиран, тъй като твърди в исковата си молба да е застрахован, а
процесуалната легитимация произтича от неговите твърдения. На следващо място,
той е и материалноправно легитимиран, защото е страна
по застрахователната полица и защото в течение на делото е отменил уговорката в
полза на трето лице (писма от 18.10.2019 г.), която отмяна съдът приема за валидна, тъй като няма
данни до този момент третото лице „Райфайзенбанк България“ ЕАД да е заявявало,
че ще се ползва от уговорката (чл. 22, ал. 1 ЗЗД). Освен това, по делото е
представено и писмено изявление на „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 18.10.2019
г. за отказ от направената в негова полза уговорка между страните по делото.
Тези две изявления, освен че имат като последица отпадане на уговорката в полза
на трето лице с обратна сила, (а не занапред, както смята ответникът), следва
да бъдат съобразени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК (в този смисъл е и
съдебната практика на ВКС – така Решение № 167/22.12.2014 г. по т.д. №
3174/2013 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 105/20.07.2015 г. по т.д. № 815/2014 г.
на І т.о.). Ето защо ищецът, като застраховано лице и собственик на процесния автомобил (видно от представеното удостоверение
за регистрация), е материалноправно легитимиран да
получи застрахователно обезщетение за вреди от настъпил застрахователен риск по
отношение на застрахования автомобил.
Според т. 7 от ОУ сред покритите рискове по ,говорената в
застрахователната полица клауза „Пълно каско“ е и
кражбата на цяло МПС, каквато именно ищецът твърди да е осъществена по
отношение на неговия автомобил. Следователно това е покрит от застраховката
риск.
По делото е спорно между страните дали е настъпило
застрахователно събитие „Кражба“ на МПС. Според ответника не са изяснени
напълно обстоятелствата по твърдяната кражба, което му пречи да определи и
изплати обезщетение. Настоящият състав намира, че това възражение на ответника
е неоснователно. В т. 54 от ОУ са посочени документите, които са приети от
застрахователя за достатъчни, за да установят настъпването на застрахователно
събитие, като според т. 54.3 при кражба на МПС това е служебна бележка от РПУ
на МВР, в чийто район е настъпило събитието, удостоверяваща настъпването на
застрахователно събитие, постановление на прокуратурата за спиране на наказателното
производство и служебна бележка от РПУ, посочваща дали е намерено МПС до
момента на спиране на наказателното производство. От описа на представените от
застрахования на застрахователя документи, представен по делото от
застрахователя и находящ се на л. 135 от делото, се
установява, че такива документи са представени на застрахователя на 12.07.2017
г., а от съдържанието на събраните по делото две постановления на прокуратурата
и две служебни бележки, издадени от 09 РПУ № СДВР от 15.02.2017 г. и от 02.07.2018
г. се установява, че е заведен сигнал за кражба на процесното
МПС, образувано е досъдебно производство, което е спряно, автомобилът е обявен
за общодържавно издирване, но до 02.07.2018 г. не е открит. След като самият
застраховател е определил изначално, че посочените документи и тяхното
съдържание са достатъчни да установят настъпване на застрахователното събитие и
те са представени, то следва да бъде прието по делото, че на 08.02.2017 г. е
настъпило застрахователно събитие „Кражба на цяло МПС“ по отношение процесния автомобил, собственост на ищеца.
По делото не е спорно между
страните, а и се установява от събраните писмени доказателства, че както застрахователят,
така и 09 РПУ – СДВР са били уведомени за настъпилото застрахователно събитие
(когато е депозирано Уведомление-декларация за щета и е изготвено Съобщение за
извършено престъпление).
Между страните не е спорно, че ищецът е представил
на застрахователя всички посочени в ОУ документи, а и от представения и
изготвен от застрахователя опис на представените документи се установява, че
последните са представени на 31.07.2017 г. Няма данни след тази дата
застрахователят да е изисквал представяне от страна на застрахования на
допълнителни документи. Ето защо застрахователят е бил длъжен да определи и
изплати застрахователно обезщетение до 15 работни дни след посочената дата –
чл. 108, ал. 1 КЗ.
По отношение
размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид действителната
пазарна стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на
застрахователното събитие, след като не е предвидено друго в договора за
застраховка, съгласно чл. 400, ал. 4 вр.
с, ал. 2 от КЗ. Нормата на чл. 400, ал. 2 от КЗ определя
по отношение на имущественото застраховане, че за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а посочената по-горе стойност е именно пазарната. В този смисъл е и трайната съдебна практика –
напр. Решение № 79/02.07.2009 г. по т.
д. № 156/2009 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т.о. и др.)
Изслушано е заключение
относно пазарната стойност на процесния автомобил към
датата на застрахователното събитие – 08.02.2017 г., неоспорено от страните,
като вещото лице инж. М. я е определил на 55 000 лева, до който размер
претенцията е основателна. Доколкото застраховката е уговорена в евро и
претенцията също е в евро, то на ищеца следва да бъдат присъдени 28 121.05
евро, изчислени по фиксирания курс на БНБ на лева към еврото (така и
Тълкувателно решение от 29.04.2015 г. по тълк.д. №
4/2014 г. на ОСГТК), а за разликата до пълната претенция от 33 735 евро
искът следва да бъде отхвърлен.
Ответникът е направил възражение, че не дължи
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като са налице изключени рискове по т. 7.3.1.5 от ОУ – проявена груба небрежност
при експлоатация на автомобила и/или т. 7.3.1.10 от ОУ - МПС е оставено отключено, незатворено, контактният ключ е
оставен в или на МПС. Доказателствената тежест
относно осъществяването на фактическите състави, съдържащи се в посочените
текстове на ОУ е на ответника, но същият не е ангажирал никакви доказателства
за осъществяването им. По делото не се установява водачът на процесния автомобил да е проявил груба небрежност при
експлоатацията му на 08.02.2017 г., а и да беше, това обстоятелство не би било
в никаква причинна връзка с кражбата. Липсват изобщо данни автомобилът да е бил
оставен отключен, незатворен или пък контактният ключ да е бил оставен в МПС.
Напротив, свидетелят К.установи, че е оставил автомобила заключен и с изгасен
двигател. На следващо място от разпита на вещото лице инж. М. в съдебно
заседание се установи, че е напълно възможно с технически средства да бъде
записан от контактния ключ кода за отключване и управление на автомобила,
същият да бъде предаден на друго лице, което се намира непосредствено до
автомобила и това лице да го отключи с помощта на лаптоп, които действия
отнемат секунди. Ето защо посоченото възражение е изцяло неоснователно.
При този изход от спора, основателен е и искът за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъденото обезщетение от датата на исковата молба – 07.08.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението.
По разноските:
Предвид изхода от спора ищецът има право на разноски съобразно уважената част
от иска. Ищецът е доказал разноски в размер на 7 200 лева за адвокатско
възнаграждение, 2639.20 лева за държавна такса и 300 лева за вещо лице.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът
намира това възражение за основателно. Съгласно чл. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при цена на иска в левова
равностойност 65 979.93 лева минималното адвокатско възнаграждение е
2 509.40 без ДДС или 3 011.28 с ДДС. Делото не се отличава с голяма
фактическа и правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание, събрани
са писмени доказателства, заключение на вещо лице и свидетелски показания на
един свидетел. Ето защо съдът намира, че справедливото възнаграждение,
съобразно чл. 36 ЗАдв. е половината от платеното –
3600 лева, което е между минималното възнаграждение и двойния му размер и само
този размер следва да се съобрази при възлагане разноските на ответника.
Съобразно
уважената част от иска на ищеца се дължат общо 5451.08 лева.
Ответникът
е направил и доказал разноски в общ размер на 3 310.96 лева. Съобразно
отхвърлената част от иска на ответника се дължат 550.94 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
З. “А.Б.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Е.Ф.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***. Сумата 28 121.05 евро (двадесет
и осем хиляди сто двадесет и едно евро и пет евроцента), представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор
за застраховане, обективиран в застрахователна полица
с № 0306Х0221582/07.07.2016 г. със застрахован обект „Шкода
Супърб“, с рег. № ******, рама № TMB3JCNP8G7079050, цвят сив, за вредите от
настъпило на 08.02.2017 г. застрахователно събитие – кражба на цяло МПС, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния размер на
претенцията 33 735 евро, като неоснователен; 2. Законната
лихва върху присъденото обезщетение за периода от датата на исковата молба – 07.08.2019
г. до окончателното погасяване на задължението и 3. Сумата 5451.08
лева
(пет хиляди четиристотин петдесет и един лева и осем стотинки) – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.Ф.“ АД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на З. “А.Б.“,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, сумата
550.94 лева (петстотин и петдесет лева и деветдесет и четири стотинки) –
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: