М
О Т И В И
към присъда, постановена по
НОХд.№ 296/2019г.по описа на Районен съд-Б.Слатина
Подсъдимият С.А.Р. ***, е предаден
на съд по обвинение по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК, затова, че в условията на повторност и в
условията на продължавано престъпление на 06.05.2018г. в гр.б.с., обл.В., след
предварителен сговор с непълнолетният М.А.Р. е отнел от владението на А.К.М. ***
1 брой лед телевизор „Филипс“, 1 брой преносим компютър /лаптоп/ „Тошиба“, 1
брой мобилен телефон „Самсунг“, 1 брой ъглошлайф и 1 чифт мъжки маратонки
„Адидас“, на обща стойност 832.00 лева, собственост на М., без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен и деянието е извършено чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот.
Участващият в делото прокурор поддържа
обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. В хода на съдебните прения поддържа, че от събраните
доказателства се е установила фактическа обстановка, идентична с описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага с оглед данните за
личността на подсъдимия, по
отношение реализирането на наказателната му отговорност, да се определи и
наложи наказание «лишаване от свобода» над минимален размер, предвиден в
закона, при общ режим на изтърпяване. Изразява становище, че на основание
чл.68 ал.1 НК следва съдът да прецени дали да бъде приведено в изпълнение изцяло
или отчасти условното наказание от осем месеца лишаване от свобода, наложено на
подсъдимия с Присъда №5/02.02.2017 година, постановена по НОХд№468/2016 година
на РС-б.с., за извършено от него престъпление по чл.195 ал.1 т.3,т.4 и т.5 вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК.
В с.з. подсъдимият Р., редовно
призован, не се явява. Съдът като е съобразил, че отсъствието на подсъдимия няма
да попречи за разкриване на обективната истина по делото, при наличието на
предпоставките на чл.269, ал.3, т.1, т.3 и т.4 от НПК, и след като е съобразил становището на
страните, е взел решение делото да се разгледа в отсъствието на
подсъдимия. За целта на осн. чл.94, ал.1, т.8 от НПК, съдът е назначил на подс.
Р. за сл. защитник определения от ВрАК адв. Ал.М.. Служебният защитник на
подсъдимия изразява становище, че обвинението е доказано, видно от събраните по
делото доказателства – писмени и гласни такива. Пледира, тъй като подсъдимият
изцяло признава вината си, съжалява за стореното, възстановил е щетите,
нанесени в резултат на престъплението, за определяне на наказание в минимален
размер.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и
в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното:
Подсъдимият С.А.Р. е роден на *** ***. Същият е българин,
български гражданин, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, не женен, с
основно образование, безработен, с ЕГН **********.
Подсъдимият е осъждан както следва: С Присъда №5/02.02.2017 година, по
НОХд№468/2016 година на РС-б.с., за извършено от него престъпление на
19/20.01.2016г. по чл.195 ал.1 т.3,т.4 и т.5 вр чл.63 ал.1 т.3 от НК и му е
било наложено наказание „осем месеца лишаване от свобода“, което на основание
чл.66 ал.1 от НК изпълнението на това наказание е отложено с изпитателен срок
от три години. Присъдата е влязла в законна сила на 20.02.2017 година.
Пострадалият- свидетелят А.К.М.
живее заедно със съпругата си С.Т.М.,***. Къщата на пострадалият е с два входа,
единият от които от към улицата, а
другият -заден вход, бил малка врата,
която се заключвала с райбер от вътрешната страна. На 06.05.2018 година М. и
съпругата му излезли от дома си около 17
часа и отишли на гости при свои приятели, където останали до 23,30 часа на
същият ден. През това време къщата останала необитаема, но преди да тръгнат
пострадалият заключил вратите, задната с райбера от вътрешната страна, а
предната с ключ. Същият ден- 06.05.2018 година, подсъдимият С.А.Р. и брат
му-осъденото лице - М.А.Р.-***, където е постоянният им адрес. Същите живеят в
село П., улица „Х.Д.“№35 заедно със своята майка - свидетелката А.Р.. Вечерта
същия ден, двамата преминали покрай дома на пострадалия А.М., който познавали
като Алекс, тъй като същият бил братовчед на тяхната майка. Те били ходили в
дома му и преди, тъй като били роднини. Осъденото лице М.Р. прескочил през
входната врата и така влязъл в двора. Установил, че в къщата няма никой и казал
на подсъдимия С.Р. да стои отвън да пази до портата. М.Р. знаел, че има задна
врата и отишъл до нея. Бутнал я рязко и тя, след като била затворена с райбер
от вътрешната страна, се отворила, като райберът останал да виси на касата.
Така, разрушавайки прегради, здраво направени за защита на имот, осъденият М.Р.
проникнал в къщата на пострадалия М.. От помещенията той изнесъл първо един
лед телевизор „Филипс“ и го подал на
подсъдимия С.Р. през оградата. Подсъдимият Р. поел телевизора и го отнесъл и го скрил в храсти, в близост
до къщата на пострадалия. След това двамата влезли в двора, като подсъдимият С.Р.
чакал пред разбитата врата, а осъденото лице М.Р. проникнал отново в къщата
през разбитата врата. От там взел един преносим компютър /лаптоп/“ Тошиба“ и
един мобилен телефон „Самсунг“, взел един чифт маратонки „Адидас“ и един
ъглошлайф. Вещите подал на брат си –подс.С.Р., който го чакал и пазел, и след
това двамата напуснали дома на пострадалия М.. Отишли до храстите, където бил
телевизорът, и го взели, след което натоварени двамата с всички вещи отишли до
дома на свидетеля М.И.К. и свидетелката К.А.Р.-тяхна
сестра, находящ се в град б.с., ул.“Марица“№8а. Там двамата - подсъдимият С.Р.
и осъденият М.Р. оставили лед телевизора „Фалипс“, който бил обемен и не можели
да носят, в двора на къщата на сестра си под една сушина. Взели чанта от дома
на сестра си и в нея сложили лаптопа, флекса-ъглошлайфа, маратонките и телефона
и се прибрали с велосипед до село П.. Там скрили вещите на тавана на къщата, в
която живеели, и легнали на спят. Същата вечер пострадалият М. се прибрал в
дома си и установил, че задната врата е разбита и от къщата е извършена кражба,
за което подал сигнал на телефон 112, като оставил съпругата си да чака
полицаите, а той излязъл, за да съобщи на свои познати, за извършената кражба и
да попита съседите дали са виждали някой около дома му. Сутринта на 07.05.2019
година в домът си в град б.с. се завърнали свидетелите М.К. и жена му К.Р. и
намерили в двора на дома си откраднатият телевизор „Филипс“. И двамата се
досетили, че вероятно тази вещ е предмет на кражба и че тази кражба е извършена
от братята на К.Р. - М. и С.. Обадили се до другата сестра на К.Р. и научили,
че има извършена кражба на телевизор от дома на А.М. ***. Свидетелят К. се
обадил на свидетелката А.М. и й казал, че в дома му има телевизор, откраднат от
нейните синове и й го дал, за да го върне на собственика. На същият
ден-07.05.2019 година, подсъдимият С.Р. и осъденият М.Р. отишли до дома на Б.П.М. *** и му предложили да му продадат
ъглошлайфа, който били откраднали. Свидетелят М. попитал подс.С.Р. откъде е
вещта и той му отговорил, че е тяхна и нямат пари затова го продават.
Свидетелят М. купил ъглошлайфа за сумата от 10 лева. В това време, тъй като се
страхувала, че в дома й има вещи, откраднати от синовете й, свидетелката А.М. ***
намиращите се в дома й телевизор, лаптоп и мобилен телефон, които още същият
ден са върнати на собственика М.. Няколко дни по-късно с протокол за доброволно
предаване свидетелят Б.М. е предал купеният от него ъглошлайф, а свидетелката А.Р.
- намиращите се в дома й маратонки „Адидас“, предмет на кражбата. С разписка от
09.05.2018 година пострадалият получил и тези вещи. В това време, двамата
извършители се укривали, тъй като ги било страх, че са разкрити за извършената
от тях кражба.
В хода на досъдебното производство е била изготвена
съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че стойността
на отнетите вещи предмет на престъплението-кражба извършена от подсъдимия С.Р.
и осъденото лице М.Р. възлиза на 832 лева, при МРЗ за страната 510 лева. На
пострадалият са възстановени всички откраднати вещи предмет на престъплението.
След приключване на разследването е било сключено споразумение с единият от
извършителите –непълнолетният М.А.Р. за извършено от него престъпление по
чл.195 ал.1 т.3, и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Било е образувано НОХд№225/2019 година на РС-б.с.. С Определение от 30.04.2019 година по това НОХД, сключеното
споразумение е одобрено от РС-б.с. и извършителят М.А.Р. е осъден за това
престъпление, като му е наложено наказание „пробация“. Присъдата на извършителя
М.Р. е влязла в сила на 30.04.2019 година и делото е върнато в РП-б.с. за
произнасяне за другия извършител-подс.С.А.Р..
В обясненията си, дадени по същото
дело на досъдебното производство, подсъдимият Р. признава вината си и дава
подробни обяснения за извършеното от него престъпление.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства
- от обясненията на подсъдимия Р., дадени по
същото дело на ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 НПК, от
показанията на свидетелите А.К.М., С.Т.М.,
М.А.Р., А.Р.М., К.А.Р., М.И.К., Б.П.М., И.П.Ц.. В подкрепа на установената по
делото фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства, а именно: протоколи за доброволно предаване, разписки, справка за
съдимост,
характеристична справка, препис от влязла в сила
присъда, постановена по НОХд№486/2016 година на РС-б.с., ведно с мотиви, и
осъвременена справка за съдимост на името на подсъдимия.
Показанията на разпитаните свидетели
съдът възприе и им даде вяра, като прецени, че същите са последователни, логични,
непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени по време на досъдебното производство, които кореспондират с дадените
показания на свидетелите, така и с приобщените по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства.
Заключението
на коментираната по-горе съдебно-оценителна експертиза съдът възприема изцяло,
като прецени, че същото е обективно, компетентно, всестранно и пълно.
От така
изложената по-горе фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:
Съдът намира, че на инкриминираната дата и място подсъдимият Р. в
условията на повторност и в условията на продължавано престъпление на
06.05.2018г. в гр.б.с., обл.В., след предварителен сговор с непълнолетният М.А.Р.
е отнел от владението на А.К.М. *** 1 брой лед телевизор „Филипс“, 1 брой
преносим компютър /лаптоп/ „Тошиба“, 1 брой мобилен телефон „Самсунг“, 1 брой
ъглошлайф и 1 чифт мъжки маратонки „Адидас“, на обща стойност 832.00 лева,
собственост на М., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да
ги присвои, като случаят не е маловажен и деянието е извършено чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот, с
което от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.195,
ал.1, т.3, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК.
От обективна
страна деянието е извършено от подсъдимия с факта на отнемане на чуждите
движими вещи, предмет на престъплението, от владението на другиго и без негово
съгласие, обстоятелство, доказано по несъмнен начин както от гласните и
писмени доказателства, така и от
обясненията на подсъдимия.
За целта
подсъдимият предварително се е уговорил с непълнолетният М.А.Р., набелязвайки
къщата, от която да извършат кражбата и съгласувайки престъпната си воля при
обсъждане на начина, по който да я осъществят – обстоятелство, по безспорен и
несъмнен начин установено от обясненията на подсъдимия и от показанията на
свидетелите. И двамата са участвали в самото отнемане на вещите. Всичко това
обуславя наличието на квалифициращ признак по т.5 на чл.195 ал.1 НК –
предварителен сговор. За извършване на кражбата подсъдимият и непълнолетния са
разрушили прегради, здраво направени за защита на имот, бутайки рязко навътре
задната врата на къщата, която от вътрешната страна била затворена с райбер,
същата се отворила, а райберът останал да виси на касата, за да проникнат в помещенията. Това
обстоятелство не се отрича от подсъдимия и се установява по несъмнен начин с
показанията на свидетелите А.К.М., С.Т.М., които видели това
непосредствено след извършване на кражбата. Тези обстоятелства обуславят
наличие на квалифициращия елемент на т.3 на чл.195 ал.1 НК, което от своя
страна изключва възможността за квалифициране на кражбата като маловажен случай.
Имайки предвид стойността на предмета
на кражбата и квалифициращите елементи, съдът прие, че не се касае до маловажен
случай на кражба. Налице е следователно квалифициращия признак на чл.195 ал.1
т.5 НК. За извършване на кражбата подсъдимият и непълнолетния предварително са
се уговорили, обсъждайки начина и средствата, с които да я осъществят. И двамата са участвали в отнемането на вещите,
което не се отрича от тях.
Налице е продължавано престъпление
по смисъла на чл.26 ал.1 НК, тъй като се касае до отделни деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са в
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предходното.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал обществено опасният характер на
инкриминираното деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване, като
върху отнетите вещи е упражнил
фактическа власт, като всеки един от двамата извършители е съзнавал участието
на другия в кражбата.
Този умисъл е доказан по несъмнен
начин от разпитаните в досъдебното производство и в съдебното производство свидетели,
както и от самопризнанията на подсъдимия.
Подсъдимият С.А.Р. е осъден с Присъда №5/02.02.2017
година, по НОХд№468/2016 година на РС-б.с., за извършено от него престъпление
по чл.195 ал.1 т.3,т.4 и т.5 вр чл.63 ал.1 т.3 от НК и му е било наложено
наказание „осем месеца лишаване от свобода“, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в законна
сила на 20.02.2017 година.
Настоящото
наказателно производство срещу С.А.Р. се води отново за престъпление срещу
собствеността - кражба, извършена на 06.05.2018 година в град б.с.. Кражбата е
извършена в рамките на изпитателният срок от наложеното наказание на Р. по така
описаната по-горе присъда и в срока по чл.30 от НК, поради което извършеното от
него деяние се квалифицира като извършено в условията на повторност по смисъла
на чл.28 от НК.
Предвид
гореизложеното, съдът призна подс.Р. за виновен в извършено престъпление против
собствеността по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
При индивидуализиране на
наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направеното
самопризнание, искреното съжаление за
стореното, тежкото материално състояние, безработен, без средства за
издръжка и препитание, както и младата възраст на подсъдимия. Предишното му осъждане, преди датата на
настоящето деяние, което е включено и влияе на квалификацията, съдът не отчита
като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие лошите
характеристични данни и степента на
обществената опасност на деянията, начина
и механизма на осъществяване на престъпното посегателство.
Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете,
че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което и на основание чл. 54 от НК определи на подсъдимия
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на една година и четири месеца /към
минималния размер/ за извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1,
т.3, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК.
При определяне на начина на изтърпяване на така определеното наказание
лишаване от свобода, съдът прие, че същото следва да се изтърпи ефективно от
подсъдимия, с оглед предишното му осъждане, което прави неприложимо
разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, поради което съдът постанови това наказание да
бъде търпяно от него при първоначален режим на изтърпяване “общ”.
С така определеното наказание на подс. Р., съдът прие, че ще бъде
изпълнена както генералната, така и личната превенция на закона.
Съдът констатира, че процесното деяние е извършено от подс. Р. в
изпитателния срок, който му е определен с присъда № 5/02.02.2017 година, по
НОХд№486/2016 година на РС-б.с.. С посочената присъда, влязла в сила на
20.02.2017 г., за престъпление по чл.195
ал.1 т.3,т.4 и т.5 вр чл.63 ал.1 т.3 от НК му е наложено наказание 8 месеца
„лишаване от свобода”, чието изтърпяване на основание чл.69, ал.1 във вр. с
чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години. Отчитайки
обстоятелството, че престъплението – предмет на посоченото дело е извършено от
подс.Р. като непълнолетен и считайки, че за постигане целите на наказанието не
е наложително реалното изтърпяване на наложеното с тази присъда наказание, на основание чл.69, ал.2 от НК съдът освободи
подс.Р. изцяло от изтърпяването му. Съдът намери
при тази преценка, че срокът на наложеното с присъдата наказание е достатъчно
дълъг за постигане целите на наказанието, като в този смисъл не е налице
абсолютна необходимост в конкретния случай за постигане на тези цели Р. да търпи и отложеното предходно наказание, дори и само
отчасти, защото така ще се удължи пребиваването на подсъдимия в място за
лишаване от свобода, доколкото не се касае до изключително тежък случай. Ето
защо и с присъдата си съдът освободи подсъдимия изцяло от изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода по предходното му осъждане.
На основание чл.189 от НПК, подсъдимият беше осъден да заплати в полза на държавата направените разноски.
При
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: