Р Е Ш Е Н И Е
№ 1167
Гр. Перник, 12.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03810/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са „Енерго – Про Енергийни услуги“
ЕООД срещу „Токоми“ ООД кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
91 ЗЕ, вр. чл. 327, ал. 1, вр. 318 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 764,35 лв., представляваща незаплатена
цена на електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.02.2017 г. до
31.01.2018 г. за обект на потребление, находящ се в гр. ***, с аб. № *** и
клиентски № **********, за която са издадени следните фактури: № 02201128764 от
28.03.2017 г., № 02201136262 от 20.04.2017 г., № ********** от 17.05.2017 г., №
********** от 15.06.2017 г., № ********** от 17.07.2017 г., № ********** от
17.08.2017 г., № ********** от 15.09.2017 г., № ********** от 12.10.2017 г., №
02200237097 от 14.11.2017 г., № ********** от 13.12.2017 г., № ********** от
16.01.2018 г. и № ********** от 14.02.2018 г., законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
– 21.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 36 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 06.04.2017 г. до 27.02.2018 г., за
които суми по ч. гр. дело № 01911/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО,
VI-ти състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 22.03.2018 г.
Ищецът „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД твърди,
че притежава лицензия за извършване на дейността по търговия с електрическа
енергия и координиране на балансираща група, чийто срок е до 2026 г. Поддържа,
че между него и ответника „Токоми“ ЕООД бил сключен Договор за комбинирани
услуги № ПКСП-1460 от 11.12.2015 г., по силата на който между страните
възникнало продажбено правоотношение с предмет покупко-продажба на електрическа
енергия, участие в стандартна балансираща група и предоставяне на мрежови
услуги при условията на продукт „Енерго-Про Фикс 1“. Посочва, че по силата на
договорната обвързаност ответникът притежава качеството клиент на ищцовото
дружество с клиентски № 60000002614 по повод продажбата на електрическа енергия
за обект на потребление, находящ се в гр. ***, с абонатен № ***. Заявява, че
съгласно клаузите на договора срещу предоставените му от ищеца услуги ответното
дружеството следвало да заплаща фактурираните му количества електроенергия при
цена и срокове, установени с договора. Твърди още, че в изпълнение на своите договорни задължения в периода от 01.02.2017 г.
до 31.01.2018 г. „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД е продало на ответника
електрическа енергия на обща стойност от 764,35 лв., за която са издадени 12
броя фактури, както следва: № 02201128764 от 28.03.2017 г., № 02201136262 от
20.04.2017 г., № ********** от 17.05.2017 г., № ********** от 15.06.2017 г., №
********** от 17.07.2017 г., № ********** от 17.08.2017 г., № ********** от
15.09.2017 г., № ********** от 12.10.2017 г., № 02200237097 от 14.11.2017 г., №
********** от 13.12.2017 г., № ********** от 16.01.2018 г. и № ********** от
14.02.2018 г., като „Токоми“ ООД не изпълнило насрещното си задължение и не
платило на падежа, нито към настоящия момент дължимата сума. Поддържа се, че
заради допусната забава същият дължи и лихва в общ размер на 36 лв., начислена
върху всяка от главниците по фактурите до 27.02.2018 г. С тези съображения
отправя искане за уважаване на исковите претенции. Намира за дължима и
претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът „Токоми“ ООД оспорва предявените искове по основание
и размер с твърдението, че ищецът не е доставил на ответника твърдяните електрическа
енергия и услуги, за които да се дължи търсената сума. Оспорва методиката на
изчисляване на последната. Сочи, че липсват доказателства за измерването на
електроенергията със законно монтирано и сертифицирано СТИ. Поддържа, че не е
потребил електрическа енергия през процесния период, поради което не дължи да
заплаща цената на последната. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на
предявените искови претенции.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
Безспорно
по делото е, че ищецът „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД осъществява дейност
по търговия с електрическа енергия, съгласно лицензия за търговия с
електрическа енергия № Л-199-15 от 27.02.2006 г.
По
делото е приет и неоспорен от страните договор за комбинирани услуги № ПКСП-1460
от 11.12.2015 г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на
продукт „Енерго-Про Фикс 1“, сключен между „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД
и „Токоми“ ООД, по силата на който ищецът е поел задължения за извършване на
продажба и доставка на електрическа енергия до собствените на ответника обекти срещу
заплащане от последния на цена при условия и размер, уговорени в договора.
Между
страните не се спори, а и от Приложение № 1 към договора се установява, че обхватът
на посочената сделка включва и собствения на ответника обект, находящ се в гр. ***.
По
делото са приети 12 броя фактури, издавани ежемесечно в периода от 28.03.2017
г. до 14.02.2018 г., съгласно които „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД е
начислило като дължима от „Токоми“ ООД сумата от общо 764,35 лв. с ДДС за
осъществена в периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г. доставка на
електрическа енергия за обект, находящ се в гр. ***.
С
писмо с изх. № **********/24.01.2019 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД се
посочва, че в изпълнение на подадено заявление с вх. № **********/10.01.2017 г.
от „Енерго – Про Енергийни услуги“ ООД с констативен протокол №
**********/25.01.2017 г. е преустановен преносът на електрическа енергия на
клиент „Токоми“ ООД, с абонатен № ***.
От
изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза се установява, че процесните 12 броя фактури са надлежни
осчетоводени от ищеца „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД, като от страна на
последния не е отразено плащане на общата сума по тях в размер на 764,35 лв. с
ДДС. След проверка в счетоводството на „Токоми“ ООД вещото лице е установило,
че 10 от процесните 12 броя фактури, а именно фактури с № 02201128764 от 28.03.2017
г., № 02201136262 от 20.04.2017 г., № ********** от 17.05.2017 г., № **********
от 15.06.2017 г., № ********** от 17.07.2017 г., № ********** от 17.08.2017 г.,
№ ********** от 15.09.2017 г., № ********** от 12.10.2017 г., № 02200237097 от
14.11.2017 г., № ********** от 13.12.2017 г. на обща стойност от 634,51 лв. с
ДДС, са осчетоводени от дружеството и са включени в дневниците на покупките към
подадените месечни справки-декларации по ЗДДС в НАП. Експертът изяснява, че
останалите 2 броя фактури, а именно фактури с № **********/16.01.2018 г. и с №
**********/14.02.2018 г. на обща стойност от 129,84 лв. с ДДС не са
осчетоводени от ответника и не са включени в дневниците за покупките към
подадените от „Токоми“ ООД справки-декларации по ЗДДС в НАП. След извършено
изчисляване, вещото лице е достигнало до извод, че лихвата за забава за периода
от 06.04.2017 г. до
27.02.2018 г. върху сумата по фактурите е в общ размер на 35,20 лв.
От
изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява, че считано от 25.01.2017 г.
обект „*** е с прекъснато електрозахранване, като от този момент липсва
консумация и отчитане на консумирана електрическа енергия. Експертът изяснява,
че през 2018 г. служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са демонтирали
електромера, като след 01.02.2017 г. електрозахранването до него е прекъснато
поради откраднат електропровод. Установява се още, че доставянето на
електрическа енергия след 25.01.2017 г. е било невъзможно, тъй като
инфраструктурата е била разрушена, поради което и такава не е била начислявана.
При изслушването си пред съда вещото лице уточнява, че при огледа си на място
не е установило елементи, с които да се пренася електрическа енергия, предвид
прекъсването от електроразпределителното дружество.
Заключенията
по съдебносчетоводната и съдебно-техническата експертизи са обективно изготвени
от специалисти в съответните области въз основа на доказателствата по делото,
отговарят на всички поставени задачи, поради което и като неоспорени от
страните съдът ги кредитира изцяло.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предявени
са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 91 ЗЕ, вр. чл. 327, ал. 1, вр. 318 ТЗ и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено със сила на присъдено нещо съществуването
на парични задължения, удостоверени в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 01911/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник, ГО, VI-ти състав. Съдът, като съобрази, че възражението
на длъжника срещу заповедта е подадено в срока по чл. 414, ал. 4 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че за
ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 91 ЗЕ, вр. чл. 327, ал. 1, вр. 318 ТЗ:
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесното вземане, представляващо стойност на
доставена и незаплатена електрическа енергия, е обусловено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на следните представки:
възникването и съществуването на валидно продажбено правоотношение с предмет
продажба (доставка) на електрическа енергия до обект, находящ се в гр. ***, с
аб. № ***, който да е електроснабден; че е изпълнил задължението си да достави
до последния твърдяното количество електрическа енергия, измерено с годно
средство за търговско измерване, както и, че цената на доставката възлиза в размер
на претендираната сума.
Договорът
за продажба на електрическа енергия е неформален и се счита за сключен при
доставяне на електрическа енергия от страна на обществения доставчик и
ползването ѝ от потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 92, т. 4 ЗЕ страни
по облигационното правоотношение по доставка на електрическа енергия е крайният
клиент. Понятието „краен клиент“ по смисъла на ЗЕ е дефинирано в т. 27 г от ДР
на закона, според която „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване. Съгласно разпоредбата на чл.
98а ЗЕ доставката на електрическа енергия се осъществява по силата на договор,
сключен при общи условия, които с оглед разпоредбата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ
влизат в сила без изрично приемане, а при липса на възражение от потребителя,
след публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 4, ал. 2 от
Общите условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изменени и
допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, а
съгласно чл. 4, ал. 4 потребител на електрическа енергия за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или
общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или
обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа,
съгласно действащото законодателство.
При
анализ на посочените разпоредби съдът приема за доказано по делото възникването
и съществуването между страните на облигационно правоотношение с предмет
продажба на електрическа енергия. Както се изясни по-горе, ищецът „Енерго – Про
Енергийни услуги“ ЕООД има качеството на краен снабдител по смисъла на чл. 98а
ЗЕ, който
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. В случая, от събраните по делото доказателства се изясни, че именно в
това си качество между ищцовото дружество, като продавач, и ответното такова,
като купувач, е сключен и процесният договор за комбинирани услуги № ПКСП-1460
от 11.12.2015 г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт
„Енерго-Про Фикс 1“, въз основа на който съдът приема, че между „Енерго – Про
Енергийни услуги“ ЕООД и „Токоми“ ООД надлежно е възникнала валидна
облигационна връзка с предмет продажба на електрическа енергия до обект,
находящ се в гр. ***.
Именно
от посочения договор произтича и заявената от ищеца „Енерго – Про Енергийни
услуги“ ЕООД претенция за заплащане на цената за електрическа енергия и мрежови
услуги за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г., чиято основателност се
обуславя от доказване реалното предоставяне на същите от негова страна в
претендирания размер.
В
случая, за установяване на посоченото обстоятелство, по делото са представени
12 броя фактури, издадени в периода от 28.03.2017 г. до 14.02.2018 г., които
отразяват, че ищецът „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД е осчетоводил като
данъчно събитие осъществяването на посочените в тях дейности по продажба и
доставка на електрическа енергия за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г. в
полза на „Токоми“ ООД. Що се отнася обаче до доказателствената сила на
фактурите да установят осъществяването от страна на ищеца на отразените в тях
дейности в полза на ответника, то това обстоятелство следва да бъде анализирано
с оглед останалите доказателства по делото, тъй като сами по себе си те
представляват едностранно съставени частни документи, които удостоверяват
изгодни за техния издател факти, поради което не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Ето защо, отразените в тях данни следва да
бъдат анализирани във връзка с изводите на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза, което е установило, че част от тях, а именно фактури с №
02201128764 от 28.03.2017 г., № 02201136262 от 20.04.2017 г., № ********** от
17.05.2017 г., № ********** от 15.06.2017 г., № ********** от 17.07.2017 г., №
********** от 17.08.2017 г., № ********** от 15.09.2017 г., № ********** от
12.10.2017 г., № 02200237097 от 14.11.2017 г., № ********** от 13.12.2017 г. на
обща стойност от 634,51 лв. с ДДС, са осчетоводени, както от ищеца, така и от
ответника. Отразяването на фактурите в счетоводството на ответника и
включването им в дневника за покупките по ДДС представлява недвусмислено
признание за възникване на правоотношението, задълженията по него и доказва
тяхното съществуване на посоченото в тях основание. Следователно, касае се за
неизгоден за страната факт, а именно извършената от ищеца доставка на
електрическа енергия, отразена в осчетоводените от ответника 10 броя фактури,
до ползвания от него обект, находящ се в гр. ***. В същото време
обаче, от страна на „Токоми“ ООД е релевирано изрично оспорване относно
доставянето на твърдяното количество електрическа енергия и ползването му през
процесния период, поради което съдът намира, че така обективираното признание,
чрез осчетоводяване на посочените по-горе фактури, следва да се преценява с
оглед останалите доказателства по делото – арг. чл. 175 ГПК. Такива в случая най-напред
са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е
установило, че считано от 25.01.2017 г., а с това и преди процесния период – от
01.02.2017 г. до 31.01.2018 г., електрозахранването до обекта на ответника е
било изцяло преустановено, поради което в него не е начислявана и отчитана
електрическа енергия. Нещо повече, експертът е достигнал до категоричен извод,
че считано от 01.02.2017 г. електрозахранването до обекта е било изцяло
прекъснато поради липсата на инфраструктура, което от своя страна би било
несъвместимо с твърдяното от ищеца реално ползване на електрическа енергия в
обекта, респ. с начисляването на цена за това от негова страна. Тук следва да
се отбележи, че в подкрепа на изводите на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза са и данните, отразени в обсъденото по-горе писмо от третото
неучастващо по делото лице – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в което също се
посочва, че преносът на електрическа енергия за клиент „Токоми“ ООД с абонатен № *** е преустановен на
25.01.2017 г., за което е съставен констативен протокол № **********.
Действително, последният не е приет като доказателство по делото, но доколкото
съвкупната преценка на отразените в писмото данни и изводите на експерта по
съдебно-техническата експертиза водят до еднозначен извод за това, че след
посочената дата потребление на електрическа енергия не е било налице, то това
обстоятелство следва да се приеме за безспорно установено. Ето защо, доколкото извършеното
от ответника „Токоми“ ООД признание относно доставянето и потреблението на
електрическа енергия до процесния обект чрез осчетоводяване на част от
процесните фактури не кореспондира с останалите доказателства по делото, то
съдът прави извод, че от страна на ищеца не е проведено пълно и главно
доказване относно реалното предоставяне на електрическа енергия в твърдяната
стойност, а съгласно разпределената му с доклада по делото доказателствена
тежест, той е следвало да установи това правнорелевантно обстоятелство в процеса.
С
оглед на изложеното, в правната сфера на „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД
не е възникнало вземането за цена на електрическа енергия и мрежови услуги за
периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г. за обект на потребление, находящ се в
гр. ***, с аб. № ***,
обективирано в процесните 12 броя фактури, поради което предявения срещу
„Токоми“ ООД иск за нейното заплащане в размер на 764,35 лв. е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Възникването
в полза на ищцовото дружество на акцесорното вземане, представляващо лихва за
забава за периода от 06.04.2017 г. до 27.02.2018 г., е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните
предпоставки: главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В
случая, с оглед извода на съда относно несъществуването на главното задължение,
неоснователен се явява акцесорният иск за лихва за забава в размер на 36 лв. за
периода от 06.04.2017 г. до 27.0.2018 г., който също се следва да се отхвърли.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, право на
разноски има ответникът „Токоми“ ООД, както за тези, сторени в исковото
производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 01911/2018 г.
по описа на Районен съд – Перник, ГО, VI-ти състав. Последният е претендирал
единствено такива за адвокатско възнаграждение от по 350 лв. за всяко от тях,
които с оглед липсата на възражение за тяхната прекомерност, следва да му се
присъдят в заявените размери. По делото са представени 2 броя договора за
правна защита и съдействие, в които е отбелязано, че договорените адвокатски
възнаграждения са заплатени в брой, поради което в тази част същите имат
характер на разписка и съдът прие реалното им заплащане за доказано – арг. т. 1
от ТР № 6/2013 г., ВКС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго
– Про Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс-Г срещу „Токоми“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Изток“, ул. „Клемент Готвалд“ № 8, обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
91 ЗЕ, вр. чл. 327, ал. 1, вр. 318 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че „Токоми“
ООД дължи на „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД сумата от 764,35 лв., представляваща незаплатена
цена на електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.02.2017 г. до
31.01.2018 г. за обект на потребление, находящ се в гр. ***, с аб. № *** и
клиентски № **********, за която в периода от 28.03.2017 г. до 14.02.2018 г., са
издадени следните фактури: № 02201128764 от 28.03.2017 г., № 02201136262 от 20.04.2017 г., № **********
от 17.05.2017 г., № ********** от 15.06.2017 г., № ********** от 17.07.2017 г.,
№ ********** от 17.08.2017 г., № ********** от 15.09.2017 г., № ********** от
12.10.2017 г., № 02200237097 от 14.11.2017 г., № ********** от 13.12.2017 г., №
********** от 16.01.2018 г. и № ********** от 14.02.2018 г., законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК – 21.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 36 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 06.04.2017 г. до 27.02.2018 г., за които суми по ч. гр. дело №
01911/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VI-ти състав е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2018 г.
ОСЪЖДА „Енерго – Про
Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, да
заплати на „Токоми“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Изток“, ул. „Клемент Готвалд“ № 8, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 350 лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по ч. гр. дело № 01911/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VI-ти
състав, както и сумата от 350 лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
При влизане в сила на решението, препис от
същото, заедно с ч. гр. дело № 01911/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, да
се изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: