Р е ш е н И Е
№ 255/13.4.2020г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен
съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на десети март, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 90, по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Делото
е образувано по жалба на Н.В.К. ***, подадена чрез адв. И.Н.Л.–Г., против Решение
№ 1012-12-226#1/27.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено Разпореждане № 121 – 00 – 9436 – 6/11.11.2019
г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Н. Василев К. е
спряно производството по изплащане на парично обезщетения за безработица по подадено
заявление вх. № 121-00-943/12.03.2019 г.
В
жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспореното решение,
като жалбоподателят твърди, че същото е издадено при съществени нарушения на
административно-производствените правила и на материалния закон, както и че е
необосновано. Иска се от съда да отмени обжалваното решение на директора на ТП
на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждането на ръководителя на
осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е
спряно производството, по което на жалбоподателя се изплаща парично обезщетение
за безработица. Претендират се разноските по производството.
Ответникът
по оспорването – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик заявява чрез процесуалния
си представител юрк. С. становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че
пред административния орган не е представено удостоверение А1 по отношение на
жалбоподателя. Едва след издаването му, съответно постановен отказ за издаване
от компетентната институция – ТД на НАП – София, приложимото законодателство
може да се смята за определено и да се прецени осигурителният статус на лицето
и правилността на подаваните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, както и да се
предприемат по-нататъшни действия във
връзка със заявлението. Иска се от съда жалбата да бъде отхвърлена.
Процесуалният представител на ответника претендира в съдебно заседание присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срок от лице, което има интерес от оспорването на решението на
директора на ТП на НОИ. Обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на
03.01.2020 г., а жалбата е постъпила в деловодството на ответника на 17.01.2020
г.
Съдът,
след като се запозна със становището на жалбоподателя и на ответника, както и с
приложената по делото административна преписка, установи следното:
С Разпореждане № 121-00-943-6/11.11.2019 г., издадено
на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО от ръководителя на осигуряването за
безработица, е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за
безработица на жалбоподателя К., считано от 01.08.2019 г. Административният
орган е посочил като мотиви за издаване на разпореждането следното: Получен е
констативен протокол № КП – 5 – 21 – 00668697 от 25.10.2019 г. за извършена
проверка в „Доджан Фитзи“ ЕООД – гр. София. Констатирано е, че наетите от
осигурителя лица за част от периодите на съществуващи трудови отношения са
упражнявали трудова дейност на територията на Швеция. Съгласно декларация от
управителя на „Доджан Фитзи“ ЕООД не са подавани искания за издаване на
удостоверения А1 за лицата, упражнявали трудова дейност в Швеция. На основание
чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 лицето или осигурителят трябва
да подаде в компетентната ТД на НАП искане за издаване на удостоверение А1.
Едва след издаването му приложимото законодателство може да се смята за
определено, да се прецени осигурителният статус на лицето и правилността на
подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, както и да се предприемат по-нататъшни
действия във връзка с подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение
за безработица. Оспореното решение е постановено по жалба на К. срещу същото
разпореждане. В хода на административното производство е установено, че К. е
упражнявал трудова дейност при осигурителя „Доджан Фитзи“ ЕООД на длъжност
„дърводелец“, с месечен осигурителен доход 3129 лева. Извършена е проверка в
официалната страница на Агенцията по заетостта и е установено, че търговското
дружество не е включено в списъка на предприятията, които осигуряват временна
работа, съгласно Закона за насърчаване на заетостта, т. е. осигурителят не е
регистрирано предприятие, което изпраща работници за изпълнение на временна
работа на територията на друга държава членка на Европейския съюз. Във връзка с
преценка правото на парично обезщетени за безработица е поискано от контролните
органи на НОИ да се извърши проверка на „Доджан Фитзи“ ЕООД за установяване
приложимото осигурително законодателство спрямо оспорващия. При извършена
проверка в осигурителя е установено, че наетите лица за част от периодите на
осъществяващите се трудови правоотношения са упражнявали трудова дейност на
територията на Кралство Швеция. От управителя на „Доджан Фитзи“ ЕООД не са
подавани искания за издаване на удостоверение А1 за лицата, упражнявали трудова
дейност в Швеция. На основание чл. 19, § 2 от Регламент № 987/2009 г. лицето
или осигурителят е необходимо да подаде в компетентната ТД на НАП искане за
издаване на удостоверение А1. Предвид обстоятелството, че приложимото
законодателство може да се смята за определено едва след издаването на
удостоверение А1 и тогава трябва да се прецени коректността на подадените данни
за осигуряване по КСО, с обжалваното пред директора на ТП на НОИ разпореждане е
спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по изплащане на
парично обезщетение. Мотивиран по този начин директорът на ТП на НОИ е потвърдил
обжалваното пред него разпореждане. Приел е, че са били налице данни, които
могат да доведат до издаване на разпореждане на отказ или прекратяване на
плащането на обезщетение за безработица, които в случая са достатъчно основание
решаващият орган да постанови спиране на производството по изплащане на
обезщетението. Според издателя на оспореното решение обжалваното пред него
разпореждане е издадено в съответствие с относимите материално-правни
разпоредби и без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
Тези обстоятелства са били
предпоставка за прилагане на предвидените в разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО хипотези за спиране на производството:
наличие на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ
или прекратяване на изплащане на обезщетението с оглед установяване приложимото
осигурително законодателство, в зависимост от издаване или отказ от издаване на
удостоверение А1 от компетентната ТД на
НАП.
За да постанови този
резултат, ответникът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган,
в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила,
при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта
на закона.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 54г, ал. 4 от КСО, длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 от КСО спират с разпореждане
производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица,
когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ
или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на
осигурителния стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на
международни договори, по които Република България е страна.
Видно от разпоредбата
на чл.12, §1 от Регламент ЕО 883/2004 лице, което осъществява дейност като
наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява
дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга
държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател,
продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при
условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и
че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Като
принцип в посочения регламент е установено, че държавата, чието законодателство
е определено като приложимо се явява и компетентна по отношение на
осигурителните права и задължения на лицата, при условията определени в
разпоредбите на регламентите. Съгласно разпоредбите на чл.19 от
Регламент ЕО 987/2009 компетентната институция на държавата-членка,
чието законодателство става приложимо по силата на дял II от
основния регламент, информира съответното
лице и, когато е уместно, неговият(ите) работодател(и) относно задълженията,
установени от същото законодателство. Тя им осигурява необходимото съдействие
при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности. По искане
на съответното лице или на работодателя компетентната институция на
държавата-членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от
основния регламент,
предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е
уместно, посочва до коя дата и при какви условия.
В проведеното административно производство са
събрани данни, че макар и да е бил в трудови правоотношения с местно юридическо
лице жалбоподателят е бил командирован и упражнявал за определени периоди от
време трудова дейност в друга държава-членка. По делото у установено, а и не са
налице фактически твърдения, жалбоподателят или неговия работодател да са
подавали искане за издаване на удостоверение А1 от компетентния орган по §19 от
Регламент ЕО 987/2009 г.
Именно поради
невъзможността да се определи приложимото осигурително законодателство,
законосъобразно и правилно е било спряно административното производство по
изплащане на ПОБ на лицето. Спирането има временен обезпечителен характер и
охранява предотвратяването на неоснователни плащания по държавното обществено
осигуряване. В този смисъл е несъстоятелно твърдението на жалбоподателя, че
административния орган не е изпълнил задължението си по чл.35 и чл.36 от АПК, а
именно да издаде административния акт едва след като изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая и обсъди възраженията на заинтересованите
граждани и организации. Правилно при предпоставките на специалната разпоредба
на чл.54г от КСО ръководителят на осигуряването при безработица е спрял
производството като указал в мотивите си на оспорващия да предприеме действия
по издаване на удостоверение А1. Съгласно § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО,
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл.
4 и чл.
4а, ал. 1 от КСО и
за която са внесени или дължими осигурителни вноски.
Съгласно разпоредбата
на чл. 54а от КСО, право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най- малко 9 месеца през
последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за
която подлежат на задължително осигуряване по кодекса, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или
законодателството на друга държава. Установяването по безспорен начин на
упражняване на трудова дейност е
съществен момент с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. От друга страна, макар и формално, спирането охранява и
интересите на К., защото, ако се установи, че паричното обезщетение за
безработица е отпуснато неправомерно и се стигне до връщането му, ведно със
съответни лихви, тъй като са налице данни, които могат да доведат до издаване
на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, лицето
ще е пряко финансово засегнато.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното
решение е законосъобразен административен акт и жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода да делото основателна се явява
претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсуртско възнаграждение.
Р Е Ш И:
отхвърля жалбата на Н.В.К. ***, подадена чрез адв. И.Н.Л.–Г.,
против Решение № 1012-12-226#1/27.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ –
Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.В.К. *** да заплати юрисконсултско
възнаграждение на ТП на НОИ Пазарджик в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Република България.
Съдия:/П/