Решение по дело №571/2022 на Софийски градски съд

Производството е по реда на чл.32 вр. чл.16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по повод изпратено от Федерална Република Германия,
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, издадено въз основа на решение №********* на несъдебен орган на
ФР Германия – Окръжен управител на Окръг Брокен, постановено на
07.07.2021г., влязло в законна сила на 13.08.2021г., с което е наложена
финансова санкция в размер на 70.00 евро /седемдесет евро/, както и съдебно-
административни разноски в размер на 31.80 евро /тридесет и едно евро
осемдесет евро цента/ или общо в размер на 101.80 евро /сто и едно евро и
осемдесет евро цента/, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към
датата на решението 199.10 лева /сто деветдесет и девет лева десет стотинки/
на българския гражданин П.Б.Д., с ЕГН-9****, за извършено от него на
29.03.2021г. в 21.50ч., административно нарушение на територията на ФР
Германия, като водач на лек автомобил марка „Опел“ с рег.№СА **** ХР,
движейки се във ФР Германия, в гр.Гронау-Епе по междуградски път L574 с
посока на движението гр. Гронау-Епе, се е движел с превишена скорост от 94
км/ч при максимално допустима от 70 км/ч – административно нарушение по
чл.41, ал.1 и чл.49 от „Правилника за движението по пътищата“ и чл.24 от
„Закон за движението по пътищата“.
Засегнатото лице П.Б.Д., не се явява в последното съдебно
заседание и не изразява становище във връзка с решението, чието признаване
се иска, с което е наложена финансова санкция от несъдебен орган на ФР
Германия.
В съдебно заседание представителят на СГП счита, че съдът следва
да се произнесе с акт, с който на основание чл.19, ал.1, т.6, б.“а“ и б.“б“ от
ЗПИИРКОРНФС, да откаже признаване и приемане за изпълнение чуждото
несъдебно решение.
Защитникът на засегнатото лице – адв. Филибева, също моли съдът
да се произнесе с решение, с което да откаже признаване и изпълнение на
акта на изпращащата държава.
Засегнатото лице не изразява становище във връзка с решението.
Софийски градски съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и взе предвид становището на страните, намира за установено
следното:
Засегнатото лице П.Б.Д. е роден на ****г. в гр.София, българин е,
български гражданин, неженен, с ЕГН-9****, с постоянен и настоящ адрес:
гр.София, ул.“****.
По делото е приложено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение
1

№********* на несъдебен орган на ФР Германия – Окръжен управител на
Окръг Брокен, постановено на 07.07.2021г., влязло в законна сила на
13.08.2021г., с което е наложена финансова санкция в размер на 70.00 евро
/седемдесет евро/, както и съдебно-административни разноски в размер на
31.80 евро /тридесет и едно евро осемдесет евро цента/ или общо в размер на
101.80 евро /сто и едно евро и осемдесет евро цента/, с левова равностойност
по фиксинга на БНБ към датата на решението 199.10 лева /сто деветдесет и
девет лева и десет стотинки/ на българския гражданин Д., за извършено от
него на 29.03.2021г. в 21.50ч., административно нарушение на територията на
ФР Германия, като водач на лек автомобил марка „Опел“ с рег.№СА **** ХР,
движейки се във ФР Германия, в гр.Гронау-Епе по междуградски път L574 с
посока на движението гр. Гронау-Епе, се е движел с превишена скорост от 94
км/ч при максимално допустима от 70 км/ч – административно нарушение по
чл.41, ал.1 и чл.49 от „Правилника за движението по пътищата“ и чл.24 от
„Закон за движението по пътищата“.
В хода на проведеното съдебно следствие, по искане на защитата, са
събрани доказателства за връчване на решението на засегнатото лице.
Направено е допълнително искане към издаващата държава, да се посочи
изрично дали решението е било връчено на засегнатото лице. В тази връзка е
получен отговор, в който се сочи, че решението е получено лично от П.Б.Д. и
е изпратено копие на разписка за връчването. Върху разписката, за получател,
са изписани дата на получаване, имената „П.Д.“ и е положен подпис.
В съдебно заседание почеркът и подписът в разписката за връчване
са оспорени от защитата, като в тази връзка е допусната и назначена СГЕ.
Съгласно заключението на СГЕ, ръкописните текстове, касаещи имената
„П.Д.“ и датата 19.07.21г. в представеното за изследване електрофотографско
копие на разписка за връчване са копия на текстове, които в оригиналния им
вид не са написани от П.Б.Д., а видимите елементи на подпис са копия на
елементи на подпис, който в оригиналния му вид не е положен от П.Б.Д.. В
съдебно заседание вещото лице е категорично, че подписът и почеркът в
разписката не са изпълнени от засегнатото лице, тъй като видимите елементи
от подписа не съответстват на транскрипцията на представените от лицето
образци. Посочва, че степента на обработеност на лицето, което е
предоставило сравнителния материал е по-ниска от степента на обработеност
на текста в буква „Д“ в подписа, т.е. лицето не може да премине в по-висока
степен на обработеност без да мине дълъг период от време. Посочва още, че
видно от следващите елементи след буквата „Д“, те съществуват и в
ръкописния текст от името „Д.“, т.е. според експерта, лицето, което е
положило подписа и е написало текста, не е лицето, което е представило
сравнителния материал. По отношение на изследвания материал, вещото лице
допълва, че освен експерименталните образци, за които лицето знае за какво
ще бъдат използвани, е използван подписа на лицето, който е интегриран в
личната му карта и е положен в по-ранен период, а също е използван трудов
договор, който лицето е представило на експерта. Въз основа на всички тези
2

изследвани материали, вещото лице е категорично, че се касае за писмено
двигателен навик на едно и също лице, има устойчивост на графическото
изразяване на признаците в един относително дълъг период от време преди
снемане на сравнителните образци, съответно в образците няма умисъл и
старание за промяна на писмено двигателния навик на лицето. За писмения
текст в разписката за връчване, вещото лице сочи, че текстът е с по-добро
качество и там е видно, че от една страна има една висока степен на
обработеност на този почерк, а от друга страна различието в структурата на
подписа и в транскрипцията свидетелства, че няма стремеж за имитация.
Допълва още, че ако имитиращият познава подписа на лицето, би
възпроизвел елементи на буквата „П“ и безбуквени елементи, каквито
съществуват в подписа на Д., докато в изследвания текст и подпис не се
наблюдават такива елементи. Поради всички тези съображения и
допълнителни разяснения вещото лице е категорично, че ръкописният текст и
подписа в разписката за връчване на решението не са изпълнени от
засегнатото лице П.Б.Д..
Съдебният състав прецени това експертно заключение като
компетентно изготвено от вещо лице, което е използвало научни знания, за да
отговори на поставените въпроси, напълно обосновано е, поради което го
кредитира в цялост.
Въз основа именно на това заключение прокурорът и защитата
претендират изпратеното решение на несъдебен орган на ФР Германия да не
бъде признато и прието за изпълнение. Прокурорът се позовава на чл.19, ал.1,
т.6, б.“а“ и б.“б“ от специалния закон. Необходимо е да се каже, че
разпоредбата, сочена от прокурора като относима към настоящия случай,
касае приемането на решения, с които е наложена конфискация или отнемане,
наложени със съдебно решение, а не финансова санкция, наложена от
несъдебен орган. Разпоредбата, която сочи при какви обстоятелства може да
се откаже решение за налагане на финансова санкция, е тази на чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС. В т.9 на посочената норма е предвидено, че решението за
налагане на финансова санкция може да бъде отказано, ако съгласно
удостоверението, в случай на писмено производство и в съответствие със
законодателството на издаващата държава, засегнатото лице не е било
уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и за
срока на обжалване. В настоящия случай се касае именно за писмено
производство, каквото визира т.9 на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Видно обаче
от удостоверението и от копието на разписката, решението на наказващия
орган е връчено на адреса, на който живее наказаното лице и е получено от
лице, посочено като „П.Д.“. За наказващия орган не е възникнало никакво
съмнение, че решението е получено лично от лицето и последното е
уведомено за правото му да го обжалва, тъй като в срока за обжалване жалба
не е постъпила, поради което немските власти са приели, че решението е
влязло в сила. Видно от призовката за настоящото производство, същата е
била връчена на адрес: гр.София, ул.“**** и е била получена от А.С.Р. – баща
3

на засегнатото лице. Съгласно БДС справка, приложена на л.18 от делото, в
графа „баща“ на засегнатото лице, няма посочен такъв. Въпреки това лицето,
на което е била наложена финансовата санкция, се е явило в съдебно
заседание, т.е. П.Д. е бил уведомен за датата и часа на заседанието.
Разписката за връчване на решението наистина е попълнена с неговите две
имена и подпис, които по безспорен начин се установява от доказателствата
по делото, че не са изпълнени от засегнатото лице, но това не води
еднозначно на извода, че лицето не е било уведомено за решението на
наказващия орган и за правото му да го обжалва. Очевидно разписката е
попълнена от лице, което живее на същия адрес, познава П.Д. и е могло да му
предаде решението, както му е била предадена призовката за насроченото
съдебно заседание в производството пред СГС иначе никой не би приел
решението, посочвайки имената на Д.. Нещо повече, нито засегнатото лице,
нито служебният му защитник твърдят Д. да не е узнал за решението на
наказващия орган и за правото то да бъде обжалвано, нито пък предявяват
претенции да им бъде дадена възможност за такова обжалване. Единствено
претендират, че П. Д. не е получил лично решението и по тази причина се
иска отказ решението да бъде признато и прието за изпълнение. Не на
последно място, следва да се отбележи, че основанието за отказ, предвидено в
чл.35, т.9 от ЗПИИРКОРНФС, е факултативно основание, то не е
задължително за българския съд, но на него съдът може да се позове, за да
откаже признаване и приемане на решението, с което е наложена финансова
санкция на български гражданин. В настоящия случай според този съдебен
състав, от събраните по делото доказателства не се установи с необходимата
категоричност и безспорност, че на П.Б.Д. не е било предадено решението от
лицето, което от негово име е получило акта на наказващия орган, не се
установи, че е било нарушено правото му на обжалване, не се установи и
засегнатото лице да е имало желание да упражни това право, поради което
този съдебен състав счете, че решението на несъдебен орган на ФР Германия,
с което е наложена финансова санкция на Д., няма пречка да бъде прието и
признато от българския съд.
Налице е според съда и годно изпълнително основание – решение за
налагане на финансова санкция, придружено с Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС. Въз основа на решението за
налагане на финансова санкция, постановено от Окръжен управител на Окръг
Брокен, влязло в сила на 13.08.2021г., засегнатото лице е осъдено да заплати
общо сумата в размер на 101.80 евро, като в удостоверението изрично е
посочено, че основанието за налагане на санкцията е нарушение по чл.41, ал.1
и чл.49 от „Правилника за движението по пътищата“ и чл.24 от „Закон за
движението по пътищата“.
Деянието, за което е наложена финансова санкция, чието признаване
се иска, се изразява в нарушение на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, не се изисква двойна
наказуемост за деяния, които представляват поведение, което нарушава
4

правилата за движение по пътищата.
Финансовата санкция, чието признаване се иска от ФР Германия е
наложена на засегнатото лице за извършено от него административно
нарушение по чл.41, ал.1 и чл.49 от „Правилника за движението по пътищата“
и чл.24 от „Закон за движението по пътищата“, а именно – като водач на лек
автомобил марка „Опел“ с рег.№СА **** ХР, движейки се във ФР Германия,
в гр.Гронау-Епе по междуградски път L574 с посока на движението гр.
Гронау-Епе, се е движел с превишена скорост от 94 км/ч при максимално
допустима от 70 км/ч, е превишил максимално разрешената скорост на
движение в посочения пътен участък с 24 км/ч.
Очевидно, извършеното от засегнатото лице нарушение се е
изразило в поведение, с което е нарушил правилата за движение по пътищата,
съгласно даденото в удостоверението и в решението на чуждия несъдебен
орган описание. Българският ЗПИИРКОРНФС не изисква да е налице двойна
наказуемост, когато финансовата санкция е наложена за поведение, с което се
нарушават правилата за движението по пътищата, поради което и
българският съд няма задължение да изследва въпроса, описаното в
удостоверението нарушение, дали представлява нарушение по българското
законодателство.
В този смисъл и съгласно посоченото по-горе в настоящето
изложение, налице е влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт за налагане на
задължение за плащане, по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 ЗПИИРКОРНФС.
След обсъждане на основанията по чл.35 ЗПИИРКОРНФС, според
този съдебен с състав, няма основание българският съд да постанови отказ от
признаване и изпълнение на наложената финансова санкция, доколкото не се
установи с нужната безспорност, че П.Д. не е бил уведомен за решението на
наказващия орган и за правото му да го обжалва. Останалите хипотези на
закона също не са налице.
Доколкото на засегнатото лице е наложена финансова санкция в
евро, съобразявайки се с разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗПИИРКОРНФС вр.
чл.16, ал.8 ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на общия
размер на сумата 101.80 евро в български лева по фиксирания курс на
Българска народна банка - 1,95583 лв. за евро в деня на постановяване на
решението – 199.10 лева /сто деветдесет и девет лева и десет стотинки/.
Предвид изложеното, съдът прие, че в случая са налице условията
за признаване на решението на Окръжен управител на Окръг Брокен, ФР
Германия, за налагане на финансова санкция спрямо българския гражданин
П.Б.Д., с ЕГН-9****, в установения размер.
5

Номер на акта:	383
Дата:	3 юни 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия:	Даниела Талева

Дело:	20221100200571
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	18 февруари 2022 г.

Решение по дело №571/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите