О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………………2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
Като
разгледа докладваното т.дело №491/2020г. по описа
на съда и взе предвид редовно връчено на
ответника съобщение, постъпилият отговор, намира, че следва да постанови
определение по чл.140 от ГПК, поради което:
Производството е по общия
ред на ГПК /гл.XIII ГПК/
Производството
е образувано по искова молба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********,
София, чрез ю.к.Г.Д. срещу М Ц.Б., ЕГН **********,***,
за установяване вземане на банката срещу ответника в размер на сумата от
73 084.81 евро, представляващи разликата над 23 470.07 евро до сумата
от 96 554.88 евро, изискуема неплатена главница по Договор за кредит
№58/22.10.2007г., изменен и допълнен с няколко анекса, последния от които
№4/28.06.2011г., ведно със законна лихва от завеждане на иска на 23.03.2020г.;
разликата над сумата от 104.31 евро до 429.13 евро, представляващи мораторна
лихва върху просрочена главница, за периода от 10.07.2019г. /обявяване на
кредита за предсрочно изискуем/ до 25.07.2019г.вкл.;
сумата от 60 лева непогасени разноски по връчване покана за предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ. Претендират се и сторените по делото разноски.
На съда е
служебно известно и друго висящо между страните производство по т.дело №281/2020г. на ВОС, ТО, насрочено в първо съдебно
заседание на 04.09.2020г.
Съдът е
преценил редовността на исковата молба съгласно чл.127 и чл.128 ГПК. Внесена е
дължимата за производството държавна такса. Извършена е размяна на книжа като
своевременно е постъпил отговор от М Ц.Б. чрез адв.Сн.Л.,
за оспорване на исковете.
В молбите са
направени от страните доказателствени искания, по
които съдът дължи произнасяне с определението по чл.140 ГПК.
При разглеждане
на книжата съдът приема следния проекто-доклад на
спора:
В исковата
молба се излагат осъществените за производството по чл.422 ГПК твърдения, вкл.
издадена по ЧГД №11948/2019г. на ВРС заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417 ГПК в полза на ищеца ПИБ
АД срещу трима длъжници М Б., Д Б. и Й. Б.; постъпили възражения от тримата
длъжници по чл.414 ГПК както и в срок упражнено от банката –заявител
правомощие за предявяване иска по чл.422 вр.чл.415 ГПК. Исковият съд е извършил
сл.справка с досието на заповедното производство по
ЧГД №11948/2019г. на ВРС, приложено към образувано по ЧЖ ч.т.дело №309/2020г.
на ВОС, ТО. Съдът констатира, че е заплатена и дължимата държавна такса по
исковете. По тези искове е образувано цитираното по-горе т.дело
№281/2020г. на ВОС, ТО.
Предявените
с настоящата искова молба искове са осъдителни.
Основните
твърдения по исковата молба на банката са за това, че се е снабдила със заповед
за незабавно изпълнение срещу тримата ответници, че същите са подали възражение
срещу заповедта, което обосновава иска по чл.422 ГПК. Твърди
се, че вземането произтича от договор за кредит, сключен с праводателя на ищеца
МКБ ЮНИОНБАНК ЕАД и кредитополучателите Й Б Б солидарно с М Ц.Б. за сумата от
100 000 евро – договор за кредит №58/22.10.2007г., изменен и допълнен 4
анекса, последният от 28.06.2011г. Твърди се усвояване
на кредита в пълен размер. Посочени са условията, при които е сключен
договорът, вкл.годишна фиксирана лихва на банката от 10.65% съгл.т.6.1 от
договора за първата година, а след този момент неплатената главница се олихвява
с плаващ лихвен процент от 6м. Юрибор и фиксирана надбавка от
6.37 пункта, но не по-малко от 10.65%. Тези условия са
променяни с последващите подписани Анекси. Твърди се краен срок за погасяване
на кредита 240 месеца, или до
20.10.2027г. Твърди се, че за обезпечаване на кредита са подписани договори за
поръчителство с Д Б. от 22.10.2007г. както и с Б
Б от същата дата, съответно договори за поръчителство с №№60 и 59. Поради
смъртта на поръчителя Б Б, вземането спрямо него е насочено към наследниците му
– Д Б. и Й. Б.. Твърди се, че
кредитът е в просрочие от 25.07.2011г. – общо
2 923 дни, изчислени към юли 2019г. Просрочени са 84
погасителни вноски съгласно погасителен план към анекс №4. Твърди се обявяване
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит на 10.07.2019г.
като към този момент размерът на просроченото
задължение за главница възлиза на 96 554.88 евро. Към
същия момент размерът на просрочената договорна лихва възлиза на 80 690.37
евро. Поради просрочията банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем съгласно т.7 от договора и т.7.2 от Анекс №4/2011г.
Твърди
се, че с разпореждане от 16.08.2019г. по ЧГД
№11948/2019г. ВРС, потвърдено от ВОС по в.ч.т.дело
№1623/2019г., е отхвърлено заявлението на банката за издаване на ИЛ и заповед
за незабавно изпълнение спрямо М Б. за вноските по главницата, чийто падежи не
са настъпили преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Този извод съдът е формирал въз основа на непроведена/недоказана
процедура по връчване на длъжника уведомление за предсрочната изискуемост по
кредита.
Твърди
се, че с разпореждане от 18.02.2020г. съдът е
указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск по чл.415, т.3 ГПК срещу
длъжника М Б. за разликата в претенцията по заявлението.
С настоящата искова молба
се поддържа въведеното вече основание – договор за кредит при посочените негови
характеристики, който поради просрочени 84 бр.вноски по главница, съгласно
погасителен план към Анекс №4, е обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че размерът на предсрочно изискуемия остатък по договора
за кредит, над просрочените вноски в размер на 23 479.07 евро, до общата
сума от 96 554.88 евро, е предмет на настоящия осъдителен иск за
главницата. Налице е претенция и за договорна лихва,
явяваща се разликата между общия сбор от 80 690.37 евро и просрочените
вноски към датата на заявлението в размер на 80 313.68 евро. Тъй като ответницата Б. е уведомяване за предсрочната изискуемост
чрез ЧСИ, то се претендира и заплащане на сторените разходи за връчването в
размер на 60 лева. Твърди се обявяване на кредита за
предсрочно изискуем от 10.07.2019г. Претендира се
осъждане на ответника за разликата в претендираните суми, за които въз основа
на издадената заповед и изпълнителен лист по ЧГД №11948/2019г. на ВРС е образувано изп.дело №20197190401163 на ЧСИ
Ст.Янкова, рег.№719 в КЧСИ.
С
отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК, ответницата М Ц.Б., представлявана от адв.Сн.Л. от
ВАК, оспорва основателността на исковете и размера им.
Прави
се основно възражение за погасяване на вземането по договора за главница и
лихви с изтичане на петгодишната обща давност, считано от първоначалното
обявяване на кредита за предсрочно изискуем с писмо на МКБ Юнионбанк с №348-140
от 13.06.2013г. относно договор за кредит
№58/22.10.2007г. Твърди се, че това писмо е връчено лично на Й. Б., на М Б. и на поръчителя Д Б.. Твърди
се, че от 13.06.2013г. до обявената предсрочна
изискуемост от банката на 10.07.2019г. са изтекли
повече от 5 години, поради което вземането е погасено по давност. Обявената повторно предсрочна изискуемост не поражда никакво правно
действие предвид погасяване на задължението към този момент по давност.
В евентуалност
ответницата чрез проц.си представител твърди, че към датата на обявената
първоначално предсрочна изискуемост на 13.06.2013г.,
дългът е възлизал на 126 399.50 евро, а по сега връченото уведомление
дългът е нараснал двойно – 209 193.39 евро. Поради това
се прави довод, че банката в нарушение на добрите нрави е обявила втори път
дългът за предсрочно изискуем. Поради това се твърди,
че изявлението на банката от юли 2019г. е
нищожно на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Условията на обявяване
на предсрочната изискуемост са били налице още към юни 2013г. като банката е следвало да осчетоводи размера на
задължението към този момент.
В
евентуалност ответниците твърдят, че кредитът е в просрочие от 25.07.2011г. С
исковата давност се изсрочва не само вземането по кредитния договор, но и
правото да бъде обявен за предсрочно изискуем. Правото
на обявяване на предсрочната изискуемост е погасено по давност към 26.07.2019г.
Отново
в евентуалност, ответницата оспорва размера на всяко едно перо по претенцията –
главница, лихва и разноски.
Отделно
от изложеното, ответникът М Б. твърди, че следва да носи отговорност единствено
за падежиралите вноски, тъй като с влязло в сила разпореждане на заповедния съд
е прието, че на същата не е връчено уведомление за обявяване на предсрочната
изискуемост. Прави се възражение за погасяване по давност на
падежиралите вноски за периода преди 23.03.2015г. като
твърди, че главницата се дължи за времето от пет години назад от завеждане на
иска, изчислена по погасителен план от 23.03.15г. до
предсрочната изискуемост на 10.07.2019г.
сумата възлиза на 16 747.84 евро, а не на
23 470.07 евро. По-голямата сума включва суми за периода
отпреди това, т.-е. от 25.07.2011г. Претендира се, че настоящото производство е недопустимо поради
висящност на друго производство между същите страни по т.дело №281/2020г.
на ВОС. Претендираната сума е
предмет и на двата иска спрямо този ответник – за периода 23.03.2015г. до 25.07.2019г. Евентуално, искът би бил
допустим за разликата над 16 747.84 евро, неизплатена главница от
26.07.2019г. до завеждане на иска на 23.03.2020г.,
за каквато няма предявен иск. Възразява, че липсва основание
за претендиране на мораторна лихва отпреди завеждане на иска, за периода от
10.07.2019г. до 25.07.2019г. и
за този период няма предявен иск за главница.
Прави се възражение и за частично плащане на дълга и
неправилно изчисляване на претендираните суми от ищеца. С оглед изчерпване на
размяната на книжа, която съгласно новата редакция на чл.113 ГПК се движи по
общия ред, съдът следва да насрочи производството в открито заседание.
С
отговора ответникът претендира спиране на настоящото производство до
приключване на спора по т.дело №281/2020г. на ВОС
поради преюдициалност, на основание чл.229, т.4 ГПК. Съдът
намира, че не са налице основания за спиране на настоящото производство, а са
налице основания за присъединяване на настоящото към т.дело №281/2020г. на ВОС, ТО. Поради идентичност на страните в настоящото производство и това по
т.дело №281/2020г. на ВОС, идентичност на
основанието – договор за кредит №58/2007г. и
обусловеността на иска от проц.предпоставки по ЧГД №11 948/2019г. на 50 състава на ВРС, по см. на
чл.415 ГПК, съдът намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено
и присъединено за общо разглеждане по т.дело №281/2020г. И
двата спора са родово подсъдни на ВОС. Разглеждане на
исковете предполага събиране на идентични доказателства, което също мотивира
съда за общо разглеждане на делата. Касае се за
паралелни производства, които по необходимост налагат установяване на идентични
факти и обстоятелства. Същевременно сочената връзка
между делата разкрива предпоставките не за спиране по чл.229, т.4 ГПК, а на чл.213 ГПК, предполагащи съединяването им в едно производство.
Съобразно изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА като деловоден номер т.дело №491/2020г. по описа на ВОС, ТО, на основание чл.213 ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва НЕЗАБАВНО по т.дело №281/2020г. по описа на ВОС за
присъединяване за общо разглеждане на исковете съгласно чл.213 ГПК; за
изготвяне на допълващ доклад на присъединените искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: