гр. София, 25.05.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в
публичното съдебно заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С.
Калоферова, като разгледа т.д. № 2554/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ.
Ищецът Б.Л. ЕАД твърди, че по силата на сключен с
ответника Б.М.БГ ЕООД договор за финансов Л. № 20110814/02.09.2011 г.
предоставил ползването на Л.овите вещи срещу задължението на Л.ополучателя за
плащане на лизингови вноски съгласно лизингов план. В договорите като
съдлъжници встъпили ответниците П.Г.Б. и Г.П.Б.. За погасителните вноски с
падеж 10.03.2014 г. - 10.09.2014 г. ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК. След
постъпили възражения срещу издадената заповед са предявени настоящите
субективно съединени установителни искове. Ищецът моли съда да установи
вземанията в размера, за който е издадена заповедта. Претендира разноски.
Ответниците Б.М.БГ ЕООД, П.Г.Б. и Г.П.Б. оспорват исковете, като
твърдят, че задълженията са погасени чрез даване вместо изпълнение, а
задължението за първата процесна вноска - и по давност. Оспорват размера на
вноските в частта относно компонента „възнаградителна лихва“. Претендират
разноски.
Съдът достигна до следните правни
и фактически изводи:
Предявените субективно съединени искове са за
установяване съществуването на задължения за лизингови вноски по договор за
финансов лизинг срещу лизингополучателя и солидарно задължените е него
физически лица.
Безспорно между страните е сключването на процесния договор, в
който като солидарни длъжници са встъпили ответниците-физически лица, и
предаването на лизинговите вещи на лизингополучателя. Съгласно договора
лизинговото възнаграждение е дължимо на вноски, чийто размер е определен в
погасителен план и включва няколко компонента: главница, възнаградителна лихва
и ДДС (л. 15).
Спорни са следните въпроси: 1). Какъв е размерът на вноските
за процесния период; 2). погасено ли е задължението чрез даване вместо
изпълнение или по давност.
Видно от погасителния план, дължимата месечна
лизингова вноска е в размер на 2 192,50 евро (4 288,16 лв.), формиран от
следните компоненти: главница, „възнаградителна лихва“, ДДС. Съгласно чл. 5.3.
от договора, лихвата се формира от тримесечния EURIBOR и
надбавка от 7,45 пункта, но не по-малко от 9 % годишно. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е видно, че процесиите вноски включват
компонента „възнаградителна лихва“, определен в договорния му минимум, а именно
- 9 %. Поради изложеното възраженията относно измененията в размера на EURIBOR в
процесния период се явяват неотносими. Неотносими са и възраженията относно
недължимост на лихва за забава върху ДДС - в настоящия случай не се претендира
мораторна лихва, а „възнаградителна лихва“, дължима за разсрочването на ДДС
(чл. 6 от Договора). С оглед свободата на договаряне няма пречка лизинговата
цена да бъде формирана по горепосочения начин - чрез обособяване на отделни
компоненти, един от които да е стойността на възнаграждението, което лизингополучателят
дължи за разсрочването на лизинговата цена.
Съгласно заключението на ССчЕ размерът на вноските, дължими за периода
10.03.2014 г. - 10.09.2014 г., е 30 017 лв. (задължението е дължимо в лева
съобразно разпоредбата на чл. 6.8 от Общите условия, при които е сключен
договорът за лизинг).
Съгласно заключението на ССчЕ задълженията по договора
за лизинг са погасявани чрез плащане до 13.12.2012 г. (до
вноска 13), т.е. за процесиите вноски не се установява плащане.
Наведените от ответниците твърдения за кражба
на лизинговия актив - дори да бяха доказани - нямат отношение към погасяване на
задължението за лизингови вноски предвид разпоредбата на чл. 343 ТЗ - при
финансовия лизинг лизингополучателят носи риска от погиване на вещта, което
означава, че дължи лизингова цена и за периода след погиването.
Възражението за погасяване чрез даване вместо
изпълнение е недоказано - нито се установи сключването на договор
по чл. 65, ал. 2 ЗЗД, нито предаването на вещите, заместващи паричната престация.
Основателно е възражението за погасяване по давност
на задължението за лизингова вноска с падеж 10.03.2014 г. Съгласно чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
т.е. от 10.03.2014 г. На основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД приложимият давностен
срок е тригодишен и същият е изтекъл на 10.03.2017 г., т.е. преди предявяване
на исковата молба, извършено на 16.03.2017 г. с подаването на заявлението по
чл. 417 ГПК (действие, годно да спре и прекъсне само неизтеклата давност).
Следователно към момента на устните състезания в полза на ищеца срещу
лизингополучателя и встъпилите в дълга съществува вземане за лизингови вноски с
падеж от 10.04.2014 г. до 10.09.2014 г., чийто размер, определен според данните
в Таблица 1 на ССчЕ (л. 103), е 25 728,86 лв. (последните две вноски са в
размер от 4288,14 лв. и 4288,08 лв.). До тази сума следва да бъдат уважени
субективно съединените искове.
С оглед изхода от делото ответниците следва да
заплатят на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 643,15 лв.,
а за исковото - 746 лв.
За отхвърлената част от исковете ищецът следва да
заплати на ответника- търговско дружество сумата от 204,28 лв., а на адв. Е.Я.Б.
- сумата от 408,56 лв., възнаграждение за осъществявано процесуално
представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДв.
Така мотивиран, съдът
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Б.М.БГ ЕООД, ЕИК ********, П.Г.Б., ЕГН *********, и Г.П.Б., ЕГН **********, дължат солидарно
на Б.Л. ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ сумата от 25 728,86 лв.,
представляваща дължими по договор за лизинг № 20110814/02.09.2011 г.
вноски с падеж от 10.04.2014 г. до 10.09.2014 г., ведно със законната лихва от 16.03.2017 г.
до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване съществуването на вземане за лизингова вноска с падеж
10.03.2014 г. като погасено по давност.
ОСЪЖДА Б.М.БГ ЕООД, ЕИК ********, П.Г.Б., ЕГН *********, и Г.П.Б., ЕГН **********, да заплатят солидарно на Б.Л. ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 643,15 лв.
разноски за заповедното производство и сумата от 746 лв.
- разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Б.Л. ЕАД, ЕИК ********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Б.М.БГ ЕООД, ЕИК ********,
сумата от 204,28 лв., а на Е. Я.Б.,***,
сумата от 408,56 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: