Р Е Ш Е Н И Е
№ 4430 19.12.2017 г. гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІI граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря: Радка Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4681 по описа на съда за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8, представлявано
от ***Д.М.против Л.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен
установителен иск с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че има вземане срещу ответника, произтичащо от запис на заповед, издаден на 04.05.2007 г., по
който ответникът е авалист, отговорен солидарно за задълженията на издателя
„Дева 90“ ЕООД, ЕИК *********. Записът на заповед бил издаден като обезпечение
по сключен между „Дева 90“ ЕООД и „Централна кооперативна банка“ АД договор за
предоставяне на кредит-овърдрафт с реф. № ***, Анекс № ***и Анекс № ***По
силата на Договор за цесия на ***„Централна кооперативна банка“ АД от своя
страна е прехвърлило на ищеца „Финанс инфо асистанс“ ЕООД вземанията си към
трети лица, ведно с лихви, вземания, обезпечения, включително и със Запис на
заповед от 04.05.2007 г. С уведомление до длъжника по чл. 99 от ЗЗД (с изх. №
793-Е-001-12848/31.01.2014 г. и с изх. № 793-Е-001-12848/31.01.2014 г.)
цедентът надлежно е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне. Съгласно
обратна разписка уведомлението било получено на 04.02.2014 г.
Твърди се, че правата по записа на заповед са прехвърлени с джиро на ищеца
на дата 14.04.2014 г. Записът на заповед бил предявен на издателя „Дева 90“
ЕООД, чрез нотариална покана на 22.12.2015 г. Съгласно разписка за връчване на
нотариална покана, на 07.12.2015 г. на входната врата било залепено
уведомление, че в двуседмичен срок, считано от 07.12.2015 г. адресатът следва
да се яви в кантората на нотариус ***, с рег. № ***, с район на действие
Районен съд – Р., за да му бъде връчена нотариалната покана. Уведомителното
писмо било залепено на входната врата на посочения в търговския регистър адрес на управление на
дружеството, като екземпляр бил поставен и в пощенската кутия на „Дева 90“
ЕООД. На 07.12.2015 г. ценната книга била предявена за плащане на ответника Л.К.
с нотариална покана, надлежно получена.
Твърди се, че кредитополучателят
„Дева 90“ ЕООД не е изпълнил точно задължението си по отпуснатия кредит,
обезпечен с процесния запис на заповед и срещу него било образувано
изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***, с рег. № ***, което впоследствие
било продължено от ЧСИ ***, с рег. № ***по
№ ***и към датата на предявяване на запис на заповед задължението по
изпълнителното дело било частично погасено, като Л.К. бил поканен доброволно да
заплати сумата от 21 000 лева.
Твърди се, че задължението по
записа на заповед не е изпълнено, поради което ищецът депозирал заявление по
чл. 417, т. 9 от ГПК и въз основа на записа на заповед срещу ответника била
издадена заповед за изпълнение за парично задължение по ч. гр. д. № 15990/2016
г. по описана на Районен съд - Пловдив за сумата от 21 000 лева - главница,
ведно със законната лихва, считано от 26.11.2016 г., както и съдебните разноски
в размер на 1580 лева. Тъй като ответникът направил възражение в срока по чл. 414 ГПК,
ищецът обосновава правен интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване на вземането. Предвид изложеното се иска претенцията да се уважи,
като бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът в
качеството му на солидарен длъжник дължи описаното вземане по ефекта, ведно със
законната лихва. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото
производство.
В първото по делото с.з.
/протокол от 22.06.2017 г./, процесуалния представител на ищеца оспорва
твърденията на ответната страна в писмения отговор и намира същите за
неоснователни.
В срока по чл. 131 ГПК, е
постъпил отговор на исковата молба. Прави се възражение за недопустимост на
иска, поради това, че дружеството „Дева 90“ ЕООД - солидарен длъжник по
заповедта за изпълнение не било конституирано като страна по настоящото
производство и срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК срещу него бил изтекъл.
Счита иска за изцяло
неоснователен. Твърди се, че записът на заповед не е редовен от външна страна.
Сочи се, че „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД е предприело всички законови действия
като правоприемник на кредитиращата банка за осребряване на за задълженията на
„Дева 90“ ЕООД. Дружеството ищец, видно от протокол за разпределение по ИД № ***било
получило сумата от 30344,50 лева, която била приспадната от задължението по
делото, като същото станало собственик на недвижим имот - собственост на „Дева
90“ ЕООД. Изпълнителното дело било предадено за извършване на други
изпълнителни действия, в района на друг съд, поради което било образувано ИД № ***при
ЧСИ ***. Ответникът с уведомление за прехвърляне на изп. дело, бил уведомен за
размера на остатъка по задължението на „Дева 90“ ЕООД към „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД. Задължението към 06.07.2015 г. възлизало в размер на 4783,39
лева - главница и законна лихва в размер на 2286,38 лева, разноски по г.д. възлизащи
на 411,03 лева и такси и разноски по ЗЧСИ в размер на 96 лева. Неясно било как
е формирана дължимата сума от 21 000 лева. Неоснователно според ответника е
допълнителното начисляване на наказателна лихва и неустойка, т.к. действието на
Договора за предоставяне на кредит овърдрафт № *** е прекратил действието си
преди ищеца да встъпи в правата на банката по него. Предвид изложеното се моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира се присъждане на
разноските в процеса.
Със заявление с вх. №
33522/14.06.2017 г., процесуалният представител на ответника оспорва записа на
заповед, досежно реквизитите на същия и неговата редовност съгласно изискванията
на закона за съдържанието. Твърди, че няма валиден авал върху процесната запис
на заповед и същата се явява нередовна от външна страна като не може да бъде
валидно основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
По
делото е прието ч. гр. д. № 15990/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХVІІ гр. с.
По
делото е приет като доказателство Запис на заповед, издаден от „Дева 90“ ЕООД
на 04.05.2007 г. за сумата от „32 750 лева“ - изписана с цифри и словом „тридесет
и две хиляди и осемстотин и петдесет
лева“. Сумата е платима на предявяване в срок до 112 месеца от датата на
издаване на записа на заповед. Записът на заповед е платим в „Централна
Кооперативна Банка“ АД, клон гр. Р. с адрес: гр. Р., пл. „***“ № 1. Същият е
подписан от ответника в качеството му на физическо лице, като авалист. Правата
по записа на заповед са прехвърлени на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД с джиро от
14.04.2014 г. По делото са представени Нотариална покана рег. № ***, по описа
на нотариус ***, с район на действие Районен съд – Р., рег. № *** на НК, отправена
до „Дева 90“ ЕООД, ЕИК *********, за предявяване за плащане на процесния запис
на заповед. Върху нотариалната покана е отбелязано, че същата е била връчена на
адресата на 22.12.2015 г. срещу уведомление на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК.
Представена е и Нотариална покана рег. № ***, по описа на нотариус ***, с район
на действие Районен съд – Пловдив, рег. № ***на НК, за предявяване на процесния
запис на заповед за плащане, адресирана до Л.Б.К.. Видно от отбелязването на
нотариалната покана, същата е била връчена на получателя чрез лице от домашните
/съпруга на ответника/ със задължение да предаде, съгласно чл. 46, ал. 2 вр. с
ал. 1 ГПК.
Във връзка с наведените в
исковата молба твърдения за наличие на каузално правоотношение по повод
издадения запис на заповед са приети писмени доказателства. Видно от Договор за
предоставяне на кредит овърдрафт № ***, „Централна Кооперативна Банка“ АД е
предоставило на „Дева - 90“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател кредит –
овърдрафт, при максимално допустим размер на дебитното салдо по сметката не
повече от 11 000 лева. Договореният размер на овърдрафта се предоставил
при разрешени лимити за ползване по план от 24.07.2006 г. до 24.07.2011 г. –
11 000 лева и от 25.07.2011 г. до 24.07.2016 г. – 11 000 лева, при
общо договорен между страните лихвен процент в размер на 10,5%. За обезпечаване
на вземанията на Банката по договора кредитополучателят учредил в полза на
Банката обезпечение чрез ипотека върху недвижими имоти, собственост на
„Дева-90“ ЕООД. Крайният срок за погасяване на овърдрафта, съгласно приложения
по делото погасителен план /л. 8/, е 24.07.2016 г. Съгласно Анекс № ***към
договора за предоставяне на овърдрафт на кредитополучателя е отпуснат размер на
дебитното салдо по сметката не повече от 31 000 лева. Договореният размер
на овърдрафта се предоставил при разрешени лимити на ползване по план, както
следва: от 24.07.2006 г. до 09.05.2007 г. – 11 000 лева, от 10.05.2007 г.
до 24.07.2011 г. – 31 000 лева и от 25.07.2011 г. до 24.07.2016 г. –
31 000 лева. Уговорено е крайният срок /падеж/, на който се погасява
правото за ползване на кредита при условията на овърдрафт да е 24.07.2016 г. и
с междинни падежи, както следва: на 24.07.2011 г. Страните уговорили, че за
обезпечаване на всички вземания на Банката по договора кредитополучателят
учредява в нейна полза следните обезпечения: първа и втора по ред договорни
ипотеки върху недвижими имоти, собственост на „Дева-90“ ЕООД, запис на заповед.
Съгласно погасителния план /10/ кредитополучателят се издължава на междинен
падеж 24.07.2011 г. – 31 000 лева, на 24.07.2016 г. – 31 000 лева,
като крайният срок за погасяване на овърдрафта е уговорен на 24.07.2016 г. Между
страните е подписан и Анекс № ***, неразделна част от договора за кредит –
овърдрафт и Анекс № ***По делото са приети като писмени доказателства Заповед №
3020/21.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист от 21.06.2012 г., издадени по ч. гр. д. № 4754/2012 г. по описа на Районен
съд – Р., ХІ гр. с. От същите се установява, че длъжникът „Дева 90“ ЕООД е
осъден да заплати на кредитора „Централна Кооперативна Банка“ АД, сумите от
31 000 лева – главница по договор за предоставяне на кредит овърдрафт № ***,
Анекс № ***, Анекс № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 19.06.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от 5562,43 лева –
договорна лихва за периода 29.04.2011 г. – 18.06.2012 г., сумата от 558 лева –
такси, както и направените по делото разноски в размер на 742,41 лева –
заплатена държавна такса и 1200 лева възнаграждение за редовно упълномощен
адвокат. Въз основа на така издадените заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по молба на „ЦКБ“ АД при ЧСИ ***, рег. № *** е образувано изп. д. № ***,
присъединено към изп. д. № *** по описа на същия частен съдебен изпълнител. С
приложение № 1 към договор за цесия от 11.12.2013 г., „ЦКБ“ АД в качеството му
на цедент, е прехвърлило на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, в качеството му на
цесионер, вземанията си към трети лица, произтичащи от договори за кредит ведно
с лихвите, привилегиите, обезпечения и други принадлежности. Между цедента и
цесионера е сключено на ***и споразумение за прехвърляне на вземане /л. 35/, от
което се установява, че в полза на цесионера „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД е
прехвърлено вземане, произтичащо от договор за кредит с кредитополучател
„Дева-90“ ЕООД, по договор за предоставяне на кредит овърдрафт № ***, Анекс № ***и
Анекс № ***В споразумението е посочено, че вземането се прехвърля ведно с
всички привилегии и обезпечения, включително: ипотека, обезпечаваща сума в
размер на 11 000 лева /т. 3.1 от споразумението/, ипотека, обезпечаваща
сума в размер на 31 000 лева /т. 3.2/ и запис на заповед за сумата от
32750 лева, издаден от „Дева - 90“ ЕООД, ЕИК ********* в полза на ЦКБ АД, платим
на предявяване със срок до 112 месеца от датата на издаване, без протест и
разноски за бенефициента, авалиран от Л.Б.К., ЕГН **********. С уведомление по
чл. 99 от ЗЗД с изх. № 793-Е-001-12848/21.01.2014 г. /л. 24/ цедентът надлежно
е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне. Съгласно обратна разписка
уведомлението било получено на 04.02.2014 г. Видно от удостоверение, находящо
се на л. 71 от делото, на 28.03.2014 г. във връзка с молба с вх. №
7728/28.03.2014 г. на основание чл. 429, ал. 1 ГПК „Финанс инфо асистанс“ ЕООД,
е конституиран като взискател по изп. д. № *** по описа на ЧСИ ***, рег. № ***,
за свои вземания по изпълнителен лист от 21.06.2012 г., издаден по ч. гр. д. №
4754/2012 г. по описа на Районен съд – Р., ХІ гр. с. Съгласно протокол за
разпределение от ***на ЧСИ ***, рег. № *** по изп. д. № *** по цедирания кредит
на „Дева 90“ ЕООД е погасена сума на обща стойност 32 777 лева, като видно
от удостоверение с изх. № 19913/20.06.2017 г. /л. 71/, издадено от ЧСИ ***,
рег. № *** по изп. д. № *** към дата 20.06.2017 г. задължението на длъжника
„Дева 90“ ЕООД към взискателя „Финанс инфо Асистанс“ ЕООД е в общ размер на
21 854,64 лева, от които: 16620,64 лева – олихвяема сума, представляваща
остатък от просрочена главница ведно със законната лихва, считано от 19.06.2012
г. до окончателното изплащане на задължението; 5 228 лева – неолихвяема
сума, представляваща законна лихва към 20.06.2017 г.; 6 лева – неолихвяема
сума, представляваща авансова такса по т. 6 от ТТРЗЧСИ. Посочено е в
удостоверението, че горните суми не включват таксата по т. 26 съгласно ТТРЗЧСИ
по изпълнителното производство.
По делото е прието основно и
допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. От основното
заключение на вещото лице се установява, че единственото погасяване по
цедирания кредит на „Дева 90“ ЕООД е от разпределение на ЧСИ рег. № *** по изп.
д. № *** от дата ***на обща стойност 32 777 лева. От датата на придобиване
на вземането ***до разпределението на ЧСИ от ***е начислена законна лихва върху
главницата от 31 000 лева в размер на 1346 лева. Вещото лице е посочило,
че с разпределената сума на обща стойност 32 777 лева е погасена главница
в размер на 14379,36 лева, договорна лихва 5562,43 лева, законна лихва 6030,30
лева, такси и разноски на обща стойност от 6804,91 лева. Посочено е, че след
погасяването непогасената главница възлиза в размер на сумата от 16620,64 лева,
както и че от ***до 28.11.2016 г. е начислена законна лихва върху главницата от
16620,64 лева в размер на 4288,38 лева, а от 29.11.2016 г. до 31.08.2017 г. е
доначислена законна лихва върху посочената главница в размер на 1274,35 лева.
Вещото лице е посочило, че общият размер на дълга към 28.11.2016 г., възлиза на
сумата от 20909,02 лева, а към 31.08.2017 г. /датата на изготвяне на
експертизата/ е в размер на 2***3,37 лева. В допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице подробно е посочило дължимата сума
за главница и начислената върху нея законна лихва до датата на изготвяне на
основното заключение – 31.08.2017 г., като общо дължимото вземане на ищеца
възлиза, както е посочено и в основното заключение, на сумата от 2***3,37 лева,
от която главница в размер на 16620,64 лева и законна лихва за периода ***–
31.08.2017 г. в размер на 5562,73 лева.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д.
№ 15990/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с., вземането по
настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът
против ответника, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
Съгласно т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г.
на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на
вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение.
На първо място с оглед проверката дали процесния
документ има качеството на твърдяната от ищеца ценна книга - а именно запис на
заповед, съдът следва да провери дали същият е редовен от външна страна и дали
съдържа изискуемите законови реквизити по чл. 535 ТЗ,
без които същият би бил недействителен, респ. в случай, че някой от реквизитите
липсва дали може да бъде заместен или саниран по смисъла на чл. 536 от ТЗ. Съгласно
нормата на чл. 535 от ТЗ
записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и
да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието "запис на
заповед" както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно
обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което
следва да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да съдържа и подпис на издателя.
При проверка на редовността на процесния запис на заповед, съдът констатира, че ценната
книга отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание, налице са
всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ. Същият е редовен от външна страна
документ, удостоверяващ съответното парично вземане, инкорпорирано в него.
Действително
в записа на заповед е налице разлика в цифровото и словесно изписване на
дължимата сума, съответно цифром същата е посочена в размер на „32 750
лева“, а словом е изписана „тридесет и две хиляди и осемстотин и петдесет лева“. Това обаче не води до порок на ценната
книга, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 460, ал. 1 ТЗ, ако в
менителницата сумата е написана едновременно с думи и с цифри, при различие
важи сумата, написана с думи.
Не се споделя възражението на
ответника, че записът на заповед е нередовен от външна страна, като по него
липсва реално авалиране, тъй като никъде не са попълнени коректно данните му
като авалист на издадената от името на „Дева - 90“ ЕООД запис на заповед. Авалът, като
обезпечение по менителничния ефект представлява едностранна сделка, която
според чл. 484 ТЗ
се материализира върху ценната книга с думите "като поръчител" или
друг равнозначен израз и положен подпис от поръчителя. Дори само подписът на
лицето на лицевата страна на менителницата презюмира поемането на авал. Липсата
на попълнени данни на авалиста е ирелевантно за редовността на
поетото поръчителство, като в този смисъл не е
налице липса на реквизит по смисъла на чл. 536 във вр. с чл. 535, т. 2 ТЗ. Ответникът не е оспорил положения за „поръчител“ подпис в записа, а не е
налице и недостатък във формата на документа, който да рефлектира върху
действителността на авала по аргумент от разпоредбата на чл. 485, ал.
2 ТЗ. Затова, съдът намира, че е възникнало валидно менителнично
правоотношение, с което ответникът се е задължил като солидарен длъжник да
плати на предявяване със срок до 112 месеца от датата на издаване на записа на
заповед сумата от тридесет и две хиляди осемстотин и петдесет лева.
В разглеждания случай падежът
на задължението по записа е определен съгласно разпоредбата на чл. 486, ал. 1,
т. 1 ТЗ, т.е. „на предявяване“. Изявлението, че сумата следва да се плати в
срок до 112 месеца от датата на издаването му съставлява съглашение съобразно диспозитивната
разпоредба на чл. 487, ал. 1 ТЗ. Издателят може да определи по-дълъг или по-къс
срок за предявяването на записа, респ. определеният срок има обвързващо
действие спрямо кредитора по ефекта.
И тъй като падежът на
записа на заповед е определен съгласно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ - на предявяване, то за да настъпи падежът е необходимо записът на
заповед да бъде предявен на издателя. В настоящия случай не се оспорва факта, а
и се установява от представените по делото доказателства /Нотариална покана рег. № ***, по описа на
нотариус ***, с район на действие Районен съд – Р., рег. № *** на НК и
Нотариална покана рег. № ***, по описа на нотариус ***, с район на действие
Районен съд – Пловдив, рег. № ***на НК/, че
процесният запис на заповед е предявен за плащане както на издателя, така и на
ответника, в качеството му на авалист. От това следва, че падежът на
задължението е определен и изискуемостта на вземането е настъпила. За да се
търси отговорност на авалиста за заплащане на сумата по записа на заповед, при
уговорен падеж „на предявяване”, както се посочи по-горе записът трябва да е
предявен за плащане на издателя. В случая това се установява, поради което и е
допустимо да се ангажира отговорността на авалиста /в този смисъл е трайната и
непротиворечива съдебна практика - Определение
№ 45 от 13.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2880/2013 г., I т. о.; Определение №
349 от 4.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 135/2011 г., II т. о., Определение №
906 от 30.12.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 4614/2013 г., II т. о., и др./.
Менителничният ефект бил прехвърлен с джиро на 14.04.2014 г. на ищеца, като
се твърди до момента да не е платена сумата от 21000 лева. Джирото е специален,
търговскоправен способ за заместване на носителя на инкорпорирано в ценна книга
субективно право с друг. С него кредиторът по менителничния ефект - джирант се
съгласява да бъде заменен в правата по записа с друго лице - джиратар. Джирото
е едностранна, абстрактна, формална сделка. По делото се установява, че джирото
е обективирано върху гърба на записа на заповед и е подписано от джиранта.
Следователно, е произвело своето действие, като съдът намира, че джирото
отговаря на всички изисквания на чл. 466 и сл. ТЗ.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е надлежно легитимиран по
делото като носител на права /на вземане/, произтичащи от приложения запис на заповед, тъй като прехвърлянето от
„ЦКБ” АД на „Финанс инфо асистанс” ЕООД е валидно извършено, доколкото джирото
не е поставено под условие, не е частично, написано е върху ценната книга и
носи подписа на джиранта, с което са изпълнени изискванията на чл. 467, ал.
1 и ал. 2
и чл. 468, ал. 1,
във вр. с чл. 537 ТЗ
за неговата валидност откъм съдържание и форма. Тъй като джирото, съгласно чл. 469, ал.
1, във вр. с чл. 537 ТЗ,
прехвърля всички права по ефекта, и на основание чл. 485, ал.
1 във вр. с чл. 537 ТЗ,
ищецът има по представения запис на заповед същите права по отношение на
ответника като авалист по този запис на заповед, каквито е имал поемателят
преди прехвърляне на менителницата.
Записът е
едностранна формална абстрактна сделка от една страна, а от друга - е ценна
книга, която материализира задължение за плащане на определена сума пари при
настъпването на падежа. Менителничният ефект обикновено се издава с
обезпечителна цел по сделки, от които произтичат задължения за издателя, както
е и в случая. Съществуването на каузалното правоотношение, наред със записа на
заповед, не променя абстрактния му характер.
При така предявената претенция,
след като съдът провери редовността на записа на заповед от формална страна,
несъмнено трябва да се извърши преценка на фактите и обстоятелствата, свързани
със заявената каузална сделка, съответно дали вземането по нея съществува или
не. На първо място, следва да се посочи, че не съществува спор в съдебната
практика и правна доктрина, че менителничното поръчителство е уредено от
действащото законодателство като самостоятелно задължение и възникващо
единствено по силата на едностранното волеизявление на авалиста и е независимо
от дълга, който обезпечава. В този смисъл неоснователно се явява възражението
на ответника, че не е страна по каузалното правоотношение. Именно поради
самостоятелния характер на задължението на поръчителя на менителничния ефект,
авалистът не може да противопоставя възражения по повод обезпеченото каузално
правоотношение. На следващо място, тъй като в настоящия случай, твърдения за съществуване на
каузално правоотношение - договор за кредит, за обезпечаване на който е издаден
записът, са въведени в исковата молба, ищецът
следва да установи не само обстоятелствата, на които основава претенцията си по записа, но и тези,
от които произтичат вземанията му по обуславящата ефекта каузална сделка /в т.
см. е налице трайна съдебна практика -
т. 17 на ТР
№ 4/2013г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 90 от 10.09.2012г. по т.д.№ 431/2011г. ІІ т.о.
на ВКС; Решение № 133 от 5.07.2013 г. по т. д. № 104/2011 г., II т. о. на ВКС; Решение №
110/8.11.2010 г. по т. д. № 949/2009 г. на ВКС и др./. Установи се,
че между издателя на записа на заповед „Дева 90“ ЕООД и „ЦКБ“ АД е сключен
Договор за предоставяне на кредит овърдрафт № ***, Анекс № ***и Анекс № ***За
обезпечаване вземането по договора за кредит е издаден и процесният запис на
заповед, авалиран от ответника. За събиране на вземанията си по договора за
кредит „ЦКБ“ АД, сезирало Районен съд – Р. със заявление по реда на чл. 417 ГПК, във връзка с което било образувано ч. гр. д. № 4754/2012 г., ХІ гр. с., по
което били издадени Заповед № 3020/21.06.2012 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
21.06.2012 г. Въз основа на изпълнителен лист от 21.06.2012 г. и молба от „ЦКБ“
АД било образувано изп. д. № *** по описа на ЧСИ ***, рег. № *** по НК,
присъединено към изп. д. № *** по описа на същия частен съдебен изпълнител. С Приложение
№ 1 към договор за цесия от ***„ЦКБ“ АД, в качеството му на цедент прехвърлило
на ищеца, в качеството му на цесионер свои вземания срещу трети лица,
произтичащи от договори за кредит, ведно с лихвите, привилегиите, обезпечения и
други принадлежности. Вземането срещу издателя на записа на заповед е
индивидуализирано в сключеното между цедента и цесионера споразумение за прехвърляне
на вземане от ***/л. 35/. С уведомление по чл. 99 от ЗЗД с изх. №
793-Е-001-12848/21.01.2014 г. /л. 24/ цедентът надлежно е уведомил длъжника за
извършеното прехвърляне. Във връзка с извършеното прехвърляне на вземането
ищецът по настоящото производство на основание чл. 429, ал. 1 ГПК бил
конституиран като взискател по изп. д. № *** по описа на ЧСИ ***, рег. № ***,
за свои вземания по изпълнителен лист от 21.06.2012 г., издаден по ч. гр. д. №
4754/2012 г. по описа на Районен съд – Р., ХІ гр. с. Съгласно протокол за
разпределение от ***на ЧСИ ***, рег. № *** по изп. д. № *** по цедирания кредит
на „Дева 90“ ЕООД е погасена сума на обща стойност 32 777 лева, като видно
от удостоверение с изх. № 19913/20.06.2017 г. /л. 71/, издадено от ЧСИ ***,
рег. № *** по изп. д. № *** към дата 20.06.2017 г. задължението на длъжника
„Дева 90“ ЕООД към взискателя „Финанс инфо Асистанс“ ЕООД е в общ размер на
21 854,64 лева, от които: 16620,64 лева – олихвяема сума, представляваща
остатък от просрочена главница ведно със законната лихва, считано от 19.06.2012
г. до окончателното изплащане на задължението; 5 228 лева – неолихвяема
сума, представляваща законна лихва към 20.06.2017 г.; 6 лева – неолихвяема
сума, представляваща авансова такса по т. 6 от ТТРЗЧСИ. Посочено е в
удостоверението, че горните суми не включват таксата по т. 26 съгласно ТТРЗЧСИ
по изпълнителното производство.
По делото е прието основно и
допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира
като безпристрастно и компетентно изготвени и отговарящи в пълнота на
поставените въпроси. От основното заключение на вещото лице се установява, че
единственото погасяване по цедирания кредит на „Дева 90“ ЕООД е от
разпределение на ЧСИ рег. № *** по изп. д. № *** от дата ***на обща стойност
32 777 лева. От датата на придобиване на вземането ***до разпределението
на ЧСИ от ***е начислена законна лихва върху главницата от 31 000 лева в
размер на 1346 лева. Вещото лице е посочило, че с разпределената сума на обща
стойност 32 777 лева е погасена главница в размер на 14379,36 лева,
договорна лихва в размер на 5562,43 лева, законна лихва от 6030,30 лева, такси
и разноски на обща стойност от 6804,91 лева. Посочено е, че след погасяването
непогасената главница възлиза в размер на сумата от 16620,64 лева, както и че
от ***до 28.11.2016 г. е начислена законна лихва върху главницата от 16620,64
лева в размер на 4288,38 лева, а от 29.11.2016 г. до 31.08.2017 г. е
доначислена законна лихва върху посочената главница в размер на 1274,35 лева.
Вещото лице е посочило, че общият размер на дълга към 28.11.2016 г., възлиза на
сумата от 20909,02 лева, а към 31.08.2017 г. /датата на изготвяне на
експертизата/ е в размер на 2***3,37 лева. В допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице подробно е посочило дължимата сума
за главница и начислената върху нея законна лихва до датата на изготвяне на
основното заключение – 31.08.2017 г., като общо дължимото вземане на ищеца е
отразено да възлиза на сумата от 2***3,37 лева, включваща главница от 16620,64
лева и законна лихва за периода от ***до 31.08.2017 г. в размер на 5562,73
лева.
От гореизложеното се
установява, че въпреки полученото частично плащане в полза на ищеца по
образуваното изпълнително дело, касаещо вземането по договора за банков кредит,
обезпечен с процесния запис на заповед, то в настоящото производство не се цели
повторно присъждане на пълния размер на вземането, предвид частичното
погасяване, съобразно представените протокол за разпределение от ***и
удостоверение за дължими суми от 20.06.2017 г. /л. 71/ по изпълнителното дело.
В удостоверението е посочено, че задължението на „Дева - 90“ ЕООД към ищеца
възлиза на сумата от 16620,64 лева – представляваща остатък от просрочена
главница, ведно със законна лихва, считано от 19.06.2012 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 5228 лева, представляваща законна лихва към
20.06.2017 г. и 6 лева – авансова такса по т. 6 от ТТРЗЧСИ. Отразено е в
удостоверението, че горепосочените суми не включват таксата по т. 26, съгласно
ТТРЗЧСИ по изпълнителното производство. Предмет на настоящото производство е
абстрактната сделка – записът на заповед, по който се претендира плащане от
авалиста, поради което не е налице злоупотреба с право доколкото се цели да
бъде ангажирана отговорността на авалиста за непогасената част от вземането.
Съдът намира обаче, че
доколкото записът на заповед има обезпечителна функция за задължения по
каузалното правоотношение, то изискуеми са тези вземания, които са с настъпил
падеж към датата на падежа на ценната книга. За вземанията по каузалното
правоотношение, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на
заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга.
Противното би означавало да се предостави възможност на кредитора да иска
изпълнение въз основа на запис на заповед преди срока, чрез което ще се отрече
обезпечителния характер на ценната книга. Записът е с падеж на предявяване със
срок до 112 месеца от датата на издаването му, като същият е предявен, поради
което съдът намира, че гаранционното, абстрактно отношение не обхваща
последващите задължения, чиято изискуемост не е настъпила. Ето защо и
последващо възникналите задължения, каквито са вземанията за лихва за забава,
са ирелевантни за спорния предмет, тъй като не са обезпечени с изследвания
запис на заповед.
Предвид всичко изложено, съдът
приема, че предявеният иск е доказан по основание и размер до сумата от
16620,64 лева, представляваща непогасена главница по каузалното правоотношение,
обезпечено с процесния запис на заповед от 04.05.2007 г. За разликата над
посочената сума до пълния претендиран размер от 21000 лева, искът е
неоснователен и ще се отхвърли. Ответникът не ангажира доказателства претендираната
сума да е платена. Ето защо и доколкото е налице изискуемо вземане, което не се
доказва да е погасено, предявеният иск следва да бъде уважен в посочения размер,
като се признае дължимостта на вземането от ответника, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение. Основателно е и искането за установяване на
дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
погасяване.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и с
оглед заявените от двете страни претенции, на същите следва да се присъдят
разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил съответно
искане /представил е списък по чл. 80 ГПК – л. 114/ и е представил
доказателства за сторени такива в размер на 420 лева – платена ДТ и 120 лева –
депозит за ССЕ. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева. Общият размер на направените в исковото производство
разноски е 690 лв., от които по съразмерност на ищеца ще се присъди сумата от 546,11 лева.
Съдът
дължи произнасяне и по отговорността за разноски в заповедното производство,
съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, които се претендират в размер на сумата от 420 лева – държавна такса и 1160
лева – юрисконсултско възнаграждение. Разноските за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство следва да бъдат определени от съда
съобразно редакцията на чл. 78, ал. 8 от ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, действаща към датата на постановяване на решението и приключването
на съдебното дирене. Съгласно нея присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от ЗПрП. Разпоредбата е процесуална, тъй като предвижда правомощия на съда
да определя възнагражденията по посочения ред. Процесуалните норми,
съществуващи в момента на разглеждане на делото, са задължителни за съда
независимо от това, кога са възникнали материалноправните отношения по даден
спор и следва да се прилагат и по висящите производства, като в случая не са
предвидени изключения в преходните и заключителни разпоредби на закона за
изменение на ГПК.
Съгласно чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 от Закона
за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева, а за защита по заповедни производства от 50 до 150 лева.
Поради изложеното, съдът
намира, че дължимото на ищеца юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство следва да бъде определено в размер на сумата от 50 лева /определено в този размер на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 26 НЗЗПрП, предвид липсата на
фактическа и правна сложност/.
Така общият размер на
направените от ищеца разноски в заповедното производство възлизат на сумата от
470 лева, от които по съразмерност на ищеца ще се присъди сумата от 371,98 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за настоящото производство по
съразмерност. Представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 113/, както и доказателства
за направата на разноските в размер на 10 лева – за издаване на два броя
съдебни удостоверения и сумата от 80 лева – депозит за ССЕ. По съразмерност
съобразно отхвърлената част от исковете на ответника ще се присъди сумата от
общо 18,77 лева.
Претендирано
е и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Уговарянето
на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и
следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо
да се провежда /виж определение
№515/02.10.2015г. по ч. т. д.№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са
предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, в договорът за правна защита и
съдействие изрично е посочен този текст от закона. На ответника е осигурена
защита в хода на процеса, като на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения дължимият хонорар е 1160
лева.
По
съразмерност от сумата от 1160 лева на адв. Я.Х.Р. ще се присъди сумата от общо
241,91 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Б.К., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от ***Д.М., СУМАТА
от 16620,64 лева /шестнадесет хиляди
шестстотин и двадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, в качеството си на
авалист солидарно с издателя „Дева 90“ ЕООД, ЕИК ********* по запис на заповед,
издаден на 04.05.2017 г. в гр. Р. за сумата, изписана цифром „32750 лева“ и
словом „тридесет и две хиляди и осемстотин и петдесет лева“, прехвърлен с джиро
от 14.04.2014 г., с падеж на предявяване, предявен за плащане на дружеството –
издател на 04.01.2016 г. при условията на чл. 50, ал. 4, вр. с ал. 2 и чл. 47,
ал. 1-5 ГПК и на поръчителя Л.К. на 07.12.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на постъпване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда до окончателното
погасяване, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417 ГПК № 9325/30.11.2016 г. по ч. гр. д. № 15990/2016
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ граждански състав, като за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 21000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.Б.К., ЕГН **********,
с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от ******, СУМАТА от общо 371,98 лева /триста седемдесет и един лева и деветдесет и осем
стотинки/
- разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 15990/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с., както и СУМАТА от общо 546,11 лева /петстотин
четиридесет и шест лева и единадесет стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство.
ОСЪЖДА „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от ***Д.М.ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от общо 18,77 лева /осемнадесет лева и седемдесет
и седем стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от ***Д.М.ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Я.Х.Р., ЕГН **********, Булстат: **********,***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, СУМАТА от 241,91
лева /двеста четиридесет и един лева и деветдесет и една стотинки/ -
адвокатски хонорар по съразмерност за процесуалното представителство на Л.Б.К.,
ЕГН ********** по гр. д. № 4681/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ
гр. състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
/Диляна
Славова/
Вярно с оригинала
РС