Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 12.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Д. гр. д. № 883/2019 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 04.07.2018 г., постановено по
гр.д. № 66224/2016 г. по описа на СРС са отхвърлени, предявените от А.В.М., ЕГН
**********, с адрес ***, срещу С.О., ЕИК ********, с адрес гр. София, ул. „********,
искове с правна квалификация чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС за признаване
за установено в отношенията между страните, че А.В.М. е собственик на основание
договор за дарение по НА №173/1992г., том XXVIII, дело №6003/1992г. и на
основание изтекла придобивна давност и наследствено правоприемство от В.И.М. на
реална част с площ от 1185 кв.м., отразена в имот с идентификатор
55419.6706.642 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД- 18-24/02.03.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК /по
последното изменение със заповед №18-4638/17.06.2015г. на началника на СГКК -
София, с идентификатор №55419.6706.3218/, за който е налице грешка в
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18- 24/02.03.2012г.
на Изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в неправилното заснемане на
имотната граница между ПИ с идентификатор 55419.6706.524, и ПИ с идентификатор
55419.6706.642 /по последното изменение със заповед №18-4638/17.06.2015г. на
началника на СГКК - София, е идентификатор №55419.6706.3218/, както и за
осъждане на С.О. да предаде владението на посочената реална част на А.В.М.,
като неоснователни.
Недоволен от постановеното съдебно решение е останал
ищецът А.В.М., който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна
жалба, с която твърди, че същото е неправилно. Излага, че обжалваното съдебно
решение е необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Представя подробно становище в подкрепа на твърденията си.
В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - С.О., ЕИК ********,
с който се твърди, че същата е неоснователна. Поддържат се доводи в подкрепа на
правилността на съдебното решение.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция няма спор, че имотът, описан по
продавателно от 21.08.1902г. и крепостен акт №488 от 27.09.1902г. е нива от 4 дюлюма
или 3,9 дка. В продавателен запис от 27.09.1903г. няма записана площ на
закупения имот. От приложения делбен протокол от 23.10.1941 г. по ч.гр.д.
№1641/1941г. по т.4 е поделено място от 6335 кв.м. с две къщи в с. Панчарево,
м. Селски дол, при съседи: дол, общинско место, улица и Х. В.. По описаните
съседи и площ имотът е идентичен е имот пл. №5 от кв.48 на КРП на с. Панчарево,
одобрен със заповед №292/04.04.1909г., записан в собственост наВ.В. в
разписната книга. От имота са обособени два дяла, които ще бъдат записани като
парцели: Iа-5, кв.48 с площ от 2841 кв.м.
записани наВ.д. П.и I6-5 , кв.48 с площ от 3639 кв.м. на Ц. К. В.. Имот пл.№19 с площ от 4083 кв.м.
от РП, утвърден със заповед №4983/13.08.1958г. на с. Панчарево, съвпада изцяло
с южната част на процесния имот пл. №5 и представлява парцел 1-5, кв.48, дворището
на Ц. К. В. От приложената скица на л.12. северната граница на имота съвпада с определената
такава на л.12. на приложената комбинирана скица имот пл.№19 е със зелен контур
и номер по цифри 2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14- 15-16-2. Имот пл. №19, к.л.2
от кадастралния план, изработен 1956г. е с площ 4083 кв.м. На оригиналния картон
- к.л.2 на кадастралния план, съхраняван в Софгео, е записана годината на
изработване, която е 1956г. в издадената скица от „Софгео“ на л.34 по делото е
записана същата година. В следващия кадастрален план от 1985г. имот пл. №19 е
намален от изток и е с пл.№3126 с площ от 2877 кв.м., записан на В.И.М. по НА
№47/1974г. Частта откъм Самоковско шосе, с която е намален имотът е с площ от
1183 кв.м., посочена със зелени точки на комбинираната скица по цифри
4-5-6-7-8-9-4. Тази част заедно с дерето /Сух дол/ е без планоснимачен номер в
кадастралния план. В одобрената КККР е с идентификатор 55419.6706.3218, записан
на С.О.. Няма данни каква е причината тази част от имота да бъде приобщена с
дерето и да бъде записана в собственост на СО.
Пред въззивната инстанция страните не спорят за това, че въззивникът
А.В.М. е собственик на основание договор
за дарение, сключен с НА №173, том XXVIII, дело №6003/1992г. на I нотариус при
Софийска нотариална служба към Втори районен съд на следния недвижим имот:
вилно място, цялото с площ от 2750 кв.м., съставляващо имот пл. №19 в кв.19 по плана
на София, местността „вилна зона - градище - Панчарево“, за част от който имот
е отреден парцел V-19, парцела е с площ 1600 кв.м., заедно с построената върху
парцела двуетажна вилна сграда, без лятна кухня и барака, при съседи на целия
имот: селски дол, с малко езеро СГНС /бивш собственик Ц.А./, СГНС /бивш
собственикВ.П./. Праводателят на А.В.М.-
В.И.М. се е легитимирал като собственик на имота с НА №47, том VIII,
дело №1662/74г. на I нотариус при CPC, с който е признат за собственик по
завещание от Ц. В. В. и Д.Д.В. на двуетажна жилищна сграда, лятна кухня,
барака, заедно с дворното място, върху което са построени описаните по-горе
сгради, съставляващо имот пл. №19, в кв.19 по плана на вилна зона „Градище“
Панчарево - София, целият от 2750 кв.м., при съседи на имота: селски дол, с
малко езеро СГНС /бивш собственик Ц.А./, СГНС /бивш собственикВ.П./.
Няма спор между страните, а е видно и от представената по
делото скица №15-459843-12.12.2014г., издадена от СГКК - гр. София, че
посочения горе недвижим имот е с идентификатор 55419.6706.524 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-24/02.03.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК е площ от 2898 кв.м. Със заповед №18-4638-17.06.2015г.
на началника на СГКК - София е извършено изменение и имотът е отразен като ПИ с
идентификатор 55419.6706.3231.
Страните не спорят за това, че А.В.М. е собственик на
гореописания имот с площ от 2750 кв.м.,
отразен като ПИ с идентификатор 55419.6706.524 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД- 18-24/02.03.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК с площ от 2898 кв.м.
Спорът пред първоинстанционната и въззивната инстанция
касае собствеността върху реална част с площ от 1185 кв.м., отразена като част
от имот с идентификатор 55419.6706. 642 /по последното изменение със заповед
№18- 4638/17.06.2015г. на началника на СГКК - София с идентификатор 55419.6706.3218/,
която част А.В.М. твърди, че е придобил въз основа изтекла в негова полза придобивна
давност.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални
регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния
статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят
е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване
на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото.
От показанията на изслушаните пред първоинстанционния съд
свидетели е видно, че същите са запознати коя е процесната реална част от имот,
като могат да я опишат по външни характеристики. И двамата свидетели споделят,
че от години тази част, съвместно с ПИ с идентификатор 55419.6706.524 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД- 18-24/02.03.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК с площ от 2898 кв.м. се владее от бащата на А.В.М.
до 1994 г., когато същият е починал. Началния момент на установяване на това
владение не е установен по делото. От 1994 г. владението е продължено от А.В.М.
и продължава и към настоящия момент. Имотът е ограден с тел, от което е видно, че
или първия, или втория владелец е предприел действия които обективират
субективното му намерение за своене на вещта. Освен това достъп до имота се
осъществява единствено от черния път към имот ПИ с идентификатор 55419.6706.524
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-
18-24/02.03.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 2898 кв.м.,
собственост на А.М.. Не са събрани доказателства, че въззиваемата страна е
предприела каквито и да било действия по накърняване на владението на
въззивника в периода преди и след 1994 г. до 2015 г. Прекъсването на давността в хипотезата на чл.
79 ЗС се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота,
предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същия
имот от трето лице, вкл. и от друг сънаследник самостоятелно или наред с първоначалния
владелец, т. е. във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права
за имота по съдебен ред. По делото не са представени и доказателства за
владение на имота от страна на ответната страна и за възникване на право на
собственост в нейна в периода от 1994 г. до настоящия момент, като в тази
връзка следва да се отчета фактът, че простото заснемане на същия в нейна полза има
само декларативно значение и не създава права.
От посоченото е видно, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, от които може да се направи обосновано заключение, че
въззивникът владее реалната част в размер на 1185 кв.м., отразена като част от имот
с идентификатор 55419.6706. 642 /по последното изменение със заповед №18-
4638/17.06.2015г. на началника на СГКК - София с идентификатор 55419.6706.3218,
считано от 1994 г. и към 2015 г., като към 2004 г. в негова полза е изтекла
предвидената в закона 10 годишна придобивна давност и към този момент той е
станал собственик на процесната реална част от имота. Съответно тази реална
част погрешно е била отразена като част от имот с идентификатор 55419.6706. 642
/по последното изменение със заповед №18- 4638/17.06.2015г. на началника на СГКК
- София с идентификатор 55419.6706.3218, вписан като собствен на въззиваемата
страна.
С оглед изложеното, противно на приетото от
първоинстанционния съд, настоящият съд намира, че искът с правно основание чл. 54,
ал.2 от ЗКИР вр. чл. 124 от ГПК е основателен, поради което в тази част съдебното
решение е неправилно и следва да бъде отменено.
С уважаването на иска по
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР ищецът може да ревандикира спорната част, попадаща
в поземлен имот на ответника, без да изчаква провеждането на административна процедура
по отстраняването на грешката в кадастралната основа и последващата процедура по
изменение на подробния устройствен план. Съдебното решение по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е определило точните граници
на правото на собственост на ищеца и той може да проведе защита на това право, включително
и чрез ревандикационен иск, без да е необходимо да изчаква администрацията да нанесе
вярната имотна граница в кадастралния план /кадастралната карта/. (решение № 7 от
25.06.2012 г. по гр. д. № 1192/2010 г., I г. о. на ВКС.). Въпреки това обаче по
делото не са представени доказателства за това, че въззиваемата страна владее
имота, предвид което претенцията за
ревандикация на същата е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е
правилно в съответната част.
По разноските:
С оглед изхода на спора А.М., в качеството на ищец има
право на направени от него разноски в хода на първоинстанционното производство
в размер на 400 лв. деловодни разноски ( държавна такса и депозит за СТЕ). Не
са представени доказателства за реализирани разноски за адвокат пред тази
инстанция, поради което такива не следва да се присъждат.
А.М., в качеството на въззивник, има право и на
направените от него разноски в размер на 50 лв. заплатена държавна такса и 300
лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от 04.07.2018 г., постановено по гр.д.
№ 66224/2016 г. по описа на СРС, в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен иск с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР вр. чл.
124 от ГПК, предявен от А.В.М., ЕГН ********** ***, ЕИК ********, с искане да
се установи между страните, че А.В.М., ЕГН ********** е бил собственик на реална
част от недвижим имот с площ от 1185 кв.м., заключена, съгласно комбинираната скица
на вещото лице, находяща се на л.135 от делото, посочена със зелени точки на комбинираната
скица по цифри 4-5-6-7-8-9-4 към датата на одобряване на Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД- 18-24/02.03.2012г. на Изпълнителния директор
на АГКК, която реална част погрешно е отразена в имот с идентификатор
55419.6706.642 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД- 18-24/02.03.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК по последното изменение
със заповед №18-4638/17.06.2015г. на началника на СГКК - София, с идентификатор
№55419.6706.3218/ и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание
чл. 54, ал.2 от ЗКИР вр. чл. 124 от ГПК, по отношение на С.О., ЕИК ********, че
А.В.М., ЕГН ********** е собственик на реална част от недвижим имот с площ от
1185 кв.м., заключена, съгласно комбинираната скица на вещото лице, находяща се
на л.135 от делото,
приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение, посочена
със зелени точки на комбинираната скица по цифри 4-5-6-7-8-9-4 към датата на
одобряване на Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД- 18-24/02.03.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, която реална част
погрешно е заснета към ПИ с идентификатор 55419.6706.642 по Кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД- 18-24/02.03.2012г. на Изпълнителния
директор на АГКК по последното изменение със заповед №18-4638/17.06.2015г. на началника
на СГКК - София, с идентификатор №55419.6706.3218/ вместо като част от ПИ с
идентификатор 55419.6706.524 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД- 18-24/02.03.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК.
ПОТВЪРЖДАВА съдебното решение в останалата част.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ******** да заплати на А.В.М., ЕГН **********
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, както следва: 400 лв. за
първоинстанционното производство и 50 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок от съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1 2.