МОТИВИ към Присъда 5/ 19.03.2015г,
постановена по Н.О.Х.Д. № 240/2014г. по описа на КРС, VІІ състав
Карнобатска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на Ю.А.С. с ЕГН ********** от гр.Сунгурларе и Я.А.С. с ЕГН ********** от гр.Сунгурларе за това, че на неустановена дата през периода
06.04.2011г.-07.04.2011г. в гр.Сунгурларе, Бургаска област от стопанския двор
на Община Сунгурларе/бившето ППД/, общ.Сунгурларе, обл.Бургас
при условията на повторност за двамата обвиняеми Я.А.С.
и Ю.А.С. чрез разрушаване и повреждане на преграда здраво направена за защита
на имот - отрязване на арматурна пръчка от желязна решетка, чрез използване на
техническо средство – ножица за рязане на арматура след предварително сговаряне и в съучастие помежду си като
извършители в немаловажен случай отнели чужди движими вещи – 2 бр.хром никелови
тръби с размери дължина 6
метра, външен диаметър 101,6 мм и дебелина на
стените -2mm- всички вещи на обща стойност 388,80 лв. /триста осемдесет и осем лева
и осемдесет стотинки/ от владението на собственика „Унифиш”
ЕООД-гр.София без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят-
престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, предл.І-во и ІІ-ро, т.4, предл.ІІ-ро, т.5 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и правна
квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен начин по делото се доказва, че
подсъдимите са извършили инкриминираното деяние. Относно индивидуализацията на
наказателната отговорност предлага на съда да постанови присъда, с която
признае подсъдимите за виновни, като им бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на една година за подс. Ю.С. като на
основание чл. 66,ал.1 НК така определеното им наказание бъде отложено за срок
от три години, а за подс.Я.С. наказание петнадесет
месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в
затвор.
Защитникът на подсъдимия Ю.С. се присъединява към
казаното от прокурора и посочва, че при индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът следва да отчете смекчаващите отговорността
обстоятелства, при което да му се определи минимално по размер наказание.
Защитникът на подсъдимия Я.С., пледира, че по делото
не се доказва извършване на престъплението, за което на подс.С.
му е повдигнато обвинение, а такова по чл. 215 НК. Счита също така, че спрямо
него приложение следва да намери и разпоредбата на чл. 55 НК, при което му се
наложи наказание „пробация”.
Подсъдимият Ю.С. се признава за виновен и изразява
съжаление за стореното.
Подсъдимият Я.С. се присъединява към тезата, изложена
от неговия защитник и моли съда да реши да не влиза в затвора.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Ю.А.С. с ЕГН ********** е
роден на ***г. в гр.Карнобат, Бургаска област, български гражданин, осъждан, с
основно образование, неженен, безработен, живущ ***.
Подсъдимият Я.А.С. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Сливен, български гражданин, осъждан, със
средно образование, неженен, безработен,
живущ ***.
На неустановена дата през периода 06.04.2011г.-07.04.2011г.
подс.Я.С. и подс.Ю.С. се
срещат в заведение, находящо се в гр.Сунгурларе. Подс.Я.С.
съобщава на подс.Ю.С.,*** /бивше ППД/, където работи
по това време по програма за заетост към общината, е видял тръби, неръждавейка, да отидат да ги вземат и ги продадат за
скрап. Същата вечер около 21.00часа подс.Ю.С. взема
от дома си ножица за рязане на арматура и двамата с подс.
Я.С. отиват към мястото. Обектът е охраняван нощно време от пазач, който
периодично го обхожда. Отивайки на мястото, двамата подсъдими виждат, че
пазачът е на работното си място, в друга постройка, на около 200 метра от халето,
където са тръбите. С арматурната ножица подс.Я.С.
отрязва арматурните пръчки на желязната решетка на единия от прозорците на
халето, на който липсвало стъкло и който бил от южната страна на халето. През
образувания отвор, който се намира на разстояние 140см от земята, подс.Я.С. влиза в помещението и от вътре подава на
останалия отвън подс.Ю.С. 2бр. хром никелови тръби с размери дължина 6 метра, външен диаметър 101,6 мм и дебелина на
стените -2mm. След това подс.Я.С. и подс.Ю.С.
пренасят двете тръби до дома на подс.Ю.С..
На сутринта двамата решават да нарежат тръбите, като за целта подс.Я.С. се ангажира да намери машина, а подс.Ю.С. да поиска ток от своя съсед- св. М.И., тъй като в
неговия дом няма електричество. На 07.04.2011г. около 08,30 часа подс.Я.С. отива в дома на свид.Е.Х.
и иска от нея ъглошлайф и разклонител. Свид.Х. дава на подс.Я.С. ъглошлайф марка „Бош” и
разклонител, който е с дължина 6
метра, бял на цвят, единичен. Свид.Х.
не пита подс.Я.С. за какво са му вещите, но се разбират
след като подс.Я.С. си свърши работата, да й ги
върне. След това подс.Я.С. отива в дома на подс.Ю.С., като носи със себе си ъглошлайфа
и разклонителя. През това време подс.Ю.А. отива при съседа
си-свид.М.И., и го моли да включи разклонители в дома
му, за да ползва ток, като му казва, че има рожден ден и иска да пусне музика и
му обещава, че ще му заплати сумата от 4 лева. Свид.М.И.
включва в дома си двата си разклонителя и дава достъп до дома си, за да ползва подс.Ю.С. ел.енергия. Малко по-късно свид.М.И.
чува шум от рязане и отива в дома на подс.Ю.С., за да
види какво прави. Там заварва него и подс.Я.С., който
реже двете тръби с ъглошлайф. Свид.И.
вижда, че двете тръби са нови и пита подс.Ю.С. дали
тръбите не са крадени, но никой от двамата подсъдими не му отговаря. След като подс.Я.С. приключва с рязането на втората тръба, в дома на подс.Ю.С. идват свид.И.У. и Румен
Х.-***, които виждат нарязаните на парчета тръби и се заинтересуват откъде двамата
подсъдими са взели тръбите, но същите започват да дават противоречиви
обяснения. При така създалата се ситуация подс. Я.С.,
подс.Ю.С. и св. И. са отведени в полицията.
С протокол за доброволно
предаване подс.Я.А.С. предал доброволно 1бр. ножица
за рязане на арматура, оранжева на цвят с черни дръжки с изписани цифри 450 и
18 с дължина 45 см,
1бр. ъглошлайф марка „Bosch” 1900 PWS със
зелен корпус, ръкохватка и захранващ кабел, 10 бр. парчета от хром-никелови
тръби с различни размери- 114
см, 124
см, 129
см, 130
см, 115
см, 81
см, 111
см, 85
см, 85
см и 228
см с обща дължина 12 метра, 1бр. удължител-макара
с дължина 10 метра
с черен корпус с четири гнезда и 1бр. удължител с дължина 6 метра с бял кабел, с
черен щепсел и бял закрит контакт. С разписка от 05.06.2012г.- 1 бр.ъглошлайф, зелен на цвят, марка „Бош”
и 1 бр.удължител, бял на цвят, единичен, с дължина 6 метра били върнати на свид.Е.Х..
Видно от извършената съдебна оценителна експертиза общата стойност на 2бр. хром никелови тръби с размери дължина 6 метра, външен диаметър 101,6 мм и дебелина на
стените -2 мм възлиза на 388,80 лева.
Предметът на престъплението заместен в хода на съдебно следствие по
НОХД 504/2013г. по описа на КРС, чрез възстановяване на сумата с вноска бележка
от 24.02.2014г., подписана от адв. К., защитник на подс.Я.С. по делото.
Подс.Я.А.С. е осъждан както
следва: по НОХД № 439/2010г. по описа на КРС, определението по което е влязло в
законна сила на 11.10.2010г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4,т.5 вр.чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание шест
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години месеца,по НОХД № 28/2011г.
по описа на КРС, определението по което е влязло в законна сила на 21.01.2011г.
за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, предл.І-во и ІІ-ро, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК, за което му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен
срок от три години и шест месеца.
Подс.
Ю.А.С. е осъждан както следва: по НОХД № 115/2008г. по описа на КРС,
определението по което е влязло в законна сила на 10.07.2008г. за престъпление
по чл.197, т.3, вр. чл.195, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и на обв.Ю.С. е наложено наказание глоба в размер на 10 лева. На
основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК на обв.Ю.С. е определено общо най-тежко наказание в размер на
250 лева по НОХД № 183/2002г. по описа на КРС и по НОХД № 115/2008г.по описа на
КРС. С квитанция № 206 504 28 от 28.06.2006г., издадена от „Банка ДСК”-АД,
подс.Ю.С. е заплатил глобата в размер на 250 лева.
Предвид разпоредбата на чл.30, ал.1, вр. чл.28, ал.1
от НК не е изтекъл петгодишния срок от изтърпяване на наказанието глоба, въпреки
че е налице реабилитация по право по чл.86, ал.1, т.3 от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка се приема от съда за установена въз основа на обясненията
на подс.
Ю. Стояноя, на подс.Я.С. (частично),
както и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.
За да приеме за
доказан факта, че е имало предварителна уговорка между двамата подсъдими за
извършване на кражбата, а в последствие и за участието на двамата в
изпълнителното деяние съдът кредитира обясненията на подс.Ю.С.
дадени в хода на съдебно следствие в
настоящото производство. Обясненията на подсъдимия са както средство за защита,
така и доказателствено средство, чиято истинност и достоверност следва да бъдат
проверени. За съда възниква задължението да прецени внимателно и задълбочено
това доказателствено средство, успоредно с показанията на останалите свидетели,
с другите доказателства и със собствената логичност и вътрешна убедителност на
обясненията.
Съдът намира, че
обясненията на подс.Я.С. са логични, последователни и
вътрешно непротиворечиви. Действително, в хода на наказателния процес този
подсъдим няколко пъти е променял своите обяснения, но единствено в частта досежно участието на подс.Я.С. в
изпълнителното деяние. Следва да се има предвид, че през цялото време подс.Ю.С. е признавал факта, че е извършил деянието.Т.е.
никакви договорки с разследващите органи и наблюдаващия прокурор не биха могли
да „издействат” оправдателна присъда, ако са налице доказателства подкрепящи самопризнанието
му. Нито пък биха му гарантирали по-ниско наказание, тъй като преценката за
вината и отговорността е само и единствено прерогатив на съда. От тази гледна
точка съдът намира, че обясненията, в които е твърдял, че сам е извършил
деянието, са с цел да прикрие участието на другия подсъдим, с когото са близки
приятели. Не намира опора във фактите твърдението на подс.
Я.С., че двамата са „просто познати”, тъй като от една страна са се познавали
достатъчно добре, за да знае, че в дома на другия подсъдим няма електричество,
при това от доста време.
Неговите обяснения
се подкрепят и от обясненията на подс.Я.С. и
показанията на св. Б., че по това време последният подсъдим е работил на същото
място и е имал фактическата възможност да възприеме не само какви вещи има в
халето в този двор, но и по какъв начин може да се влезе в двора и халето и
какви препятствия има.
А предвид събраните
писмени доказателства-протокол за оглед, следва да се посочи, че един човек
много по-трудно би могъл сам да изнесе две тръби последователно от това хале
през отвор, разположен на височина 1.40см., без да привлече вниманието на
охранителя.
От друга страна обясненията на подс. Я.С. са непоследователни и противоречиви както сами
по себе си, така и с обясненията на подс.Ю.С. досежно момента, в който последният му се обадил и
обясненията, които му е дал за тръбите. Съдът не кредитира обясненията на подс. Я.С. в частта, в която посочва, че не е прочел
протокола за оглед, тъй като същият е грамотен и образован човек
(средно-специално образование) и е наясно, че всяко негово действие има
последици. По никакъв начин не намира опора в доказателствата по делото, че
спрямо него е упражнено физическо или психическо насилие от страна на
полицейските органи. Ако е имало физическо насилие, както се твърди, то подс.Я.С. е могъл веднага след приключване на следствените
действия да потърси лекарска помощ и да се защити от извършените срещу него противоправни прояви. Твърдението, че спрямо него е имало
психическо насилие, осъществено чрез заплаха със задържане също не следва да се
кредитира, тъй като подсъдимият като интелигентен човек е бил наясно с
последиците за в бъдеще при евентуално негово самопризнание.
Алогично е и твърдението му, че е
подписал съответните протоколи в хода на досъдебното
производство, за да спази своя познат-подс. Ю.С..
Изцяло без отговор остава въпросът как може да се „спаси” човек, който е
направил признание, че е извършил кражба, като посочиш, че също имаш участие.
Всичко това даде
основание на съда на кредитира обясненията на подс. Ю.С.
и да ги цени като доказателствено средство. В случая съдът намира, че не е
налице забрана по чл. 279,ал.4 НПК, тъй като за постановяването на присъдата
съдът се позова (при това не единствено) на обясненията, дадено лично от подс.Ю.С. в хода на съдебно следствие.
Също така обясненията на подс.Ю.С. се подкрепят и от показанията на св.И.У. и св.С.Б.
за действията на двамата подсъдими при извършения оглед на местопроизшествието
и дадените от тях по това време обяснения. Тук е мястото да се посочи, че
според практиката на ВКС "полицейският служител може да установява
при разпита му като свидетел извънпроцесуални
изявления на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретен
наказателен процес придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да ги
е възприел. Без съмнение ще е налице процесуално нарушение, ако осъдителната
присъда се основава единствено на свидетелско показание на полицейски служител
за извънсъдебно признание за извършено престъпление
или между свидетелското показание на полицейския служител и останалите
доказателствени средства е налице съществено противоречие, поставящо под
съмнение достоверността на установеното от него относно направеното
самопризнание, каквито
хипотези не са налице в случая( Решение № 626 от 29.12.2011
г. на ВКС по н. д. № 2751/2011 г., III н. о., НК и посочената в него
практика).
Следва да се посочи
също така, че съдът кредитира протокола за доброволно предаване от 07.04.2011г.
само досежно факта, че вещите са били във фактическа
власт на подс. Я.С. и са били предадени на
разследващите органи от него, но не и в частта досежно
направеното от него самопризнание, тъй като към онзи момент той е имал само
качеството на свидетел.
Съдът намери за
доказан факта, че именно подс. Ю.С. е взел ножица за
рязане на арматура и същата е негова предвид направеното от него изявление при
предявяване на веществените доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимите Ю.С. и Я.С.
са осъществили от обективна и субективна
страна престъплението престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, предл.І-во и ІІ-ро, т.4, предл.ІІ-ро, т.5 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимите на неустановена дата през периода
06.04.2011г.-07.04.2011г. в гр.Сунгурларе, Бургаска област от стопанския двор
на Община Сунгурларе/бившето ППД/, общ.Сунгурларе, обл.Бургас
при условията на повторност за двамата обвиняеми Я.А.С.
и Ю.А.С. чрез разрушаване и повреждане на преграда здраво направена за защита
на имот - отрязване на арматурна пръчка от желязна решетка, чрез използване на
техническо средство – ножица за рязане на арматура след предварително сговаряне и в съучастие помежду си като
извършители в немаловажен случай отнели чужди движими вещи – 2 бр.хром никелови
тръби с размери дължина 6
метра, външен диаметър 101,6 мм и дебелина на
стените -2mm- всички вещи на обща стойност 388,80 лв. /триста осемдесет и осем лева
и осемдесет стотинки/ от владението на собственика „Унифиш”
ЕООД-гр.София без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина “пряк” умисъл, като подсъдимите
са съзнавали, че лишават от фактическа власт собственика на вещите, като след
деянието са желаели да се разпоредят с тях в свой интерес.
По смисъла на чл. 93, т. 12 НК престъплението е извършено от две
или повече лица, когато
в самото му изпълнение са участвали
най-малко две лица. При кражбата
изпълнителното деяние се изразява в отнемане
на съответната вещ, с което се
прекъсва досегашното владение на пострадалия без негово съгласие
и се установява фактическа власт върху нея от
дееца. Безспорно по делото се
доказа, че и двамата подсъдими са участвали в изпълнителното деяние на кражбата
като извършители, т.е. е налице квалификацията две или повече
лица.
Предварителният
сговор е налице, когато съгласието и решението
да се отнемат вещите е постигнато не непосредствено преди кражбата, а в един
по-ранен момент. Става въпрос за
предварително обмислена престьпна дейност,
която разкрива наличието на по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
кражба.
Деянието подсъдимият Ю.С. е
осъществил при условията на повторност по смисъла на чл. 28 от НК. Този извод е верен поради следните съображения: Видно от справката за
съдимост преди извършване на настоящото деяние същият е осъждан по цитираните
по-горе НОХ дела. Изпълнението на наложеното му наказание е извършено на 28.06.2006г . Не е изтекъл
срока от 5 години по чл. 30, ал.2 от НК от изтърпяване на наказанието по тези три присъди, поради което настоящото
деяние следва да се квалифицира като извършено при условията на повторност.
Деянието е извършено от подс.Я.С. при условията на повторност
предвид посочените осъждания, като не изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.
30,ал.2 НК срок.
Последователно в съдебната
практика и науката, е застъпено становището, че повторна кражба по смисъла на
чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК има, когато деецът извърши кражба в немаловажен
случай, след като е осъждан за кражба в немаловажен случай (виж т. 2 на
Постановление № 2/70 г. на ПВС, Решение № 350 от 28.09.2009 г. на ВКС по н. д. №
276/2009 г., I н. о., НК). В случая и двамата подсъдими са били осъждани са престъпления, които не
представляват маловажен случай (подс.Ю.С. е осъждан
за деяние по чл. 197 НК, но с препратка по чл. 195,ал.1 НК, което е
квалифициран и по-тежко наказуем състав на кражба). Настоящото деяние също не
представлява маловажен случай предвид наличието на квалифициран състав на
кражба.
Именно наличието на деяние по
чл. 195, ал.1,т. 5 НК бе мотива на съда да не преквалифицира деянието като
такова по чл. 197,т.3 НК, независимо, че вещите са заместени в хода на съдебно
следствие.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението чл.195, ал.1, т.3, предл.І-во и ІІ-ро, т.4, предл.ІІ-ро, т.5 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК от НК законът предвижда наказание “лишаване от
свобода” от една до десет години.
При определяне размера на наказанието досежно подс.Ю.С., съдът съобрази, че
подсъдимият е бил неосъждан към момента на деянието. Съдът взе предвид също така и факта,
че този подсъдим е направи самопризнание и съдейства за установяване на фактите
по делото; ниската стойност на вредите, не на последно място отчита и факта, че
от извършване на деянието е минал период от около четири години, което само по
себе си затруднява постигането на целите на наказанието, визирани в хипотезата
на чл. 36 НК, като по този начин намери, че наказание “лишаване от свобода” за
срок от една година е от естество да осъществи в пълнота генералната и
специалната превенция, като му даде възможност да преосмисли
и коригира поведението си.
Тъй като съдът
налага наказание лишаване от свобода за срок по –малък от три години и
подсъдимия не е бил осъждан, на основание чл. 66,ал. 1 НК така определеното
наказание следва да бъде отложено за срок от три години, тъй като съдът намира,
че целите, визирани в чл. 36 могат да бъдат постигнати и без това наказание да
бъде ефективно изтърпяно.
По отношение на подс.Я.С. съдът прецени младежката възраст на този
подсъдим, ниската стойност на вредите и тяхното възстановяване, така и факта на
изминалия значителен период от време от извършване на деянието до постановяване
на присъдата, поради което съдът намери, че следва да бъде наложено наказание в
неговия минимум, а именно една година лишаване от свобода, което да се изтърпи
при първоначален строг режим в затвор.
Съдът прецени, че
по делото не са налице изключителни или многобройи смекачаващи обстоятелства (чл.55 НК), поради което и не
приложи тази разпоредба. Единствено ниската стойност на предмета на
престъплението не може да обуслови приложението на тази разпоредба, а има
значение при индивидуализацията на наказанието.
Съдът не се произнесе по въпроса за
приложението на чл. 68,ал.1 НК, тъй като преди това следва да извърши групиране
на постановените до този момент спрямо подс.Я.С.
присъди. За да стори това обаче, особено спазвайки принципа за най-изгодния за
подсъдимия вариант, съдът е обвързан от произнасянето на настоящото дело, тъй
като са възможно няколко варианта за групиране. Предвид изложеното след влизане
в сила на присъдата съдът ще се произнесе по реда на чл. 306 НПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед постановената осъдителна присъда и на
основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимите Ю.А.С. и Я.А.С. следва да заплатят в полза на
държавата по сметка на ОД на
МВР Бургас сума в размер на по 35лв., а по сметка на Районен съд
Карнобат сума в размер на по 45лв.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
С
присъдата съдът постанови отнемане в полза на държавата на основание чл.53,
ал.1, буква „а” от НК на вещественoто доказателство, послужило за извършване
на умишленото престъпление, а именно – 1 бр. ножица за рязане
на арматура, оранжева на цвят
с черни дръжки с изписани цифри 450 и 18 с дължина 45
см
А веществените доказателства 10 бр. парчета от
хром-никелови тръби с различни размери- 114 см,
124 см,
129 см,
130 см,
115 см,
81 см,
111 см,
85 см,
85 см
и 228 см
с обща дължина 12 метра
да се върнат
на ощетеното юридическо лице „Унифиш“ ЕООД, а 1бр. удължител-макара
с дължина 10 метра с черен корпус с четири гнезда да се
върне на свидетеля М.А.И..
В случая с връщането на парчетата от хром-никелови тръби на
собственика им действително се поставя въпроса на наличие на неоснователно
обогатяване, но това създава облигационна връзка между заплатилия щетите и
собственика. За съда няма възможност да разпореди задържането им от страна
подсъдимия, който е заплатил тяхната стойност.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: