Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
24.10.2019 г. Гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет
и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова
Ангелина Лазарова
секретар Соня Дичева
прокурора Анна Помакова,
като разгледа
докладваното от съдия Р.Лолова
ВНДОХ №250 по описа за 2019 год.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред въззивната инстанция
е образувано по жалба от П.Г.П., подсъдим по нохд № 124/19г. по описа на ШОС
против присъдата на същия съд от 11.06.2019г., постановена по същото дело, с
която подсъдимият П. е признат за виновен
за деяние по чл.277а ал.7 НК като му е наложено наказание от шест месеца
лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години. Отнел
е в полза на държавата предметите на престъплението, приложени като веществени
доказателства.
В жалбата се твърди, че присъдата е
необоснована и незаконосъобразна. Излагат се съображения, че съдът е направил
неправилни изводи тълкувайки доказателствата по делото.Прави се искане същата
да бъде отменена като се постанови нова оправдателна такава и му се върнат
отнетите вещи. Жалбата се поддържа в с.з. лично от жалбоподателя като същия
представя и писмени доказателства в нейна подкрепа.
В с.з. представителят на апелативната
прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Въззивната инстанция, като разгледа
становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло,
на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна
следното:
С присъда от 11.06.19г. Шуменският
окръжен съд е признал подсъдимия П.Г.П. за виновен в това, че за периода от 16.09.2013г.
до 08.08.2018г. в дома си в гр.В.Преслав, ул. Обзор 11, противозаконно, в
нарушение на чл.152 ал.2 ЗКН вр. Пар.16 ЗКН държал четири бр. металдетектори,
за които знаел, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически
обекти и на основание чл.277а ал.7 и чл.54 НК му е наложил наказание от шест месеца
лишаване от свобода, с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години.
Осъдил го е да заплати направените по делото
разноски. Отнел е в полза на държавата предмета на престъплението.
За да стигне до този резултат съдът е
приел за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел изцяло изложените в
обвинителният акт факти и обстоятелства, а именно:
На 02.09.2013г. подс. П. закупил
металдетектор Garrett и локатор Compass profit 75a, съответно с фактура и касов бон от „Worlddetectors“ ЕООД гр.София.
Същият не е бил регистриран по реда и в сроковете предвидени в разпоредбата на
чл.152 ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.)- „Собствениците
на средствата по ал. 1, т. 6 са длъжни да ги регистрират в Министерството на
културата в 14-дневен срок от придобиването им. Редът за регистриране на
специалните технически средства се определя с наредбата по чл. 147, ал. 6.“.
На 11.06.2016г. подс. П. закупил в
Р.Гърция металдетектор „Nokta“ , със съответна квитанция за продажба
на дребно.
На 24.04.2018г. подс. П. закупил още
един локатор „Compass priofit75а“от „Worlddetectors“ ЕООД гр.София със
съответна гаранционна карта и фактура. Същия отново не е регистриран по реда на
чл.152 ал.2 ЗКН /нормата не е изменяна от редакцията й през 2009г./
За тези технически средства подс. П.
никога не е подавал заявления за регистрация в Регистъра на специалните
технически средства към М-во на културата и не е бил вписван в същия регистър
като лице, имащо право да използва такива технически средства.
Техническите средства са били открити в
дома на подс. П. при претърсването, извършено там, като доброволно ги предал.
/техническите средства са подробно описани както в присъдата, така и в мотивите
на първата инстанция/
От заключението на назначената
техническа експертиза се установява, че всички те са изправни и са годни да
откриват метални предмети под земята като могат да показват вида на метала,
дълбочината на която се намират предметите. Локаторите могат да се ползват
прецизно в комбинация с металдетекторите. Всички тези устройства са достъпни и
се продават в специализирани магазини и интернет.
Подс. П. е възразил, че металдетекторът
закупен в РГърция бил регистриран там, поради което не следвало да го
регистрира и у нас.
Това възражение е напълно неоснователно
и този извод се продкрепя и от представеното от самия подсъдим писмо, изхождащо
от М-во на Външните работи, в което се обяснява, че за да бъде признат даден
документ, изходящ от друга държава, то той следва да съдържа „унифициран способ
за удостоверяване на определена категория публични актове – т.нар „апостил““.
При положение, че има съответна двустранна договореност между отделните държави
за опростяване удостоверителната процедура, необходимостта от такъв „апостил“
би могла да отпадне.
Установено е по несъмнен начин, че
такава двустранна договорка между РБългария и РГърция няма. Т.е документите
издавани от едната държава подлежат задължително на легализация, вкл. и заверка
„апостил“.
От друга страна, от приложените два
документа, съставени на гръцки език, първият -№287220/167297/228/22 с дата
25.11.2014г. става ясно, че същите удостоверят регистрация в регистъра на
металотърсачите в РГърция на два метални детектора „ Garret GTI2500 и Compass LR Profit 35a
като е уточнено, че използването им се разрешава само в определен район – след
изрично разрешение на компетентните служби, като молбата са разрешение следва
да се подаде в рамките на една година от датата на издаване на удостоверението.
В противен случай регистрацията се изтривала автоматично.
Вторият документ представлява писмо с
дата 30.06.2016г. до подс. П., с което се уведомява, че за да може да му се
издаде съответен сертификат и да получи регистрационен номер на устройството е
необходимо да посочи данъчния си номер.
От тук следва извода, че към 2016г.
дори в РГърция, подс. П. не е имал необходимата регистрация./същата е била
заличена в посочения едногодишен срок, което е наложило да се иска нова/
По делото е приобщена и молба на подс. П.
до Министъра на правосъдието за връщане на техническите устройства, където
уточнява с какво се занимава.
От тези доказателства може да се
направи извода, че същия е бил съвсем наясно с реда за ползване на тези
технически съоръжения.
Изхождайки от всички тези доказателства
съдът е направил единствения правилен и законосъобразен извод за виновно
поведение от страна на подс. П.. Същият от обективна и субективна страна е
осъществил състава на чл.277а ал.7 НК, като придобивайки съответните технически
средства не ги е регистрирал на територията на РБългария по предвидения за това
ред и в изискуемите срокове. Деянието е на просто извършване. С факта на
държането на такива нерегистрирани технически средства е осъществен от
обективна страна престъпния състав. Деянието е осъществено и от субективна
страна също, тъй като деецът е знаел или предполагал, че предметите са предназначени
или са послужили за търсене на археологически обекти. Сам той многократно е
заявявал, че се занимава с такава дейност и е напълно наясно за какво служат
тези технически устройства.
Обвинението е, че за периода 16.09.2013
-08.08.2018г. подсъдимият противозаконно
държал в дома си предмети - 4 бр.металдетектори, за които знаел и
предполагал, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически
обекти. Макар и закупуването, държането, притежанието на тези уреди да не е
противоправно и да не е свързано с някакъв забранителен или разрешителен режим
то противозаконно е използването им, както и само предположението, че могат да
бъдат използвани за нерегламентирани дейности по търсене, откриване, пренасяне
и пр. на археологически обекти, доколкото те са изключителна държавна
собственост и притежаването им не е разрешено по съответния ред, както и
доколкото в специалния закон е визиран определен срок, в който следва тези
прибори да бъдат надлежно регистрирани. В това се състои и обективната и
субективна страна на деянието по чл.277а ал.7 НК.
В конкретния случай за металдетекторите
е налице знание за тяхното предназначение и възможност чрез тях да се търсят
археологически обекти, Всичко това, съпоставено с останалите събрани
доказателства по делото, потвърждава извода, че подс. П. е бил наясно със
същинското предназначение на тези устройства.
Окръжният съд е изложил много обстойни
мотиви като е отговорил на всички възражения, които се възприемат и споделят и
от настоящата инстанция. Посочил е и обилна съдебна практика в този смисъл.
Предвид изложеното настоящата инстанция
намира, че е осъществен от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.277а ал.7 НК.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът е отчел недобрите характеристични данни на подс. П.. Въпреки
това, както и липсата на критичност съдът е определи наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства към предвидения законов минимум.
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, обществената му
опасност и целите на наказанието, съдът правилно е преценил, че така определеното
наказание лишаване от свобода не следва да бъде изтърпявано ефективно и е
приложил разпоредбата на чл.66 ал.1 НК.
Правилно е била приложена разпоредбата
на чл.53 ал.1 б.“а“ НК.
Други нарушения, които да водят до
отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени,
поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъдата от
11.06.19г. на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд № 124/19г. по
отношение на подсъдимия П.Г.П. с ЕГ№ **********.
Решението подлежи на касационна жалба
или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на
основание чл.350 ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.