Определение по дело №75/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 278/29.11.2010 г. по Г. д. № 139/2919 г. С. районен съд е признал за установено по отношение на В. С. Г. и А. А. Г., че Р. З. К. е собственик на следните недвижим имоти: ½ ид.ч. от ПИ**** с адрес Г. С., У. „. и М. № ***, с описани граници, образуващ УПИ **** в кв. ** по действащия устройствен план на Г. С., кв. Райково; първи жилищен етаж с идентификатор ******, със застроена площ от 85. 25 кв.м., с описани граници, както и изба, преустроена на жилище, със застроена площ от 42 кв.м., с идентификатор ******., при описани съседи, и на основание чл. 108 от ЗС са осъдени В. С. Г. и А. А. Г. да предадат владението върху имотите на Р. З. К..

Със същото решение са осъдени В. С. Г. и А. А. Г. на основание чл. 59 от ЗЗД да заплатят солидарно на Р. З. К. сумата от 316 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на имотите за периода от 19.11.2009 г. до 08.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2010 г. до окончателно изплащане на сумата, като иска е отхвърлен до пълния предявен размер от 600 лева.

Това решение е обжалвано пред С. окръжен съд от ответниците, с оплаквания, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което се постанови отхвърляне на така предявените искове. Във въззивната жалба се излагат доводи относно начина, по който е подписано пълномощното, чрез което е изповядана сделката в полза на ищцата, като се твърди, че това пълномощно е подписано чрез измама; че не е установено защо подписа е приет извън нотариалната кантора; с оглед напредналата възраст на упълномощителката е следвало да се изиска медицинска документ за нейното здравословно състояние; не е ясно защо не е назначен тълковник, който да установи дали лицето разбира смисъла и съдържанието на правата; кои свидетели са присъствали при подписване на пълномощното.

В писмен отговор ответната страна оспорва въззивната жалба, с искане да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно В писмения отговор се излагат доводи относно спазване на законовите изисквания при подписване на пълномощното в полза на ищцата.

В съдебно заседание за жалбоподателите пълномощникът им А. Ж. Ч. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемата пълномощникът й А. Ч. и А. Р. оспорват въззивната жалба.

С. окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законово установения срок от надлежна страна, внесена е ДТ, а по същество съобрази следното:

Ищцата основава претенцията си на Нотариален акт № *** том *** рег. № **** дело № **** г. на Н. С., по силата на С.М. К., чрез пълномощника си Р. З. К., продава на Р. З. К. процесния недвижим имот.

За извършване на сделката е представено Пълномощно № ****/10.10.2008 г., съгласно т. 2 от което прехвърлителката Р. К. упълномощава Р. К. да извършва действия на разпореждане с процесния имот, както и по т. ІV от пълномощното е дадено право на пълномощникът да договаря сам със себе си при условията на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд относно валидността на това пълномощно.

В отговора на исковата молба ответниците твърдят, че недопустимо Р. К. е договаряла сама със себе си е че продавачката С.К. е въведена в заблуждение, че дава пълномощно за съвсем друг имот и за съвсем друго нещо, като не се сочи какъв друг имот и за какво „друго нещо” е смятала К., че подписва пълномощно.

Продавачката К., разпитана като свидетел, сочи, че е подписвала на ищцата Р. документ за пенсия, у дома си; твърди, че когато Р. дошла за пълномощното с нея не е имало други хора, както и твърди, че когато подписвала за пенсията, имало и друга жена с Р., която не познава. Свид. Д., помощник-Н. при Н. К., дава показания, че процесното пълномощно е третото, което К. е дала на ищцата; сочи, че прочела пълномощното на К., както и че въобще не е имала никакво съмнение, че тя не е разбирала смисъла и съдържанието на правата, които дава на ищцата. Свид. Д. сочи, че след като е прочела пълномощното, категорично се убедила, че К. иска да даде правата по пълномощното, като поради неграмотността си К. поставила отпечатък от палеца си. Свид. Д. установява, че преди подписването на процесното пълномощно, К. е подписала други две пълномощни на ищцата – за получаване на социални помощи или пенсия и за друг недвижим имот. При подписване на тези пълномощни станало ясно, че ще се подписва и друго пълномощно за недвижим имот. Свидетелката сочи, че К. и двата пъти, когато е подписвала пълномощните, е била в кондиция, като е разбирала за какво става въпрос. Д. сочи, че К. категорично е разбрала за какво е пълномощното, че става въпрос за двата имота, за две различни къщи, като наричала едната къща „стара”, а другата” нова”.

Свид. К. няма лични впечатления от начина на упълномощаване на ищцата; сочи, че К. й споделила, че е дала пълномощно на ищцата за пенсията, а с това пълномощно ищцата е взела етажа на ответника В..

Показанията на свид. К. следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК, както и с оглед установеното обстоятелство, че към настоящия момент за възрастната К. се грижи ответникът В. Г.. Съдът не може да кредитира показанията на свид. К., че е смятала, че подписва на ищцата пълномощното за пенсията. Пълномощното за пенсия, както сочи свид. Д., е подписано отделно и е подписано около един месец преди подписване пълномощното за процесния имот.

Съдът кредитира показанията на свид. Д. като обективни и безпротиворечиви,и тъй като липсват основания да се приеме, че тя по някакъв начин е заинтересована от изхода на делото, както и поради това, че кореспондират с установеното от писмените доказателства, а именно самото пълномощно рег. № *****/10.10.2008 г.

Не намират каквото и да е основани в закона твърденията във въззивната жалба по повод изготвянето и подписването на това пълномощно. Не се установяват каквито и да е основания да се приеме, че свид. Д., преди да приеме подписа /отчепатък от палец/ на С.К. не се е уверила в нейната дееспособност. Между другото и самата К. в показанията си не твърди, че не е разбирала свойството и значението на извършваните действия. Ако от личния си контакт нотариусът има съмнения относно дееспособността, следва да откаже извършване на нотариалното удостоверяване, а няма задължения, само затова, че се касае за възрастно лице и че пълномощното е с дълъг текст и със специфичен стил, да изисква становище на лекар относно годността на лицето да разбира свойството и значението на извършеното. Следва също така да се посочи, че в отговора на исковата молба липсват доводи, че С.К. при подписване на процесното пълномощно не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Такива доводи се правят за пръв път във въззивната жалба, като се твърди, че са налице медицински документи – че К. „не е в състояние да разбира какво подписва”, като не сочат тези документи и каквито и да е документи относно здравословното състояние на К. не са представяни по делото.

Не намира каквато и да е законова опора твърдението във въззивната жалба, че е следвало да бъде назначен тълковник. Разпоредбата на чл. 4 ал. 3 от ГПК регламентира случаите, при които се назначава тълковник – когато се касае за глухо или няма лице, като липсват каквито и да е твърдения или доказателства, че прехвърлителката К. е глуха или няма, като към това състояние по никакъв начин не могат да се приравнят напредналата възраст или неграмотността.

Част от функциите на нотариусът, съответно помощник-нотариусът,са удостоверителни и буди недоумение твърдението на жалбоподателя, че следва при подписване на пълномощното да присъстват свидетели.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че пълномощното, което е послужило за изповядване на сделката, от която ищцата черпи права, отговаря на всички изисквания в закона и отразява волята на упълномощителката С.К.. В това пълномощно е налице и изрична клауза упълномощената да договаря и сама със себе си по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД, като формулировката е категорична и не поражда каквито и да е съмнения относно дадените права за договаряне сам със себе си.

Депозираната пред районния съд съдебно-техническа експертиза, чието заключение следва да се цени като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, установява, че процесният имот по плана от 1930 г. е част от по-голям имот пл. № *** и попада с най-голяма площ в парцел ІІІ-**** кв. ***. По разписната книга от този план имотът е записан на Т. И.. По плана от 1965 г. процесният имот е част от имот пл. № **** и се включва изцяло в парцел **** кв. ***, като по разписната книга от този план имотът е записан на С.К. и наследниците на А.Т.Б.. По плана от 1980 г. процесният имот съвпада с парцел **** в кв.***, като по разписната книга е записан на С.К. и С. С.; в съседния парцел ****** са нанесени старата жилищна сграда и нова триетажна масивна къща, построена с ОПС. Вещото лице заключава, че фактически частично се припокриват парцел **** по плана от 1930 г., парцел **** по плана от 1965 г. и парцел **** по плана от 1980 г., като в процесния имот е изградена жилищна сграда от избен и два жилищни етажа.

С Нотариален акт № ***** г. А.Т.И. е признат за собственик на дворно място, съставляващо парцел пл. № **** кв. *** от 664 кв.м., при граници: Д.К. и от двете страни път. С НА **** г. А.И. отстъпва на С. К. право на строеж върху празно дворно място, съставляващо парцел пл. № **** кв.*** от 664 кв.м., при граници: Д.К. от две страни път. С оглед така посочената граница в тези два нотариални актове – Д.К., вещото лице сочи, че всъщност тези нотариални актове се отнасят за парцел ***, тъй като именно парцел ***** е с граница Д. К. и тъй като именно парцел **** е с площ от 664 кв.м., каквато е площта по тези два нотариални акта, а парцел **** не граници с Д. К., а с Р.М. и е с площ от около 820 кв.м. В тази връзка вещото лице сочи, че номерацията в плана от 1930 г. не е съвсем ясна, поради припокриване на линиите римската цифра **** би могло да се прочете и като римско **. С оглед така идентифицирания от експертизата имот по граници и площ по двата нотариални акта от 1961 г. неоснователен е довода в отговора на исковата молба, че прехвърлителката С.К. не се легитимира като собственик на прехвърления имот – УПИ ****, който е идентичен с парцел **** от плана от 1930 г.

Както е посочил в мотивите си районният съд, след като С. К. е придобила правото да построи двуетажната жилищна сграда в имота и е осъществила строителството, то същата е придобила собствеността върху цялата постройка.

Ответниците, позовавайки се на Нотариален акт № ***** г. твърдят, че наследодателката на ответника В. Г. – С.И.С., е била съсобственик на процесния имот. В този нотариален акт е посочен парцел **** – съседен на процесния по номер, а площта и границите отговарят общо на двата парцела **** и ****, взети заедно, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза. В този нотариален акт се сочи като придобивно основание давност и покупка. В описание на приложенията е посочен договор за покупка от 15.04.1967 г. С оглед изискванията за форма за действителност на договорите за продажба, този нотариален акт не може да установи придобиване чрез покупка, а констатацията за придобиване по давност подлежи на доказване в процеса, тъй като нотариалния акт за собственост, придобита по силата на давностно владение, не поражда права, а само констатира такива в едно охранително производство.

Ответниците се позовават и на Нотариален акт № **** г., по силата на който С.С. е призната за собственик на ½ ид.ч. на празно и застроено дворно място, цялото от 448, съставляващо имот пл. № ***, образуващ парцел ***, ведно с втория етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 82 кв.м. Този нотариален акт е издадена на основа на Договор за продажба на наследство, вписан на 11.03.1985 г., с който ищцата Р. З. Б. продава на С.И.С. цялото си наследство – права и задължения, останали й от баща й З.И.Б.. /Именно този втори етаж и ½ ид.ч. от дворното място наследниците на Р. Б. /С./ продават с Нотариален акт № **** г., като не намират никаква опора в доказателствата по делото и най-вече в заключението на съдебно-техническата експертиза, описваща жилищната сграда в процесния имот, разсъжденията в писмената защита пред районния съд на А. М. относно поредността на етажите в тази жилищна сграда/. Законосъобразно районният съд е приел, че Нотариален акт № **** г. касае втори жилищен етаж, а предмет на настоящото производство е първи жилищен етаж, както и избения, пригоден за жилищен; С договора за продажба на наследство от 1985 г. ищцата е могла да прехвърли само 1/3 ид.ч. от дворното място, съответстваща на частта на баща й З.Б. от наследството на А.Б. по отношение дворното място, като не би могла да прехвърли каквато и да е част от жилищната сграда в УПИ ***, тъй като тази сграда е била изключителна собственост на С. К. по силата на отстъпеното право на строеж.

Както законосъобразно е посочил в мотивите си районният съд, ответниците от сключването на брак през 1980 г. ползват първия жилищен етаж, като понастоящем ползват избения и първи жилищен етаж, но не се установява по безспорен начин, че владеят с анимус на собственици. Свид. М. в показанията си сочи, че ответниците живеят в приземния и първи жилищен етаж, но не сочи ответниците да са се смятали за собственици на тези етажи и да са се афиширали като такива. Свид. Х. в показанията си сочи, че през 2009 г. при монтаж на врати на старата къща чул разговор между ищцата и ответника, че след ремонта на старата къща ответникът щял да се премести от новата къща в старата къща. Явно към този момент ответникът не е оспорвал придобитите от ищцата права и не се е противопоставял на тези права с претенции, че той е собственик на процесния имот. Свид. Б. в показанията си сочи, че С.К. е била възприемана от близките си като собственица на новата къща, както и че през зимните месеца е живяла на първия етаж на новата къща и докато здравословното й състояние е позволявало, е обработвала дворното място. Основание, че именно праводателката на ищцата С.К. се е афиширала като собственик на новата къща дават и показанията на свид. К., която сочи, че К. й се оплакала, че ищцата извършила измама с пълномощно, „с това пълномощно взела етажа на В. и земя и всичко, което се води на С.”.

Между другото, самото издаване на пълномощно от С.К. за прехвърляне на процесния имот сочи, че тя недвусмислено се е смятала за собственик на процесния имот и по този начин се е манифестирала като собственик на имота, с което сама опровергава казаното от нея като свидетел, че новата къща е построена за дъщерята С.. Що се касае до представените данъчни декларации, то те са подадени от бащата на ответника – Л.С..

Предвид гореизложеното обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, поради което С. окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 278/29.11.2010 г. по Г. д. № 139/2010 г. на С. районен съд.

РЕШЕНИЕТОподлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.