Р Е Ш Е Н И Е
№ 73/15.02.2021 г.
гр.Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Монтана ,касационно-административен
състав, в открито заседание на дванадесети февруари ,през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ОГНЯН
ЕВГЕНИЕВ
Членове:СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Александрина Александрова и с участие на
прокурора Галя Александрова като разгледа докладвано от съдията БОЙЧЕВА
КАНД№36/2021г.по описа на съда…за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с
чл.63 ,ал.1 ЗАНН.
С решение №42/13.03.2020г.,постановено
по АНД№330/19г.,
Районен съд-Лом е отменил наказателно постановление №12-001448/26.06.2019г. на Директора на Дирекция”ИТ”-Монтана ,с което
на „И*** ” ЕАД ,гр.София ,представлявано от А.К.Х. ,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500лв.,на основание чл.416,ал.5
от КТ във връзка с чл.414,ал.3 от КТ ,за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ.
Горното
решение е обжалвано с касационна жалба от касатора ИТ-Монтана,с искане да бъде
отменено решението на ЛРС, като неправилно и незаконосъобразно . В съдебно
заседание чрез юрк.Кръстева иска отмяна на решението на въззивния съд и
потвърждаване на НП.
Ответникът
по касацията –„И.”ЕАД *** ,представлявано от А.К.Х. ,чрез адв.И*** Ц*** иска да се
остави в сила обжалваното решение,което становище развива подробно в отговор по
касационна жалба, вх.№260807/18.01.2021г. по описа на РС-Лом и в писмени
бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на
съда за правилно.
Настоящият състав
на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по
чл.211 АПК ,поради което се явява
процесуално допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна по посочените по-долу
съображения.
Решението
на Районен съд-Лом е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото
е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт за
установяване на административно
нарушение№12-001448/17.05.2019г. и наказателно постановление №12/ 001448/26.06.2019г. за това ,че при извършена
проверка на място на 17.04.2019г.в 11,00ч. и по документи на 17.05.2019г. от
контролните органи на „ИТ”-Монтана по спазване на трудовото законодателство в обект
на търговеца-изпълняване на СМР по Национална програма за енергийна ефективност
на многофамилна жилищна сграда бл.“* “ ,находяща се в гр.Лом ул“С*** “№53а , е установено ,че дружеството в качеството
му на работодател ,представлявано от А.К.Х. е допуснало лицето Ц*** Б*** И*** да полага изолация по
фасадата на блока, без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма
,преди постъпване на работа, ,с което е нарушил чл.61,ал.1 от КТ ,за което му е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414,ал.3 от КТ. От тази
фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
За да
отмени НП ,въззивния съд е приел ,че не е налице нарушение на разпоредбата на
чл.61,ал.1 от КТ,която е императивна и разпорежда,че работодателят е длъжен да сключи трудов договор в писмена
форма с работника ,преди постъпването му на работа.За да достигне до този
правен извод съдът се е позовал на следната фактическа обстановка.Безспорно
няма сключен договор между работника и фирма „И*** “ЕАД ,но в хода на делото
пред въззивния съд е представен договор
за наем на фасадно скеле за обект бл.“* “,ул“С***
“№53А между фирма „И*** “ ЕАД и
фирма „П*** “ЕООД .Представен е и трудов
договор между работника Ц*** Б*** И*** и фирма „П*** “
ЕООД ,за неопределено време с определено трудово възнаграждение.Правилен е
извода на съда ,че не е налице нарушение ,т.к. работника е в трудово правоотношение
с друга фирма-„П*** “ ЕООД/подизпълнител/ ,при което същата следва да е субект
на отговорността ,не и процесната фирма „И*** ” ЕАД ,гр.София,която само е предоставила скеле под наем на фирмата –изпълнител и
нейни работници не са извършвали СМР на обекта ,от което следва ,че не може да
бъде субект на административно-наказателна отговорност в случая.Изводите на
съда корелират с представените по делото доказателства.Безспорно е ,че между
фирма „И*** ” ЕАД ,гр.София и фирма „П*** “ ЕООД,гр.Монтана
са налице наемни облигационни отношения,по силата на които процесната фирма е
предоставила на другата фирма скеле за извършване на СМР на обекта.Има
установени трудови правоотношения на работника с фирма „П*** “ ЕООД,гр.Монтана ,не и с процесната такава,при което фирма „И*** ” ЕАД ,гр.София няма качеството на работодател на лицето,за да бъде санкционирана и
този факт не е доказан във въззивното производство.При това положение правилни
са изводите на съда за липса на нарушение ,респ .неправилно определяне на
субекта на административно-наказателна отговорност от АНО,което обосновава
незаконосъобразност на НП.Като е достигнал до същите изводи въззивния съд е
постановил решение в унисон с приложимия материален и процесуален закон, което
следва да бъде потвърдено.Водим от гореизложеното, административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №42/13.03.2020г.,постановено по АНД№330/19г .по описа на Районен съд-Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.