№ 307
гр. гр. Димитровград, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100515 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че съгласно фактура №1150/03.12.2020г., издадена от
ответника „Г.Х.“ЕООД, в качеството си на доставчик, същото дружество се е задължило да
достави амониев нитрат 25,2 тона по 310 лева на ищеца „А.К.“ЕООД, срещу задължение на
последното да заплати авансово сумата от 9374,40 лева. По тази фактура ищецът авансово
заплатил в полза на ответника горепосочената сума с Преводно нареждане от 03.12.2020г.
на Банка „Уникредит Булбанк“АД.Твърди, че сделката не се състояла, тъй като „Г.Х.“ЕООД
не доставило амониев нитрат 25,2 тона по 310 лева на получателя „А.К.“ЕООД, съгласно
издадената фактура. В последствие, с Преводно нареждане от 08.03.2021г. на Банка
„Уникредит Булбанк“АД „Г.Х.“ЕООД възстановило в полза на ищеца сумата от 211,68 лева,
представляваща част от авансово преведената от него сума за покупка на амониев нитрат,
като за остатъка от дължащата се сума за възстановяване в размер на 9162,22 лева бил
съставен протокол от 30.03.2021г. между двете дружества. Съгласно този протокол,
ответникът признал изцяло и недвусмислено задължението си за възстановяване на сумата в
размер на 9162,72 лева за неосъществената между страните сделка по вина на „Г.Х.“ЕООД,
но и до настоящия момент не изплатило паричното си задължение. На 19.11.2021г. ищецът
депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК против ответника. Образувано било ч.гр.д.№1815/2021г., по което на 19.11.2021г.
съдът издал Заповед №659 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9162,72 лева- главница,
представляваща задължение за възстановяване на авансово платена сума, дължима поради
неизпълнение на доставка по фактура за покупка на амониев нитрат, ведно със законна
лихва от 19.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
1
30.03.2021г. до 19.11.2021г. в размер на 595,60 лева, държавна такса в размер на 196 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 820 лева. Заповедта била връчена на ответника-
длъжник, който в законоустановения срок депозирал против нея възражение по чл.414 от
ГПК, в което заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумите визирани в горепосочената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1815/2021г. по описа на РС-
Димитровград. Претендира присъждане на направените в настоящото и заповедното
производство деловодни разноски.
Ответникът „Г.Х.“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявения иск е неоснователен и недоказан. Посочва ,че във фактура №1150/03.12.2020г. е
вписано като предмет на доставката „Амониев нитрат“, както и мярка в тонове, единична
цена и обща стойност без ДДС, съответно обща стойност с ДДС.Тъй като страните били
търговци, документацията се оформяла в съответствие със Закона за счетоводството. Като
първичен счетоводен документ фактурата се издавала при възникване на следните
обстоятелства за извършена доставка или при получаване на авансово плащане. От
представените от страна на ищеца фактури се установявало, че с първата фактура е заплатен
от ищеца амониев нитрат, а с втората е възстановена от ответника неусвоената част от
заплатения амониев нитрат. Тъй като и двете страни били търговски дружества,
счетоводните документи били носители на търговската информация относно осъществените
доставки и са доказателство за извършените стопански операции. Поради това, твърденията
на ищеца, че е заплатен аванс, като де факто, че е осъществено плащане по извършена
доставка, били в противоречие с представените от самия него доказателства. Искът бил
изцяло неоснователен, тъй като от представените с исковата молба доказателства не се
доказвали изложените в нея твърдения. На следващо място, представения от ищеца
Протокол от 30.03.2021г. не бил заверен за вярност с оригинала и бил подписан от неясно
кое лице, като представител на „А.К.“ЕООД. С оглед на това, се иска ищецът да представи
оригинала на този документ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представената с исковата молба фактура №1150/03.12.2020г., издадена от
ответника „Г.Х.“ЕООД, същият в качеството на доставчик, се задължил да достави амониев
нитрат 25,2 тона по 310 лева на ищеца „А.К.“ЕООД- гр.Ихтиман, срещу задължението той
да му заплати авансово сумата от 9374,40 лева с ДДС. Фактурата е подписана от
съставилото я лице **- управител на ответното дружество.
Видно от приетото като доказателство по делото Преводно нареждане от
03.12.2020г., ищецът е заплатил по сметка на ответника в „Уникредит Булбанк“АД сумата
от 9374,40 лева, като изрично е посочено, че плащането е направено по фактура
№1150/03.12.2020г.
2
С Преводно нареждане от 08.03.2021г. „Г.Х.“ЕООД превело по сметка на
„А.К.“ЕООД в „Уникредит Булбанк“АД сумата от 211,68 лева, като в документа е посочено,
че същата представлява възстановена сума амониев нитрат.
Видно от фактура №1327/15.03.2021г., издадена от „Г.Х.“ЕООД на ищеца била
възстановена сумата от 211,68 лева, представляваща неусвоен аванс за покупка на амониев
нитрат за 25,2 тона по 310 лева. Фактурата е подписана от съставилото я лице **- управител
на ответното дружество.
Според приетия като доказателство по делото Протокол от 30.03.2021г. „Агро Кат -
2012“ЕООД и „Г.Х.“ЕООД потвърждават, че към 30.03.2021г. ищеца има платен аванс
амониев нитрат на ответното дружество по фактура №1150/03.12.2020г.- 25,2 тона по 310
лева за 9374,40 лева, като с кр.известие №1327 от 15.03.2021г. по фактура
№1150/03.12.2020г. са му възстановени 211,68 лева. В протокола е посочено, че сумата за
възстановяване от „Г.Х.“ЕООД поради неосъществена сделка е 9162,72 лева. Протоколът е
подписан от ищеца и от представител на ответното дружество, като на същия са поставени и
печатите на страните. В проведеното на 01.11.2022г. съдебно заседание по делото
представителят на ищцовото дружество представи пред съда в оригинал Протокол от
30.03.2021г., като ответника не оспори неговото съдържание, както и положените в същия
подписи на представителите на двете дружества.
Поради това, че ответникът не изпълнил задължението си и не върнал на ищеца
авансово платената сума за неосъществената сделка с амониев нитрат, на 19.11.2021г.
„А.К.“ЕООД депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№1815/2021г. на 19.11.2021г. съдът издал Заповед
№659 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на
ответника да заплати на ищеца сумата от 9162,72 лева, ведно със законна лихва, считано от
19.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за времето
от 30.03.2021г. до 19.11.2021г. в размер на 595,60 лева, ведно с направените деловодни
разноски за платена държавна такса- 196 лева и за адвокатско възнаграждение – 820 лева.
Тази заповед била връчена на ответника-длъжник, който в законоустановения срок
депозирал възражение по чл.414 от ГПК, в което заявил, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение. Предвид това, за ищеца възникнал правен
интерес да предяви против ответника настоящия установителен иск.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните, съдът назначи и
прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според тази експертиза, с Протокол от
30.03.2021г. „Г.Х.“ЕООД е признало задължението си към „А.К.“ЕООД в размер на 9162,72
лева. Дължимата лихва върху главницата за периода от 30.03.2021г. до 31.12.2021г. е в
размер на 598,12 лева. Фактура №1150/03.12.2020г. и Кредитно известие
№1327/15.03.2021г., издадени от „Г.Х.“ЕООД са отразени редовно в счетоводството на
ищеца. От представените от ответника извлечения от счетоводните регистри е видно, че
процесните фактура и кредитно известие също са надлежно осчетоводени. Направените в
тази връзка счетоводни записвания при ищеца и ответника са в съответствие с изискванията
3
на счетоводното и данъчното законодателство.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№659/19.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№1815/2021г.
Между страните не се спори, че през 2020г. са сключили договор за доставка на 25,2
тона амониев нитрат по 310 лева, като стоката е трябвало да бъде доставена от ответника на
ищеца срещу авансово заплащане на сумата от 9374,40 лева. Безспорно установено е, че в
тази връзка ответното дружество е издало Фактура №1150/03.12.2020г. за сумата от 9374,40
лева, а ищеца е заплатил авансово същата с Преводно нареждане от 03.12.2020г. Няма спор
и относно обстоятелството ,че с Преводно нареждане от 08.03.2021г. „Г.Х.“ЕООД е превело
в полза на „А.К.“ЕООД сумата от 211,68 лева, с която е възстановена част от платената от
ищеца авансово сума за амониев нитрат. На последно място, между страните не се спори, че
с Протокол от 30.03.2021г. ответникът е признал, че трябва да възстанови на ищеца сумата
от 9162,72 лева, поради неосъществена сделка и платен с фактура №1150/03.12.2020г. аванс
за доставка на амониев нитрат 25,2 тона по 310 лева.
Спорно по делото е дължи ли ищеца на ответника плащане на сумите посочени в
издадената от съда Заповед №659/19.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1815/2021г.
От събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че между страните е
била сключена сделка за покупко-продажба и доставка на амониев нитрат, съгласно която
ответника е трябвало да достави на ищеца стока в уговореното количество от 25,2 тона при
цена от 310 лева. В тази връзка страните са се договорили купувачът „А.К.“ЕООД да заплати
авансово в полза на продавача сумата от 9374,40 лева. Ищецът е изпълнил своето
задължение като е превел по сметка на ответника в „Уникредит Булбанк“АД уговорената
сума на 03.12.2020г. Въпреки изпълнението на това задължение, „Г.Х.“ЕООД не е доставило
на земеделския производител уговореното количество амониев нитрат. В подкрепа на този
извод съдът взе предвид обстоятелството, че в хода на настоящото производство, както и по
назначената съдебно- счетоводна експертиза, от страна на продавача не са представени
документи или други доказателства за извършена доставка на договореното количество
амониев нитрат. Наред с това, в настоящото производство ответника нито заяви, че е
изпълнил задълженията си по договора към ищеца, нито ангажира други доказателства, че е
доставил уговорената между страните стока. Последното се установява и от факта, че на
08.03.2021г. с Преводно нареждане ответното дружество е превело по сметка на
„А.К.“ЕООД сумата от 211,68 лева, посочвайки, че това е възстановена сума за амониев
нитрат. Във връзка с неизпълнението на задължението на ответника да достави на ищеца
уговорената стока е и обстоятелството, че на 30.03.2021г. страните взаимно са подписали
Протокол, съгласно който „Г.Х.“ЕООД дължи възстановяване на сумата от 9162,72 лева на
4
ищеца поради неосъществена сделка, за която съгласно фактура №1150/03.12.2020г.
авансово му е платена сумата от 9374,40 лева.
В хода на производството по делото ответното дружество не оспори дължимостта на
въпросната сума, нито представи доказателства, че след подписване на двустранния
протокол от 30.03.2021г. е възстановило същата на ищеца.
С оглед на това, за периода от 30.03.2021г. до 19.11.2021г., когато е образувано
ч.гр.д.№1815/2021г. по описа на РС-Димитровград, върху главницата от 9162,72 лева се
дължи обезщетение за забава, което съгласно съдебно-счетоводната експертиза е в размер
на 598,12 лева. Доколкото претендираното от ищеца обезщетение за забава е в по-нисък
размер – 595,60 лева, то исковата претенция следва да бъде уважена именно до тази сума.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения от ищеца против ответника иск с
правно основание чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан, като следва да бъде
признато за установено, че „Г.Х.“ЕООД дължи на „А.К.“ЕООД сумата от 9162,72 лева,
ведно със законна лихва, считано от 19.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
както и мораторна лихва за времето от 30.03.2021г. до 19.11.2021г. в размер на 595,60 лева,
за което е издадена Заповед №659/19.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1815/2021г. по описа на РС-Димитровград.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, за възнаграждение за вещо лице- 350 лева и
държавна такса от 156 лева, както и деловодни разноски по ч.гр.д.№1815/2021г. по описа на
РС-Димитровград в размер на общо 1016 лева. Неоснователно е възражението на особения
представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от 1000 лева, доколкото същото е в минималния за предявените два установителни иска
размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Г.Х.“ЕООД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.“***, представлявано от управителя
***, че дължи на „А.К.“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.И**,
представляван от управителя С. Б. Б., сумата от 9162,72 лева /девет хиляди сто шестдесет и
два лева и седемдесет и две стотинки/, главница- невъзстановена част от авансово платена
сума по фактура №1150/03.12.2020г., издадена от „Г.Х.“ЕООД за доставка на 25,2 тона
амониев нитрат по 310 лева, ведно със законна лихва, считано от 19.11.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за времето от 30.03.2021г.
до 19.11.2021г. в размер на 595,60 лева /петстотин деветдесет и пет лева и шестдесет
стотинки/, за което е издадена Заповед №659/19.11.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1815/2021г. по описа на РС-Димитровград
5
ОСЪЖДА Г.Х.“ЕООД, с ЕИК **, ДА ЗАПЛАТИ на „А.К.“ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.И**, представляван от управителя С. Б. Б., сумата от
1506 лева /хиляда петстотин и шест лева/, деловодни разноски по настоящото дело, както и
1016 лева /хиляда и шестнадесет лева/ разноски по ч.гр.д.№1815/2021г. по описа на РС-
Димитровград.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6