Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 19.10.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
тринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
5206 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявена е искова молба с правно
основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата М.Г.М. твърди, че с ответника сключили граждански
брак на 31.05.2018г в гр.Суворово, обл.Варна, от който нямат родени деца. По
време на съвместният им живот съпрузите живеели в къща под наем, находяща се в
с.Хотанца, обл.Русенска, ул.”Алеко Канстантинов” № 21. В началото бракът им
протичал добре, но след това семейните им отношения рязко охладнели, а
взаимоотношенията между съпрузите станали мъчителни, трудни, липсвало разбирателство
и взаимност. Появили се сериозни спорове между двамата относно общи семейни
въпроси. Ответникът не искал да имат деца, а ищцата държала да създадат такива.
Това довело до множество скандали между съпрузите и взаимно огорчение. През
времето, през което успели да живеят като съпрузи, установили, че имат голямо
несходство в характерите, което не могли да преодолеят. През м.септември 2019г.
ответникът я напуснал и от тогава до настоящия момент двамата не поддържат
контакти, а и на ищцата не е известно къде е съпругът й в момента. В резултат
на всичко това брачната им връзка се опразнила от смисъл и съдържание.
Съвместният им живот станал невъзможен и бракът им съществува само формално. По
тези съображения счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, лишен
от смисъл и съдържание, съществува само формално и следва да бъде прекратен.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде прекратен гражданския брак с
развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство; да й бъде
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в с.Хотанца,
обл.Русенска, ул.”Алеко Канстантинов” № 21, което е под наем и което продължава
да ползва след фактическата раздяла. Не претендира издръжка от съпруга си, като
след прекратяването на брака да остане с фамилното си име М., което не е
променяла при сключването му. Не претендира направените по делото разноски.
Ответникът П.Н.
призован чрез публикация в „Държавен вестник” не взема становище по предявения
иск. Назначеният му особен представител счита, че предявеният иск е
основателен, тъй като бракът е лишен от разбирателство и взаимност, с оглед
напускане съпругата от страна на ответника, липсата на контакт с него и
наличната фактическа раздяла, е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
поради което същият следва да бъде прекратен с развод, без съда да се произнася
по въпроса за вината на някой от съпрузите.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните сключили граждански брак на
31.05.2018г в гр.Суворово, обл.Варна, с акт за граждански брак № 10 от с.дата
на длъжностното лице по гражданско състояние на гр.Суворово, община Суворово,
обл.Варна, от който нямат родени деца. По делото не се спори, че семейното
жилище на съпрузите е било къща, която ползвали под наем, находяща се в
с.Хотанца, обл.Русенска, ул.”Алеко Канстантинов” № 21, като същото след
прекратяването на брака, ще бъде предоставено за ползване на ищцата. Липсва
спор и относно фактите, че от м.септември 2019г. съпрузите живеят във
фактическа раздяла, като до настоящия момент двамата не поддържат никакви
контакти и отношения помежду си.
В показанията си свидетелката
Йорданка Йорданова Василева твърди, че с ищцата е в приятелски отношения и има
наблюдение по отношение на семейния живот на страните. Причината да се разделят
била, че ответникът
не искал да имат деца, а ищцата държала да създадат такива. Това довело до
множество скандали между съпрузите, напрежение и взаимно огорчение. През
времето, през което успели да живеят като съпрузи, установили, че имат голямо
несходство в характерите, което не могли да преодолеят. През м.септември 2019г.
ответникът напуснал съпругата си и семейното жилище и от тогава до настоящия
момент двамата не поддържат никакви контакти и отношения помежду си, а и на
ищцата не е известно къде е съпругът й в момента.
Съдът няма основание да не цени
показанията на тази свидетелка, тъй като показанията й са непротиворечиви, има
непосредствени впечатления от брачния живот на съпрузите и през периода на
фактическата раздяла, подкрепят се изцяло от твърденията на ищцата и данните от
призоваването на ответника по делото, а и в бракоразводния процес не са
представени и събрани други доказателства, които да опровергават изложените от
нея факти.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съпружеските отношения между
страните са прекъснати окончателно и безвъзвратно, като не може да се очаква
същите да бъдат заздравени. Видно от установената по делото фактическа
обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно доверие,
разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. Фактическа раздяла между тях и
трайна – повече от 1 година,
през който период двамата не поддържат контакти и отношения помежду си и не са
правили опити да заздравят брачните си отношения, а и на ищцата не е известно
къде е съпругът й в момента, поради което бракът им изцяло е лишен от дължимото
съдържание, съгласно разпоредбите на чл.14 и сл. от СК и съществува само
формално. В тази насока липсват противоречия между показанията на свидетелката,
доводите на ищцата, данните от призоваването на ответника и останалите
доказателства по делото. Поради това бракът следва да бъде прекратен с развод
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без съдът да се произнася
за вината на съпрузите относно разстройството на брачните отношения, съобразно
направеното в исковата молба искане.
Ползването на семейното жилище - къща, която съпрузите ползвали под
наем, находяща се в с.Хотанца, обл.Русенска, ул.”Алеко Канстантинов” № 21, след
прекратяването на брака следва да бъде предоставено за ползване на ищцата, за
което по делото няма спор.
След развода жената М.Г.М. ще продължи
да носи пребрачното си фамилно име – М., което тя не е променяла при
сключването на гражданския брак.
Ищцата не претендира направените по
делото разноски, поради което и такива не следва да й бъдат присъждани.
На основание чл.6, т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
допълнителната държавна такса в размер на 20.00 лева, която ищцата и ответника
следва да бъдат осъдени да заплатят по равно на основание чл.329, ал.1 от ГПК,
по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПОРАДИ НАСТЪПИЛО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО бракът между М.Г.М. ***, с ЕГН: ********** и
П.Н., роден на ***г., гражданин на Република Албания, сключен на 31.05.2018г в гр.Суворово,
обл.Варна, с акт за граждански брак № 10 от с.дата на длъжностното лице по
гражданско състояние на гр.Суворово, община Суворово, обл.Варна.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното
жилище, находящо се в с.Хотанца, обл.Русенска, ул.”Алеко Канстантинов” № 21,
ползващо се под наем, на М.Г.М.,
с ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака жената М.Г.М. да продължи да носи предбрачното си фамилно име – М., което
не е променяла при сключването му.
ОСЪЖДА М.Г.М. ***, с ЕГН: **********,
да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 10.00
/десет/ лева - допълнителна държавна такса за производството по делото.
ОСЪЖДА П.Н., роден на ***г.,
гражданин на Република Албания, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд
– гр.Русе, сумата от 10.00 /десет/ лева - допълнителна държавна такса за
производството по делото.
Препис от решението да се изпрати на
ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: