Р Е Ш Е Н И Е
Номер 258 Година 25.02.2022 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х-ти
състав, на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретар Йовка Банкова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева, административен характер дело номер 2858 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по жалба на Х.Я. И.
с ЕГН: **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис „Гарант Консулт“
ООД против решение № 1040-02-225/26.11.2021г. на директора на ТП на НОИ
гр.Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 021-00-3858-1/13.10.2021г. на
ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ гр.Бургас, с което му
е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно и прави искане за неговата
отмяна.
Ответникът – Директора на Териториално поделение на Националния осигурител
институт гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Със заповед № ЧР-11-1178 от 27.08.2021г. (л.28 от делото), на основание
чл.325, ал.1, т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Х.И. ***, в
отдел „Почивно дело“ в ТД гр.Бургас в Главна дирекция „Военно-почивно дело и
военни клубове“ в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, считано
от 25.09.2021г.
От Х.И. е подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица на основание чл.54а от КСО с вх.№ 021-00-3858/04.10.2021г. (л.26 от
делото). Със заявлението са представени и документи посочени в справка за
приети, върнати и липсващи документи с рег.№ 021-00-3858/05.10.2021г. (л.35 от
делото).
С разпореждане № 021-00-3858-1/13.10.2021г. на ръководителя на
осигуряването за безработица на ТП на НОИ гр.Бургас (л.17 от делото), на Х.И. е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, на
основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 от КСО, тъй като не е
изпълнено условието на чл.54а от КСО, да има внесени или дължими осигурителни
вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването.
Разпореждането е връчено на Х.И. на 26.10.2021г., видно от приложеното
известие за доставяне (л.18 от делото) и е обжалвано по административен ред с
възражение с вх.№ 1054-02-66/03.11.2021г. (л.12 от делото).
С решение 1040-02-225/26.11.2021г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, е
потвърдено обжалваното разпореждане. В мотивите на решението е посочено, че
съгласно подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, лицето няма осигуряване във
фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването (25.03.2020г. – 24.09.2021г.). Установено е, че общо за периода
от 18 месеца преди прекратяване на осигуряването лицето е осигурено за 11
месеца и 8 работни дни, вместо за най-малко 12 месеца, каквото е изискването на
разпоредбата на чл.54а, ал.1 от КСО. Относно възраженията за размера на
зачетения ползван неплатен отпуск за 2020г. и 2021г., е прието, че в случая не
е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2, т.3 от КСО, а специалната и изрична
разпоредбата на чл.54а, ал.2, т.3 от КСО, според която за придобиване правото
на безработица се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през
една календарна година. Ето защо, правилно за 2020г., и за 2021г. са зачетени
по 30 работни дни, в които Х.И. е ползвал неплатен годишен отпуск и за него не
е възникнало правото на парично
обезщетение за безработица (л.8 от делото).
Решението е връчено на 30.11.2021г., видно от приложеното известие за
доставяне (л.11 от делото) и е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ 1012-02-334/14.12.2021г.
(л.4 от делото), подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по
делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното решение е издадено от компетентен
орган, при спазване на установената писмена форма, в съответствие с
процесуалните и материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.54а, ал.1 от КСО, право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1.имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2.не са придобили право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл.168; 3.не упражняват трудова дейност, за
която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Не е налице спор по делото, че
жалбоподателя отговаря на условията по чл.54а, ал.1, т.1-3, а именно има
регистрация като безработен в АЗ, не е придобил право на пенсия от посочения
вид и не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване.
Спора по делото е дали през
последните 18 месеца има 12 месеца за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца. Според ответника жалбоподателя няма 12 месеца, а само 11
месеца и 8 дни, като му се зачетат по 30 дни неплатен отпуск за 2020г. и
2021г., съгласно чл.54а, ал.2, т.3 от КСО. Според жалбоподателя е налице
изпълнение на това условие, тъй като следва да му се зачетат 60, съответно 90
дни неплатен отпуск през тези години, съгласно нормата на §16, ал.2 от ПЗР към
ЗИДЗЗ и § 4а от ПЗП на Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците.
В чл.54а, ал.2 от КСО, са регламентирани
случаите, при които макар и да не са внасяни осигурителни вноски, определени
периоди от време се зачитат за придобиване право на парично обезщетение за
безработица по ал.1, като това са: 1.на платен и
неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2.на платените и неплатените отпуски за
временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст; 3.на неплатения отпуск до 30 работни
дни през една календарна година и 4.зачетено за осигурителен стаж по
законодателството на друга държава на основание на международен договор, по
който Република България е страна или на европейските регламенти за координация
на системите за социална сигурност.
Периодите от време по чл.54, ал.2
от КСО, освен че се зачитат при придобиване право на обезщетение за
безработица, те се зачитат и за осигурителен стаж, съгласно чл.9, ал.2 от КСО,
без за тях да се правят осигурителни вноски, съответно тъй като се зачитат за
осигурителен стаж по законодателството на друга държава.
Съгласно чл.9, ал.2, т.3 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски,
се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна
година. Съгласно §16, ал.2 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ бр.44/2020г., в сила от 14.05.2020г.),
през 2020г. за осигурителен стаж по чл.9, ал.2, т.1 от КСО се зачита времето на
неплатен отпуск до 60 дни. Съответно, съгласно §4а, ал.2 от ПЗР на Закон
за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г., и за преодоляване на последиците, през 2021г. за осигурителен стаж по чл.9, ал.2, т.3 от КСО се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни
дни.
При определяне дали едно лице има
право на обезщетение за безработица по реда на чл.54а, ал.1 от КСО, нормата на чл.54а, ал.2, т.3 от КСО е специална спрямо
нормата на чл.9, ал.2, т.3 от КСО, тъй като в нея са посочени конкретните
случаи при които едно лице макар и да не е осигурявано за посочен период от
време, този период се зачита при определяне правото му на обезщетение. В този
смисъл, в нормата на чл.9, ал.2, т.5 от КСО са предвидени хипотези при които за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита посочено
време, като това времето не е предвидено в нормата на чл.54а, ал.2 от КСО да се
зачита за придобиване право на парично обезщетение. Ето защо, след като в
специалната норма на чл.54, ал.2, т.3 от КСО, законодателя изрично е предвидил,
че при определяне правото на обезщетение се зачитат само 30 дни на неплатен
отпуск, то е без значение че през 2020г. и 2021г. за осигурителен стаж се
зачитат 60, съответно 90 дни, съгласно чл.9, ал.2, т.3 от КСО, във връзка с §16
от ПЗР към ЗИДЗЗ и §4а, ал.2 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП.
В потвърждение на изложеното
следва да се има в предвид, че видно от Стенограма от обсъжданията на проекта на Закон
за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020
г. (№ 002-01-42 от 3.09.2020 г., 44-то НС), е било направено предложение
нормата на чл.54а, ал.2, т.3 от КСО да се измени както следва: „3.на неплатения отпуск по чл.160, ал.1 от
Кодекса по труда, признат за трудов стаж“, което предложение не е прието. Това
е видно и от изказването на депутата Надя Клисурска-Жекова, от която се сочи „…. Мярката за 60-те дни неплатен отпуск,
който да се зачита за трудов стаж, е в рамките на 2020 г. Такова е и
предложението ни. Неслучайно не сме употребили цифра в нашето предложение.
Напротив, то си кореспондира с чл. 160 от
Кодекса на труда, който регламентира кое време се признава за
трудов стаж. Никъде не сме записали дните. Така че и на тези хора, които няма
да получат право на парично обезщетение и които през тази година са ползвали
неплатен отпуск 60 дни, нека да им дадем правото да получат парично обезщетение
за безработица. Защото вчера в Комисията – и аз ще го кажа това,
представителите на Министерството на труда и социалната политика казаха, че
хората действително имат възможност в 18 календарни месеца да се осигуряват 12
месеца. Но има хипотези – и такъв въпрос беше зададен на Министерството: има ли
хора, които не са получили такова право? Да, има, те са малко и нека отговорим
на тази потребност като една добра социално-икономическа мярка. Както виждате,
предложението ни важи точно във връзка с Вашето предложение, което направихте
за изменение на Кодекса на труда с
тази идея, хората, които са ползвали по-голям неплатен отпуск и нямат тези 12
месеца, необходими им за право на парично обезщетение, да получат такова право
поне до края на 2020 г., която беше критична, която беше крайно социално
несправедлива към определени социални групи….“.
Ето защо, ако самия законодател е
имал волята, през 2020г. и 2021г. за стаж по чл.54, ал.2, т.3 от КСО, да се
зачитат повече от 30 дни, той щеше да приеме посочените предложения, което в
случая не е сторено.
С оглед на
изложеното, правилно и законосъобразно в обжалваното решение и в оставеното в
сила разпореждане, при изчисляване на осигурителния стаж на жалбоподателя по чл.54а, ал.1 от КСО, са му
зачетени само по 30 дни ползван неплатен отпуск за 2020г. и 2021г., съгласно
чл.54а, ал.2, т.3 от КСО. По тези съображения жалбата на Х.Я. Иванова е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена, на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Х.Я.И. с ЕГН: **********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис „Гарант Консулт“ ООД против решение № 1040-02-225/26.11.2021г.
на директора на Териториално поделение на НОИ гр.Бургас, с което е потвърдено
разпореждане № 021-00-3858-1/13.10.2021г. на ръководителя на осигуряването за
безработица на ТП на НОИ гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14
-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: