№ 8927
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110124819 по
описа за 2023 година
... ЕАД е предявило срещу М. С. К. и Л. М. К. установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 1751,76 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до
окончателното изплащане, 299,68 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
25.10.2022 г., 14,62 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателното изплащане и 3,06 лева –
мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. – 25.10.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ул. „...“, № 1, вх. А, ет. 4, ап. А-IV-2, аб. № 393846, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 66670/2022 г. на СРС, 82 състав. Сумите се
разпределят както следва: за М. С. К. – 1751,76 лева – стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до
окончателното изплащане, 299,68 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
25.10.2022 г., 14,62 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателното изплащане и 3,06 лева –
мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. – 25.10.2022 г.; за Л. М. К. – 12,95 лева – законна
лихва за периода 06.12.2022 г. – 27.03.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
1
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването им.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата Л. М. К., в който исковите
претенции се оспорват изцяло по основание и размер. Излага, че претендираната от нея сума
е заплатена на 16.05.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. С. К. оспорва предявените искове като
неоснователни. Излага, че от 10.2013 г. не ползва услугите на ищеца, доколкото на
03.04.2014 г. партидата е прехвърлена на Л. М. К.. Предявява насрещни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 800 лева, платена при липса
на валидно основание по гр. д. № 493/2022 г. на СРС, 126 състав и сумата 13,12 лева –
мораторна лихва за периода 01.08.2023 г. – 14.09.2023 г.
В подаден отговор на насрещния иск ответникът по него го оспорва като
неоснователен, като намира, че ищецът е заплатил процесната сума доброволно със знание
за основанието ѝ, поради което не е налице недължимо платено.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Спорен между страните е въпросът, налице ли е между тях облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия. От представените от ищеца нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот и решение за развод се установява, че на 03.05.2006 г.
ответниците са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на
ползване върху процесния топлоснабден имот, както и че бракът им е прекратен с развод със
съдебно решение от 25.12.2013 г., по силата на което ползването на семейното жилище (на
процесния топлоснабден имот) е предоставено на Л. М. К.. От представеното заявление от
03.04.2014 г. се установява, че ответникът М. С. К. е уведомил писмено ищеца, че по силата
на съдебното решение процесният топлоснабден имот ще се ползва изцяло от бившата му
съпруга, като е поискал закриване на партидата на негово име. С писмо от 20.05.2014 г.
ищецът е уведомил Л. М. К. за подаденото от ответника М. С. К. заявление, както и за това,
че от 04.2014 г. е вписал Л. М. К. като титуляр на партидата, която се води при него за
процесния имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки.
За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото вещото лице е
посочило, че за процесния период общо доставената и потребена топлоенергия за целия
имот е в размер на 3503,54 лева без предишни просрочени или неплатени сметки,
2
изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Сумата
за дялово разпределение възлиза на 29,25 лева. Според главните отчети и изравнителните
сметки на ФДР в процесния имот за процесния период ТЕ за отопление се отчита с
апартаментен топломер, като записаното в главните отчети съвпада с отразеното в
изравнителните сметки на ФДР. ТЕ за БГВ се изчислява по показанията на 1 брой водомер
за топа вода в имота.
Приети са и заключения на съдебно-счетводна експертизи, според които за аб. №
393846 на името на Л. М. К. в счетоводството на ищеца за периода 05.2019 г. 04.2021 г.
съществува неплатено задължение по главници в размер на 1766,39 лв. Сумата е формирана
от задължения за ТЕ в размер на 1751,77 лв. и сума за ДР в размер на 14,62 лв.
Незаплатената мораторна лихва по просрочените задължения от датата, следваща датата на
падежа на всяко едно от задълженията, до 25.10.2022 г. е в общ размер на 295,40 лв. От
предоставената справка за задълженията на аб. № 393846 за периода 05.2017 г. - 04.2019 г.,
за които е било заведено гр. д. № 493/2022 на СРС, 126 състав, се констатират следните
задължения по вид и размер: главници за ТЕ -4577,73 лв. и мораторни лихви върху в общ
размер на 736,19 лв., главници за ДР - 28,90 лв. и мораторни лихви в общ размер на 6,09 лв.
Общата сума на главниците за периода е 4606,63 лв., общата сума на начислените лихви за
периода 30.12.2017 г. - 01.12.2020 г. е 742,28 лв. Начислените последващи лихви върху
задълженията са в размер на 635,97 лв. Констатират се две плащания: на 14.03.2022 г. има
постъпление в размер на 800 лв. с наредител М. С. К.; на 20.04.2022 г. има постъпление в
размер на 3283,27 лв. с наредител ЧСИ Димоларова по отношение на Л. К.. Постъпилите
суми са послужили за погасяване на следните по вид и размер задължения: със сумата от
800 лв. са погасени сума за съдебни разноски в размер на 406,74 лв., 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 293,26 лв. - мораторни лихви. Със сумата от 3283,27 лв.
са погасени: 77,87 лв. - мораторна лихва, 317,98 лв. - законни лихви и 2887,42 лв. –
главница.
От гореизложеното може да се направи извод, че считано от 04.2014 г. между ищеца
и Л. М. К. е сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот - ищецът
се е съгласил да прекрати договорната връзка с ответника М. С. К., отправил е предложение
до Л. М. К., което е прието с конклудентни действия. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като
договорно правоотношение при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване, като договорът се счита
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването от потребителя. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при
публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването
на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на
топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота и за другата
притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното
3
предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище.
/така т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС/. Както беше посочено
писмената форма е за доказване, за което пък е достатъчно /според мотивите на ТР/ ищецът
да е открил партида на името на съпруга, на когото е предоставено ползването. В случая има
писмено изявление на ищеца, в което признава, че е открил партида на името на Л. М. К.,
което не се оспорва да е прието. Ето защо в случая от 04.2014 г. ответникът М. С. К. не е
страна по облигационното правоотношение с ищеца. Поради това иска за установяване на
вземания за стойност на потребена в процесния имот топлинна енергия и за такса за дялово
разпределение, предявен срещу М. С. К., следва да бъде отхвърлен. Основателността на
иска за законна лихва предполага наличие на главно задължение, а предвид извода на съда
за неоснователност на претенцията за главница следва да бъде отхвърлена и претенцията за
установяване на вземане на обезщетение за забава.
С определение от 23.04.2023 г. съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2022 г. по ч. гр. д. № 66670/2022 г. на СРС, 82 състав, в
частта относно следните вземания по отношение на Л. М. К.: за цена на доставена топлинна
енергия в размер на 1751,76 лева, мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 25.10.2022 г. в
размер на 299,68 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 14,62
лева, мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. - 25.10.2022 г. в размер на 3,06 лева, на
основание чл. 415, ал. 2 ГПК поради извършено на 27.03.2023 г. плащане и е указал на ...
ЕАД, че може да предяви иск срещу Л. М. К. за сума в размер на 12,95 лева, представляваща
незаплатена законна лихва за периода 06.12.2022 г. – 27.03.2023 г. С отговора на исковата
молба е представено доказателство за плащане на сума в размер на 20 лева на 16.05.2023 г.
Поради изложеното съдът приема, че процесната сума, претендирана от Л. М. К., е била
изцяло погасена в хода на производството.
Поради изложеното предявения срещу Л. М. К. иск следва да бъде отхвърлен поради
погасяване на претендираната сума в хода на процеса чрез плащане.
Съдът е приел за съвместно разглеждане предявени от М. С. К. срещу ... ЕАД
насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника по насрещния иск да заплати сумата от 800 лева, платена при липса на валидно
основание по гр. д. № 493/2022 г. на СРС, 126 състав и сумата от 13,12 лева – мораторна
лихва за периода 01.08.2023 г. – 14.09.2023 г.
Съгласно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест по иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, че процесната сума е
излязла от неговия патримониум в полза на ответника без да е налице основание. Сумата от
800 лева е била заплатена на „Т.С.” ЕАД на 14.03.2022 г. с посочено основание „плащане по
гр. д. № 493/2022 г. на СРС, 126 състав“. С решение от 01.06.2022 г. по гр. д. № 493/2022 г.
на СРС, 126 състав, влязло в сила на 25.06.2022 г., съдът е отхвърлил предявените от „Т.С.”
ЕАД срещу М. С. К. искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 2288,86 лева, представляваща
½ от цена на доставена топлинна енергия в периода 05.2017 г. – 04.2019 г. в имот с аб. №
4
393846, 14,45 лева, представляваща ½ от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 11.2017 г. – 04.2019 г., заедно със законната лихва от 09.12.2020 г.
до погасяване на задълженията, 368,09 лева, представляваща ½ от обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. – 01.12.2020 г. и 3,04 лева, представляваща ½ от обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 31.12.2017 г. – 01.12.2020 г. С искане за доброволно
възстановяване на недължимо плащане от 01.08.2023 г. М. С. К. е поискал от „Т.С.” ЕАД
възстановяване на сумата от 800 лева, недължимо платена по делото.
Доколкото СРС, 126 състав, е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД срещу М. С. К.
искове и в полза на „Т.С.” ЕАД не са присъдени никакви суми по делото, то сумата от 800
лева е била заплатена без основание, поради което и следва да бъде върната, с оглед на
което и предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. За връщането на сумата е била отправена
покана до Т.С.” ЕАД, но няма данни същата да е достигнала до дружеството. Поради това съдът
счита за неоснователен насрещният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски имат всички страни. „Т.С.” ЕАД е
претендирало следните разноски 82,76 лева - държавна такса в исковото и заповедното
производства, 500 лева – депозити за експертизи, като претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Л.
М. К. е претендирала адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което следва да
бъде присъдено. М. С. К. е претендирал следните разноски: 50 лева – държавна такса, 200
лева – депозит за експертиза, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по
заповедното дело и адвокатско възнаграждение в размер на 560 лева по исковото
производство, което не следва да бъде присъждано, тъй като в представения договор за
правна защита и съдействие е посочено, че сумата се заплаща по сметка, а няма
доказателства същата да е заплатена, от които съразмерно с уважената част от предявените
искове следва да му бъдат присъдени 639,51 лева. На Л. М. К., ЕГН **********, съразмерно
с отхвърлената част от предявените искове следва да бъде присъдена съразмерната част от
юрисконсултското възнаграждение в размер на 0,80 лева. Определени по компенсация
разноски се дължат на М. С. К. в размер на 638,71 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ...., срещу М. С. К., ЕГН ********** и
Л. М. К., ЕГН **********, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
5
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва, както следва: 1751,76 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателното
изплащане, 299,68 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.10.2022 г., 14,62
лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната
лихва от 06.12.2022 г. до окончателното изплащане и 3,06 лева – мораторна лихва за периода
01.12.2019 г. – 25.10.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „...“, № 1, вх. А, ет. 4, ап.
А-IV-2, аб. № 393846, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.
д. № 66670/2022 г. на СРС, 82 състав, разпределени както следва: за М. С. К. – 1751,76 лева
– стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателното изплащане, 299,68 лева – мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.10.2022 г., 14,62 лева – сума за дялово разпределение за
периода 10.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателното
изплащане и 3,06 лева – мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. – 25.10.2022 г.; за Л. М. К.
– 12,95 лева – законна лихва за периода 06.12.2022 г. – 27.03.2023 г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ...., да заплати на М. С. К., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 800 лева, платена при липса на валидно
основание по гр. д. № 493/2022 г. на СРС, 126 състав, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 638,71 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. К., ЕГН **********, срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ....,
насрещен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 13,12 лева –
мораторна лихва за периода 01.08.2023 г. – 14.09.2023 г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ...., да заплати на Л. М. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6