Решение по дело №821/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 77
Дата: 21 февруари 2023 г.
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20221420200821
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Враца, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20221420200821 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. От ЗАНН.Образувано е по
жалба на П. Ц. П. от гр.Враца против НП№ 22-0967-000124/08.02.2022 г. на
Началник група към ОДМВР-Враца, сектор „ПП“-Враца, с което за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП са наложени административни
наказания: глоба от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП. В жалбата и в съдебно
заседание се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното НП, поради допуснати нарушения на материалния закон и
несъставомерност на вмененото нарушение от субективна страна. На тази
база се отправя и искане за неговата отмяна.
Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и
становище по жалбата.В придружителното писмо към преписката се прави
бланкетно искане за потвърждаване на НП.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
1
легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните съображения:
На 22.12.2021 г., около 12.25 ч. в гр.Враца, ул.”Ив.Ботева” до №28,
полицейски служители към сектор „ПП“-Враца спрели за проверка
управляван от настоящия жалбоподател т.а.”Опел Комбо” с рег.№****, като
при проверката е констатирано, че автомобилът е собственост на водача-
настоящ жалбоподател и е със служебно прекратена регистрация по чл.143,
ал.10 ЗДвП, т.е. не е регистриран по надлежния ред. На място срещу
жалбоподателя е съставен АУАН №566204/22.12.21 г. за нарушение по
чл.140, ал.1 ЗДвП. Други нарушения, в това число и такива свързани с липса
на валидна З“ГО“ и/или неносене на задължителни документи, не са били
констатирани с акта. Последвало е прекратяване на административно-
наказателното производство за това нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, с
мотивирана писмена резолюция №21-0967-М00006/06.01.22 г. на основание
чл.54, ал.1,т.9, вр.чл.33, ал.2 ЗАНН и административно-наказателна преписка
е била изпратена на РП по компетентност.
След получаване на преписката, от своя страна РП-Враца я е приела под
№172/22 г. и е възложил допълнителна полицейска проверка по случая.Въз
основа на данните и материалите от тази полицейска проверка, ВРП е издала
постановление от 28.01.22 г. за отказ за образуване на досъдебно
производство. Според мотивите на постановлението, установеното поведение
на жалбоподателя-управление на МПС със служебно прекратена регистрация
по чл.143, ал.10 ЗДвП, е несъставомерно като престъпление по чл.345 НК,
поради липсата на умисъл, но това поведение „покрива признаците на
административно нарушение, предвидено в ЗДвП, за което с постановлението
трябва да бъде сезиран компетентния АНО.“. При така приетото в
постановлението, препис от същото, ведно с преписката е изпратена на сектор
„ПП“- ОДМВР-Враца.
След получаване на прокурорската преписка в сектор „ПП“-Враца и въз
основа на горепосоченото прокурорско постановление, е било издадено и
процесното НП, с което за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на
жалбоподателя са наложени съответни наказания на основание чл.175, ал.3
ЗДвП.
Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на
2
приобщените като доказателства и посочени по-горе писмени материали от
двете преписки -административна и прокурорска, съдържаща цитираните
АУАН и НП, мотивирани писмени резолюции, писмени сведения на
полицейските служители извършили проверката на жалбоподателя и
собствените му обяснения, справки за регистрацията и собствеността на
процесния автомобил, справка за нарушител, постановление за отказ за
образуване на ДП и др. Фактите свързани с време, място и начин на
управление на процесния автомобил и извършената му полицейска проверка,
в случая не се оспорват и от самия жалбоподател.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По делото няма спор, че на инкриминираните дата и място,
жалбоподателят е управлявал нерегистриран по надлежния ред автомобил,
негова собственост, със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10
ЗДвП, поради което и са налице всички елементи от обективна страна на
състава на нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Съдът обаче счита за
основателни възраженията, изложени в жалбата, че деянието не е
осъществено виновно. За разлика от други хипотези на служебно
прекратяване на регистрацията, които настъпват автоматично, по силата на
закона /напр.по чл.143, ал.15 ЗДвП/, при дерегистрацията по чл.143, ал.10
ЗДвП се изисква кумулативно наличие на визираните в нея предпоставки-
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и
уведомяване на собственика на превозното средство за служебното
прекратяване на регистрацията. От събраните по делото доказателства по
делото не се установява, че администрацията е изпълнила задължението си да
уведоми жалбоподателя като собственик на автомобила за прекратяването на
регистрацията. Няма данни и че същият е бил уведомяван от Гаранционния
фонд, съгласно чл.574, ал.10 КЗ. След като законът вменява изрично
задължение на надлежните органи да уведомят собственика за служебното
прекратяване на регистрацията, то за това лице не е налице правно
задължение само да следи за това дали е извършена служебно дерегистрация
или не. Още по-малко допустимо е да му се вменява знание за служебното
прекратяване на регистрацията само по презумпция, че като собственик на
автомобила е следвало да сключи нов договор за З„ГО“. След като не е имал
3
знание и представа за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила по чл.143, ал.10 ЗДвП, нито е могъл и е бил длъжен да следи за
нея, то осъщественото от жалбоподателя деяние се явява невиновно
извършено-умишлено или непрезпазливо, съответно не подлежи на
санциониране. В тази насока е и актуалната съдебна практика на
касационната инстанция-АС-Враца-напр.Р№397/23.11.22 г. по КАНД№474/22
г. по техен опис. При така изложените съображения, атакуваното НП се явява
необосновано и като такова подлежи на отмяна.
С оглед така на така изложеното, не се налага по-нататъшно обсъждане
и на останалите изложени от жалбоподателя доводи за налични и други
пороци при издаване на обжалваното НП, тъй като това с нищо не би
променило изхода от делото.
Относно разноските: при този изход на делото на жалбоподателят се
дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В случая те се
претендират в размер от 600.00 лв., за което са представени доказателства, но
относно този размер е противопоставено надлежно възражение за
прекомерност. Отчитайки предмета на делото, проведените по него
процесуално-следствени действия и приключването му в едно с.з. с участие
на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът намери, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и възражението за
прекомерност се явява основателно.Следва да бъдат присъдени разноски в
минималния размер по чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2,т.1 НРМАВ от 400.00 лв.

Водим от горното и основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП№22-0967-000124/08.02.2022 г., издадено от Началник
група към ОДМВР-Враца, сектор „ПП“-Враца, с което на П. Ц. П. от гр.Враца
с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на
основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на П. Ц. П. от гр.Враца с
4
ЕГН:********** направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 400.00 лв., като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част до
пълния предявен размер от 600.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5