РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. П., 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АтА.с Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230101579 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК и е
образувано по искова молба на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Илинден“, ул. “Кукуш“ № 1, представлявано от
Александър Василев Димитров-Главен изпълнителен директор и Младен Маркоски-
Изпълнителен директор, чрез адв. И. Й., със съдебен адрес гр.София, ул. “Цар Калоян“
№ 6, хотел Рила, офис 411, срещу „Б.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул. “Б.“ № 6, ет. 2, представлявано от С.И.Б. и Е.В. – управители
заедно и поотделно.
Сочи се в исковата молба, че между страните е сключен договор за електронни
съобщителни услуги и продукти, по които са издадени фактури, незаплатени от
ответното дружество, като в тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че „Б.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул. “Б.“ № 6, ет. 2, представлявано от С.И.Б. и Е.В. – управители заедно и
поотделно, дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Илинден“, ул. “Кукуш“ № 1, представлявано от
Александър Василев Димитров-Главен изпълнителен директор и Младен Маркоски-
Изпълнителен директор, сумата от 703,80 лв. (седемстотин и три лева и осемдесет
стотинки), представляваща:
- 65,75 лв. (шестдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) – месечни такси и
1
потребление за използване на услуги по договор М5977698 за периода 23.07.2018 г. –
22.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане;
- 638,05 лв. (шестстотин тридесет и осем лева и пет стотинки) – неустойка за
неизпълнение на договор М5977698, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски по настоящото
производство.
След като е прието, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и
чл.128 от ГПК, съдът е разпоредил препис от нея и доказателствата да се връчат на
ответника.
В срока за отговор такъв е депозиран, с процесуалния представител на ответното
дружество намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Посочва се, че
процесната претенция е неоснователна, тъй като е погасена по давност на основание
чл.111, б „Б“ и б.“В“ от ЗЗД. Твърди се също така, че подписания на 24.04.2018 г.
договор за предоставени услуги не е влязъл в сила на датата на подписването му, както
се твърди, а е бил отложен на основание чл.6.1.1 от Приложение № 1 към договора,
тъй като страните са уговорили същият да се приведе в изпълнение в 7-дневния срок,
считано от 24.04.2018 г., което не е стА.ло. Излагат се твърдения, че въпреки
заплащането от стрА. на ответника на такса за инсталиране и предоставянето на достъп
на техническия екип за инсталиране на услугата по договора, такава инсталация на
услугата не е била сторена, с което ищецът не е изпълнил задължението си по
договора, което се доказва и от липсата на Протокол за инсталация. Сочи се, че след
узнаване от техниците на ищеца, че няма техническа възможност на ответника да бъде
предоставен интернет със заявената скорост от 200 Mbps, още преди изтичане на 7-
дневния срок за влизане в сила, е подадена молба от стрА. на ответника за
прекратяване на процесния договор. Твърди се, че ищецът в нарушение на чл.68 „д“ от
ЗПП е въвел в заблуждение ответника за възможността да му представи електронна
услуга, преди да бъде подписан договора, за което самия ответник разбрал по-късно от
техническия екип, че скоростта на интернета е много по-ниска от договорената, и дори
невъзможна. Оспорва се претенцията за неустойка, тъй като се основава на
неравноправна съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП клауза в договора.
Прави се искане за отхвърляне на исковите претенции като погасени по давност,
неоснователни и недоказани. Правят се доказателствени искания.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното :
В хода на съдебното производство, съдът е приобщил към доказателствата по
делото представените от страните Договор № ********* от 24.04.2018 г., Приложение
2
№ 1 към Договор № *********, фактура № 0378377419от 27.08.2018 г.,фактура №
********** от 26.09.2018 г., фактура № ********* от 26.10.2018 г., сметка №
********** от 28.10.2018 г., сметка № ********** от 28.10.2018 г., Общи условия за
взаимоотношения между „А1 Б.“ЕАД и потребителите на широколентов достъп до
интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирА. мрежа за пренос на
данни, кредитно известие № ********** от 26.10.2018 г., молба-възражение от
30.04.2018 г. от „Б. Б.С.“ЕООД.
По делото са приети и изисканите и представени фактури № ********** от
30.05.2018 г., фактура № ********** от 26.06.2018 г., фактура № ********** от
26.07.2018 г., констативен приемо-предавателен протокол за инсталиране на
оборудване от 25.04.2018 г., писмо до С.Б. във връзка с молба с вх.Д 143М268 от
30.04.2018 г., писмо до С.Б. във връзка със заявление с вх.№ 152М35 от 17.05.2018 г.,
възражение от „Б. Б.С.“ЕООД от 17.05.2018 г., оригинал на констативен приемо-
предавателен протокол от 25.04.2018 г., два броя екранни снимки от системата на
мобилния оператор, ОУ за взаимоотношения между „А1 Б.“ЕАД и потребителите на
широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирА.
мрежа за пренос на данни.
Съдът е приобщил към доказателствата по делото заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дал отговор на поставените
въпроси. Съгласно експертното заключение в системата на „А1 Б.“ съществува
договор с „Б.“ООД, ЕИК: *** с предишно наименование „Б. Б.С.“ЕООД, партида
*********, договор М5977698, номер на услугата 101001112765, МАТ 32,69, начало на
договора 24.04.2018 г., край на договора 24.04.2018 г. и е прекратена на 28.10.2018 г. В
системата на „Б. Б.С.“ЕООД има договор М5977698 по партида *********. Услугата е
активирА. на 25.04.2018 г. През периода 25.04.2018 г. – 22.10.2018 г. услугата е била:
25.04.2018 г. – активиране - Active;
25.06.2018 г. – временно спиране поради неплащане - Collection Partial Suspend;
24.08.2018 г. - временно спиране с възможност при плащане да се активира
услугата;
28.10.2018 г. – прекратяване – Cancled.
На 128.10.2018 г. услугата е била прекратена след изпращане на СМС за
просрочена сума.
Отчитането на разговорите при обаждания в и от Б. се извършва автоматично от
мрежата на А 1, като засича времето на разговори в секунди. Отчитането на
изразходваните мегабайти, СМС-и е на същия принцип, само че вместо секунди се
отчитат мегабайти и СМС-и. Разговорите проведени в роуминг се отчитат, съгласно
правилата, заложени в мрежата на съответния оператор, чиято мрежа се използва при
осъществяване на разговора. Вероятността за грешно отчитане е сведена до минимум.
3
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от
вещото лице Д. Ю., който дава отговор на поставените му задачи в следния смисъл:
В счетоводната система на „А1 Б." ЕАД са налични процесиите фактури
издадени на основание договор за използване на електронни съобщителни услуги
*********, партида *********, ID на договор М5977698 от 25.04.2018 г. и същите са
отразени по партидата. В счетоводството на „Б.“ООД, ЕИК: ***, процесните данъчни
фактури не се осчетоводени, ответникът не е ползвал право на приспадане на данъчен
кредит.
По партида № ********** за предходен период май 2018 г. – юли 2018 г. са
издавани плащани следните данъчни фактури: № ********** от 30.05.2018 г..
В предходно издадените фактури от „Мобилтел“ЕАД в периода май 2018 – юли
2018 г. – един брой в счетоводството на „Б.“ООД не е осчетоводена, като ответникът
не е ползвал приспадане на данъчен кредит за предходно издавани фактури в периода
май2018 – юли 2018 г.
Задълженията на ответника "Б."ООД - гр. П. в счетоводството на „А1 Б." ЕАД,
са в размер на 718,85 лева, разпределени както следва:
по партида № ********* – 80,80 лева
Неустойки по договор – 638,05 лева
Или общо: 718,85 лева.
Размерът на дължимата по договора неустойка за предоставената мобилна
услуга „интернет“, за които срокът на действие не е изтекъл е 538,05 лева.
Размерът на дължимата по договора неустойка за невърнато оборудване,
съгласно действащия към 2018 г. ценоразпис на мобилния оператор е 100 лева.
Неустойката е договорна клауза с предварително определена отговорност, за
която потребителят е информиран при сключване на договора. Тя няма характера на
данъчен документ, въпреки съдържанието на реквизити за фактура. В системата на
ищеца тя се отразява като първичен счетоводен документ Сметка/документ
удостоверяващ плащането и/ и върху нея не се начислява ДДС. Дружеството третира
дължимите от клиента неустойки по реда на чл.26, ал.2, изр.2 от ЗДДС. Дружеството
признава приходите от неустойки в момента на плащане от стрА. на клиента, като
отразява кредитен оборот по счетоводна сметка 7920/1 „глоби и неустойки“.
„А1 Б.“ ЕАД води своето счетоводство съгласно МСС за финансово отчитане,
прието от ЕС. Дружеството изготвя годишни финансови отчети, съгласно изискванията
на Закона за счетоводството, като одитираните финансови отчети, изготвени в
съответствие с приложимите стандарти се публикуват всяка година в търговския
регистър.
4
Към настоящото производство е приложено ч.гр.д.№ 1352/2021 г. на РС-П., от
което е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 400/17.09.2021 г. в полза на
дружеството ищец за следните суми: 65,75 /шестдесет и пет лева и седемдесет и пет
стотинки/ лева, представляваща стойността на мобилни услуги, предоставени от „А1
Б.“ ЕАД на „Б.“ООД в периода 23.07.2018 г. – 22.10.2018 г., въз основа на сключен
между тях Договор за използване на електронни съобщителни услуги № *********,
партида *********, ID на договор М5977698 от 25.04.2018 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /16.09.2021 г. до погасяването;
638,05 /шестстотин тридесет и осем лева и пет стотинки/ лева, представляваща
неустойка, дължима поради неизпълнение на задълженията на абоната по посочения
Договор М5977698, ведно със законна лихва за забава, считано от 16.09.2021 г. по
погасяването; 25 /двадесет и пет/ лева – заплатена държавна такса и 300 /триста/ лева
- представляващи адвокатско възнаграждение.
В заповедта изрично е посочено, че вземането произтича от Договор за
използване на електронни съобщителни услуги № *********, партида *********, ID
на договор М5977698 от 25.04.2018 г . Посоченият договор е бил сключен между
ответното дружество „Б.“ООД /с предишно наименование „Б. Б.С.“ и „Мобилтел“ ЕАД
(понастоящем с търговско наименование „А1 Б.“ ЕАД).
Налице е съответствие между договора сочен като основание за издаване на
заповедта по чл. 410 от ГПК и този посочен в исковата молба по чл. 422 от ГПК.
Правни изводи:
Уважаването на главната искова претенция е предпоставено от кумулативната
даденост на следните изисквания: облигационно правоотношение, създадено между
ищеца (като доставчик) и ответника (като абонат) по силата на твърдения договор за
мобилни услуги; реалното предоставяне на такъв вид услуги от доставчика на абоната,
отговарящи на претендирА.та стойност; настъпване на падежа на задължението за
заплащането на тяхната цена и неизпълнение на това задължение от стрА. на абоната.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата стрА. трябва да установи наличието
на първите три от визираните изисквания. А в случай, че това бъде сторено,
ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
Видно от представения Договор № ********* и Приложение № 1 към него от
същата дата, е че на 24.04.2018 г. страните по делото – „А1 Б.“, ЕАД и „Б.“ООД са
сключили договор за използване електронни съобщителни услуги домашен интернет за
срок от 2 години и месечна стандартна такса от 38,99 лева с ДДС.
Ищецът е издал следните фактури - фактура № **********, с период на
фактуриране 23.07.2018 – 22.08.2018 г., от дата 27.08.2018 г. с падеж 16.09.2018 г. на
5
стойност 32,66 лева, фактура № **********, с период на фактуриране 23.08.2018 г. –
22.09.2018 г., от дата 26.09.2018 г., с падеж 16.10.2018 г. на стойност 28,49 лева,
фактура № *********, с период на фактуриране 23.09.2018 г. – 22.10.2018 г., от дата
26.10.2018 г., с падеж на 15.11.2018 г. на стойност 4,60 лева, сметка № ********** от
28.10.2018 г., с падеж 28.10.2018 г. на стойност 538,05 лева /17 месечни такси по 31,65
лева за интернет услуга 1010001112765 и сметка № ********** от 28.10.2018 г., с
падеж 12.12.2018 г. на стойност 100 лева за невърнато устройство DOCSIS Modem.
От заключението на вещото лице по отношение на активността на мобилните
услуги през процесния период, за който се претендира плащане на мобилните услуги –
23.07.2018 г.- 22.10.2018 г., се установява, че услугите по договора са били активни до
25.06.2018 г. , след което временно са спрени, поради неплащане, като от 24.08.2018 г.
са спрени всички услуги, каквото означава статуса на услугата „Suspended“. На
28.10.2018 г. е променен статуса на „Canselled“ , т.е. предоставянето на услугата е
прекратено.
В случая, промененият статус на 28.10.2018г. няма отношение към активиране
на мобилните услуги, тъй като всичките са били спрени още на 25.06.2018 г. Това е
видно от отговорите на вещото лице на въпроси 3, 4 и 5, за които вещото лице, сочи че
е съобразило хронологията на данните от вътрешно-фирмената документация на
ищеца за осъществените комуникации с ответника, описА. в заключението му, че от
25.06.2018 г. има временно спиране на услугите поради неплащане, с последващи 5
броя SMS са предупредени за предстоящото спиране, и на 24.08.2018 г. е изписА.
промяна на статуса – „Suspended“, съотв. на 28.10.2018 г. – статуса „Canselled“.
С оглед изложеното съдът намира, че от 25.06.2018 г. дружеството ответник не
дължи заплащането на абонаменти такси по договора, след като реално не са му били
предоставяни мобилни услуги /домашен интернет/ – поради тяхното спиране, като
причината за спирането (неплащане на предходни задължения) не е релевантна,
доколкото дължимостта на цената на една услуга изначално е обвързА. с нейното
реално предоставяне от доставчика на ползвателя ѝ.
Следва да се отбележи, че на 24.08.2018 г. услугите са спрени изцяло, като
статуса на услугата е променен на“ Suspended“ /пълно спиране/. Същият е бил
действащ до 28.10.2018 г., когато е променен на „Canselled“ /прекратен договор/, но
въпреки това последиците от двата статуса по отношение на предоставяне на услугата
са едни и същи- няма предоставяне на такава.
Ето защо съдът намира, че искът за заплащане на месечни такси и потребление
за използване на услуги по Договор М 5977698 се явява неоснователен, поради което и
следва да бъде отхвърлен.
Относно предявения иск за неустойка:
За основателността на неустоечната претенция следва да са налице валидна
6
уговорка, постигната между страните по делото, в рамките на договора за мобилни
услуги, за дължимост от стрА. на абоната на неустойка при предсрочното му
прекратяване; предсрочно прекратяване на договора именно поради неплащане на
задължението за главницата в срок; размер на неустойката, възлизащ на
претендирания, и липса на погасяване на неустоечното задължение.
В конкретния случай не е изпълнено първото от посочените изисквания.
Неустойката, претендирА. от ищеца, е регламентирА. в клаузите на т. 6.3.1 и
6.3.2, от Приложение № 1 към договора.
Тези уговорки обаче са нищожни поради накърняване на добрите нрави (чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД).
Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по
т. д. № 115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение
№ 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при
II т. о. на ВКС), съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за
неустойка с добрите нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и
на отделните негови клаузи. Задължението да следи служебно за спазването на добрите
нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши
самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали
страните са се позовали на нищожността ѝ.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело
№ 1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, формирА. след ТР (вж.
например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на ВКС),
една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключването на договора. Автономията на волята и свободата на договарянето обаче,
не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора
само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите
нрави не са писани правила, а съществуват като общи юридически принципи или
произтичат от тях (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о.
на ВКС).
Критериите, върху които се базира преценката касателно това, дали дадена
неустоечна уговорка накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се
основават на: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойката; вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина
на определянето – като глобална сума или процент от главницата; базата за нейното
начисляване – съотношение между задължението и предварително определеното
обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на
7
размера на неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието
на други правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрА. за
неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. отново
цитираното вече Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на
ВКС, както и Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС,
Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142
от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г.
по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).
Константна е практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен
(продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране
под формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след
неговото прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора
да предоставя ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради
колизия с добрите нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г.,
Решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016
г. по т. д. № 1226/2015 г. – и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).
В разглеждА.та хипотеза, уговорената неустойка е предвидена точно за случай,
при който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и
да е форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати
едностранно облигационно-правната връзка помежду им, да преустанови
предоставянето на съответните услуги и въпреки това да получи всички месечни такси
до редовния краен срок на сделката. Тази неустойка обезпечава всякакви форми на
неточно изпълнение от стрА. на абоната. Формирането на размера на неустойката е
предпоставено от сборуване на уговорените пълни месечни такси до края на договора,
които се дължат без доставчикът да предоставя каквито и да било услуги.
Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация, при която и заради
най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да дължи под
формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е
ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната
стрА., без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил).
Очертаните характеристики на неустойката в конкретния казус, дават основание
да се приеме, че уговорената между страните неустоечна клауза е натоварена с
функции, излизащи извън присъщите за нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Ето
защо се налага извода, че процесната неустойка пряко нарушава принципа на
справедливостта и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на доставчика
на далекосъобщителните услуги, за сметка на абоната, което противоречи на добрите
нрави.
8
Видно е, че в т. 6.3.1 и т.6.3.2 от Приложения № 1 към договора е уговорено, че
ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложението, Договора или
Общите условия, в това число ако по негово искане или вина Договорът по отношение
на услугите ще бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, като
операторът да има право прекрати договора по отношение на тези услуги и да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без отстъпки/,
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване
/т.6.3.1/, както и в случай при прекратяване на договора по отношение на услугата
посочена в Приложението, или в остА.лите случаи, определени в общите условия,
което и да е оборудване, предоставено от Оператора бъде върнато от Абоната в
неизправно състояние или не бъде върнато, Операторът има право да получи от
абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на Оператора /т.6.3.2/.
Според настоящия решаващ състав, противоречието на клаузата /т.6.3.1./ с
добрите нрави, след като предписва след прекратяване на договора да се дължи размер
на неустойка все едно, че операторът продължава да предоставя услугата на абоната, е
налице.
В тази насока са произнасянията на ВКС, които обосновават извода си за
нарушение на добрите нрави, изхождайки от разбирането за нарушаване на
справедливостта с подобни неустоечни уговорки, предвиждащи размери на неустойка
по прекратен договор все едно че договорът действа, поради което ВКС и по други
договори с такъв уговорен размер на неустойката след прекратяването им /напр.
догнаем в Р. 110/21.7.2016 г. н по т.д. 1226/2015 г. / приема клаузата за нищожна. С
такава уговорка, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
Всичко преждеизложено се явява относимо и за процесната клауза за неустойка.
В случая операторът /“А1 Б. ЕАД/ за целия срок на действие на договора и след
прекратяването му ще получи имуществена облага без да предоставя насрещна
престация като по този начин се създават условия за неоснователното му обогатяване.
Както вече по-горе се отбеляза таксата/възнаграждението не се дължи без
предоставяне на услуга. Ето защо иска за неустойка по т. 6.3.1. от Приложение 1 към
договора следва да бъде отхвърлен. /в тази връзка и Решение № 904413 от 08.12.2020 г.
постановено по В.Гр.д.№ 389/2020 г. по описа на ОС-Благоевград/.
По отношение на неустойката по т.6.3.2, съдът приема, че ищцовата стрА. не
доказа основателността на същата, тъй като по делото не са представени доказателства
относно стойността на монтираното устройство, както и не бе установено по делото, че
същото не е върнато, за да се дължи претендирА.та неустойка.
При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна стрА.,
9
че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че съществува
вземането му спрямо ответника по заповед за изпълнение № 400/17.09.2021 г. издадена
по ч.гр.д.№ 1352/2021 г. по описа на РС-П..
При този изход на процеса следва да бъде отхвърлено искането на ищеца по
смисъла на чл.78, ал.1 ГПК - да му бъдат присъдени направените разноски по делото,
съгласно представения списък.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените разноски по делото в размер на 600 /шестстотин/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 09.02.2022 г..
Относно стореното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от процесуалния представител на ищцовото дружество, съдът намира
същото за неоснователно, тъй като претендирано от адвоката на ответника
възнаграждение е съобразено с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
и броя на проведените по делото съдебни заседания.
Водим от изложеното и на основание чл.422 ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от
ГПК, предявен от „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, представлявано от Александър
Василев Димитров - Главен изпълнителен директор и Младен Маркоски -
Изпълнителен директор чрез адв. И. Й., съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. Цар
Калоян № 6, хотел Рила офис 411 срещу „Б.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул. “Б.“ № 6, ет. 2, представлявано от С.И.Б. и Е.В. – управители
заедно и поотделно, за признаване за установено, че „Б.“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.П., ул. “Б.“ № 6, ет. 2, представлявано от С.И.Б. и
Е.В. – управители заедно и поотделно, дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден“, ул. “Кукуш“ № 1,
представлявано от Александър Василев Димитров-Главен изпълнителен директор и
Младен Маркоски-Изпълнителен директор, сумата от 703,80 лв. (седемстотин и три
лева и осемдесет стотинки), представляваща:
- 65,75 лв. (шестдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) – месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор М5977698 за периода 23.07.2018 г. –
22.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане;
- 638,05 лв. (шестстотин тридесет и осем лева и пет стотинки) – неустойка за
10
неизпълнение на договор М5977698, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане, като неоснователен /недоказан/.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.78, ал.1 ГПК на „А1 Б.“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1309, район Илинден,
ул. „Кукуш" № I, представлявано от Александър Василев Димитров - Главен
изпълнителен директор и Младен Маркоски - Изпълнителен директор чрез адв. И. Й.,
съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. Цар Калоян № 6, хотел Рила офис 411, за
присъждане на направените разноски по настоящото дело и заповедното
производство развило се по ч.гр.д.№ 1352/2021 г. на РС-П..
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № I, представлявано от Александър
Василев Димитров - Главен изпълнителен директор и Младен Маркоски-
Изпълнителен директор чрез адв. И. Й., съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. Цар
Калоян № 6, хотел Рила офис 411, да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр.П., ул. “Б.“ № 6, ет. 2, представлявано от С.И.Б. и Е.В. –
управители заедно и поотделно, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща
сторените по делото разноски от ответната стрА..
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело
№ 1352/2021 г. на Районен съд-П..
Решението подлежи на обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11