РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. ХАСКОВО, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. П.
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. П. Въззивно гражданско дело №
20225600500360 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 109/21.04.2022 година, постановено по гр.д. №
1108/2021 година, РС-Димитровград е признал за установено по отношение на
С. А. С., че дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 99,53 лева –
незаплатено задължение за абонаментни такси и използвани мобилни услуги
за отчетен период от 18.07.2019 година до 17.09.2019 година, сумата от 73,35
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за мобилно устройство
„NOKIA
2.1 Dual Blue Silver“ по Договор за лизинг от 13.02.2019 година, ведно със
законната лихва, считано от 16.04.2021 година до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед № 53/19.04.2021 година по
ч.гр.д. № 624/2021 година по описа на РС-Димитровград. В останалата част –
за сумата от 188,56 лева, представляваща неустойка за прекратяване на
горепосочените два договора за мобилни услуги и лизинг, искът е отхвърлен
като неоснователен. С оглед изхода на делото, на ответника С. А. С. са
възложени направените от ищеца разноски.
1
В първоинстанционното производство, ответникът С. А. С. е
представляван на основание чл. 47 ал. 6 ГПК от особен представител адв. Д.
Я. от АК-Хасково. В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК особеният представител
подава въззивна жалба. Заявява, че обжалва решението на РС-Димитровград в
частта, в която е уважен установителният иск за дължимостта на сумите 99,53
лева и 73,55 лева, ведно със законните лихви. Прави оплакване за
неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното
решение, както и за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Настоява, че районният съд не е изпълнил
задължението си да изключи от доказателствения материал договора за
мобилни услуги и допълнително споразумение към него, както и договора за
лизинг. Ответникът своевременно поискал да бъде задължено дружеството-
ищец да представи оригиналите на тези писмени документи, но те не били
представени и съдът следвало да приложи неблагоприятните последици по
чл. 183 от ГПК. Неоснователно районният съд бил приел за допустима и
трайно установена практика – такива договори да бъдат сключвани
посредством електронно устройство и да съществуват само в електронен вид,
без да бъдат разпечатвани и подписвани на хартиен носител. На следващо
място, въззивникът счита, че представените от ищеца фактури не доказват
действителното потребление на мобилните услуги. РС не следвало да ги цени
и поради обстоятелството, че няма данни за връчването им на абоната, както и
нямало отправена покана за плащане. Същите оплаквания се правят и
относно договора за лизинг, от който произтича задължението за заплащане
на лизинговите вноски. Въззивникът настоява, че понеже липсва приемо-
предавателен протокол, удостоверяващ предаването на мобилното устройство
на С. С., то не следва да се приеме, че той го е получил и дължи заплащане на
лизинговата цена. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната
жалба, въззивникът прави искане за отмяна на решението в обжалваната част
и за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемото дружество „ЙЕТТЕЛ
България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) подава
отговор на въззивната жалба. Оспорва същата с доводи за неоснователност.
Изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на
атакуваното решение и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
деловодни разноски за въззивното производство.
2
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени
искания.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните
доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията
на страните, приема следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на въззивника съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с
правна квалификация по чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 79 ал. 1 ЗЗД. Районният съд е уважил този иск, като е приел, че
представените от ищеца договори установяват съществуване на
облигационната връзка между страните, а издадените от дружеството-
доставчик фактури доказват обема и стойността на потребените от С. С.
мобилни услуги и общия размер и стойност на дължимата лизингова цена за
мобилното устройство. С констатация за липса на успешно доказване от
страна на ответника че е заплатил тези услуги и лизингови вноски, районният
съд е намерил този иск за основателен и доказан, като е приел за установено,
че С. С. дължи на дружеството-ищец сумата 99,53 лева за абонаментни такси
и мобилни услуги, както и сумата 73,35 лева – незаплатени лизингови вноски
за мобилното устройство. Именно това е частта, в която се обжалва
решението на ХРС.
При разглеждането на спора районният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях
3
е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни
изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на
доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен.
Въззивният съд изцяло споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без
да се налага същата да се преповтаря.
Районният съд е дал отговори на всички поставени от страните въпроси
и доводи. Във въззивното производство не се представиха нови
доказателства, които да са основание да бъде направен извод, различен от
направения от първоинстанционния съд. Поради което и на основание чл. 272
ГПК ХОС препраща към тях.
Както вече бе посочено по-горе, относно правилността на обжалваното
решение, въззивният съд се произнася само в рамките на своевременно
въведените оплаквания, освен ако не се касае за неправилно приложение на
императивна правна норма. Липсва основание да се приеме нарушение на
закона с императивен характер, поради което съдът следва да се ограничи
само в рамките на направените от особения представител на въззивника
доводи.
В първоинстанционното производство са приети като
доказателство Договор за мобилни услуги от 13.02.2019 година, сключен
между „Теленор България“ЕАД и С. А. С., видно от който, последният е
приел да ползва абонатен план „Тотал 26,99“ за срок от 13.02.2019година до
13.02.2021 година. При сключването на договора абонатът е приел, че ще
дължи възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. На
същата дата страните са сключили и договор за лизинг, съгласно който на
ответника е бил предоставен за ползване мобилен телефон „NOKIA 2.1 Dual
Blue Silver“. Лизингополучателят се е задължил да плаща на лизингодателя
обща лизингова цена в размер на 142,47 лева - на
23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 4,89 лева. В чл. 4 от
Договора изрично е посочено, че с подписването му лизингополучателят
потвърждава получаването на устройството от лизингодателя. Съгласно
приетото като доказателство по делото Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с мобилен No****, на 16.05.2019 година страните
са се договорили - ответникът да премине към абонаментен план „Тотал
4
31,99“, при стандартен месечен абонамент от 31,99 лева, със срок на действие
от 16.05.2019 година до 16.05.2021 година.
Действително, така обсъдените по-горе договор за мобилни услуги и за
лизинг са представени във вид на фотокопие, като процесуалният
представител на дружеството-ищец е удостоверил верността им с оригинала с
нарочна заверка. Ответникът е направил искане по чл. 183 от ГПК, след което
оригиналите на документите не са били представени. По този въпрос ХОС се
солидаризира с извода на районния съд за това, че неблагоприятните
последици от непредставяне на оригинала или официално заверен препис на
документ не следва да бъдат приложени, респективно тези договори не следва
да бъдат изключени от доказателствения материал, поради следните
съображения: В момента на сключването и подписване на договорите и двете
страни са приели начина, по който това ще се извърши – на таблет в
електронна форма, в това число чрез използване на специално устройство за
полагане на подписите на страните. Този начин на действие на мобилния
оператор при сключване на договори с потребители е общоизвестен и не се
нуждае от доказване. А последващото извличане на неблагоприятни
последици за насрещната страна, произтичащи от това, че тя не разполага с
типичния за гражданския оборот „оригинал“ на хартиен носител, с мастилени
подписи на страните, граничи с недобросъвестно упражняване на
процесуални права.
Неоснователно е оплакването на въззивника за недоказаност на
твърденията на дружеството-ищец за това, че в тежест на С. С. съществува
задължение за заплащане на абонатни такси и стойността на ползваните
мобилни услуги. В тази насока районният съд е ценил представените от
ищеца писмени доказателства - фактура № ********** за отчетен период от
18.07.2019 година до 17.08.2019 година, фактура No7294081368 за
предоставени му мобилни услуги през периода от 18.08.2019 година до
17.09.2019 година не изолирано, а в съвкупност със заключението на съдебно-
техническата експертиза, което ХОС също кредитира като компетентно и
обективно. Ирелевантно е възражението на въззивника за това, че липсват
доказателства за връчването на тези фактури на длъжника и за отправяне на
покана сумата да бъде заплатена. Длъжникът следва да изплати задължението
си в срока, който е уговорен между страните – от този ден той изпада в
забава. Покана, като предпоставка за възникване на задължението на
5
получателя по договора да плати, е необходима само в случай, ако в договора
липсва определен срок за плащане. Конкретният казус, обаче, не е такъв – в
процесния договор за мобилни услуги изчерпателно е разписан срокът и
начинът на плащане както на абонатните такси, така и на ползваните мобилни
услуги. Освен това, доводите за липса на покана биха били относими в случай
ако се претендират последици на предсрочното прекратяване на договора. В
конкретния случай, обаче, срокът на договора за мобилни услуги (предвид
постигнатото между страните допълнително споразумение от 16.05.2019
година) е изтекъл на 16.05.2021 година и с това – всички задължения във
връзка с изпълнението на договора и от двете страни, са падежирали. Същите
аргументи са относими и към възражението на въззивника относно липса на
покани по договора за лизинг, който също така е прекратен с изтичането на
срока.
Неоснователно е възражението на въззивника за недоказаност на факта
на предаване на мобилното устройство от лизингодателя на
лизингополучателя С. С.. ХОС приема, че протоколът за приемане и
предаване на устройството е инкорпориран в съдържанието на самия договор
за лизинг - клаузата по чл. 4. Приемайки тази клауза, С. С. е потвърдил, че е
получил предоставения му на лизинг мобилен телефон „NOKIA 2.1 Dual Blue
Silver“, поради което съставянето на изричен приемателно-предавателен
протокол не е било необходимо.
Споделят се и останалите мотиви, изложени от РС-Димитровград в
атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК ХОС
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
Поради гореизложеното, атакуваното решение се явява правилно –
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Предизвикано е въззивно обжалване на първоинстанционния съдебен
акт, поради което следва да се реши въпросът за разноските. С оглед изхода
на делото и извода за неоснователност на въззивната жалба, на основание чл.
78 ал. 3 ГПК въззивникът дължи да възстанови на въззиваемия сторените
разноски. Такива се доказват в размер 200 лева – заплатен предварително от
въззиваемия депозит за възнаграждение на особения представител адв. Я..
Поради това тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззивника
С..
6
Особеният представител по чл. 47 ал. 6 ГПК е освободен от внасяне на
такси и разноски за съдебното производство. Поради това, при подаването на
въззивната жалба държавна такса за въззивното производство не е изискана.
С оглед извода за неоснователност на жалбата, тя следва да бъде заплатена от
въззивника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109/21.04.2022 година, постановено по
гражданско дело № 1108/2021 година по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА С. А. С., с ЕГН **********, от ***** да заплати на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, действащо чрез пълномощника
си адв.В. П. Г., със съдебен адрес в гр.София, бул.“България“ No81, ет.8, ап.22,
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА С. А. С., с ЕГН **********, от ****, да заплати в полза на
съдебната власт, по сметка на ХОС, държавна такса за въззивното обжалване
в размер на 25 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7