О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 405
гр. Кюстендил 5.07.2018 г.
В и
м е т о н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в закрито заседание пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: В.С.
З.Й.
като разгледа докладваното от съдия Цекова НОХД № 272/2016 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид:
Определението се постановява по чл.266 ал.4
и по чл.271 ал.11 НПК в отговор на депозирани от защитниците на подсъдимия по
делото – адвокат Р.Г. и адв.Д.С. две
молби и устната молба в с.з. от 14.05.2018 г. на адв.Г. в последното с.з., както следва:
= молба вх.№ 3684/9.05.2018 г. от адв. Р.Г./на л…668-670 от делото/, с искане за отмяна на наложените му две глоби в с.з. на 18.04.2017 г. и на 12.03.2018 г. Релевирани са оплаквания за недопустимост на наложените глоби за”непочтително отношение към съда”, тъй като такъв състав на нарушение чл.266 ал.2 НПК не познава, както и по причини, че той няма задължение да изразява почит към когото и да било от участниците в съдебното производство, вкл. и към съдебния състав, като в предпоследния абзац на л.2 от молбата са развити подробни съображения за това що е то изключително уважение и”почит” към някого и че българските граждани нямат задължение за ”почит” към държавни органи. Поддържа се още в молбата, че съставът на чл.266 ал.2 НПК допуска налагане на глоба за груби нарушения на реда в съдебната зала, което според него се изразява в демонстративно поведение с явно незачитане на правораздавателната институция, както и на общоизвестните принципи на функционирането й, а било очевидно от протоколите от двете съдебни заседания, че такива действия той изобщо не е извършвал и че не си е позволил да употреби и дума, която излиза извън пределите на общоприетото приличие в общуването. В тази връзка е цитирано Решение № 228/19.02.2016 г. на СГС, постановено по ЧНД № 3980/2015 г. Сочи се още в молбата, че нито в един момент адв.Г. не е излизал извън границите на свободата на изразяването, очертана в цитирания чл.37 от Конституцията на Р България и е цитирано Решение № 363/1.07.2012 г.по н.д.№ 241/2002 г., ІІ н.о. на ВКС и Решение № 363/11.02.2013 г.по гр..№ 316/2012 г. на Апелативен съд-Бургас. Моли се за отмяна на наложените му глоби в посочените две съдебни заседания.
= молба вх.№ 3685/9.05.2018 г.
от адв. Р.Г. и от адв.Д.С./на л. 671-673 от делото/, с искане за отмяна на наложените им глоби в с.з.
на 27.04.2018 г., както и за наложената в същото с.з. глоба на подсъдимия Й.Б..
По последното искане в тази молба – за отмяна глобата на подсъдимия - съдът се произнесе с положително
Определение № 300/17.05.2018 г./ приложено
на л…… от делото/. В подкрепа на искането са релевирани доводи за
неправилност на определението на председателя на състава от 27.04.2018 г., тъй
като съгласно разпоредбата на чл.271 ал.11 НПК глоба се налага при отлагане на
делото поради неявяване без уважителни
причини на страна, каквото в случая няма. В тази връзка молителите се позовават на
нормата на чл.271 ал.3 НПК и са цитирани текстове от научен труд на акад.С. П..
В т.3 от стр.3 на молбата са изложени съображения, че защитниците са
самостоятелни страни в процеса и нямат задължение за”солидарни” действия и се
приписва на Кюстендилския окръжен съд, че е възприел именно такова становище,
отлагайки делото за следващата резервна дата. По-нататък в молбата в т.4 от нея/
което според съдебния състав е абсолютно извън предмета на производството по
чл.266 ал.4 НПК/ се сочи, че в определението на КнОС била използвана „абсолютно
недопустима лексика” и се твърди по адрес на съда, че с отлагането на делото от
27.04.2018 г. за следващото с.з. с резервна дата 14.05.2018 г. била дадена „още
от първото с.з. линия-най-меко казано-за ограничаване с всички възможни и
достъпни средства на правото на защита на подсъдимия” и отново са цитирани”фундаментални
думи на акад. С. П.”. По-нататък се прави анализ на съдържанието на последното
изходящо от подсъдимия пълномощно, приложено по делото и се поддържа, че ”действията
по всяческото осуетяване на встъпването на втория защитник са очевидни, като
това се касае не за някакви случайни, инцидентни, а за целенасочени действия,
еднотипни по своето съдържание и продължаващи вече втора година”. Отправени са
упреци към съда за”обикновен тормоз върху защитниците”, което всъщност била
истинската причина за отлагане на делото за 14.05.2018 г. :Моли се за отмяна на наложените глоби
на защитниците в с.з. от 27.04.2018 г.
= устната молба на адв.Р.Г. в последното с.з. от
14.05.2018 г.за отмяна на наложената му в това с.з. глоба в размер на 500 лв.
Молбите са допустими съгласно действащата редакция на чл.266 ал.4 и чл.271 ал.11 НПК, в сила от 5.11.2017 г. Тъй като процесуалните норми се прилагат занапред и НПК не съдържа визиран срок за подаване на молби за отмяна на наложени глоби по двата посочени текста, съдът намери молбите за допустими и ще ги разгледа по същество, независимо от факта, че към 18.04.2017 г. редакцията на чл.266 НПК беше различна, видно и от Определението на САС, постановено по ЧНД № 500/2017 г. по описа на САС по молба на адв.Г..
Релевантните за настоящото производство по чл.266 ал.4 и чл.271 ал.1 НПК факти предвид горепосочените молби са следните:
Видно е от съдебния протокол за съдебното заседание от 18.04.2017 г./на л. 308-312 от делото/следното: В това
съдебно заседание подсъдимият не се яви, като за процесуална икономия той беше уведомен за него /а не призован със съдебна поръчка/ от съпругата си св.М.Б., разпитана в предходното с.з. В с.з. от 18.04.2017 г.
адв.Г. представи пълномощно от подсъдимия на румънски език и в превод на български
език, без да е посочено в екземпляра на български език след текста на
пълномощното следващия се в тези случаи текст от преводача за авторството и
верността на извършения превод, с което пълномощно подсъдимият упълномощава
адв. А.Ц. да представлява подсъдимия по делото. За валидността на това
пълномощно, доколкото липсва отбелязване за лицето, извършило превода и
декларация за верността на съдържанието му, съдът изложи съображенията си и те са точно записани
на л.4 от протокола, съответно л.309-гърба от делото, абзац ІІІ-ти. Абзац ІV-ти
на същата страница съдържа отправено от съда предупреждение към адв.Г. „ да спазва реда в съдебната зала и да
проявява необходимото коректно поведение в залата, както и да проявява такова
към съда”.
При тази позиция на съда адв.Г. възрази по даване ход на делото, тъй като не била допусната адв.Ц. като надлежен защитник от съда с оглед разпределение на функциите им, въпреки действащата и към този момент разпоредба на чл.271 ал.3 НПК, която е цитирана във втората процесна молба. Съдът съобразно тази разпоредба и поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото даде ход на съдебното следствие и назначи графологична експертиза за установяване автентичността на подписа на представеното пълномощно – дали то действителон е подписано от подсъдимия.
След това следствено действие на съда адв.Г. заяви/ вж л.311 от делото/, че се отказва от неговата защита, „поради което съдебното заседание днес не може да се проведе. Отказ от защитата поради невъзможност да изпълнявам възложените ми функции”. На въпроса на съда уведомен ли е подсъдимият за спонтанния отказ от защита, каквото изискване изрично се съдържа в чл.95 НПК адв.Г. отговори, че не е уведомил подсъдимия и този отказ е с оглед защита на правата и законните интереси на подсъдимия. Направеният отказ от защита съдът прие за недействителен по записаните на л.311 от делото съображения, след което според записаното в съдебния протокол на л.311 –последния абзац- „с оглед скандалното поведение на адв. Г. и използвания от него непочтителен тон към страните по делото и към съда, което е насочено срещу нормалния ход на съдебното следствие и към извършване на последващите действия по делото” съдът реши да преустанови съдебното заседание. Но понеже причината за това според записаното в протокола „се дължи на арогантното поведение на надлежно упълномощения защитник адв.Г., който заяви, че без участието на адв.Ц. ще напусне съдебното заседание, както и цялото му предхождащо поведение в това съдебно заседание, въпреки предупреждението на съда, отразено в началото на протокола”, председателят на състава му наложи глоба в размер на 200 лв.
От съдебния протокол за съдебното заседание от 12.03.2018 г./на л. 578-591 от делото / се установява следното: В това с.з. е приета
разширената АТЕ, допусната от съда по
искане на защитата и изпълнена от вещите лица проф.С.К., доц. В.У. и инж.В.Ш..
В това с.з. страните, вкл. и защитата в лицето на адв.Г. заявиха, че нямат
доказателствени искания. Адв.Г. направи искане аз отлагане на делото с цел
подготовка на защитната си пледоария и поради отказа на съда, изложен в
мотивите на определението си на л.588 от
делото последва аналогично искане от адв.Г., записано на л.588-гърба и л.589-590 от делото, в което той отправи абсолютно необосновани
нападки към съда, в частност към председателя на съдебния състав при
първоначален отказ на съда да отложи делото, при липса на направени от страните
доказателствени искания:”В тази връзка
оценявам определението на съда по този въпрос като логично следствие и
продължение на цялата досегашна линия на водене на делото от председателя на
съдебния състав по настоящото съдебно производство в максимално ограничаване
както на мен като защитник на подсъдимия, така и в осъществяването на правото
на защита на моя доверител….да не изброявам следващите примери, така да го
нарека,специфичното отношение на председателя на съдебния състав към мен като
защитник, включително действията, извършени от този председател спрямо мен и
т.н. Така че това определение за недопускане на очевидно относими, допустими и
бих казал от жизнено значение за осъществяване правото на защита на моя
доверител и от с абсолютно невярна обосновка са логично следствие на изложеното
по-горе….” И по-нататък:”…
възмутителна е позицията на съда в мое присъствие да твърди в определението си,
че съм искал отлагане на делото за запознаване с някакви си доказателства по делото
при положение, че става дума за отговорите на проф.К. днешното с.з.”.
След така изречените реплики съдът обърна внимание на адв.Г./записано на л.590-абзац последен/, че”говори с непочтителен тон и отправя абсолютно необосновани и лишени от всякаква подкрепа от материалите по делото нападки към съдебния състав относно начина на провеждане на съдебното следствие и относно изпълнение на задълженията в насока служебно начало от съда.”
Съдът след това отново се оттегли на съвещание по повторно направеното
от адв.Г. искане за отлагане на делото „с оглед запознаване с отговорите на
вещите лица при приемане на разширената АТЕ” и в крайна сметка отложи
делото. Но за неуважителното отношение към съда му бе наложена глоба в размер
на 100 лв., като делото беше отложено за 27.04.2018 г., с резервни дати 14 май
Съдебното заседание на 27.04.2018 г./вж протокола на л.634-638 от делото/ не се проведе, видно от записаното в протокола, въпреки редовното призоваване на подсъдимия. В това с.з. адв.Г. представи поредно пълномощно от подсъдимия от 29.03.2018 г./ приложено на л.630-633/ , но този път в надлежната и валидна форма – с нотариална заверка на подписа на подсъдимия и преведено по надлежния ред от легализиран преводач. Според съдържанието на това пълномощно подсъдимият оттегля всички дадени до момента пълномощия на адв.Г. и упълномощава занапред да го защитават адв.Р.Г. и адв.Д.С. от САК. Новоупълномощеният защитник адв.С. обаче не се яви и не посочи уважителни причини за неявяването си. Същевременно адв.Г. представи писмена молба , изходяща от двамата защитници и подписана от тях, с посочени в нея въпроси, които да се поставят като допълнителни задачи на разширената АТЕ. При тази ситуация съдът, въпреки че е запознат с нормата на чл.271 ал.3 НПК, но същевременно съблюдавайки надлежното упражняване правото на защита на подсъдимия прие, следва да отложи делото с оглед даване възможност на новия защитник да встъпи в процеса и да упражни процесуалното си представителство, за което е надлежно упълномощен. Мотивацията на съда за отлагане се базира на цялото досегашно поведение на адв.Г. в съдебното производство, в частност предходно такова относно упълномощаването на адв.Ц., която след установяване по надлежния ред редовността на пълномощното й изобщо не се яви, за да защитава подсъдимия въпреки твърдяното от адв.Г. разпределение на функциите между тях. Затова съдът прие, че с неявяването на новоупълномощения защитник подсъдимият и защитниците му шиканират процеса и наложи глоба и на тримата по 500 лв. на основание чл.271 ал.11 НПК.
Съдебното заседание от 14.05.2018 г. беше последното
с.з., в което се изслушаха съдебните прения на страните и се постанови крайния
съдебен акт по делото. В пледоарията си/ на л…686-690 от делото/, видно от
съдебния протокол, адв.Г. за пореден път отправяше неколкократно необосновани обидни
квалификации към съдебния състав за едностранно водене на съдебното следствие”целенасочено
срещу доверителя ми от съдебния състав ” и в услуга на обвинението, и то само защото не беше
уважено от съда искането за поставяне допълнителни задачи на разширената АТЕ:”Твърдя отговорно, че в рамките на близо
2-годишно производство по делото се полагаха всички възможни усилия така щото да
ес попречи поне ад бъде проверена версията на доверителя ми и неговата съпруга.”
И най-скандалното от пледоарията бе следния абзац:”Оставям на съвестта на съдебния състав да прецени това ли е целта на
един съдебен процес като една манифактура за постановяване на осъдителни
присъди по абсолютно необосновани обвинения или в рамките на този съдебен
процес да бъде установена обективната истина по делото, както казва законът. Твърдя
в заключение, че настоящото съдебно производство е абсолютно компрометирано и
то от първото с.з. …да го нарека с мекия израз едностранчиво водене на делото в
услуга на обвинението”.
От така посочените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи на съдебния състав по
депозираните от защитата молби за отмяна на наложените глоби:
- Относно глобите, наложени на адв.Г. в с.з. от 18.04.2017 г. , в с.з. от 12.03.2018 г. и 14.05.2018 г.
Правното основание за налагането на тези глоби е в разпоредбата на чл.266 ал.2 НПК. Съгласно този текст председателят на състава поддържа реда в съдебната зала и за груби нарушения на този ред може да налага глоба до 500 лв.
В с.з. от 18.04.2017 г. съдът отправи от съда предупреждение към адв.Г. „ да спазва реда в съдебната зала и да проявява необходимото коректно поведение в залата, както и да проявява такова към съда”, след неговите подробно посочени по-горе необосновани нападки и квалификации към страните и съда за манипулации и опит за лишаване на подсъдимия от защита. Видно от протокола, който отразява последователността на действията в съдебната зала, след това предупреждение на председателя на състава адв.Г. не само че не спря с нападките и упреците към съда, но и заяви: „ …практически подсъдимият няма защита, доколкото имаме разпределение на функциите с колежката Ц.…Самостоятелно оттук насетне аз не съм в състояние да упражнявам функциите ми на защитник поради действията на съда, извършени току-що”/ вж л.309-гърба и л.310 абцац І/. И още:”..така или иначе аз съм ангажиран и след малко ще напусна. Просто осведомявам съда. Просто информирам съда, че заседание без адв.Ц. няма да се проведе при всички положения”/вж абзац ІІ-ри на л.310-гърба/.
При така установите факти по безспорен начин съдебният състав прие, че с поведението си на 18.04.2017 г. адв.Г. наруши грубо реда в съдебната зала по см.на чл.266 ал.2 НПК, което междувпрочем е прието и в Определението на САС по ЧНД № 500/2017 г. С изречените и записани в целия протокол негови нападки към страните и съда, въпреки отправеното му в началото още на с.з. предупреждение за спазване на реда в съдебната зала и прикривайки това си поведение, зад гръмки и в пълно противоречие с нормите на чл.94 и 95 НПК фрази за пълноценно упражняване правото на защита на подсъдимия и спекулирайки с процесуалните разпоредби на НПК, съдебният състав прие, че адв.Г. е осъществил в с.з.от 18.04.2017 г. фактическия състав на чл.266 ал.2 НПК – грубо нарушаване на реда в съдебната зала. Затова и съдебният състав не намери основание да отмени разпореждането на председателя на състава/ наречено в съдебния протокол определение/ за наложената на адв. Г. глоба на така посоченото правно основание. Размерът на глобата е в размер под средния, който според съдебния състав е справедливо определен и е съответен на извършеното нарушение на реда в съдебната зала от адв.Г.. В подкрепа на този извод съдебният състав намира за необходимо да посочи, че въпреки твърдяното разпределение на защитните функции между адв.Г. и адв.Ц., след установяване по надлежния ред-с легализиран преводач, подписал извършения превод и след графологична експертиза за автентичността на подписа на пълномощното на адв.Ц., въпреки призоваването й за всяко с.з. /или уведомяване чрез адв.Г./ тя изобщо не се яви в съдебната зала.
Затова съдебният състав счита, че поведението на адв. Г. в с.з. на 18.04.2017 г.е в пълно противоречие и с чл.40 ал.4 от Закона за адвокатурата, който разпорежда, че при или по повод воденето на дела адвокатът или адвокатът от ЕС не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и на адвокатската етика.
По така изложените съображения съдебният състав намери за неоснователни доводите в молбата за незаконосъобразност на разпореждането за наложената глоба.Що се отнася до изложението в молба вх.№ 3484/9.05.2018 г. за непочтителния тон, за същността на понятието”почит” и за липса на задължение у гражданите за почит към държавни органи съдът ги намира за ирелевантни към предмета на настоящото заседание и счита, че те също нарушават изискванията на елементарната адвокатска етика. Без да слиза на нивото и без да влиза в лексикалния тон на тази молба, съдът намери за нужно само да посочи по повод на така изписаното, че чл.266 ал.2 НПК не въвежда задължение за”почит” нито към съда, нито към страните по дело, а само предвижда санкция за грубо нарушаване на реда в съдебната зала. И с посоченото вече поведение адв.Г. в пълна степен осъществи този фактически състав в с.з. на 18.04.2017 г. С това неправомерно в нарушаване всички правила на чл.94 НПК за задължителна защита поведение на адв.Г. не може да се приеме друго, освен че грубо и целенасочено нарушава реда в съдебната зала, с което препятства работата на съда и то следва да се възприеме като крайно неуважение към съда.
На основание гореизложеното искането за отмяна на наложената глоба на адв.Г. на 18.04.2017 г. ще се остави без уважение.
Тази наложена глоба на адв.Г. за нарушаване реда в съдебната зала и нарушаване нормалния ход на съдебното производство обаче не изигра очакваното предупредително-възпиращо и коригиращо въздействие върху последващото процесуално поведение на адв.Г.. В с.з. от 12.03.2018 г., след като съдът не уважи искането му за поставяне допълнителни задачи на разширената АТЕ, той продължи с необоснованите си нападки към съда, като заяви:” ”В тази връзка оценявам определението на съда по този въпрос като логично следствие и продължение на цялата досегашна линия на водене на делото от председателя на съдебния състав по настоящото съдебно производство в максимално ограничаване както на мен като защитник на подсъдимия, така и в осъществяването на правото на защита на моя доверител….да не изброявам следващите примери, така да го нарека ,специфичното отношение на председателя на съдебния състав към мен като защитник, включително действията, извършени от този председател спрямо мен и т.н. Така че това определение за недопускане на очевидно относими, допустими и бих казал от жизнено значение за осъществяване правото на защита на моя доверител и то с абсолютно невярна обосновка са логично следствие на изложеното по-горе….” И по-нататък:”… възмутителна е позицията на съда в мое присъствие да твърди в определението си, че съм искал отлагане на делото за запознаване с някакви си доказателства по делото при положение, че става дума за отговорите на проф.К. в днешното с.з.”. С това си арогантно поведение и с твърдение с гръмки фрази за осуетена от съда защита на подсъдимия и за несъществуващото в действителност тенденциозно поведение на съда и отправяйки непрекъснато упреци към съда в това с.з. и то само заради неуважаване на неговото доказателствено искане от съда, според съдебния състав адв.Г. осъществи фактическия състав на чл.266 ал.2 предл.ІІ-ро НПК – грубо нарушаване на реда в съдебната зала, за което председателят на състава му наложи глоба дори в занижен в размер на 100 лв., близък до минималния такъв. С поведението си в съдебната зала на 12.03.2018 г. адв.Г. наруши и достатъчно конкретната разпоредба на чл.40 ал.4 ЗА, която разписва конкретното дължимо от един адвокат поведение в съдебна зала – че адквокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване неоправдани пречки от гледна точка на закона и адвокатската етика. И това е така, защото е недопустимо правото на защита да се реализира чрез явно демонстративно изразено неуважение към съда. Отделно от това, чл.21 ал.1 от Етичния кодекс на адвоката разпорежда, че адвокатът дължи уважение на съда. А това е още един аргумент в подкрепа становището на съдебния състав, че наложената на адв.Г. глоба от председателя на съдебния състав е законосъобразно действие в изпълнение на правомощията му по посочената разпоредба. Съдебният състав приема, че е налице извършено нарушение на чл.266 ал.2 предл.ІІ-ро НПК в с.з. на 12.03.2018 г. от адв.Г. и молбата му за отмяна на наложената глоба следва да се остави без уважение.
Освен това съдебният състав счита, че с поведението на адв.Г. в съдебните заседания на 18.04.2017 г. и на 12.03.2018 г. стана причина и за неоснователното отлагане на делото и в двата случая, което обуславя наличие и на хипотезата на чл.271 ал.11 НПК. Но при конкуренция на двете разпоредби председателят на състава му наложи глобите по по-благоприятния за него състав на чл.266 ал.2 НПК, в който е предвиден размер на глобата до 500 лв.
Цитираната от адв.Г. в
молбата съдебна практика първо, е с незадължителен характер и второ, в
посочените съдебни решения уреждат хипотези, които са различни от настоящата и
затова съдът не ги обсъжда подробно. Решение
№ 228/19.02.2016 г. на СГС, постановено по ВЧНД № 3980/2015 г., е
постановено в производство по чл.250 ал.4 НПК и с него е потвърдено прекратително
разпореждане на съдията-докладчик, с което е прекратено производството по
наказателно дело за престъпление по чл.325 ал.4 НК, извършено в съдебната зала
и в контекста на несъставомерността на посоченото обвинение и конкуренцията между наказателна и административнонаказателна
отговорност, уредено в ТР № 3/2015 г. ОСНК на ВКС, е цитирана и разпоредбата на
чл.266 ал.2 НК и отношенията, които тя урежда. В конкретния случай изречените
обидни думи са възприети като деяние, нарушаващо грубо реда в съдебната зала.
Но според настоящия състав не може да се направи сочения в жалбата извод, че
единствено хулигански действия следва да се считат за нарушение на реда в
съдебната зала.
А цитатът на л.670 от делото представлява извадка от Решение № 3/13.02.2013 г./ е не от 11.02.2013 г., както е неточно посочено в жалбата/ на БАС по гр.д.№ 316/2012 г. , което решение е абсолютно неотносимо към процесните казуси. Това решение съдържа произнасяне по въззивна жалба срещу осъдително решение на БОС за присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД и няма абсолютно никаква връзка с поведението на адв.Г. в с.з. нито от 18.04.2017 г., нито от 12.03.2018 г. А цитатът е некоректна извадка извън контекста на цялото решение и буквално цялото изречение гласи:”Не е укоримо, нито противоправно изразено негативно отношение към богатството, защото свободата на изразяване гарантира правото на всеки да прави публично мнението си, изградено на основата на личностната ценностна система и достъпната му информация”.
2. Относно глобата в с.з. от
27.04.2018 г. на адв.Р.Г. и адв. Д.С..
Наложената в това с.з. глоба на двамата защитници в размер на по 500 лв. намира правното си основание в разпоредбата на чл.271 т.11 НПК – упълномощаването на новия защитник адв.С., който не се яви в с.з. без посочване на уважителни причини за това и според съда това ново поредно упълномощаване и неявяването на новоупълномощения защитник стана причина за неоснователното отлагане на делото. Тази разпоредба дава възможност на съда при неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице да им налага глоба в размер до 1000 лв. Следва да се посочи, че становището на адв.Г. в това с.з. беше за даване ход на делото независимо от отсъствието на новоупълномощения защитник и независимо от факта, че по делото беше депозирана подписана от него и адв.С. молба за поставяне на допълнителна задача на разширената АТЕ, без адв.С. реално да упражни правото на защита на подсъдимия.
Отлагането на делото за следващото с.з. се извърши по формирано мнение на съдебния състав, с оглед предоставяне възможност на новоупълномощения адвокат да встъпи в процеса, въпреки текста на чл.271 ал.3 НПК, което е записано в съдебния протокол.
В следващото с.з. на 14.05.2018 г. адв.С. се яви лично по делото и в това съдебно заседание упражни реално правото си на защита на подсъдимия, като същевременно показа коректното и дължимо за защитника процесуално поведение съгласно нормите на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката, въпреки изразеното от него, но по допустим и подобаващ начин несъгласие с някои процесуални действия на съда.
Затова съдебният състав прие, че въпреки непосочени уважителни причини за неявяването на адв.С. в с.з.на 27.04.2018 г., предвид явяването му съгласно указаното от съда в следващото съдебно заседание и коректното му поведение на защитник в наказателния процес в съдебната фаза на І-инстанционното производство, наложената глоба на адв.С. следва да бъде отменена. Тя изигра своето дисциплиниращо действие, каквато е и целта на тази норма и съдебният състав предвид изложеното прие, че глобата на адв.С. от 27.04.2018 г. следва да се отмени.
Съдебният състав прие, че следва да се отмени и наложената в това с.з. глоба на адв.Г., по следните съображения: В това с.з. адвокат Г. се яви и заяви съгласие за даване ход на делото въпреки отсъствието на адв.С.. Следователно чисто формално, въпреки практическото режисиране от него на защитата на подсъдимия по време на съдебното следствие, по отношение на него не е налице хипотезата на чл. 271 ал.11 НПК. Но съдът му наложи тази санкция предвид недобросъвестното му до момента процесуално поведение, установено от протоколите от проведеното съдебно следствие. И тази глоба според съдебния състав изигра своята дисциплинираща роля за успешното провеждане на последното с.з. и следва да бъде отменена.
3. Относно глобата, наложена на адв.Г. в последното с.з. от 14.05.2018 г.
Употребените и цитирани по-горе извлечения от защитната пледоария на адв.Г. по адрес на съда за тенденциозно едностранчиво водене на делото в услуга на обвинението и проведеното съдебно следствие безспорно излизат извън представите за нормалната и дължима лексика на адвоката в съдебния процес. Но също така според съдебния състав е безспорно, че с цитираните по-горе квалификации и употребените изрази, доколкото са направени в защитната пледоария, не биха могли да се приемат за грубо нарушаване на реда в съдебната зала по см.на чл.266 ал.2 предл.ІІ-ро НПК. По изразеното в пледоарията становище, въпреки неговият груб тон, съдът следва да се произнесе в мотивите на присъдата си, тъй като всъщност това е защитната позиция на единия от защитниците. Поради това и доколкото тези изрази с нищо не попречиха на приключването на съдебното следствие в последното по делото с.з. пред І-инстанционния съд, мнението на
съдебния състав е, че разпореждането на председателя на състава от 14.05.2018 г. за наложената глоба в размер на 500 лв. на адв.Г. следва да се отмени.
Предвид изложеното и на основание чл.266 ал.4 и чл. 271 ал.11 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено в молба вх.№ 3684/9.05.2018 г., за отмяна на наложените на основание чл.266 ал.2 предл.ІІ-ро НПК глоби по НОХД № 272/2016 г. от председателя на съдебния състав на адвокат Р.Г. в съдебните заседания от 18.04.2017 г. – в размер на 200 лв. и от 12.03.2018 г. – в размер на 100 лв.
ОТМЕНЯ Определението на съда от 27.04.2018 г. за наложените на адв.Р.Г. и адв.Д.С. на основание чл.271 ал.11 НПК глоби в размер на по 500 лв. за всеки от тях.
ОТМЕНЯ Разпореждането на председателя на съдебния състав от 14.05.2018 г., постановено в с.з. от тази дата по НОХД № 272/2016 г. по описа на съда, с което на адв.Р.Г. е наложена на осн. чл.266 ал.2 НПК глоба в размер на 500 лв.
Определението в отхвърлителната част подлежи на обжалване по реда на глава ХХІІ НПК в 7-дневен срок от съобщаването му пред САС, а в отменителната част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: