№ 2826
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110159305 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Р. Р. В. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 405
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2231 лева /след увеличение на иска, допуснато с
протоколно определение от 21.11.2023г./, частичен иск от претенция в общ размер на 5 000
лева, представляваща неплатена част застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
понесени от застрахования собственик от противозаконно отнемане на л.а. „Мерцедес“,
модел S350 CDI 4 MATIC, с рег. № СВ 2344 РС, настъпило между 17,00ч. на 03.04.2021г. и
10,00ч. на 05.04.2021г. в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателно изплащане, както и сумата от 193,99 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 23.12.2021г. до 31.10.2022г. /съгласно молба-уточнение от
13.10.2023г./.
Ищецът твърди, че на 15.01.2021 г. е сключил договор за застраховка „Каско
стандарт“, обективиран в полица № 4704210500000207 за период от 00:00 часа на 15.01.2021
до 23:59 часа на 14.01.2022 г. за застрахователна сума, съответстваща на действителната
стойност на МПС и определена от застрахователя в размер на 30 000,00 лева. Сочи, че е
била уговорена застрахователна премия в размер на 1728,89 лева, платима на 4 равни
вноски, като последните три били приспаднати от полагащото се обезщетение, изплатено на
ищцата. Твърди, че за времето от 17:00 на 03.04.2021 г. до 10:00 ч. на 05.04.2021 г. в гр.
София, в близост до заведение „Джинджър“ на ул. „Кюстендил“ е настъпило
застрахователното събитие, вследствие на което горепосоченият лек автомобил е бил
противозаконно отнет. По случая било образувано досъдебно производство №230 змк-
681/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. Излага, че е
уведомила застрахователя за събитието и предявила застрахователна претенция, по която
представила изисканите от застрахователя документи, вкл. и данни за банкова сметка за
превод на обезщетение. По образуваната преписка по щета № 470421212115741,
застрахователят уведомил ищцата, че обезщетението е в размер на 22 494,34 лв., което било
изплатено, чрез нареждане по банковата й сметка. Ищцата не била удовлетворена от
определеното обезщетение и депозирала молба за преразглеждане до застрахователя, след
1
което последният се произнесъл за доплащане на сума в размер 2 042 лева, която обаче
според ищцата също не покривала цялата застрахователна сума. С последваща молба с вх.
№ 4049/17.12.2021 г., отправила искане до застрахователя да преразгледа определеното до
момента обезщетение, но с писмо с изх. № АЗ 00164/23.12.2021 г. застрахователното
дружество потвърдило становището си. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва размера на претенцията.
Подробно аргументира, че ответното дружество е изплатило обезщетение в размер на 25 833
лева, което отговаряло на реално претърпяната вреда. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка „Каско“, с
включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие; обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените
имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със
застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи
необходимите документи, а също така и изпадането на ответника в забава и размера на
мораторната лихва.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже релевираните от него възражения,
в частност, че изплатеното съответства на дължимия размер на застрахователното
обезщетение.
С определението от 28.06.2023г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за
окончателен в проведеното съдебно заседание на 10.10.2023г. съдът на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че ищецът е собственик на процесния застрахован автомобил; че между
страните е съществувало застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна
полица № 4704210500000207 със соченото в исковата молба съдържание; че на 05.04.2021 г.
е настъпило процесното застрахователно събитие, при което застрахованото от ответника,
собственост на ищеца имущество е било противозаконно отнето, което представлява покрит
риск по застраховката; че ответникът е изплатил застрахователно обезщетение в общ размер
на 25 833 лева. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по
категоричен от събраните по делото доказателства.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху размера на дължимото
обезщетение. В тази насока съдът намира следното.
Според приетата застрахователна полица „Каско Стандарт“ от 15.01.2021г., периодът
на покритие на застраховката е от 15.01.2021г. до 14.01.2022г. и уговорената
застрахователна сума е в размер на 30 000 лева. Застрахователната премия е в общ размер на
1728,89 лева, разсрочена на четири вноски, от които към датата на застрахователното
2
събитие /03.04.2021г. - 05.04.2021г./ е била изискуема само първата вноска в размер на
432,23 лева, за която няма спор, че е била заплатена от ищцата. За останалите три вноски в
общ размер на 1296,66 лева също няма спор, че са били приспаднати от размера на
платеното извънсъдебно обезщетение.
От приетите документи по застрахователната преписка по щета № 470421212115741
се установява, че по първоначалната застрахователна претенция на ищцата ответното
дружество е определило действителна стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие в размер на 23 791 лева. От тази сума ответникът прихванал
неплатените вноски по застрахователната премия от 1296,66 лева и с платежно нареждане
от 30.08.2021г. е изплатил разликата от 22 494,34 лева. Поради подадено от ищцата
възражение, ответникът е преразгледал преписката по щетата и е определил нова
действителна стойност на автомобила от 25 833 лева. Вследствие на това, с платежно
нареждане от 07.10.2021г. ответникът е изплатил на ищцата допълнително застрахователно
обезщетение в размер на 2042 лева.
На 17.12.2021г. ищцата е подала нова молба за преразглеждане на застрахователната
претенция, като е посочила, че не е удовлетворена от определеното й до момента
обезщетение в размер на 25 833 лева и счита, че действителната стойност на автомобила е в
размер на 29 000 лева. С писмо с изх. № АЗ 00164/23.12.2021г. ответното дружество е
отказало да преразгледа размера на дължимото обезщетение.
От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че действителната стойност на процесния
автомобил към датата на застрахователното събитие /05.04.2021г/ при съобразяване на
конкретните му параметри, година на производство, дата на първоначална регистрация и
овехтяване, е 29 082 лева.
От приетото удостоверение, издадено от генералния дистрибутор на „Мерцедес
Бенц“ за България „Силвър Стар Моторс“ ЕАД се установява, че в електронната база данни
на Mercedes-Benz AG последната налична дата на посещение на автомобила в оторизиран
сервиз е 10.07.2017г. и към тази дата показанието на километража на автомобила е било
288 045 км.
При изслушването на вещото лице в проведеното на 10.10.2023г. открито съдебно
заседание експертът уточнил, че при изготвяне на заключението не е взел предвид
километража, посочен в удостоверението от „Силвър Стар Моторс“ ЕАД. В заседанието
вещото лице е заявил, че разликата в пробега между ползваните от него пазарни оферти и
предоставеното удостоверение е около 30 000 км, което налага намаляване на определената
в заключението действителна стойност с 3,5%. Експертът е изчислил, че при изваждане на
3,5% от 29 082 лева се получава сумата от кръгло 28 064 лева. Уточнил е също, че тъй като
няма данни за пробега на автомобила към датата на застрахователното събитие, не може да
се определи допълнителна редукция за допълнителен пробег. Според вещото лице не е
възможно да се екстраполира пробега на автомобила към датата на застрахователното
събитие въз основа на данните от 10.07.2017г., тъй като всяко подобно действие би било
3
изцяло хипотетично.
Съдът при условията на чл. 202 ГПК кредитира изцяло експертното заключение по
САТЕ заедно с направените от вещото лице разяснения в съдебното заседание, като пълни,
ясни и компетентно дадени. Както правилно е посочил експертът, единственият източник на
данни по делото за действителния пробег на автомобила е удостоверението от „Силвър Стар
Моторс“ ЕАД. За периода от 10.07.2017г. до 05.04.2021г. пробегът на автомобила не може
да се предполага, нито да се извършват хипотетични изчисления въз основа на допускания,
поради което липсва основание за допълнителна редукция на обезщетението извън
определената сума от 28 064 лева. В тази насока следва да се отбележи също, че ответното
дружество е имало възможност да изиска информация, а при необходимост и да извърши
оглед, за да установи пробега на автомобила към датата на сключване на застрахователния
договор от 15.01.2021г., но видно от съдържанието на полицата не е сторило това,
доколкото в нея липсва отразен пробег.
Същевременно така определената действителна стойност на автомобила от 28 064 не
надхвърля застрахователната сума от 30 000 лева и е съобразена с всички налични по делото
доказателства относно състоянието му към датата на застрахователното събитие. След
приспадане на платеното от застрахователя обезщетение /вкл. удържаните вноски по
премията/ в общ размер на 25 833 лева, дължимият в полза на ищцата остатък е в размер на
2231 лева, какъвто е и размерът на предявения иск след неговото увеличение. Съгласно чл.
214, ал. 2 ГПК сумата следва да бъде присъдена заедно със законната лихва, както следва: от
01.11.2022г. /датата на исковата молба/ до 16.10.2023г. /деня преди депозиране на молбата за
увеличение на иска/ - върху първоначално предявения размер на главницата от 1200 лева, а
за периода от 17.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането – върху увеличения
размер от 2231 лева.
На следващо място, както беше посочено по-горе, ответникът е отказал плащане на
допълнително застрахователно обезщетение с писмото от 23.12.2021г., от която дата е
изпаднал в забава. Съдът по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на електронен лихвен
калкулатор установи, че размерът на мораторната лихва за периода от 23.12.2021г. до
31.10.2022г. /деня преди подаване на исковата молба/ е именно 193,99 лева, какъвто е
претендираният размер на лихвата.
Предвид гореизложеното, предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има ищцата. Същата е сторила разноски
за държавна такса в размер на 142 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер
на 300 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, платено изцяло в брой
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, или общо 1242 лева, които
следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с ЕИК: ****** със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Р. Р. В., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Луи Айер“ № 13, ет. 2, ап. 8, на основание чл. 405
КЗ сумата от 2231 лева /частично от 5 000 лева/, представляваща неплатена част от
застрахователно обезщетение за имуществени вреди вследствие на противозаконно
отнемане на л.а. марка „Мерцедес“, модел „S350 CDI 4 MATIC“, с рег. № СВ 2344 РС,
настъпило между 17,00ч. на 03.04.2021г. и 10,00ч. на 05.04.2021г. в гр. София, ведно със
законната лихва, както следва: за периода от 01.11.2022г. до 16.10.2023г. – върху главница
от 1200 лева, а от 17.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането – върху пълния
размер на главницата; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 193,99 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 23.12.2021г. до 31.10.2022г., както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 1242 лева, представляваща сторените разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5