Р Е Ш Е Н И Е № 261184
гр. Пловдив, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ гр. състав, в съдебно заседание на
дванадесети август 2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
При секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4330 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Исково производство. Решение по спора.
чл.235 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на
Гаранционен фонд гр. София, учредено със закон юридическо лице, със седалище и
управление на адрес ул. Граф Игнатиев № 2, депозирана против К. Г.Г., ЕГН **********,*** , и Б.Г.Г., ЕГН **********,***8
Според изложеното в исковата молба, на
дата …., К..В...Г..., наследодател на ответниците, предизвиква в И.. регион Е…
- Р… по ул. Р…, д.. п….. М… – Р… ,
пътнотранспорно произшествие: като в.. на лек автомобил с български държавен
контролен номер … , блъска п…С… А.. , който в този момент пресича правомерно
пътното платно. Причина за настъпването на произшествието е поведението на
водача Г.., която не е забелязала пешеходеца. За автомобила „Р.. ..“ с държавен контролен номер… към
момента на произшествието няма сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност на водачите“. За
обезвреда на претърпените от А…вреди, на дата … година ищецът Гаранционен фонд,
създадено със закон юридическо лице с репарационни функции и такива по
международното уреждане на застрахователни спорове по застраховки „Гражданска
отговорност“, изплатило чрез Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, по щета № … обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5357.31 лв., равностойни на 2739.15
евро.
Наследството на Г… било открито на …
Фонда встъпил в правата на
удовлетворения кредитор, поканил наследниците на Г… да платят регресното
обезщетение, но това не било направено. Затова иска от съда да постанови решение,с което да осъди
наследниците на Г… по закон да му платят съответната на правата си в
наследството част от платеното обезщетение
- по 2678.65 лева за всеки от двамата ответници, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 15.03.2018г
до окончателното изплащане на тази сума. Претендира се и присъждане на
разноските по делото.
Ответниците оспорват иска в своевременен
отговор.
Отрича се извършен от наследодателя им
деликт – отсъствало както нейно виновно поведение, така и причинно-следствена
връзка между поведението й и настъпването на произшествието. Нямало и
претърпени от А.. вреди. Твърди се наличието на валидна към датата на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност“ и същевременно се оспорва извършването на
плащане от страна на ищцовия фонд.
Твърди се различна, по – ранна дата на плащане .. и в тази връзка, се прави възражение за
погасяване на вземането на Гаранционния фонд по давност. Възразява се за
съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. К.Г. отрича и
да е наследник на м… , тъй като се отказал изрично да приеме нейното
наследство. Моли се искът да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответниците
сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената автотехническа
експертиза дава заключение, че Г… е имала възможност да възприеме п… , пресичащ
на пешеходна пътека, и да спре безопасно, макар и екстрено , тъй като п… е бил
извън опасната зона на автомобила.
Според вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза, на С… А…е било причинено при удара разстройство на здравето без
опасност за живота ( ч.. т.. без к.. и к…
на к… и л.. к.. ), каквито е напълно
възможно да се получат по начина и във времето, описани в исковата молба.
Два субективно съединени иска с
правно основание чл. 288А ал. 3 във
връзка с чл. 288 ал. 12 от от Кодекса за
застраховането /отменен, 2016г./
Исковете са допустими.
Предпоставките да се ангажира
отговорността на ответниците по реда на тази разпоредба са следните: Най – напред, необходимо е да се
разбере дали те са наследници на виновен за настъпването на пътнотранспортно
произшествие водач. Необходимо е при това произшествие да са причинени вреди, и
да липсва към момента на ПТП валидно сключена застраховка „гражданско отговорност на водачите”.
Всички тези елементи на сложния
фактически състав на чл. 288 А ал. 3 във връзка с чл. 288 ал. 12 от от Кодекса за застраховането /отменен,
2016г./ са налице.
Между страните не се спори, че
ответниците са деца и призовани към наследяване наследници на К..В...Г..., с
открито на дата ….
Установява се обаче от приложеното
на л. 170 от делото копие от съдебно
удостоверение , че К.Г.Г. се отказал от
наследството на м… по реда на чл. 49 от Закона за наследството и този му отказ
е вписан в особената за целта книга в РС П… Следователно той няма качеството на
наследник на К.. Г… ( не е приел наследството ) и само заради това, иска против
него е неоснователен.
По делото са представени копия от
протоколите, съставени от полицията в Р.. Е.. – Р… и декларация от К…Г.. за
фактите по настъпилото на дата … произшествие
( л. 97). Личи от представения превод на протокола , че управлявания от
Г.. автомобил се е движил по ул. Р.. , когато е ударило пешеходеца А…/А…, който
от своя страна по това време е пресичал на пешеходната пътека; ПТП е настъпило
, тъй като „водача не е забелязал п..“. Има по делото и декларация на наследодателя на ответниците
, която е декларирала пред и.. п…, че е била на мястото на произшествието и че е имало контакт между оправлявания от
нея автомобил и пострадалия пешеходец. На свои ред , А… е съобщил, че е
блъснат, докато пресича пътя на пешеходна пътека, а в експертизата, проведена на същия, изготвилия я л… д-р М… е
отбелязал, че е „достоверно“ да се приеме , че
между събитието и нараняванията
има причинно-следствена връзка. В протокола са закрепени и показания на с… - о…
на произшествието, Е… Г…, според когото мъж с тъмен цвят е бил ударен от
огледалото на автомобила, докато пресича пешеходна пътека. Същите са
показанията на П… А… , с… С…, според която , автомобила , ударил с… , дори не
намалил скоростта си на движение , въпреки че А…бил по средата на пешеходната
пътека. Дори да приемем за достоверно
казаното от Г.. в декларацията – че А…. се е движил „назад“, то това не променя
извода за за нейна вина за настъпването на ПТП, тъй като така или иначе, според
заключението на вещото лице по техническата експертиза, Г.. е имала възможност
да избегне удара чрез екстремно спиране.
Нещо повече, проведената съдебномедицинска експертиза дава заключение , че е
вероятно травматичните увреди по А.. да
са настъпили чрез описания в исковата молба механизъм – от удар в МПС.
Протокола за ПТП е
всъщност официален по смисъла на чл. 179 от ГПК документ, и
макар да е представен само в заверен от страната препис
, не може да бъде изключен от
доказателствената съвкупност, по няколко причини: първо , не се касае за
документ, съставен от орган на власт в Р… Б.., тоест, ищеца , който не е негов
съставител, не разполага с оригиналите му. На следващо място, този оригинал е поискан по реда на чл. 186
изр. второ и чл. 614 от ГПК и чл. 4 от Регламент 1206/2001г. на
Съвета/ЕО/, но не е изпратен от органа, който го притежава, при което не могат
да бъдат приложени спрямо ищеца последиците , визирани в последното изречение
на чл. 183 от ГПК. Съдът кредитира всички представени писмени доказателства, доколкото
те кореспондират със заключенията на вещите лице , както и помежду си.
Няма данни за валидна към датата на
ПТП застраховка на гражданската
отговорност на водача на лекия
автомобил с български държавен контролен номер
….Приложената на л. 10 от делото справка от базата данни на
информационния център към гаранционния фонд отрича валидността на сключената с
полица … такава – тя е прекратена на дата …,
и до датата на произшествието, ….., няма друга сключена. Други
доказателства за наличие на застраховка ответниците не представят, нещо, което
е тяхво процесуална тежест на доказване.
Има доказателства за изплатено
на С… А… обезщетение от страна на…., органа, отговорен в И… за репариране на вреди,
причинени от водач без застраховка (л. 88
). На л. 31 и 32 от делото фигурират платежни нареждания, по
силата на което , по искане на U.. C… I.., на същия е изплатено от Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, регресно обезщетение. Има и доказателства за последваща
регресна щета, образувана в Гаранционния фонд по претенция на бюрото, и плащането
на същото обезщетение в полза на националното бюро (официално удостоверено от
ГФ на л. 35 от делото ). С оглед това плащане, на основанието по чл. 288 ал. 12
от Кодекса за застраховането (отм.),
Гаранционния фонд се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и има право
на иск срещу деликвента.
Представена е и регресната покана
до Б.Г. като наследник на К.. Г.., л. 38 от делото. Поканата е изпратена за
връчване , и макар да е останала непотърсена от адресата, Гаранционния фонд е
спазил задължението си да покани длъжника да плати по смисъла на чл. 69 от ЗЗД. Дори да се приеме, че поканата е
следвало да бъде връчена на ответника , за да започне да тече дадения му за
плащане срок, тя е заместена от подадената с преписи за ответника искова молба,
връчена редовно на Г.. Поканата до К.Г. е била редовно връчена.
На следващо място, действително в
полза на ответника по делото тече погасителна давност – но не от датата на ПТП,
а от датата, на която Гаранционния фонд е придобил правото си на регрес на
извършената ликвидация на щетата. Плащането е извършено на дата .. според
неоспореното отбелязване на л. 147 от
делото, като липсва основание да се приложи към вземането кратката тригодишна
погасителна давност. Исковата молба, сложила началото на процеса за вземането,
е депозирана в съда на дата ..към който ден не е изтекъл петгодишен срок на
бездейстие на Гаранционен фонд като кредитор по регресното вземане.
Възражението за изтекла давност съответно не е основателно.
Искът се явява основателен в пълен размер, но
само по отношение на неотказалия се наследник на Г…, Б.Г., и съответно - до
размера на неговата част в наследството.
Разноските по делото – в тежест на
ответника предвид изхода на спора, като това очевидно са само разноските за
заплатената по делото държавна такса (
за един иск ), и хонорари на вещото лице и особения представител на
ответника. Разноски под формата на
възнаграждение за процесуално представителство не се търсят от ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Б.Г.Г., ЕГН **********,***… да
заплати на Гаранционен фонд гр. София ,
ул Граф Игнатиев № 2 ет. 4, представляван от и… д… Б.. М…, сумата от 2678.65 лева – главница , съответна на дела
му в наследството на К.. Г… част от регресно обезщетение по щета на НББАЗ № …,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
исковата молба – 15.03.2018г до окончателното изплащане.
Осъжда Б.Г.Г., ЕГН **********,***8, да
заплати на Гаранционен фонд гр. София ,
ул Граф Игнатиев № 2 ет. 4, представляван от и.. д… Б… М…, сумата от 617.50 лева
разноски по делото.
Отхвърля иска на Гаранционен фонд гр. София
, ул. Граф Игнатиев № 2 ет. 4, представляван от и.. д… Б… М… да се осъди К.Г.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на
сумата от 2678.65 лева – главница
, съответна на дела му в наследството на К.. Г… част от регресно обезщетение по
щета щета на НББАЗ № …., като неоснователен.
Осъжда Гаранционен фонд гр. София , ул.
Граф Игнатиев № 2 ет. 4, представляван от и.. д.. Б.. М…, да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата от 1000
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Владимир Руменов.
Вярно с оригинала.
М.Х.